woman suitДнес реших да поговорим за синдрома на „идеалната” работа. Като казват „идеалната работа” или „работата-мечта”, хората обикновено имат предвид работа, която много им харесва. Която е интересна, вълнуваща и предизвикателна, а може би и престижна.

*     *     *

Когато бях десети клас, започнах да се замислям какво искам да работя. Естествено, нямах никаква идея.

Кандидатствах с математика, изкарах 5.80 на изпита в УНСС и четири години по-късно вече бях икономист с висше образование – специалност „Мениджмънт“.

Последваха десет години разнообразен трудов стаж, който ми даде поглед върху различни видове работа. Работила съм в малки и големи фирми, в малки и големи градове, в сферата на производството и в сферата на услугите; работила съм за друг и съм работила за себе си.

За тези десет години видях най-различни варианти за работа: в голям телеком, в малка HR агенция, в голяма фирма за търговия с компютри, в държавна администрация, в малка интелигентна търговска фирма, в голямо производствено предприятие. Работила съм в София, работила съм в Америка; работила съм в малкия си роден град и в съседния по-голям град. Създавала съм си допълнителен доход от нулата с уроци по английски, с писане на сериали, с платено писане за известни сайтове. Водила съм групи по танци, имам си блог, имам и опит със създаване на собствен бизнес.

Стигнах до няколко извода, които с годините само се потвърждават отново и отново.

Извод No 1: Няма работа, която да е интересна, вълнуваща и предизвикателна всеки ден.

Може би най-интересната ми работа беше като Специалист „Подбор на персонал” към отдел продажби. Срещах се много хора, чувах много мнения за света, научих много гледни точки и много съдби. Това беше интересната част. Имаше и прозаична част – справки, отчети, обработка на документи за постъпване, промяна на длъжност, за напускане, организиране на обучения. Имаше преглеждане и сейфане на биографии, подреждане по папки, попълване на въпросници и профили.

Но тогава бях в началото на двайсетте и дори тази интересна работа понякога ми дотягаше. Понякога ми се струваше скучна. Понякога ми писваше именно „интересната” част – самите интервюта, защото и на най-общителният човек понякога не му се говори или го боли глава.

Извод No2: От мен зависи да си харесвам работата.

Знаете ли как някои хора цял живот чакат да срещнат идеалния мъж, който да ги направи щастливи? И когато го срещнат, се оказва, че дори той… не може да ги направи щастливи.

Това е така, защото човек е такъв, какъвто е. Има хора, които винаги са доволни от работата, която имат. А има и такива, които никога не са доволни. Те си мислят, че недоволството им се дължи на самата работа, която не е подходяща за тях, и че само ако открият Идеалната работа, мигом ще станат щастливи.

Моят извод? Че от мен зависи да си харесвам работата.

Например, преди време ме поканиха да работя във фирма, която се занимаваше с обработка и търговия на стъкло. Моята работа, обясниха ми, ще бъде свързана с обработка и координиране на доставки.

Прозвуча ми като най-скучната работа на света.

Впоследствие това се оказа една от най-хубавите работи, които съм имала. Изобщо не беше скучна, напротив – беше доста динамична и предизвикателна. Но имаше и скучни аспекти – ценообразуване, отчети, попълване на формуляри.

Особено в началото, скучните неща ми тежаха доста. Бяха тромави. Изморяваха ме. Дотягаха ми. На всичко отгоре точно те бяха много важни, защото ставаше въпрос за цени, срокове и съотношения.

Ако бях започнала тази работа в началото на трудовия си стаж, сигурно нямаше да издържа и седмица. Но понеже вече имах опит с най-различни фирми и длъжности, вече бях разбрала, че как ще се отнеса към тази работа зависи само от мен.

Затова реших да помисля какво точно не ми харесва в скучната част. Системата беше тромава и объркваща, излишно сложна. Затова отделих един-два дена да я постегна: промених няколко формуляра, премахнах други, въведох цветно кодиране, поправих бая формули в Ексел и… и стана супер! Вярно, отне ми време да го измисля, но в крайна сметка оптимизирах няколко процеса, и най-вече – улесних своята работа. „Скучната част” в общи линии вече се грижеше сама за себе си.

Извод No3: Условията на работа са най-важни, а не самата работа

…или поне за мен е така.

Под „условия на работа” имам предвид заплатата, социалните придобивки, работното време, средата (атмосферата), възможностите за развитие, степента на самостоятелност, мястото в йерархията, дори местоположението на офиса и честота на командировките. Ако всички тези фактори (или поне повечето) са на високо ниво, тогава естеството на работа – тоест, в какво конкретно се състои самата работа – остава доста назад.

Условията на работа могат коренно да променят как се усеща една и съща професия в две различни фирми. Едно е да си счетоводител с фиксирано работно време и 1200лв заплата, друго е да си счетоводител и да работиш 6 дена в седмицата за 500лв заплата. Едно е да работиш като специалист „Човешки ресурси“ в голяма национална компания с хубав офис в центъра, осигурен транспорт, ваучери за обучения 4 пъти годишно, паркинг, чипове за асансьора и машината за кафе; а съвсем друго е в малка HR агенция, където всеки месец събирате с колегите по 5лв да купите кафе за машината и веро за кухничката. Едно е да си търговец в интелигентна среда и да продаваш на едро производствени изделия в чужбина, друго е да си търговец в посредствена среда и да продаваш опаковки сапун и тоалетна хартия, а „офисът“ да е едно бюро в ъгъла на склада.

Извод No4: Длъжността невинаги е фактор

Длъжността или „титлата” може да е много важна за някои хора. Аз лично не съдя за качествата на човека по това какво пише на визитката му или какъв го водят по документи, защото съм виждала много посредствени хора с гръмки титли и без никаква реална власт при взимането на решения. Разбира се, има и професионалисти, при които всичко си е на мястото – и длъжността, и качествата, и правомощията. Но е трудно да се каже кога става въпрос за едното и кога – за другото. Както писах по-горе, двама души могат да са много различни, единия да продава сапун, другия да продава трактори, но това не пречи на визитките и на двамата да пише „Мениджър търговия”.

Длъжността или „титлата” е фактор за следващия работодател (т.е. когато си търсите нова работа) само ако има покритие. В биографията си всеки може да си пише каквото си иска – както и на визитките – а в трудовата книжка или в длъжностната характеристика да пише друго нещо.

Извод No5: 90% от длъжностите в една сфера си приличат

Естеството на работа или в какво реално се състои работата е фактор за голяма част от хората. За мен в началото също беше така, но с годините ми стана ясно едно: всъщност 90% от видовете работа в офис си приличат.

Например за мен като икономист – дали ще си търговец, административен асистент, HR специалист, мениджър обучения или специалист доставки – 90% от работните операции ще си приличат много. Какво имам предвид? При всички тези длъжности се налага:
–да пишете мейли
–да звъните по телефона
–да правите отчети
–да подреждате документи по папки
–да работите с Excel
–да организирате срещи
–да водите преговори с клиенти и колеги
–и други

Естествено, има и някои специфики. Например в единия случай мейлите и обажданията касаят организиране на интервюта, в другия случай – оформяне на поръчка, в третия случай – организиране на доставка и т.н. Но според мен приликите са повече от разликите.

Разбира се, има голяма разлика между характера на работата на един икономист и един инженер и един юрист. Това са различни сфери на работа, и те изискват различно образование и различни познания. НО, след като веднъж сте попаднали в дадена сфера, не очаквайте големи разлики между различните видове работа в тази сфера.

Извод No6: Добрите работодатели избират хора, лошите работодатели избират опит

Този извод научих след доста години опит и наблюдения, но е може би най-ценния досега.

Добрите работодатели избират хора – личности, характери, качества. Те искат да създадат екип, колектив; те искат да имат един работещ организъм от личности, а не просто купчина хора, работещи на едно място. За тези работодатели е важно да подберат хора с определени качества: постоянство, лоялност, съобразителност, интелигентност, адаптивност. Те провеждат по-задълбочени разговори с кандидатите за работа и отделят повече време на подбора, защото тези основни качества на характера не се измерват с тестове и не се виждат от пръв поглед.

Забелязала съм също, че този тип работодатели много повече инвестират и ценят служителите си. Тези работодатели стимулират създаването на добра и колегиална атмосфера на работа и автономност на работния процес – тоест, работата продължава да върви дори когато шефа го няма. Не е нужно той (или тя) непрекъснато да диша във вратовете на хората, за да се свърши нещо. По този начин пък той (или тя) е свободен да използва времето си за по-продуктивни стратегически дейности… или пък да отскочи да види дъщеря си през деня. Защо не?

Лошите работодатели, от друга страна, избират опит. Тях не ги интересува какви лични качества (или отрицателни качества) притежава дадения кандидат. Щом има опита и познанията – взимаме го. Ако се окаже, че не става – голям праз, я колко такива чакат на опашка пред вратата.

Проблемът с този подход е, че така не се създава колектив. Създава се една… сбирщина. А още по-големият проблем е, че дори някой свестен човек да попадне на това място, той (или тя) няма да се задържи дълго.

Този тип работодатели, както вероятно се досещате, не ценят хората си. Тяхното верую е – незаменими хора няма.

Затова, когато си търсите работа, попивайте всичко по време на интервюто. Наблюдавайте какви въпроси ви задават – ако ви питат само „технически” въпроси от рода на Работили ли сте с тая или оная програма? или пък Запознати ли сте с тая или оная наредба? , имайте едно на ум. Наблюдавайте също останалите хора от фирмата, доколкото можете. Изглеждат ли спокойни, учтиви, усмихнати? Или изглеждат напрегнати, кисели, подозрителни?

Е, това са моите изводи относно Идеалната работа. Дано всеки да намери своята ;)

Хареса ли ви това? Вижте всички материали в Архива и си направете абонамент по email!