Лидерите излъчват увереност и ни карат да се чувстваме сигурни – сигурни, че има кой да вземе нещата в свои ръце. Когато самите ние сме неуверени и не знаем какво да правим, имаме нужда от някой, който да вземе решение и да поеме отговорността вместо нас. (Преди да продължите ви препоръчвам да се запознаете с “9 качества на принца”)

Лидерът е (букв.) водач – човек, който стои начело на група хора. Той е този, с когото всички членове на групата се съобразяват, когото всички слушат, който е център на внимание, чийто авторитет е безспорен. Именно това социално признание е и причината много хора да искат да бъдат лидери. Голяма част от тях обаче дори не се и опитват, тъй като вътрешно знаят, че нямат необходимите качества. Много хора смятат, че лидерите просто са родени да бъдат лидери – те имат “нещо”, което им е дадено, някаква вродена черта, която останалите не притежават.

Действително, 1/3 от лидерите имат определени качества, които са им дадени по рождение. Това са естествените лидери, на които им иде отвътре да водят другите след себе си и обикновено това се забелязва още докато са малки. Тези хора никога не са се замисляли какво ги прави такива, каквито са, какво кара другите да ги следват – те инстинктивно усещат какво трябва да правят. Ако сте от тази група, надали ще откриете нещо ново в статията.

Останалите 2/3 от лидерите са хора, които са станали такива. Те са усвоили начина на мислене, характерен за лидерите, и са развили у себе си качествата, присъщи на тях. Сега ще поговорим за това как обикновените хора като мен и вас могат да станат лидери.

ПЪРВА ЧЕРТА НА ЛИДЕРА: МИСЛЕТЕ ПЪРВО ЗА ДРУГИТЕ

Може би това ще бъде малко шокиращо за някои от вас. Често изглежда, че лидерът мисли първо за себе си – налага своето мнение и своите решения, понякога пренебрегва възражения и предложения от останалите, винаги става на неговата. Останалите рядко се осмеляват да влязат в конфликт с него и ако го направят, обикновено губят. Лидерът сякаш изобщо не се интересува от това, че неговото решение е неприятно за някои членове на групата. Позволява си да бъде прекалено строг и винаги е убеден в правотата си.

Ако се чувствате възмутени или застрашени от поведението на лидера, това е защото мислите за себе си и за личните си интереси. Именно това ви пречи да разберете поведението на лидера и самите вие да бъдете лидер.

За да разберете поведението на лидера, трябва да спрете да мислите за себе си и да поставяте себе си в центъра на света. Ако искате да бъдете лидери, трябва да мислите първо за другите. Ето как действа това.

“Кое е най-доброто за тях като група?”

Това е въпросът, който естествените лидери си задават несъзнателно. На тях им е вродено разбирането, че общото благополучие е по-важно от тяхното собствено. Замислете се например как най-великите владетели често са си казвали “Трябва да помогна на своя народ” и са рискували себе си, като лично са водили армията от първите редици. Те не са мислели за собствените си желания, а за това кое е най-важно за нацията като цяло.

Ако искате да станете лидер, трябва постепенно да свикнете да мислите по този начин. Когато мислите за доброто на групата и напълно забравите за себе си, ще видите колко лесно всъщност е да взимате правилните решения. Тогава съвсем ясно ще видите посоката, в която трябва да върви групата и ако в името на това трябва няколко човека да останат недоволни, ще може да го приемете спокойно. Евентуалните нападки от недоволните няма да ви притесняват, защото ще имате подкрепата на останалите и защото вътрешно ще сте убедени, че сте направили възможно най-доброто. При това никой не може да ви обвини, че сте мислили за себе си.

“Тези хора разчитат на мен”

Естествените лидери знаят това по подразбиране. Те не си позволяват да налагат волята си, само за да се почувстват важни. Лидерството означава преди всичко отговорност – отговорност пред всеки един член от групата за всяко едно решение или действие.

Именно затова добрите лидери ръководят хората си само тогава, когато са сигурни. Ако групата очаква от тях да вземат решение, когато те наистина не са сигурни кое е правилно, те търсят помощ. Ако лидерът мислеше първо за себе си и за своя авторитет, той би взел сляпо решение, само за да затвърди позицията си на водач… и не би останал дълго такъв. Добрият лидер не забравя, че хората разчитат на него. Той оставя егото си настрана и в името на общото благо, за да не навреди на хората си, казва “Не знам”.

Лидерът знае, че докато се грижи за хората си, няма да бъде изместен от позицията си. Затова за него не е притеснително да признае, че не е сигурен кое е правилното решение, тъй като това признание е в интерес на групата, а не запазването на егото. По този начин, въпреки че отстъпва, той не изглежда по-слаб или неуверен.

За лидерът взимането на решения не е игра, в която печелиш точки за себе си за сметка на другите. Понякога правилното решение е да оставиш друг да вземе решение. Тези хора разчитат на теб да знаеш кога да отстъпиш.

“Какво мога да направя за него”

Лидерът знае, че за да бъде добре групата като цяло, трябва отделните членове на групата да са добре. Когато е насаме с някой от тях, той не се възползва от доминиращата си позиция и не поставя себе си в центъра на нещата.

По този начин лидерът показва лично отношение към последователите си. Така те знаят, че той цени индивидуалния принос на всеки за доброто на групата. Това ги кара да се чувстват значими, оценени, кара ги да се чувстват добре. Именно по този начин лидерът печели личната подкрепа на последователите си, по този начин успява да ги мотивира да дадат всичко от себе си.

Важно е хората да харесват лидера. Ако той не отделя внимание на хората си като единици и действа прекалено твърдо, позициите му ще се разклатят. Защо? Защото на обикновените хора е присъщо, за разлика от лидера, да мислят първо за себе си и едва след това за общото благо. Винаги ще има единици, за които решението на лидера не е изгодно. Тогава какво може да ги накара да го направят въпреки нежеланието си? Синдромът “В името на Краля!” (правят го, защото харесват самия лидер като личност) или самия авторитет на лидера, с който те не могат да се преборят. Второто обаче може да е опасно, защото както казахме, може да принуди хората да напуснат групата като акт на бунт.

ФИНАЛНИ ДУМИ

Помнете, че да си лидер не означава да сте най-важните, а точно обратното. Означава да спрете да мислите за себе си и да мислите само за доброто на групата. За да станете добър лидер, трябва да знаете не само кога да водите, но и кога да отстъпвате.

Ако искате да станете лидер, работете най-вече върху нагласата да мислите първо за другите и да не мислите за себе си. Тя ще ви даде най-важното средство, което може да ви превърне в лидер – мисленето на лидер.

Продължение: Как да стана лидер – 2