Получих следното писмо от читател:

kafe cvetni zaharchetaЗдравей!

Аз съм един млад тип на 19 години. Прочел съм твоята книжка “За личните финанси” два пъти, както и много от публикациите ти в блога. Много ми допада как пишеш… достъпно, това е начинът!

Мисля си по някои въпроси, свързани с парите.

Малко хора пестят редовно, но какво става, когато приятелите на тези хора не са от пестеливите?
Те искат да се излиза, да се яде, да се пие по скъпите заведения и т.н. заедно с теб.
Не идва ли един момент, когато трябва да избереш между приятелите и парите?
Ако излезеш, ще дадеш поне 10лв за глупости, но поне ще поддържаш връзка с тях.
Ако ги отрежеш веднъж, после втори път, с времето те ще се отдръпнат от теб и ще загубиш
приятелите си.. но пък ще си спестил пари.
Смяташ ли, че едното винаги ще е за сметка на другото или успяваш да вместиш и двете някак?

Струва ми се, че, ако започна да пестя редовно, след време ще стана стиснат и ще забравя какво е да се харчи.
Ще забравя, че не парите са целта, а по-добрия живот чрез тях. Как да не преминавам тази граница?

Сега не работя, работех лятото и то на добра позиция, която не беше само лятна, можех да продължа, но реших да спра, защото тепърва ме чакаше 12-ти клас, а в моето училище ученето е бая.. дори в 12-ти клас, че и дипломна работа правих. Както и да е. Скоро ще го свърша и мисля да започвам отново работа, а след това заедно и с университета.

Да, по момичето отиват много парички, но с нея съм говорил, дадох и на нея да прочете твоята книжка и е навита като започнем да работим да си управляваме разумно парите. А засега.. мисля, че е безсмислено, като не работим.. или не е?

Проблем е с приятелите, които хем все нямат никакви пари, хем като им изпаднат някакви и веднага ги изхарчват до нулата. Един от тях даже работи, техните го издържат, а пак след третия ден от заплата няма нищо.

-Дани

Първо, много се впечатлих, че си само на 19 и още в училище, а вече се интересуваш от управление на парите. Браво! Сега е идеалното време да поставиш основите на своето финансово бъдеще. На твоите години на мен изобщо не ми минаваха подобни мисли през главата (съответно моята история със заемите я знаете всички).

Второ, съвсем правилно си разбрал как стоят нещата с приятелите – “Ако ги отрежеш веднъж, после втори път, с времето те ще се отдръпнат от теб и ще загубиш приятелите си… но пък ще си спестил пари.” По принцип е така.

Въпросът, който трябва да си зададеш обаче, е с кои от всичките си сегашни приятели се виждаш след две, три или пет години. Кои са ти най-близки? С кои имате сходен начин на мислене? Кои от тях биха разбрали идеята ти за управляване на парите (и спестяването като първа стъпка)?

Мисля, че ако ти самият си чел Мини-книжката за личните финанси, и то два пъти, надали още дълго ще поддържаш връзка с приятели, които “хем все нямат никакви пари, хем като им изпаднат някакви и веднага ги изхарчват до нулата.” За мен това говори за различни интереси и изобщо за различен поглед към света.

Не казвам да взимаш някакви генерални решения и от утре да скъсаш всякакви отношения с досегашните си приятели. Но няма смисъл да харчиш пари, за да поддържаш връзка с хора, които бездруго не са ти толкова близки по душа и може би сте близки само по стечение на обстоятелствата (примерно учите заедно). Дето има една приказка, “Много хора харчат пари, които нямат, за да си купят неща, които не им трябват, за да впечатлят хора, които не харесват” :))

Парите даже в случая не са основното. Основното е времето. Остави парите, които харчиш за едно излизане – вместо това помисли на кои хора посвещаваш времето си.

Подобен избор ще трябва да правиш още много пъти в живота. Тепърва ти предстои да станеш студент, а в университета ще се запознаеш със страшно много хора. Запознай се! Използвай тази възможност да си създадеш контакти, защото след това става все по-трудно, особено ако си от малък град. Обаче мисли на кого даваш времето си – то е по-ценно от парите.

Важно е да подбираш с кого се срещаш и по още една причина – с какъвто се събереш, такъв ставаш. Неслучайно хората са казали “Кажи ми какви са приятелите ти, да ти кажа какъв си”. Средата ти ти оказва голямо влияние откъм начин на мислене, контакти (чрез приятели на приятелите), и особено откъм постъпваща информация. С един тип хора можеш да си говориш само за футбол, новия клип на Галена/Димана/Стоянка, и последния епизод на Биг Брадър. С друг тип хора можеш да си говориш за това кой как е почнал работа в HP, колко струва един семестър в Кеймбридж, или откъде да получиш информация за евтини жилища, продавани на търг.

След като “отсееш” приятелите си и прецениш за себе си кои са тези, на които наистина държиш, можеш – ако искаш – да намалиш парите, които харчиш за излизане с тях. За истинските приятели е важно какво си говорят на масата, а не какво има сервирано на масата и колко струва. Да не говорим, че изобщо може да не става дума за маса – можете да се видите на разходка в парка, пред блока, на центъра, у вас, у тях – не е задължително да сядате на заведение. (А вероятно и ще е по-хубаво :) А ако все пак решите да сядате на заведение, в крайна сметка това, че приятелят ти е решил да пие коктейли и шейкове за 15лв не ти пречи ти да си на кафе и минерална вода за 2лв, ако искаш.

Колкото до това: “Струва ми се, че, ако започна да пестя редовно, след време ще стана стиснат и ще забравя какво е да се харчи.” – не мисля, че при теб има такава опасност, щом като я имаш предвид. Да си пестелив не означава да си стиснат, а да имаш приоритети.

Успех! :)

Хареса ли ви това? Вижте всички материали в Архива и си направете абонамент по email!