Тези дни се замислих за бъдещето – за далечното бъдеще след 40-50 години. Досега упорито избягвах този въпрос с аргумента “Какво да се подготвям – всичко може да стане дотогава”. Сега обърнах нещата на “Всичко може да стане дотогава – трябва да се подготвя”.
От известно време насам все по-често си играех с идеята да пренасоча част от парите, които отделям за заеми (250-300лв месечно) към спестявания за мен. В крайна сметка хората, на които дължа останалите 2000лв, не ми дават зор – защо да не пренасоча 50лв от “вноската” по заемите към спестовна сметка? Мисля, че е крайно време да намеря начин да заделям 50лв на месец за себе си.
ЕДНА КНИГА И ЕДНО ИЗПРАЩАНЕ
Това, което ме провокира да мина от “мислене” към действие беше (както обикновено) една книга. Казва се “Money matters for all ages” и я има в библиотеката, както и на Google Docs. Благодарности на Валентин Новаков от Финансова сигурност, че ми обърна внимание върху нея! Книгата съдържа финансови съвети за хората от всички възрасти и е писана от авторски колектив, в който участват хора от 16 различни блога за, общо казано, финанси.
Всъщност книгата, поне за мен, не предлага нещо революционно в отношението към парите и като цяло дава стандартни съвети – не взимайте заеми, спестявайте, разпределяйте преди да харчите и прочее. Но ми даде възможност да погледна как изглежда животът финансово когато си в десетилетието на 20, 30, 40, 50, 60, 60+ години. Аз съм още в първото десетилетие и ми е трудно да си представя какво е животът на 40. Или на 60…
Другото нещо, което ме провокира, беше едно събиране вчера. Когато сме млади, никога не мислим (и не искаме да мислим) къде ще сме след 20 години или след 40. Само че това време идва. Вчера имаше импровизирано изпращане на колеги, които са пенсионирани тази година. На това му се вика wake-up call! Мислех си, на какво ли ще прилича животът на тези хора сега? Дали ще могат да правят нещата, които винаги са искали, но за които не са имали време? Или по-вероятно ще трябва рязко да свалят стандарта си на живот, защото – какво да се лъжем – държавните пенсии са смешни.
КАК ПИЛЕЯ 20-ТЕ СИ ГОДИНИ
Да си призная, хич не ми е приятно като се замисля за реалното си финансово състояние в момента. В момента съм на възраст, в която повечето хора нямат сериозни ангажименти и имат много възможности да трупат опит, да рискуват и изобщо да изкарат повече пари. Аз също имах своите моменти за печелене на пари – и спечелих. Сега можех да имам 0лв дългове и примерно 10 000лв спестявания… ама нямам. Защо стана така?
Първите две години в университета не работех. Лятото на 1-ви курс работих на поточната линия в един завод, а лятото на 2-ри курс бях на бригада в Щатите (част от историята вижте в Три вида харчене). Плащаха ми $7 на час без overtime, като в един период работех също в Burger King за $6 на час и чистех и боядисвах една къща. Прибрах се с около $5000 при курс към 1.40 или към 7000лв. От тях върнах 2000лв заем за заминаването, оправих един семеен заем за 1000лв, купих си компютър и телефон за общо към 2000лв и с останалите около 2000лв си помагах в рамките на 1 година, докато почна първата си работа в София. Та от тези 5000лв не остана нищо.
След време почнах работа за 500лв чисто при месечни разходи към 300-350лв и можех да спестявам 150лв месечно. После се изместих на квартира, но и заплатата ми стана 700лв. А в един период работех за към 750лв + 350лв от граждански договор и още 100лв от английски (тогава единствен ученик). Живеех с приятеля си и той плащаше половината от 450лв за квартира, както и половината консумативи и разходи за храна. Можех спокойно да спестявам по 150-200лв месечно, но… Нямам идея къде са отишли всичките тези пари!
Последната ми работа в София беше за 750лв чисто + 200лв коледен бонус при квартира 220лв за двама души. От нея всъщност започнах изплащането на заема, за който вече знаете, и в рамките на 1 календарна година (октомври 2009 – октомври 2010) успях да върна цели 3000лв. Тоест, с парите от бригадата + възможностите за спестяване + заделените за заем пари, сега можех да имам 0лв дългове и примерно 10 000лв спестявания… ама нямам.
А дори когато върна остатъка на заема (май 2011) ще ми трябва още около година, докато си направя сносен буфер и закрепя някои други пробойни в бюджета. След няколко години ще съм на 30 с едва-що балансиран бюджет и някакви смешни спестявания. Тогава ще е подходящ момент да стабилизирам нещата финансово, но пък ще трябва да се мисли евентуално за кола, жилище, семейство, деца. Ако искам работа, която ми е по сърце, ще трябва да инвестирам пари, за да си я създам. И всъщност май няма да имам достатъчно време, за да поправя грешките от 20-те си години.
ПО-ДОБРЕ КЪСНО, НАЙ-ДОБРЕ РАНО
По-добре късно, отколкото никога… но най-добре рано. За съжаление гледам, че повечето млади хора са точно като мен и не се замислят за бъдещето си. Взимат заеми на поразия, а ако случайно се докопат до добър доход, харчат всичко и не заделят абсолютно нищо от него. На една работа имах колеги, повечето на възраст 19-21 години, които получаваха средно по 1000лв заплата. Някои от тях получаваха дори двойно в определени месеци (работеха на бонусна схема). Не мога да знам със сигурност как са харчили парите си, но най-вероятно са изхарчили почти всичко. Предполагам, че и те като мен се ядосват на себе си, че не са следвали съвета Спестявай, докато си млад .
Имам чувството, че хората не оценяват по достойнство периодите, в които получават много добри пари. Сякаш разчитат, че те ще продължат вечно… или, ако знаят че това няма да е вечно, харчат всичко с идеята “Сега ми се е паднало”.
В различни периоди от живота си ще получавате различни доходи. Като цяло месечните ви доходи бавно ще нарастват от година на година – това е естественото развитие на нещата. Месечните ви разходи обаче също ще нарастват. Затова мислете добре и се възползвайте от “златните периоди” на доходите си – те са само по няколко години. Най-вероятно след един “златен период” или изниква някакъв голям непредвиден разход, или по някаква причина идват трудни времена и златният период изведнъж свършва. Не ги пропилявайте!
ПРИМЕР
Веднъж гледах някъде изчислено сравнение между близнаци, които искат да се пенсионират на 70. Единият отделя 1000лв на година при 7% лихва в годините 20-29, след което спира вноските. Фактически от 30-та си година той оставя лихвата да работи за него през времето, докато навърши 70 и дотогава сумата (вноски + лихва) е стигнала зашеметяващите 170 000лв.
Другият започва същото, но от 30-годишен (или 120м по-късно). Ако иска на 70г да има 170 000лв като близнака си, той вече трябва да внася 1000лв годишно в продължение не на 10, а на цели 40 години. Накрая първият има към 170 000лв срещу вложени собствени 10 000лв, а вторият има 170 000лв срещу вложени собствени 40 000лв. Сега разбирате ли защо ме е яд!!
“ДАЛЕЧНОТО” БЪДЕЩЕ
То в един момент се оказва съвсем, съвсем близко. Ами че ако питате мен, все едно вчера си избирах обувки за бала :) Изобщо не ми харесва мисълта да се събудя на 60 и да разчитам на някаква държавна пенсия. Също не ми харесва мисълта, че ще ми се наложи да съм в ролята на втория близнак от примера. Само че какъв избор имам?
Една проста сметка: необходими са ви 10 000лв годишно, за да живеете спокойно, или почти 1000лв на месец. Помислете колко време ви трябва, за да спестите 1 месец. При мен съотношението е горе-долу 3:1, тоест трябва да спестявам в продължение на 3м, за да успея да събера пари, достатъчни за 1 месец нормален живот. Това значи също, че е необходимо да заделям 30% от дохода си! Мога да заделям и само 20% от дохода си, но тогава съотношението става 5:1 (работя 5 месеца, за да спестя за 1) – а аз просто нямам това време.
Да се върнем на пенсионирането – ако се пенсионирате на 60г. е добре да си предвидите пари поне за още 20г. напред. Тъй като съотношението работа/спестяване при мен е 3:1, ще трябва да работя 60 години, докато спестя пари за онези 20, през които няма да работя!…
Тъй че “далечното” бъдеще изобщо не е далечно и никак не е розово. Много се надявам повече хора да започнат да мислят отрано за това и да не пилеят годините и парите си като мен. Нали разбрахте – най-добре рано!
---------
---------
[...] Естествено колкото по-рано, толкова по-добре. ( Как пилея 20-те си години [...]
Мила ми Рая,
Всичко изхожда от невъобразимо ниския ни стандарт на живот !
Живеех в западна европа известно време (около 3 години).Един от местните с който работехме заедно ме пита :
- “Добре де да те питам, защо си дошъл да работиш тук.Като те гледам си бял, не си глупав имаш образование, а и България е в Европа.Толкова ли е зле заплащането в България ?Например колко заплата получава майка ти ?”
И аз му обеснявам към тогавашна дата 2002 година.
-”Майка ми с више образование, 1 магистратура учителка по български и литература, изкарани курсове по английски и руски,компютърна грамотност и около 30 години стаж взима около 250-300 лв.Което беше нужно да преизчисля в тяхна валута за да ме разбере.Курса беше 3.20 лв за 1 лира = 93.75 . Аз му казах около 100 лири и малко под”
Неговата реплика:- “ЕЕ не е чак толкова зле, даже е прилично…на ден”
Аз му отвърнах :- “Не не на ден на месец”
а той :-”Не бъркаш се, човек не може да живее с толкова пари на месец.Невъзможно е ! Не ги смяташ добре курсовете.”
Учудващо е как хората успяват да живеят (съществуват физически с тези доходи), а камоли да спестяват.И дори и да спестяват инфлацията в България е толкова голяма, че изяжда тези спестявания !
Разбира се не говоря за малката част от българите който работят за международни компании и получават тлъсти чекове или тези който са успели да приватизират заводи и пълнят партийните касички, като заделят и за тях тлъсто комисионче или за хората със съмнителен бизнес без нито един трудов ден стаж или опит който карат БЕНТЛИТА и имат къщи големи колкото Прогимназия !
Повечето мой приатели който живеят зад граница, неистово изпитват носталгия и нужда да се върнат в България, но само мисълта че ще трябва да живеят с по 700-800 лв. заплата на месец ги ужасява и в мигом отрезнява.Това за тях е равно на лишения и мизеруване.Казват ми те поне да бяха евро та то една чистачка в Гърция взима чисто около 700-900 евро с осигурена квартира и храна !
Да не говорим за по развитите скандинавски държави Англия и Канада или пък Австралия където средната работна заплата е 5000 долара (австралийски) :-)))
Успех на всички честно трудещи се хора в тази държава и РЕСПЕКТ !
Шарки, много благодария :)))))))))))))
Рая, удоволствието е изцяло мое ;) Честит празник с хубава компания и положителни емоции :)) Манасиев, честито и на тебе!!!
Просто за мен е важно материализирането на идеите, като в рекламата на Маstercard ;) Иначе темата коят си задала е доста актуална :)
Иначе трейсинга си е много важен да си го правиш и това е единстеният начин да разбереш къде да вложиш парите си за маркетинг и реклама в бъдеще. Постни една анкетка да попълват хората, много ще ти даде после;)
Ще пиша още, след това отивам да празнувам )))))))))))
@Шарки – много благодаря за обратната връзка (относно как си намерил блога и какво ти е направило впечатление). Повечето въпроси в коментара ти са по-скоро философски, отколкото финансови :) Колкото до инвестирането и инфлацията: Пари, пари в брой и спестявания .
Много ми хареса твоето изказване “Всички искат много пари, но са малко хората, които знаят колко точно им трябват”.
@Манасиев – честит празник и от мен :)
Аз лично съм на съвсем различно от вас мнение :) ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ СТУДЕНТИ! Made the force be with you!
Мила Рая,
За пръв път попадам на блога ти и ми стана доста интересно като се забърках в сайта на уеб кафе (винаги чета коментарите)! Това, което ме привлече бяха: първо- книгите, които си сложила да се свалят, тъй като няколко съм чел, а други ми ги препоръчаха приятели и току-що ги намерих )))))); снимката; а също, разбира се, и темите ти.
Що се отнася до парите и “пропуснатите ползи”, то темата е неизчерпаема и двулика. За мен лично не е пропусната полза да научиш език и това струва пари, не е пропусната полза да посетиш нова страна и да се срещнеш с нови хора и със сигурност нищо не съм пропуснал ако съм отделил пари за някого когото обичам или за това да се самоусъвършенствам.
Именно затова трябва да се прави разлика между пилеенето и пропускането. По време на пропускането се случва нещо друго, което има дадена стойност в определен момент. Въпрос на акъл е дали тази стойност е ликвидна материално, но също така и морално. Тогава, когато едното от двете измерения, а дори и двете са в конфликт със същността ти, можем да говорим за пилеене! Всичко опира до собственото чувство за саморазвитие и самоопрделяне ;)
Ето сега и един малко-по друг поглед върху двамата близнаци и техните милиони. Единият бачка цял живот, пести и аха….да се пенсионира милионер- и идва хиперинфлацията. Тъй като нещо се е случило е останал сам и е един от тези 1 милион пенсионери които са под прага на бедността в България. Вторият близнак обаче е много самоуверен- харчи безгрижно, експериментира с всичко, последно с хероин, и умира без пари изгнил в някоя канавка на 5 метра от новата мгистрала.
За мене тази тема е повече морална отколкото материална, но пък си подхожда с другите статийки от “Лични Финанси”- т.е. няма филм ;) Изводът от преработената история е следният: никой не би искал да свърши като тея двамата, само че на повечето хора за друго не им остават сили (вж. kids aren’t alright на Офспринг). Проблемът опира в това как и дали…всички знат че искат много пари но са много малко тези, които знаят точно колко им трябват.
Инвестирането е много примамлива идея и винаги съм си мислел, че би било готино да си хвана жена финансистка и да залагам на Форекс и на мачове по цял ден:P Недвижимите имоти са дълосрочна инвестиция с по-малка печалба и по-голяма сигурност, като тук корупцията е ключов момент в определянето на доходността. Последното, за което се сещам е златото, а то и се доказа през кризата, че финансите се менят, но не и хората които боравят с тях нито пък ценностите от времето когато са ги измислили.
Проблема е в това, че разумното вложение е невинаги правилното от гледна точка на парите. Моето отношение е такова, че парите трябва да се измерват във време, да се изкарват честно и да се влагат уверено. Ако човек има 5 милиона, но за 1 ден остане на -1 милион, то за него това естествено е проблем. Едва ли обаче този милион би го връщал 40 години, така както ако аз трябаше да ги давам сега, със настоящ среден доход.
Хареса ми много момента, в който казваш, че трябва да се мисли за бъдещето като за вчера ;) Лично съм изпитал много точно това, за което ти и аз, а и останалите участници си пишем и това, в което съм адски сигурен е, че истината е някъде тук :)
Пожелавам на всички много много пари, за късмета- сами трябва да си го изработим!
@Mars: без коментар.