mirrorНапоследък Фейсбук е моята новинарска мрежа.

Избягвам да гледам новини по две причини. Първо, прекалено черни са. Направо са някаква черна хроника. Седим си ние, нашето семейство, на масата, хапваме на вечеря, и междувременно забавляваме малката Николета, а телевизорът работи и вървят новините. И докато в един момент с половин ухо слушаме за последните реформи в министерството и/ли предстоящата визита на Мадона в Индонезия, изведнъж чуваме нещо брутално от рода на… е, да кажем просто – много, много гадни работи.

Много се надявам да дойде деня, в който новините ще бъдат разделени на две: нормални новини, от рода на промени в закона или някакви обществени събития, и отделно – черни хроники за тези, които искат да гледат за катастрофи и убийства.

Веднъж на път за работа една приятелка ми разказваше тъжната история на едно семейство. Скоро след началото на разказа усетих накъде ще отидат нещата, и я помолих да не ми я разказва. Тя се учуди – “Ама, Райче, нали знаеш, че това са нещата от живота? Не е ли по-добре да свикнеш?” Аз й казах – “Така е. То й катастрофи стават всеки ден, но това не означава, че бих искала да ги гледам отблизо.” (Още: Инвестиции в правилните финансови навици за успех)

И затова, от известно време Фейсбук е моята новинарска мрежа. (Фейсбук и мъжа ми и колегите.)

Когато беше нашумял филма “Вълкът от Уолстрийт” – между другото много слаб филм – видях във Фейсбук един пост. “10 неща, които можем да научим от Вълка на Уолстрийт” или нещо такова, и едно от нещата беше това:

“4. Бедните мислят, че има нещо конкретно, което трябва да направят, за да станат богати. Но всъщност, за да си богат, е нужно не да направиш дадено нещо, а да станеш даден тип човек.”

Естествено, двете неща са свързани, но основното е да станете “правилния” тип човек. Ако вие в момента сте най-срамежливият човек на света, и ако между вас и богатството стои един богат човек, който трябва да впечатлите, ще можете ли да го направите? Не. Трудно ще впечатлявате останалите хора, ако вие самите сте срамежливи, затворени, и никой не ви забелязва. В този смисъл, горният цитат би означавал, че вашата основна пречка към това да станете богат човек не е нещо, което не сте направили… а това, че като цяло не сте “правилният” тип човек. (Още: Може ли всеки да стане богат?)

В случая за примера съм избрала “срамежлив”, но ако искате сложете вместо това “прекалено агресивен”, “неугледен”, “прекалено суетен”, “неуверен”, “самоуверен” и така нататък.

Значи ли това, че никой срамежлив, или прекалено суетен, или самоуверен човек не може да бъде богат? Не точно.

Но ако нещо все ви пречи да постигате целите си, вземете си огледало.

Мария иска да е манекенка. Тя застава в коридора на апартамента, пуска си косата, вади телефона и си прави няколко селфита. Написва набързо кратка биография и си изпраща документите до четири модни агенции.

Никой не й отговаря.

Мария започва да се чуди защо никой не й отговаря, и споделя за проблема с двете си най-добри приятелки. Едната й приятелка е фризьорка и още щом вижда селфитата, които Мария е изпратила, веднага й казва, че проблема е в косата й. Другата й приятелка е асистент човешки ресурси, и според нея пък проблемът е в лошо написаната биография. (Още: Приятелите ми обичат да харчат)

Приятелките помагат на Мария – едната й прави прическа, а другата й написва биографията. Щастлива и обнадеждена, Мария изпраща документите си на още две агенции.

Отново никой не й отговаря.

Накрая Мария си плаща за консултация на човек, който е професионален агент на модели. Той й казва, че освен прическата и биографията, Мария трябва да си избере подходящ тоалет, грим, обувки, и да си направи фотосесия при фотограф.

Мария си запазва сесия при фотограф, но предната вечер е била на дискотека и закъснява за сесията. Тя е кисела, капризна, и не слуша съветите на фотографа.

Накрая Мария все пак успява да си уреди интервю в агенция за манекенки и дори започва работа. Скоро обаче агенцията я изхвърля, защото въпреки, че Мария е направила правилните неща – има прическа, тоалет, снимки – тя не е правилният човек. Мария продължава да е кисела, капризна, и да не се вслушва в съвети.

След като е изхвърлена от агенцията, Мария се връща при двете си приятелки и се оплаква. Тя не може да разбере какъв е проблемът. Тя е млада, хубава, направена, висока и слаба. Двете й приятелки се споглеждат, но не казват нищо.

Приятелките знаят, че истинският проблем на Мария е нейният характер. Отстрани те лесно виждат, че тя е капризна и често е кисела без причина. Те знаят, че тя не може да спазва ангажиментите си и често закъснява. Те също знаят, че тя не обича да слуша съвети, понеже е инат и обича сама да си блъска главата.

В един момент Мария случайно се доближава до истината, когато казва на приятелките си – “Май проблемът е в мен… Сигурно нещо пропускам…”.

Едната й приятелка се престрашава и казва:
“Ами, Мимче, ти си малко сложен характер…”
“В смисъл?” – пита Мария.
“Ами… знаеш… обичаш да става на твойта…” – приятелката й се смее, за да омекоти това, което казва.
“Е че кой не обича! Всеки обича да става на неговата!”
“Е да, ама понякога… ъъъ… понякога е хубаво човек да е… ъъъ… отворен за компромиси…”
“Да бе, да! Тия, дето са много свити, доникъде не стигат!” – казва Мария и приключва темата.

Мария току-що изтърва рядката възможност да получи малко обратна връзка от хората около себе си. Това наистина се случва толкова рядко. Често пъти дори приятелите ви не биха ви казали за недостатъците, които виждат у вас, от страх да не ви обидят. Дори ако ги помолите за това, вероятно те пак не биха го направили. Все пак приятелите затова са ни приятели, защото ни обичат с всичките ни ужасни недостатъци и странности.

В историята на Мария, кое е главния проблем? Селфитата в коридора и липсата на прическа, или определени черти от характера на Мария? Мария направи всички правилни неща – оправи си прическата, ходи на снимки, и в крайна сметка получи възможността, която искаше. Но не успя да я задържи. Защото дори с правилната визия и правилните снимки, Мария не беше станала правилния тип човек.

Сега да си представим Борис. Борис иска бъде богат. (Още: Формулата за забогатяване) Той е млад, самоуверен, и шумен. Още от университета обича да носи скъпи костюми и да кара нова кола, нищо че иначе няма два лева в джоба си. Борис мисли, че пътят към успеха започва с правилната визия, която ще му позволи да направи впечатление на правилните хора, които пък ще го въведат в тайните на парите.

Борис – като повечето от нас – е уверен, че неговият начин за правене на нещата е най-добрият и най-правилният. Когато този начин не работи, Борис си мисли, че сигурно има нещо, което не е направил. Той запова да полага повече усилия – повече и по-скъпи костюми, нова и по-скъпа кола, срещи в нови и по-скъпи заведения, нови и по-скъпи курсове по усъвършенстване. Но де факто Борис просто прави повече от същото, когато всъщност трябва да направи нещо качествено различно. (Още: 5 финансови съвета за живота)

Всъщност главният проблем на горкият Борис е това, че той просто е въздух под налягане. Той няма никакви реални умения за нищо. Няма и пари, понеже още изплаща онази, първата си кола, с която ходеше на лекции в УНСС. И, най-вече, прекалено много говори.

Приятелите на Борис добре виждат тези неща. Затова, когато Борис им излага новия си план за успех – повече от същото – те само въздъхват. Борис иска да стане богат, но не е готов да се промени. Защо пък трябва той да се променя?! Светът не е справедлив! Значи светът трябва да се промени!

Мислите ли, че приятелите на Борис е трябвало да му кажат да слезе малко на земята? Че пътят към успеха не минава само през първото впечатление? Че за да станеш богат, трябва първо да станеш правилния тип човек: да умееш да защитаваш себе си, да не се мислиш за нещо по-малко или за нещо повече от другите, да си упорит вмето инат, да си любознателен вместо инертен, да си работлив вместо мързелив? (Още: Америка: историята на един емигрант в САЩ)

Имало едно време в Италия едно вестникарче. Всяка сутрин то излизало на площада с връзка вестници и викало заглавията, за да привлече купувачи. Но продавало много малко вестници. Всеки ден то викало по-силно и по-силно, като си мислело, че така ще го чуят повече хора и ще продаде повече вестници. Един ден покрай него минала една възрастна богата баба. То закрещяло: “Синьора, синьора! Купете си вестник, синьора!” Възрастната баба го погледнала презрително: “Ха! Не стига, че ми проглуши ушите, ами искаш и пари! Не бих си взела вестник от такова мръсно момче като теб, дори да бяха безплатни!”. Момчето първо много се ядосало, а после му станало мъчно и цяла нощ плакало. Но в крайна сметка решило да се изкъпе и да види какво ще стане. Оттогава започнало да продава много вестници. Оказало се, че сприхавата богата баба му направила голяма услуга… като му казала истината.

(Още: Как да стана богат в България)

Ние всички сме хора. Никой от нас не обича да го критикуват. Никой от нас не иска да се променя. Но за съжаление точно това, което ни е най-трудно да променим, обикновено е най-голямата ни спирачка.

Хареса ли ви това? Вижте всички материали в Архива и си направете абонамент по email!