Как да се науча да спестявам?

Получавам следния въпрос по мейла:

older woman spendingНезависимо от доходите, които имаме с мъжа ми, винаги харчим повече, отколкото получаваме.

Преди години доходите ни бяха малки, но сега са много добри. На мен обаче парите все не ми стигат.

Дълги години сме били с много ниски доходи, поради което заминахме за Холандия и сменихме сферата на работа. За щастие имахме тази възможност. В началото единствено се радвахме на възможностите, които дават парите. Но кредитните карти, честите пътувания и прочее, позволяваха натрупването на дългове.

Мисля, че проблемът ми идва от ежедневните разходи.

Например две седмици бях в родния си град, ходех всеки ден на басейн с колело, излизах да пия кафе и кола всеки ден и 3-4 пъти на заведение да пия джин (от най-скъпия). Парите свършваха много бързо. Мъжът ми пращаше и пращаше, а накрая нямах пари да се прибера. Похарчих за две седмици може би 1500-1600 лв.

Никога не сме имали спестявания никакви, само увеличаваме дълговете. Сега ако вземем и ипотека за жилище в София, пак няма да можем да си направим сметката. На 52 съм. Иска ми се да нямам дългове, и да имаме спестявания поне за почивка или пътуване.

Причината да не спестяваме е, че аз не мога да се откажа от нищо. Пример: този месец сме затруднени заради преместването си в София. А днес аз си купих блуза, вярно, за 10 лв., но в момента никак не ми е нужна – пролетна е.

Вдъхновя се и поръчам книги онлайн, а живеем в момента на кредитни карти. Не мога всеки ден да смятам, колко сме похарчили.

Не искам да спестявам, просто защото е “редно”. Не, в никакъв случай. Искам да имаме някакво спокойствие, като имаш спестени 2000 лв. за почивка не харчиш повече отколкото можеш да си позволиш този месец. Искам и мъжът ми да няма тревоги. Така той ще бъде по-спокоен. Много е тревожен, че харча без сметка.

-Мария

Супер е, че имате добри доходи! Това е най-важното. Нататък всичко се нарежда.

Според мен причините да не спестявате нищо са, че в момента не изпитвате конкретна нужда да го правите. Оттам се нарушава и твоята мотивация.

По принцип най-лесният начин да ограничиш ежедневното харчене е просто да носиш малко пари в брой в себе си – например 10лв – и да не носиш никакви карти, кредитни или дебитни.

При пазаруването онлайн е по-трудно да се спреш, защото там ти трябва само един клик и готово. Тук можеш да опиташ да си отрегистрираш картите. Например ако пазаруваш от амазон и там си въвела и запаметила данните на картата, с които плащаш, изтрий ги. Така ако решиш импулсивно да си купиш нещо, ще трябва първо отново да ги въведеш. Ако имаш регистрация в paypal или epay и ползваш нея за плащане, направи същото.

Другото, което мога да предложа, е да ползваш само дебитни карти за плащане, а не кредитни. Така поне не можеш да похарчиш повече, отколкото имаш.

Не мисля, че има нещо лошо да пазаруваш онлайн или да си купуваш неща, които не ти трябват в момента. В крайна сметка това са едни от удоволствията в живота :) Но от удоволствия те могат да се превърнат в проблеми, ако им изпуснеш края и разходите системно превишават приходите.

Като цяло това, което ще ти помогне най-много в дългосрочен план, е не да правиш някакви временни “кампании” срещу ежедневното харчене, а да работиш за изграждането на нови, по-здравословни финансови навици. Това е същото, както при хората, които искат да отслабнат – нужна е дългосрочна промяна в мисленето, а не десет-дневни жестоки диети.

Това става постепенно и, най-важното, на малки стъпки. (Защо са богати евреите?) Не се опитвай изведнъж да промениш цялостно харченето си – това не е възможно. Давам ти 99% гаранция, че няма да успееш, а провалът после ще те демотивира и ще ти се иска да се “успокоиш” като си накупиш някои неща :) Затова, като за начало, пробвай едно от предложенията ми (а не всички наведнъж). Като свикнеш с него и то спре да ти прави впечатление, приложи следващото. И така, полека-лека.

Мисля, че за промяната много би ти помогнало, ако имаш другарче. Това може да е мъжът ти или някоя приятелка. Или някой друг. (Стивън Кинг?) Подобна промяна е голямо предизвикателство в личен план за теб, и ако имаш с кого да споделяш как се чувстваш или кое ти е трудно, ще го направиш много по-лесно и по-”осъзнато”.

Вашите въпроси и читателски истории изпращайте на kadebg @ abv . bg.

Хареса ли ви това? Вижте всички материали в Архива и си направете абонамент по email!

15 thoughts on “Как да се науча да спестявам?”

  1. Кредитните карти имаха бум последните години и определено с ползването им хич не се замисляме как превишаваме определения за месеца бюджет.

  2. Искам да пожелая на дамата от писмото успех и много се радвам, че въпреки че е на 50 г. Желае да промени финансовите си навици. Също за спестяване бих добавила и един стар , но много ефективен съвет на Рая – автоматичните преводи. Може да настроите акаунта си всеки месец автоматично да превежда фиксирана сума към спестовна сметка. Така не опира до дисциплина, а месец след месец се натрупват средства. При мен това дава резултат.

  3. Нина, добра идея за автоматичните преводи. Защо съм забравила да ги спомена? И аз не знам… :)

  4. Рая, а какво е мнението ти за това до колко живеем пълноценно докато спестяваме. Имам предвид обикновено, когато човек спестява все пак търпи някакви лишение. В една степен се отказваме от вредни навици, като пушенето например, но от друга страна правим лишения от храна и спорт. Къде е границата според теб и колко строги и дисциплинирани трябва да сме пред себе си?

  5. Здравей Lunchbox,

    Много интересен въпрос. Къде е границата?

    Има два вида спестяване – по принуда и по желание. Когато е по принуда, т.е. не стигат пари дори за основните неща, тогава най-логичното нещо на света е човек да се “лиши” от не-жизненоважните неща, за да може да оцелее. Това е (или би трябвало да е) елементарен инстинкт за самосъхранение.

    Когато спестяването е “по желание”, т.е. парите стигат за основните неща, е въпрос на избор дали и как човек иска да спестява. Изборите тук според мен са два: комфортно ежедневие в краткосрочен план или комфортно бъдеще за сметка на някои ежедневни глезотийки. В този случай всичко е строго индивидуално и всеки сам решава докъде иска да стигне.

    По принцип много от платените неща имат също толкова ефективни безплатни алтернативи. За спорт и фитнес не ти трябват пари, трябва ти време. Това, което може да се постигне във фитнеса, може да се постигне и вкъщи (е, освен може би за професионалните културисти).

    Като цяло, цялата идея на спестяването не е да го правим “ей така за спорта” или просто защото е “редно” или “правилно”. Идеята е, че ако искаш нещо голямо в дългосрочен план, и не си милиардер а обикновен човек, трябва да поразместиш едно-друго в бюджета си, за да направиш място за голямата си цел. Това е. Ако не искаш нищо кой знае колко голямо, или ако вече го имаш, тогава е напълно възможно да не виждаш смисъл в спестяването. Пък и да, спестяването за повечето хора си е свързано с лишения, защото в България хората не изкарват толкова пари, че да покриват всичките си нужди и да им остава нещо накрая.

    Извинявам се, че малко объркано пиша, но в момента е 22:30 и малко ми се върти главата :) Иначе бих го написала по-кратко и ясно. Изобщо цялата работа с парите е проста, няма нужда много да се усложнява. Искаш нещо – правиш нещо. Дали ще е спестяване или ще се хванеш на втора работа – който както реши или както има възможност. :)

  6. Здравей Рая,
    научих за блога ти от книгата за WAT програмите, за която наистина благодаря. Успокои ме в много точен момент, когато си мислех, че нещата са се объркали и са непоправими. Статиите ти са наистина добри, жалко само че толкова късно попаднах на тях. Е, никога не било късно, казват.
    Относно спестяването обаче – то противоречи на човешката природа. Човек е на принципа “колкото повече-толкова повече”. В един момент се стреми към нещо, получава го и иска друго. За жалост работата със спестяването при повечето хора става насилствено.

  7. Здравей Йоанна,

    Благодаря ти! Права си, че никога не е късно. Спестяването не противоречи на човешката природа, просто на някои им идва отвътре, на други – не толкова. Кога ще го “приемеш” като личен навик е индивидуално за всеки. :)

  8. Аз намерих много ефикасен начин да спестявам или по-точно да не харча неконтролируемо. Един ден се ядосах на себе си и си срязах кредитната карта. След като бях направила първата крачка, отидох до банката, за да закрия сметката си. Служителката ме изгледа с недоумение и ме попита поне 3 пъти дали съм сигурна и, че такъв лимит не бил за изхвърляне (понеже за града, в който живеех тогава заплатата, която получавах влизаше в категория “висока”, а от там и кредитният ми лимит беше доста по-висок от средното). Бях твърдо решена да приключа с живеенето назаем. Замислете се, ако преди един век взимането на пари назаем е било равносилно на голям срам и хората са гледали да се покрият, за да не ги одумват, то сега се случва точно обратното – взимаш пари назаем, защото кредитът за мен е това, и с тези чужди пари си позволяваш някакви неща, които дори не са ти нужни. И сме стигнали до там в наглостта си, че дори се фукаме – къщи, коли, скъпи почивки… А дали не заслужаваме някой да ни удари един отрезвяващ шамар? Откакто аз си го ударих сама, се чувствам страхотно, научих се да спестявам, живея много по-скромно отпреди, но и си позволявам вече заслужено “награди” от време на време, които обаче не успяват да изсмучат всичките ми спестявания. Не бих казала, че стандартът ми на живот е пострадал много, по-скоро приоритетите ми се пренаредиха.

  9. Интересна история, Zura :) Браво на теб. Мисля, че това да спреш да харчиш е като да спреш да пушиш – много е трудно. И само който не се е опитал да го направи, си казва – абе лесно е бе, аз ако реша от утре спирам… Пак зависи от човека де, но като цяло е доста подценяван подвиг.

  10. Здравейте, Рая. Намерих една ваша малка книжка за личните финанси. Много чета по темета, гледам видеа, сайтове. Започнах план за спестяване на 2735 лева годишно, има го онлайн в долари, но ако не ви се принтира… Започвате с по 5 лева първите 5 седмици и ги качвате с по още 5. Следващите пет са 10, после 5 по 15…имате само две по 55 лева. Но! Аз съм наясно, че всичко е в мисловната нагласа и затова редовно разпитвам хората КАКВО СИ КАЗВАШ в главичката, за да спестиш, или да се въздържиш… И те ми казват различни неща.. Ще остана без пари…. Аз не съм от тоя тип, който ще направи живота си сив, обичам нови неща и да живея интересно, затова търся баланс. Например отделям 50%, като на везна. Или избирам божествени числа за харчене… 3,7… Но плановете не са като изпълнението. В момента се справям само заради мотива да избегна стреса и страха, особено на стари години. И си казвам, че са пари за мен ПОСЛЕ и дори си отбелязвам със сърчица като добавя седмицата. Но все пак тези затворени пари не ми се струват мои, и никога достатъчно. Целта е… Може би да ги вложа с разтяща лихва… Но незнам. И искам да попитам и тук, Рая и останалите.. Вие какво си казвате в главичката, когато решавате? Лоши или хубави неща? Мерси. Успех!

  11. @Ваня

    От колко време спестяваш? (може би от месец-два?)

    2800 лева годишно са 400 лева на месец. Според мен вместо да ги раздробяваш на седмички с вариращи суми, много по-лесно ще е ако в началото на месеца (преди всички други разходи) ги прехвърлиш в спестовна сметка. Това мисля можеш да си го направиш да става автоматично (питай в банката), и няма изобщо нужда да мислиш за тези пари. Те ще са изчезнали преди да си ги видяла.

    Другото нещо е, че ако никой от твоето обкръжение не е финансово ангажиран със спестяване, шансовете ТИ да успееш намаляват. Задачата става много по-трудна.

    Аз лично вече не си казвам нито лоши, нито хубави неща, не мога да се сетя какво съм си мислела в началото, като започнах… в общи линии това е просто част от ежедневието, част от живота – нещо, което просто трябва да правиш.

    Не знам как си достигнала до тази сума 400лв на месец – защо точно 400? Защо не 200 или 300 или 600?
    400 лв каква част са от твоя бюджет? Ако са прекалено много за теб естествено липсата им ще се усети. Ако са прекалено малко тогава пък натрупването им няма да се усети.

  12. здравейте отново! Направих математиката и открих, че таблицата е или с грешка, или е шега. Крайната сума реално е 1480 лева, а показва 2535… Падат се по 125 месечно. Ами… Този съвет с банковите преводи, силно американски не се прилага при мен, понеже ми се плаща в брой на ръка всеки ден. А и веднъж открих, че дължа 130 лева за необслужвани сметки, дори бе ползвани. Обжалвах ги, но се наплаших. Сведох до минимум такива усложнения… Живея в блока на банката.
    Да, вярно, че съм нова в спестяването, чак загубих ентусиазъм….
    Прочетох, че е най- добре да се спестяват максимум 36 % от доходите. Кай да го направя у значително, и немъчително. Вече си намерих опция, Амунди фондове… Дисни, Аназон, злата… По избор. Целта ми е пасивен доход… Затова избрах облигации, за да съм спокойна. Аз съм по спокойствието …Слушам, ако имате препоръки. Покрай мен се спестява, но никой не коментира…

  13. Между другото… 12 месеца по 400 са 4800 …. Само казвам…

  14. Хаха да Ваня права си… 2800 годишно са към 230 на месец, извинявам се :))

  15. @Ваня – за тези 36% не знам къде си прочела, ама колкото сайтове отвориш толкова мнения. По-добре намери това, което работи за теб. Естествено ако нямаш никаква идея откъде да започнеш, да защо да не пробваш пък с 36%, ако не става съответно ще си го нагласиш на теб да ти пасва.

    По принцип спестяването е малко като спирането на цигарите – съвети много, методи много, но в крайна сметка ще опреш до себе си и какво можеш или не можеш да постигнеш.

    Да, темата за спестяването и за личните финанси е малко табу, това са доста лични работи и наистина на хората много не им се обсъжда по темата, НО да ти кажа ако ти си активната страна и повдигнеш въпроса може и да получиш някои отговори. Въпрос на подход и малко късмет.

Leave a Comment