Как пилея 20-те си години

Тези дни се замислих за бъдещето – за далечното бъдеще след 40-50 години. Досега упорито избягвах този въпрос с аргумента “Какво да се подготвям – всичко може да стане дотогава”. Сега обърнах нещата на “Всичко може да стане дотогава – трябва да се подготвя”.

От известно време насам все по-често си играех с идеята да пренасоча част от парите, които отделям за заеми (250-300лв месечно) към спестявания за мен. В крайна сметка хората, на които дължа останалите 2000лв, не ми дават зор – защо да не пренасоча 50лв от “вноската” по заемите към спестовна сметка? Мисля, че е крайно време да намеря начин да заделям 50лв на месец за себе си.

ЕДНА КНИГА И ЕДНО ИЗПРАЩАНЕ

Това, което ме провокира да мина от “мислене” към действие беше (както обикновено) една книга. Казва се “Money matters for all ages” и я има в библиотеката, както и на Google Docs. Благодарности на Валентин Новаков от Финансова сигурност, че ми обърна внимание върху нея! Книгата съдържа финансови съвети за хората от всички възрасти и е писана от авторски колектив, в който участват хора от 16 различни блога за, общо казано, финанси.

Всъщност книгата, поне за мен, не предлага нещо революционно в отношението към парите и като цяло дава стандартни съвети – не взимайте заеми, спестявайте, разпределяйте преди да харчите и прочее. Но ми даде възможност да погледна как изглежда животът финансово когато си в десетилетието на 20, 30, 40, 50, 60, 60+ години. Аз съм още в първото десетилетие и ми е трудно да си представя какво е животът на 40. Или на 60…

Другото нещо, което ме провокира, беше едно събиране вчера. Когато сме млади, никога не мислим (и не искаме да мислим) къде ще сме след 20 години или след 40. Само че това време идва. Вчера имаше импровизирано изпращане на колеги, които са пенсионирани тази година. На това му се вика wakeup call! Мислех си, на какво ли ще прилича животът на тези хора сега? Дали ще могат да правят нещата, които винаги са искали, но за които не са имали време? Или по-вероятно ще трябва рязко да свалят стандарта си на живот, защото – какво да се лъжем – държавните пенсии са смешни.

КАК ПИЛЕЯ 20-ТЕ СИ ГОДИНИ

Да си призная, хич не ми е приятно като се замисля за реалното си финансово състояние в момента. В момента съм на възраст, в която повечето хора нямат сериозни ангажименти и имат много възможности да трупат опит, да рискуват и изобщо да изкарат повече пари. Аз също имах своите моменти за печелене на пари – и спечелих. Сега можех да имам 0лв дългове и примерно 10 000лв спестявания… ама нямам. Защо стана така?

Първите две години в университета не работех. Лятото на 1-ви курс работих на поточната линия в един завод, а лятото на 2-ри курс бях на бригада в Щатите (част от историята вижте в Три вида харчене). Плащаха ми $7 на час без overtime, като в един период работех също в Burger King за $6 на час и чистех и боядисвах една къща. Прибрах се с около $5000 при курс към 1.40 или към 7000лв. От тях върнах 2000лв заем за заминаването, оправих един семеен заем за 1000лв, купих си компютър и телефон за общо към 2000лв и с останалите около 2000лв си помагах в рамките на 1 година, докато почна първата си работа в София. Та от тези 5000лв не остана нищо.

След време почнах работа за 500лв чисто при месечни разходи към 300-350лв и можех да спестявам 150лв месечно. После се изместих на квартира, но и заплатата ми стана 700лв. А в един период работех за към 750лв + 350лв от граждански договор и още 100лв от английски (тогава единствен ученик). Живеех с приятеля си и той плащаше половината от 450лв за квартира, както и половината консумативи и разходи за храна. Можех спокойно да спестявам по 150-200лв месечно, но… Нямам идея къде са отишли всичките тези пари!

Последната ми работа в София беше за 750лв чисто + 200лв коледен бонус при квартира 220лв за двама души. От нея всъщност започнах изплащането на заема, за който вече знаете, и в рамките на 1 календарна година (октомври 2009 – октомври 2010) успях да върна цели 3000лв. Тоест, с парите от бригадата + възможностите за спестяване + заделените за заем пари, сега можех да имам 0лв дългове и примерно 10 000лв спестявания… ама нямам.

А дори когато върна остатъка на заема (май 2011) ще ми трябва още около година, докато си направя сносен буфер и закрепя някои други пробойни в бюджета. След няколко години ще съм на 30 с едва-що балансиран бюджет и някакви смешни спестявания. Тогава ще е подходящ момент да стабилизирам нещата финансово, но пък ще трябва да се мисли евентуално за кола, жилище, семейство, деца. Ако искам работа, която ми е по сърце, ще трябва да инвестирам пари, за да си я създам. И всъщност май няма да имам достатъчно време, за да поправя грешките от 20-те си години.

ПО-ДОБРЕ КЪСНО, НАЙ-ДОБРЕ РАНО

По-добре късно, отколкото никога… но най-добре рано. За съжаление гледам, че повечето млади хора са точно като мен и не се замислят за бъдещето си. Взимат заеми на поразия, а ако случайно се докопат до добър доход, харчат всичко и не заделят абсолютно нищо от него. На една работа имах колеги, повечето на възраст 19-21 години, които получаваха средно по 1000лв заплата. Някои от тях получаваха дори двойно в определени месеци (работеха на бонусна схема). Не мога да знам със сигурност как са харчили парите си, но най-вероятно са изхарчили почти всичко. Предполагам, че и те като мен се ядосват на себе си, че не са следвали съвета Спестявай, докато си млад .

Имам чувството, че хората не оценяват по достойнство периодите, в които получават много добри пари. Сякаш разчитат, че те ще продължат вечно… или, ако знаят че това няма да е вечно, харчат всичко с идеята “Сега ми се е паднало”.

В различни периоди от живота си ще получавате различни доходи. Като цяло месечните ви доходи бавно ще нарастват от година на година – това е естественото развитие на нещата. Месечните ви разходи обаче също ще нарастват. Затова мислете добре и се възползвайте от “златните периоди” на доходите си – те са само по няколко години. Най-вероятно след един “златен период” или изниква някакъв голям непредвиден разход, или по някаква причина идват трудни времена и златният период изведнъж свършва. Не ги пропилявайте!

ПРИМЕР

Веднъж гледах някъде изчислено сравнение между близнаци, които искат да се пенсионират на 70. Единият отделя 1000лв на година при 7% лихва в годините 20-29, след което спира вноските. Фактически от 30-та си година той оставя лихвата да работи за него през времето, докато навърши 70 и дотогава сумата (вноски + лихва) е стигнала зашеметяващите 170 000лв.

Другият започва същото, но от 30-годишен (или 120м по-късно). Ако иска на 70г да има 170 000лв като близнака си, той вече трябва да внася 1000лв годишно в продължение не на 10, а на цели 40 години. Накрая първият има към 170 000лв срещу вложени собствени 10 000лв, а вторият има 170 000лв срещу вложени собствени 40 000лв. Сега разбирате ли защо ме е яд!!

“ДАЛЕЧНОТО” БЪДЕЩЕ

То в един момент се оказва съвсем, съвсем близко. Ами че ако питате мен, все едно вчера си избирах обувки за бала :) Изобщо не ми харесва мисълта да се събудя на 60 и да разчитам на някаква държавна пенсия. Също не ми харесва мисълта, че ще ми се наложи да съм в ролята на втория близнак от примера. Само че какъв избор имам?

Една проста сметка: необходими са ви 10 000лв годишно, за да живеете спокойно, или почти 1000лв на месец. Помислете колко време ви трябва, за да спестите 1 месец. При мен съотношението е горе-долу 3:1, тоест трябва да спестявам в продължение на 3м, за да успея да събера пари, достатъчни за 1 месец нормален живот. Това значи също, че е необходимо да заделям 30% от дохода си! Мога да заделям и само 20% от дохода си, но тогава съотношението става 5:1 (работя 5 месеца, за да спестя за 1) – а аз просто нямам това време.

Да се върнем на пенсионирането – ако се пенсионирате на 60г. е добре да си предвидите пари поне за още 20г. напред. Тъй като съотношението работа/спестяване при мен е 3:1, ще трябва да работя 60 години, докато спестя пари за онези 20, през които няма да работя!…

Тъй че “далечното” бъдеще изобщо не е далечно и никак не е розово. Много се надявам повече хора да започнат да мислят отрано за това и да не пилеят годините и парите си като мен. Нали разбрахте – най-добре рано!

50 thoughts on “Как пилея 20-те си години”

  1. Не се ядосвайте Рая. Погледнете и от друг ъгъл. Какво ще остане от спестяванията ви при една хиперинфлация? Случвало се е вече. Или пък ако банките намалят лихвите и те са около 3%? В други държави са такива.

  2. Поздравления за статията! Много актуална за хора, които започват да гледат на животът си по малко по-друг начин :о)

  3. @Анонимен – при инфлация има други опции – чужда валута, злато, имот, кола… Но дори инфлацията да “изяде” част от парите, то ще е само част. Нищо, сега гледам напред и ще се опитам да поправя грешката възможно най-бързо :)

    @Караманчев – много благодаря! Видях, че си сменил дизайна на блога – да почерпиш :)

  4. Така е, младостта не е време за мислене. А ако през целия си живот мислим за пари, кога изобщо ще бъдем млади? Аз откакто станах на 40 започнах да чувствам, че остарявам – за щастие, добре че имам спестовен съпруг, та не се е налагало да вземаме кредити и слава богу се вместваме в рамките на доходите си. Богати няма да станем, но и от глад няма да умрем, което е по-важното и дава сигурност. На 20 всички възможности са пред теб, а на 40 те стават все по-малко. Това е времето, в което трябва да си се наложил в някоя сфера и да имаш стабилен доход от там. Ако до 40 още нямаш стабилен месечен доход, живееш на квартира и нямаш ясна представа за бъдещето, това е много, много зле.

  5. @Кристал – много се радвам, че сте подсигурени финансово, това изобщо не е малко. За себе си мога да кажа, че не споделям идеята “Ако не сега, кога” :) Тоест, не виждам защо за да се наслаждаваш на младостта си трябва да разрушиш бъдещето си финансово. Моите грешки са по-скоро от незнание, а не защото “ако през целия си живот мислим за пари, кога ще бъдем млади”. И се надявам повече млади хора да се опазят от тея финансови катастрофи :)

  6. Ако започнеш работа за по-малко пари (говорим за същото натоварване) значи просто си се минал (провалил). Друго – смяташ парите много директно. Тези фиксирани суми – разходи са обсолютна химера – аз месец с месец нямам еднакви разходи. За съжаление тотално не мога да се съглася с тези чисти математически сметки – много фактори не си взела под внимание.

    За пенсия вобще не мисли – ако си на 30 нещата ще се променят поне 5 пъти докато (ако) ти дойде твоя ред.

    Btw – alien attack force will strike the earth any time soon, so ако ти е мил живота зарежи спестовните гимнастики и тренирай survival :)

  7. @Кумчо Вълчо – това за по-малкото пари е вярно, но не виждам какво общо има с казуса тук :)

    За фиксираните суми – да, варират донякъде всеки месец, но все трябва да определиш една ФИКСИРАНА сума, която (с вероятност 90%) ще ти е достатъчна в повечето случаи. Примерно един месец разходите ти са 260лв, друг са 280лв, трети 240, после пак 260… тогава залагаш 300лв и готово. Не мисля, че е неразумно.

    Да не мислиш за пенсия е… безотговорно и към теб, и към семейстовото, и към децата ти, защото ако не се подсигуриш сам, след време ще лежиш на техните плещи. Това е и цялата идея на статията :) Кои неща ще се променят – ще спрем да ползваме пари ли? В статията освен това не става дума за държавна пенсия, а за лично осигурени пари, които да “ядеш” след пенсионна възраст, и които да поемат евентуални медицински разходи и прочее.

  8. Е, Рая, аз бих казал, че много добре използваш двайсетте си години. :) Опитала си се да създадеш собствен бизнес… Каквото и да се е случило, със сигурност си натрупала опит. :)

    Ти на 20+ години имаш много повече знания и много по-добре разбираш ползата от доброто управление на парите, дори от хора на по 50 години. Така че всъщност ти не си закъсняла, а много навреме си разбрала какво е нужно да направиш, за да си осигуриш благосъстояние. Поздравления! :)

  9. както обичам да казвам – лично според мене :о) – идеята да се заделят пари всеки месец и да се слагат в банка за лихва, за след 30 години не е добра. Може да е SAFE но не е добра. В сегашните динамични времена, за хората с идеи и креативност, най-рисковото нещо, което могат да направят е да са SAFE. Според мен, добрата идея е да се инвестира, ако става въпрос за старини. Сега наприемер има множество фондове за доброволно допълнително пенсионно осигуряване.

    Иначе, инвестициите в иновации винаги ще се изплащат – инвестирайте с времето си, с интелекта си, с интереса си и с труда си. Според мен, когато си на 20-30 , това е момента за иновации. Промерите за това са доста.

    Поздрави! Статията е страхотен цифров анализ!

  10. Привет! :)

    Когато преди известно време споделих с приятелите си мисли на подобна тематика, те взеха да ми обясняват, че напразно помрачавам “най-хубавите си години с безпочвени тревоги”. За себе си знам, че голяма част от нещата, които казваш, са верни – особено за “нямам идея къде са отишли всичките тези пари”. Тепърва започвам да си изграждам някаква финансова култура и в това отношение блогът ти е доста интересен и полезен за мен.

    В мое лице имаш редовен читател, който обаче няма да се обажда много често :)

  11. Рая, тази твоя статия наистина ме изненада. Мисля, че не трябва да съжаляваш за изгубеното време, защото когато губим, не знаем какво печелим. На позицията, където се намираш в момента, стоят много други твои връстници. Само си помисли колко различни пътища ще поемат и колко различни постижения ще има всеки от вас, въпреки че сте на един и същи старт. От какво мислиш, че ще зависи успехът на всеки от вас? Животът е пред теб и е пълен с възможности. Що се отнася за спестяване – това е най-ненадеждния и лош начин да обезпечим старините си. Аз съм на 55 години и когато бях на твоята възраст, печелехме със съпруга ми по 95 лева (общо 190 лв) на месец и вече имахме две деца. Ако бяхме заделяли от мизерните си доходи с мисълта за далечното бъдеще, щяхме да сме загубили всичките си спестени пари от инфлациите, които ни сполетяха. Финансовата ми НЕГРАМОТНОСТ беше толкова голяма, че сега и децата са по-наясно с тези неща. Прочетох някои книги, които промениха изцяло мисленето ми. Сега смятам, че няма нищо по-интересно от това, да създадем нещо, което истински ни вълнува.

    Помисли за какво си мечтаеш и как можеш да го постигнеш. Не се ограничавай в желанията си. Търси – и ще намериш, вярвай – и ще успееш.

    Извини ме за многословието, но не можах да се справя по-кратко.

  12. Oooo, не ме разбирай погрешно – аз съм доста далеч от безотговорните хорица – като си търся работа всичко си е законно и си плащам здравата (и работодателя де) – с такива дето те цакат на минимална вобще не се занимавам/вай. Съгласен съм за пенсионните глупости от криво-разбраната-ми-солидарност-към-старчоците. Не се и надявам да доживея пенсия, още по-малко да я получавам в размер за достоен живот. В момента съм инвестирал в жилище – смятам че да държиш сума над 10 в банката е … липса на фантазия. Кредита е среден но тежи яко на врата – не толкова сумата, колкото ангажимента. Ако ме питаш – върни си твоите и си живей 20те на макс – не събирай нито една стотинка – гледай да имаш толкова че да биеш шута на шефа/гаджето без да умреш от глад. Смислен бизнес … поне 15-20 за изходна тяга, иначе е обречена на мъка и непрофесионализъм идея.

    Аз имам доста добра представа къде ми отиват парите и не ги пилея за глупости, отпускам му края (малко) само за храна от магазина. Кръчмите съм ги резнал до 2-3 в месеца. Нооооо… този месец зимни гуми, другия подаръци на семействата, после някоя срочна застраховка, ремонт на нещо си … никакъв шанс да определя (да речем) “300-350 лв за този месец и край”. Да не дава Маниту някой да се разболее … ааайййй кланье!

    Ако в различни периоди получаваш различни доходи, това означава, че или сменяш работата много често, или работиш на няколко места. И в двата случая това слага точка на всякакъв вид изчисления. Започни от стабилна, постоянна основа, сменяй работа само за повече пари and have fun!

  13. Мдааа, спестявате какво и за какво? Изходната теза, предполага стабилна среда, която по дефиниция не съществува за момента. Предполага и реална основа на това, което се пести. Няма реална основа, тъй като няма реални пари. Идеята “Бели пари, за черни дни” работи само когато парите са реални и има ниска инфлация. Е, ние сме в друга ситуация. Всеки лев на депозит е загубен, тъй като всички банки изплащат под инфлацията. Има и друг проблем – всеки лев, който се печели се влияе директно от същата инфлация… Та, простата логика сочи, че пари на влог са загубени. Ако не работят и не вадят пари, няма смисъл. За “кумчо вълчо” – да се прибере в яхъра – съгласието да те граби държавата в името на нещо измислено е овчедушие и заслужава заколение – казвам го, защото “моите” пенсионери не ги гледа държавата и докато на тях се налага да им помагам, а има циганета с помощи по-големи от цитираните суми (над 700 лв. на човек), няма да искам реален договор и няма да искам да плащам реално. Спестяването е химера в момента, както беше химера строителния бум…

  14. Като се замисли човек, от какво зависи дали той ще се чувства финансово стабилен? Два фактора – вътре в него и вън от него. Някои от книгите наблягат на първия фактор и обясняват как причината за финансовите несгоди на един човек се крият дълбоко в него. Тези книги звучат изключително мотивационно и обикновено са страшно популярни, но почти не засягат втория фактор – въшния. С това се занимават теорията на конспирацията, всички мрънкащи песимистични хора и пияниците когато започнат да бистрят политиката.
    Аз мисля, че и двата фактора са изключително важни, макар че единия звучи прекалено оптимистичен, а другия прекалено песимистичен – това е защото обичаме да преувеличаваме. Истината винаги е по средата, така че е глупаво да се търси причината само вътре или само вън, ще се търси и на двете места.

    Тази статия показва и двете страни на монетата.

    Когато вътрешно не сме настроени за контрол над парите – колкото и да се появят, толкова и ще изчезнат, без да усетим и без да си спомняме за какво сме ги похарчили.

    От друга страна Рая е умно момиче, младо и амбициозно, предполагам е прочела много книги и знае много неща, но… това не е достатъчно. Има нещо отвън – заеми, инфлация, банкова политика, държавна политика, фалшиви обещания и неизпълнени думи, ниски заплати, високи наеми, високи цени, данъци, такси, глоби, документи и срокове. Та дори да имаш най-големия ентусиазъм на света, условията се противопоставят, икономическата атмосфера не е добра.

    Какво се прави в такъв случай? Търси се как да се прецакат правилата на това вътре в теб и онова отвън. Колкото по-безкомпромисно и непоколебимо – толкова по-добре.

  15. [коментарът е модериран] JDeel пич престани с тея книги. […] Много ти липсва практика момче!

  16. Спестяването не е лошо нещо, но до 10к, в смисъл 10к са достатъчни за да ти посрещнат голяма част от проблемите, които могат да се решат с пари. Иначе съм съгласен, че след това е загуба на възможности. Но смятам, че трябва да си решиш проблема с жилището, и след това , като затвориш тая страница от живота си, да почнеш да мислиш за инвестиции.

  17. [коментарът е модериран] Manasiev R.S, моля те, не ми нареждай какво да правя.

  18. @Финансова сигурност – благодаря :) Просто да се замислиш за тези неща е само първата стъпка, която – да, вече съм я направила. Мисленето е едно, а правенето и постоянството е друго и за тях се опасявам, че трудно ще наваксам.

    @LUPOP – “спестяване” разбирайте не само в смисъл “банков депозит”, въпреки че при мен определено това ще е началото, тъй като с малка сума нямаш възможност за инвестиции.

    @Ariorm – не съм се интересувала много-много каква е инфлацията, някъде ми се мернаха 15%, на друго място – 30% (спрямо май 2008?)… защото каквато и да е инфлацията, парите в брой са си пари в брой и трябва да ги имаш. Не може заради инфлацията да заключиш всичките си пари в дългосрочни вложения. Освен това, инлацията е общото обезценяване на парите поради общото покачване на цените… но това покачване е различно за различните стоки. Примерно ако със 100лв спестени искам да си купя хляб, а цената му скочи с 50%, инфлацията ще ме удари много силно. Но ако със 100лв спестени искам да си купя дънки, а цената им е само +5%, мисля, че ще го преживея :)

    @Dude – всеки преценява за себе си. Аз не бих оставила 10 000лв да събират прах в банков депозит, по-скоро в брой бих държала до 2000лв. Останалите може да са повече или по-малко “заключени” в някаква форма на инвестиция или поне в нещо, което ще ги предпази от инфлацията (защото като говорим за големи суми и дългосрочно, това си е проблем).

    @Деси – благодаря :) Много ще се радвам, ако блогът помогне на повече хора да станат по-активни и да действат по-осъзнато с финансите си!

    @Nicofree – за мен сигурността е много важна. Само след като имаш сигурност можеш да “експериментираш” с парите, иначе може да направиш грешка, от която никога да не се съвземеш.

  19. Поздравления за статията добре е че има хора които споделят своя опит с всички които ги интересува.

    Темата доста ме замисли понеже аз съм на 27 години а дойдох в щатите на 20 годишна възраст и не мога да се пожаля от парите обаче постоянно си мисля дали си пропилях найхубавите 8 години от моя живот (щото се завръщам в българия за постояно след година) или тези години бяха жертва от моя живот за по добре да живея понататак. все пак като се размисля по добре няма правилен модел за живота а правилно е това което мислиш че е най добре за себе си.

    Като става дума за инфлацията обаче мисля че депозитните оферти във българия и във македония (говоря за македония понеже съм от тамо и знам какви са условията) те са достатъчно високи 7-8% на годишно ниво и паралелно 11-12% на годишно ниво в македония за да победиш инфлацията така че мисля че е все пак добре за всеки да инвестира във дългосрочни депозити в банките които предлагат висока лихва и пасивен доход.

  20. @Опитен – благодаря :)

    За лихвите не си прав, в България 7-8% годишна лихва няма. Има промоционални тримесечни лихви до 5-6% с един куп условности (да не теглиш, сумата да е над еди-колко си, да е в еди-каква си валута). Повечето са към 3-4%.

    Интересен е докладът на НСИ (нац. статистически институт), според който инфлацията Окт 2010 спрямо Окт 2009 е само 3.4 % :)
    .

  21. абсолютно има депозити с 7 до 7.5 процента годишна лихва

    имам такива, сключени предин месец/два.

    виж моитепари, там има сравнение, не са една и две банките , които предлагат такива

  22. Dude, не съм съгласна.

    Първо, по-високите лихви идват с по-високи депозити.

    Второ, по-високите лихви идват с по-дълги срокове (примерно 1 година не буташ).

    Трето, лихвите зависят от баланса ти всеки месец (вж. Второто)

    Четвърто, по-високите лихви идват и с по-високи такси – такса за откриване, за теглене, за поддръжка, за обработка, за чист въздух, за каквото се сетиш.

    На 1000лв ако имаш лихва 8% годишно са 80лв. От тях като ти вземат 10лв при откриване/закриване и като ти взимат 2лв месечно за обработка (24лв годишно) и фактически стигаме до старите 5%. Не знам, може някъде да се е промъкнала добра оферта за депозит, но аз съм си доста скептчно настроена.

  23. депозитие са гарантирани от държавата, не е нужно да гледаш само големите банки

    а таксите или липсата на такива са описани в договора, който подписваш, и ги има и на сайта на банката

  24. Прав си, ама аз не визирам само големите банки, говоря по принцип.

    А за таксите не казвам, че не са описани, а че като ги вземеш и тях предвид реално “доходността” (лихвата минус таксите) трудно ще е 8%. Може би в отговора си към Опитен малко смесих понятията, защото лихва и доходност не е едно и също. Но каква работа ти върши лихва 8%, ако реалната доходност остава 5% или по-малко?

  25. Съгласен съм с Рая, че депозитите не са сериозен инструмент за печалба. Там където се срещат вашите позиции (на Рая и dude), е че депозитите наистина могат да са средство за придобиване на сигурност. Да лихвите са ниски, но и да – депозитите са гарантирани от държавата и малко или много спомагат за туширане на ефекта от инфлацията. Та и двамата сте прави, но за различни неща. Инак има и индивидулни случай, в които може да се сключват договори на по-изгодна лихва.

  26. Ммм може да се говори много по тези теми. На привържениците на тезата живей за мига и харчи до дупка, ще кажа че като бях между 18 и 25 си поживях добре и натрупах хубави спомени. Но сега съм на 30+ и няма как да купя адаптирано мляко на малката ми дъщеричка само с тези спомени. Та малко след 28 ми година осъзнах че трябва да променя начина си на живот и на спестяване. Моята рецепта е 30% Свободен депозит на 7,5% в ПИБ(това е буфера ми), 15% в Договорен фонд инвестиращ в акции и облигации в Б-я и чужбина и 15% инвестирам сам в акции на БФБ(това са средносрочните ми вложения 3-5год.). 30% в доброволен пенсионен фонд (дългосрочна инвестиция), а последните 10% са в кеш на дебитната ми карта.
    Успех на всички!

  27. ето като искам да се nadovarza на тематиката с подобен пример насочвам един мой депозит който направих миналия декември в stb.com.mk на 2 години с 12.70 % доходност.

    Преспетайте и самите на 20000 USD добивам 5080 USD без никакви данъци или страхове понеже те са защитени от правителството.

    Това в бг лева на размер от 1.414 испадат 7183 лева чиста доходност.

    В конкретния случай понеже капиталните доходи в македония не се таксуват до 2013 поради световната рецесия те са неоданъчени. Също в момента каматните стъпки спадат и сега са около 10.30 за две години 11.30 за 36 месеци а за една година са 7-8%

    Значи по-доходно е за по-дълги временски периоди и естествено по-високи суми на пари.
    Също има и такива които на 120 месеци срочност дават 13.50% годишна доходност обаче оставам на всеки мисълта дали си струва времето :))))))ost

  28. Между другото забравих да припомня че си сменик ника от опитен в александър мерси

  29. @Mister Loba loba – ъм, тоест ти успяваш да живееш с 10% от дохода си, а 90% разпределяш в спестявания и инвестиции?!? Брех!!

    @Александър – благодаря за споделените идеи :)

  30. ;)))) не не няма такова нещо, това не е месечния ми доход а разпределение на спестяванията(инвестициите)

  31. аха … най накрая и най интересния въпрос … колко от дохода си сега трябва да заделяш, за да стигнеш до тия теоритични 1000лв. на месец след 60тата си годишнина. Тука вече има голяма разлика дали сега получаваш всичко 1000лв. или 5000лв. Да, когато харчиш всичко няма значение колко получаваш. Но когато говорим за спестяване и влагане на пари в бъдещето то тогава определено има значение.

    В примера ти по горе става дума за двама близнаци и как единия отделял 1000лв. … но не се казва 1000лв от колко. Ако е отделял 1000 от 1500 това е мъка. Означава, че е прекарал едни от най хубавите си години едва свързвайки двата края. Ако е отделял 1000 от 2000 … ок, живял е нормално, без екстри, за да си осигури прилични старини (това е идеята, доколко я е постиганл е друга тема).

    Ако е заделял 1000 от 5000 няма какво да го коментираме. Би било абсолючтно глупаво да не го прави. Но статията май не е точно за хората с такива доходи, нали?

    А какво става с другяи близнак … ако той получава 1500 на месец или по малко. Логично … нямам как да заделя 1000 на месец. Това не е лош пример, това е неизбежно. Или може би получва 2000 на месец, но за разлика от брат си влага 1000 на месец не в фондове, облигации и прочие, а в осъществяване на мечти и трупане на добри спомени – обикаля света, среща се често с приятели, ходи по концерти, има хубава къща (не лусозна, но просторна и уютна), практикува екстремни спортове (ужасно са скъпи да му се не види) … и какво, това лош пример ли е? Финансово може би, но морално и общочовешки … спорно.

    Случая, ако брата получава 5000 и ги харчи всичките няма да го коментитраме ;)

    Та при всички тия приказки пропускаш и най важното – парите са средство, не цел. Трябва да си наясно какви са ти истинските цели в живота и как ще си набавишсредствата за тях. Ако не можеш да имаш средства за всички, тогава да си подредиш приоритетите. Различни неща правят хората щастливи и доволни. Да има някакъв физически минимум, но над него нищо не е толкова черно/бяло.

    Какви са твоите цели в живота и къде между тях се подреждат тия 1000лв. на месец за след 60тата ти годишнина?

    Е на това му викам аз планиране … и то не може да се научи само от учебниците по финанси ;)

  32. Outfaced – става въпрос за 1000лв НА ГОДИНА.

    Колкото до приоритетите и другите въпроси, които повдигаш, както максимата “Парите са средство, а не цел” – прочети и другите ми статии :)

    А за теорията “Абе я да си поживея, докато съм млад” – изобщо не я подкрепям и аз лично я смятам за недалновидна и безотговорна. Освен ако не планираш да живееш сам за себе си, без да мислиш за родителите си, партньора си, децата си и прочее.

  33. Ужас … извинявам се за недоглеждането. Основната идея обаче не се променя.

    Това да си “поживееш докато си млад” може от определена гледна точка да изглежда безотговорно и егоистично, но пак е свързно с това, кои са ти истинските приоритети. Зависи дали го правиш осъзнато или просто защото толкова ти е акъла ;). Винаги като печелиш нещо трябва да знаеш и какво губиш и после да не мрънкаш. В такъв случай може само да съжеляваш, ако някъде не си видял възможност за печалба или си пропуснал да видиш потенциална загуба. Та разковничето по скоро е в осъзнатия избор, а не в определенията кое е правилно и кое грешно. Кой е казал, че общество изградено на основата на парите е правилно;)

  34. Е, винаги зависи от гледната точка. Аз не казвам че е грешно да си поживееш като млад :) Казвам, че аз лично го смятам за недалновидно и безотговорно, освен ако не планираш да живееш сам за себе си.

  35. Рая, като цяло си права, но има и нещо друго. Когато пресмяташ спестявания, инвестиции или отклоняване на парите от едно място към друго имаш и фактора “пропуснати ползи” или от какво се лишаваш за сметка на тези 1000 лв годишно.

    Примерно живееш в град, в който взимаш месечна заплата от 1000 лв, но имаш възможност да започнеш работа за 2000 лв при условие, че си купиш кола за 5000 лв ( давам само пример). Дали не е по-добре сега да инвестираш 5000 лв за кола и впоследтсвие да имаш по-добри доходи и тогава евентуално да пестиш? В другия случай, работиш все още за 1000 лв и пестиш по-рано , но не си купуваш кола и не нямаш месечна заплата от 2000 лв.

    Искам да кажа, че е хубаво да се пресметнат алтернативите – да , 1000 лв годишно не са сериозна цифра и може да се отделят, но ако имаш по-добра възможност, защо не? За момента може да си мислиш, че нищо не си спечелила, но след време може да се окаже, че не си права. И опита и знанията, които си придобила харчейки тези “спестени пари” да ти донесят в пъти по-голяма полза в бъдеще.

  36. @fan – да, прав си. В единия случай колата е просто разход, в другия – инвестиция. Естествено, че ако с кола можеш да изкараш повече пари и то веднага, не си струва да чакаш да ги спестиш.

  37. пише ви една жена с много горчив опит която не мислеше че ще остарее .сега съм на 55 г с 20г стаж без изгледи за пенсия макар и мизерна.мислете за времето когато ще сте на 60 докъто сте млади.

    аз не съм си поживяла напротив работих като вол цял живот но винаги гледах да подсигуря близките си . кола на мъжа образование на децата бижута на снахите апартаменти за децата.не се осигурявах за да не давам грешни пари.и ето ме сега на 55 без работа без доходи и с много болести добре че поне здравни осигуровки си внесох преди една операция и ги внасям вече редовно..

    мислих си децата ми мъжът ми никога няма да ме изоставят втруден момент е не било така.преди месец получих инсулт с частична парализа и никой не ми обърна внимание ходих си по лекари купувам си най евтините възможни лекарства и се влача колкото мога.не се оплаквам така съм живяла сега ще си плащам аз съм го избрала.помнете ще остареете ще се разболеете ще имате нужда дори от мизерната държавна пенсия.

    и последно един съвет от горчив опит мислете за себе си и никога и на 20 и на 60 не разчитайте на друг и най обичани те хора се променят и най големия късмет свършва.и накрая аз съм икономист и цял живот с това съм се занимавала.

  38. Мила Рая,

    За пръв път попадам на блога ти и ми стана доста интересно като се забърках в сайта на уеб кафе (винаги чета коментарите)! Това, което ме привлече бяха: първо- книгите, които си сложила да се свалят, тъй като няколко съм чел, а други ми ги препоръчаха приятели и току-що ги намерих )))))); снимката; а също, разбира се, и темите ти.

    Що се отнася до парите и “пропуснатите ползи”, то темата е неизчерпаема и двулика. За мен лично не е пропусната полза да научиш език и това струва пари, не е пропусната полза да посетиш нова страна и да се срещнеш с нови хора и със сигурност нищо не съм пропуснал ако съм отделил пари за някого когото обичам или за това да се самоусъвършенствам.

    Именно затова трябва да се прави разлика между пилеенето и пропускането. По време на пропускането се случва нещо друго, което има дадена стойност в определен момент. Въпрос на акъл е дали тази стойност е ликвидна материално, но също така и морално. Тогава, когато едното от двете измерения, а дори и двете са в конфликт със същността ти, можем да говорим за пилеене! Всичко опира до собственото чувство за саморазвитие и самоопрделяне ;)

    Ето сега и един малко-по друг поглед върху двамата близнаци и техните милиони. Единият бачка цял живот, пести и аха….да се пенсионира милионер- и идва хиперинфлацията. Тъй като нещо се е случило е останал сам и е един от тези 1 милион пенсионери които са под прага на бедността в България. Вторият близнак обаче е много самоуверен- харчи безгрижно, експериментира с всичко, последно с хероин, и умира без пари изгнил в някоя канавка на 5 метра от новата мгистрала.

    За мене тази тема е повече морална отколкото материална, но пък си подхожда с другите статийки от “Лични Финанси”- т.е. няма филм ;) Изводът от преработената история е следният: никой не би искал да свърши като тея двамата, само че на повечето хора за друго не им остават сили (вж. kids aren’t alright на Офспринг). Проблемът опира в това как и дали…всички знат че искат много пари но са много малко тези, които знаят точно колко им трябват.

    Инвестирането е много примамлива идея и винаги съм си мислел, че би било готино да си хвана жена финансистка и да залагам на Форекс и на мачове по цял ден:P Недвижимите имоти са дълосрочна инвестиция с по-малка печалба и по-голяма сигурност, като тук корупцията е ключов момент в определянето на доходността. Последното, за което се сещам е златото, а то и се доказа през кризата, че финансите се менят, но не и хората които боравят с тях нито пък ценностите от времето когато са ги измислили.

    Проблема е в това, че разумното вложение е невинаги правилното от гледна точка на парите. Моето отношение е такова, че парите трябва да се измерват във време, да се изкарват честно и да се влагат уверено. Ако човек има 5 милиона, но за 1 ден остане на -1 милион, то за него това естествено е проблем. Едва ли обаче този милион би го връщал 40 години, така както ако аз трябаше да ги давам сега, със настоящ среден доход.

    Хареса ми много момента, в който казваш, че трябва да се мисли за бъдещето като за вчера ;) Лично съм изпитал много точно това, за което ти и аз, а и останалите участници си пишем и това, в което съм адски сигурен е, че истината е някъде тук :)

    Пожелавам на всички много много пари, за късмета- сами трябва да си го изработим!

  39. Аз лично съм на съвсем различно от вас мнение :) ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ СТУДЕНТИ! Made the force be with you!

  40. @Шарки – много благодаря за обратната връзка (относно как си намерил блога и какво ти е направило впечатление). Повечето въпроси в коментара ти са по-скоро философски, отколкото финансови :) Колкото до инвестирането и инфлацията: Пари, пари в брой и спестявания .

    Много ми хареса твоето изказване “Всички искат много пари, но са малко хората, които знаят колко точно им трябват”.

    @Манасиев – честит празник и от мен :)

  41. Рая, удоволствието е изцяло мое ;) Честит празник с хубава компания и положителни емоции :)) Манасиев, честито и на тебе!!!

    Просто за мен е важно материализирането на идеите, като в рекламата на Маstercard ;) Иначе темата коят си задала е доста актуална :)

    Иначе трейсинга си е много важен да си го правиш и това е единстеният начин да разбереш къде да вложиш парите си за маркетинг и реклама в бъдеще. Постни една анкетка да попълват хората, много ще ти даде после;)

    Ще пиша още, след това отивам да празнувам )))))))))))

  42. Мила ми Рая,

    Всичко изхожда от невъобразимо ниския ни стандарт на живот !

    Живеех в западна европа известно време (около 3 години).Един от местните с който работехме заедно ме пита :

    – “Добре де да те питам, защо си дошъл да работиш тук.Като те гледам си бял, не си глупав имаш образование, а и България е в Европа.Толкова ли е зле заплащането в България ?Например колко заплата получава майка ти ?”

    И аз му обеснявам към тогавашна дата 2002 година.

    -“Майка ми с више образование, 1 магистратура учителка по български и литература, изкарани курсове по английски и руски,компютърна грамотност и около 30 години стаж взима около 250-300 лв.Което беше нужно да преизчисля в тяхна валута за да ме разбере.Курса беше 3.20 лв за 1 лира = 93.75 . Аз му казах около 100 лири и малко под”

    Неговата реплика:- “ЕЕ не е чак толкова зле, даже е прилично…на ден”

    Аз му отвърнах :- “Не не на ден на месец”

    а той :-“Не бъркаш се, човек не може да живее с толкова пари на месец.Невъзможно е ! Не ги смяташ добре курсовете.”

    Учудващо е как хората успяват да живеят (съществуват физически с тези доходи), а камоли да спестяват.И дори и да спестяват инфлацията в България е толкова голяма, че изяжда тези спестявания !

    Разбира се не говоря за малката част от българите който работят за международни компании и получават тлъсти чекове или тези който са успели да приватизират заводи и пълнят партийните касички, като заделят и за тях тлъсто комисионче или за хората със съмнителен бизнес без нито един трудов ден стаж или опит който карат БЕНТЛИТА и имат къщи големи колкото Прогимназия !

    Повечето мой приатели който живеят зад граница, неистово изпитват носталгия и нужда да се върнат в България, но само мисълта че ще трябва да живеят с по 700-800 лв. заплата на месец ги ужасява и в мигом отрезнява.Това за тях е равно на лишения и мизеруване.Казват ми те поне да бяха евро та то една чистачка в Гърция взима чисто около 700-900 евро с осигурена квартира и храна !
    Да не говорим за по развитите скандинавски държави Англия и Канада или пък Австралия където средната работна заплата е 5000 долара (австралийски) :-)))

    Успех на всички честно трудещи се хора в тази държава и РЕСПЕКТ !

  43. Докато работите за Пенчо, Иванчо или Гергана и получвате по-малко сигурно от 1% , отколкото предприемачите изкарват – така ще е. Все няма да ви стигат? И как биха ви стигнали в крайна сметка? Как очаквате да карате последен модел кола или да живеете в центъра или в модерна къща в покрайнините?
    Мислии за пенсия и за спеставания? И кога идва време в което ще харчите тези пари, хаха?

    Погрешно ви е мисленето, но нищо. Ще дойде момент в който ще го разберете. По-добре късно, отколкото никога. Ето тогава вече наистина може да ви е било ЯД :)

    Суми под 100,000лв. въобще не могат да се броят за сериозни. Както искайте ме разбирайте, но днешно време с тези пари не си мислете, че си уреждате целия живот. Те са началото, а вече дали вие ще стигнете до края е въпрос на избор, мисъл, стратегия, умения, желание! На всичко друго, но не и на пестеливост.

  44. Човек я се вземи малко в ръце, какви са тея глупости дет ги пишеш :)

Leave a Comment