Как си намерих офис работа в Англия 2016

british.flag Продължава от
Част 1: Заминаваме за Англия
Част 2: Първите 3 месеца в Англия (2015)
Част 3: Първите 9 месеца в Англия (четете в момента).

За тези, които сега се включват – имайте предвид, че ние не сме в Лондон – на север сме в района Ливърпул-Манчестър.

Още преди да заминем бях започнала да преглеждам английските сайтове за работа – основно Indeed.co.uk, после Reed.co.uk. Изглеждаше обнадеждаващо – имаше много обяви дори и за в неголемият град, към който се бяхме насочили.

Още от България реших да си пусна на няколко места – да видя “как е водата”, а и малко да се запозная с процеса. Очаквах, че в общи линии ще е като у нас – пускаш си CV-то, ако те харесат – обаждат ти се за интервю. В общи линии е така, ама с някои “малки” разлики.

Първо: на много места за да кандидатстваш, трябва да се регистрираш в сайта за работа. Това е досадна процедура, при която трябва да се попълнят доста данни – мейл, парола (отговаряща на един куп изисквания), въпроси за сигурност, адрес, телефон, какъв тип работа си търсиш (пълен/непълен ден), образование и прочее. Което не е болка за умиране, все пак то има 5 големи сайта за работа, за един час можеш да се регистрираш във всичките.

Но когато почнеш да гледаш обявите, те често те прехвърлят към сайт на някоя агенция (каквито тук има милиони), в който – познахте – отново трябва да се регистрираш. Също може да те прехвърлят към сайта на работодателя, който си има специална страница “Кариери” и задължително трябва да кандидатстваш през нея, което е възможно само след като – познахте отново – поредната регистрация.

Имайте предвид, че всяка една регистрация отнема поне 10-15 минути – тоест, ако искате да си пуснете днес на 5 обяви, отиде един час.

Тук в Англия пощенският код е нещо много важно – където и каквото и да попълвате, винаги ще ви го искат. Пощенските кодове тук са много конкретни и раздробени, първите две букви ви дават града, и всеки следващ символ (буква или цифра) стеснява местоположението до токолова, че с пълния пощенски код ще стигнете до името на улицата.

Аз тези подробности не ги знаех от България, но разбрах, че без валиден пощенски код няма да мога да кандидатствам почти никъде. Естествено извадих си от интернет списък с кодове и си избрах един, колкото да мога да мина през сайтовете да си пусна CV-то тук-там. Написах си и едно мотивационно писмо, в което в общи линии обяснявах какъв ми е опита и споменавах, че планирам да се преместя в Англия еди-кой-си месец.

След всяко кандидатстване получавах потвържение по мейла от сайта за работа – “Вие успешно кандидатствахте по обявата за …………”. След известно време – седмица, често две, понякога месец и повече – зависи от процедурата в конкретната фирма – получавах отговори. Най-често едно стандартно “Благодарим ви за интереса, за съжаление в момента има кандидатури, които по-добре пасват на профила на работата, но ще се радваме отново да кандидатствате в бъдеще” и т.н.

За мен не беше проблемът в това, че получавах отказ – бях се подготвила, че ще е така – но проблемът беше, че никъде не ми казваха ЗАЩО. Дори на идеално пасващи ми обяви, за които си мислех, че ако кандидатствам на 5, поне от една ще ме извиката, а аз бях кандидатствала на 30 (примерно). И не можех да си обясня какъв е проблемът поне до едно интервю да стигна… какво като съм от България… нали?!

Докато един ден получих отказ, в който обаче имаше тънка нишка следа: “За съжаление не можем да обработим кандидатурат ви без валиден UK адрес“.

Тогава спрях да си пращам от България и реших да изчакам, докато пристигнем в Англия и си вземем квартира (което си мислех, че ще стане в рамките на няколко дена, но както писах в предната част, не стана толкова лесно).

След пристигането в Англия нашият приятел Дейвид ни каза, че можем да ползваме неговия адрес и пощенски код и да казваме, че живеем при него. Това беше супер. Промених си СВ-то и още от хотела си търсех работа винаги, когато имах малко свободно време. Една от тези обяви ме доведе впоследствие до сегашната ми работа.

После като си уредихме и квартирата и като се нанесохме пък, съвсем с пълна пара кандидатствах на страшно много обяви. Не че междувременно бях спряла, но покрай другите проблеми не оставаше много време. В хотела беше трудно – можех да кандидатствам само сутрин преди да е станало детето и вечер след като заспи, а дори и тогава кое по-напред – банкова сметка ли, квартира ли, какво ли….

Та започнах да кандидатствам на колкото се може повече обяви, главно офис работа на пълен ден, с нормално работно време. За всеки случай кандидатствах и по други обяви – примерно с не толкова стандартно работно време, или не в офис. В общи линии това беше загуба на време, защото първо като ми видеха опита изобщо не ми се обаждаха, и второ ако ми предложеха работа с часове 14:00-22:00 бездруго надали щях да се хвана. Ама на – човек като не знае какво го чака утре, не иска да изпуска никоя възможност.

Бях решила да ходя на всякакви интервюта, където и да ме извикат – за да видя горе-долу как стават нещата и какво да очаквам. Така и направих и мисля, че това беше много правилно решение.

Третото нещо, което според мен много е помогнало, беше че побързах в СВ-то да си напиша, че имам право на работа в UK, UK шофьорска книжка, NIN и банкова сметка. Не исках някой работодател да ме хареса, а после да си каже – абе тя тая Риа (тук така ми произнасят името, хаха, Рия или Рея), тя тая Риа сега, дори да я харесаме, ако се окаже че няма тук банкова сметка или ако не й дадат NIN, бе я какво ще се занимавам, малко ли имаме англичани дето всичко им е наред…

И четвърто: английските сайтове за работа имат опция да си направиш профила или СВ-то да е публично достъпно за рикрутъри (хора, занимаващи се с набиране на персонал). Тук мисля доста се използва тази опция, и съм получавла и дори още полчавам мейли от рикрутъри.

Гледах в интернет какъв е тукашният стандарт за оформяне на СВ-та и се постарах да пасна. Също така видях на центъра на града нещо като агенция, държавна, която се занимава с това да научи хората как да си търсят работа. Те не се занимавали баш с работодатели, това било работа на бюрото по труда (JobCentre Plus), но нерядко успявали и с това да помогнат. Та регистрирах се, записах си час при консултант и отидох.

Не очаквах кой знае колко да науча от този консултант, така и се оказа, но поне чух някои коментари от човек, който цял живот е живял в Англия и все пак е видял доста СВта. В общи линии ми направи някои козметични промени (например изписването на 25 000 като 25,000 – те така били свикнали и хубаво било и аз така да правя). Махна ми снимката, която после аз пак си я сложих. От мотивационното ми писмо махна въведението, където обяснявах, че скоро съм се преместила със семейството си в UK от България. Аз това го върнах, защото според мен беше много важно да се знае. Освен това така или иначе щяха на интервюто да разберат – ако не биха взели човек от България, какво да си губим времето взаимно на интервюто.

Една голяма пречка се оказа това, че още нямахме кола. Тук масово хората пътуват до други градове за работа, и това да пътуваш 20-30-50 мили до работата е нещо нормално. Не искахме още да си купуваме кола без да имам сигурна работа, и ходех с такси на интервюта. Това си беше малко кофти, защото едно отиване (и връщане) ми струваше поне 15-20 паунда в едната посока… На едно интервю отидох с градски транспорт (автобус, влак, влак, автобус и после обратно) – пак ми излезе двайсетина паунда, но с такси сигурно щеше да ми излезе 70-80. Отиде ми целия ден тогава. Като ме питаха на интервюто имам ли кола, казах не, но че ще си купя като си намеря работа. Те ме питаха как тогава съм дошла на интервюто – с такси? И като казах че с обществен транспорт, много се учудиха. Трябваше да им кажа, че избираме кола в момента…

Веднъж ми се обади за интервю по телефона една жена, която беше по-отворена от другите и по-приказлива. Пита ме къде е била тази последната фирма, в която съм работила – понеже не съм била посочила град? Казах й името на града и обясних, че това е в България. Тя – О, ама вие от България ли сте? Да, викам, и обясних накратко. Питах я дали според нея това ще е някакъв проблем – казах “разбира се това ме прави по-различна от останалите кандидати и напълно разбирам – дали ще е сериозна пречка за мен? Аз съм отскоро тук и нямам представа как стои това в очите на работодателите?” Тя вика – о, не, разбира се, стига да имате право на работа тук, никакъв проблем,…. е, все пак всичкият ви опит като е от България не знам до колко ще е релевантно тук…..това е нещо, което ще трябва да имаме предвид…

Тоест накратко да ви кажа: да, проблем е като нямате UK опит. Тук нещата се правят по по-различен начин, не е както в България. Дори да сте на една супер елементарна позиция, пак трябва да знаете супер много правила и процедури. Например ако сте касиер в Морисънс (нещо като Билла) – трябва да знаете кое и как да опаковате, ако клиентът си е забравил клиентската карта къде да го насочите, всяка една промоция от кога до кога е, как се чисти касата (още процедури минимум), кои чекове са валидни, и т.н. Тук един служител върши страшно много работа и страшно много странични неща трябва да знае.

Друга причина, поради която е проблем ако нямате UK опит: по-трудно е да ви проверят референциите. Не невъзможно, но определено по-трудно.

Трета причина: културните различия. Англичаните са малко затворени и трудно приемат другите. Имат голямо самочувствие и не харесват емигрантите. Начинът им на общуване е определено различен от нашия. Трябва да сте супер любезни винаги, всяка втора дума да ви е “плийз” и “тенк ю”, а всяка трета – “ам сори”.

Малко статистика: аз си подадох СВто на “печелившата” обява някъде юли месец. Интервюто ми трябва да е било две-три седмици по-късно, а второто интервю – след оше една-две седмици. От щастливия петък, в който ми казаха че аз съм одобрена, до започването ми имаше почти месец – но те си ме предупредиха на интервюто, че им е бавна процедурата. Абе, на 16 Септември бях на работа :)

На колко обяви кандидатствах общо в рамките на около месец и половина-два? Сигурно на 300. От колко места ме поканиха на интервю? Общо максимум 10, от които реално отидох само на 3-4 – останалите или не си струваха, или бяха след като вече знаех че съм си намерила работа. От тези 3, на едното ме взеха. Не знам, явно и доста късмет съм изкарала.

След като почнах имах доста интензивно обучение няколко седмици – мислех, че ще ми се пръсне главата. И впоследствие пак не беше лесно – много различна култура, а да не говорим за езика с местния северняшки акцент – постоянно се напрягам да ги различа какво точно казват. Вече посвикнах с термините, които използваме на работа, но определено е кофти тукашният акцент.

След започването дойде време за проверката на референциите – освен предишните две работи, също адреса, образованието, място на раждане, семеен статус, статус на шофьорска книжка – абсолютно всичко. Впрочем тук за много неща е така – в началото можете да декларирате каквото си искате, но бъдете сигурни, че идва момента в който това се проверява. При личната лекарка на Никито бях объркала датата на раждане (да, ами какво да кажа – много работи си имахме на главата) като сме я записвали, после забелязах и казах да я сменим, а те – не можело да я сменим без акта за раждане… нищо, че при декларирането не ми бяха искали документи.

Това е в общи линии моята история. Надявам се да съм успяла да ви помогна да си изградите поне някаква обща представа за нещата. Успех на всички :)

Хареса ли ви това? Вижте всички материали в Архива и си направете абонамент по email!

76 thoughts on “Как си намерих офис работа в Англия 2016”

  1. Здравей, Рая!
    Много се радвам, че при теб нещата вече са подредени. Никога не съм се съмнявала, че ще успееш да намериш подходящата за теб работа. Да, в чужбина е различно, но различно е и това, че там ценят добрите служители – и материално, и като хора. (С мъжа ми бяхме 7 години в Холандия). Там се научихме да се чувстваме хора, свободни и с достойнство. Знаещи какво могат и че тук развивайки се, обучавайки се и работейки, отиваш само нагоре. Желая ти късмет и здраве на всички ви.

  2. Много интересно продължение на историята. Благодаря за което.

    Ако не е тайна, каква е длъжността ти и доволна ли си от условията и заплащането? И двамата със съпруга ти ли работите? Достатъчни ли са ви доходите за сносен живот? Имате ли приятели сред местните, общувате ли с други българи в района?

  3. @Камен –
    Да, доволна съм. 25 дни отпуска + отделно всички празници. Работно време от 9 до 5. Заплатата ми е добре, доволна съм.

    Мъжът ми отскоро започна да си пуска тук-там биографии, досега учеше езика и гледаше малката. Обаждат му се бих казала доста. Основният ни проблем сега е липсата на баби и същевременно на места в детската градина. Никито ходи три сутрини седмично срещу 300 паунда, през две от сутрините таткото разнася вестници и реално му остава само една сутрин свободна.

    Доста сме вързани покрай малката, аз като си търсех работа поне когато и да ме викнеха на интервю можех да отида. А сега аз като съм на работа мъжът ми има реално само едно-две прозорчета, в които може да отиде на интервю – иначе трябва аз да си пускам отпуска (но то от днес за утре не става) и така малко сложно.

    Но ще го измислим.

    Наскоро се запознахме с две семейства българи в нашия град – и в двата случая съвсем случайно. Не знам колко още българи ще излязат :) Не остава кой знае колко време за общуване, то с една събота и неделя, че пък с малко дете, и както тука често вали – дълга и широка… Както често е най-просто да се каже: абе, сложно е :)

  4. @Диана
    Да, засега и аз така мисля, изглежда тук се цени главно работата, като обем но и като качество, а не кой на кого е симпатичен. Не знам още какво да мисля по въпроса, дали един чужденец ще го мерят наравно с англичаните – засега нямам още мнение по този въпрос. Сякаш малко съм скептична, но да видим.

  5. Здравей Рая!
    Много ми е интересен твоят сайт и много ти благодаря за полезната информация. Познат ми е “опита ” в чужбина , вече 10 години близо живея в Италия, от които 8-9 в Рим. Да, търсенето на работа тук е вид “работа” , изисква доста време с всичките регистрирвания и тем подобни , но като система има резултати . И тук в началото имах подобни проблеми , не толкова с намирането на работа , тъй като когато тръгнах да си търся официално работа чрез сайтове и агенции , вече имах опит в Италия, но с бюрократични подробности като някои видове документи , независещи от мен, беше 2007 и независимо че вече бяхме в Европа имаше големи ограничения все още тук . Иначе италянците в някои отношения не са така прецизни, или може би аз имах късмет , лесно си отворих банкова сметка тук , но пък имах и работа вече . Но тук не е така затегнато както в Англия, от една страна , от друга тази липса на прецизност създава доста проблеми . Така че, пожелавам ви, само напред , и успех във всичко ! Много добре сте се организирали , при това с малко дете! Не е за всеки :)

  6. @Desi – благодаря :)

    Аз пък не знаех, че и в Италия примерно не е толкова просто да си отвориш банкова сметка. Мислех, че като сме в Европа, цяла Европа е все едно България :) И то за една банкова сметка говорим…

  7. Здравей, Рая! Интересна ми е вашата история и следя това, което се случва с вас. Още повече, че съпругът ми дойде да работи тук в началото на януари и ние с детето в момента сме при него за около месец. От септември обаче планираме да се местим за постоянно, в момента дори започнахме да проверяваме училищата, той става на 5 сега, през май, и на есен ще е първокласник. Аз пък искам да се намеря офис работа, каквата съм работила досега в Бг, но много ме притеснява тази част. Предполагам, че ще ми отнеме доста време. Как беше твоето интервю за НИН? Лесно ли мина? Какви въпроси задават?

  8. Ей, голям проблем тия баби, като няма… Освен да си внесеш от България не виждам как може да стане. Не виждам смисъл единия да бъхта да изкарва само за детска градина.
    Иначе евала, упорита си.

  9. @Deska – интервюто за НИН е формалност. Въпросите не си ги спомням изобщо защото бяха елементарни. Единственото което ми е останало е че ако те питат за какво ти е НиН, трябва да кажеш – за работа. В общи линии че това ти е намерението – да работиш, и имаш план как да го направиш.

  10. @Свилен – емииии не е баш така защото трябва да се почне отнякъде, освен това да не забравяме стажа и пенсията.

  11. Рая, в какво се изразява работата ти? Какви са задълженията и отговорностите ти? Имаш ли подходящо образование или опит в тази сфера, или просто си имала късмет да изберат теб? Питам защото и аз се чудя дали ще успея да си намеря нещо подходящо. Не знам дали да кандидатствам наред или само на такива обяви, които са свързани по един или друг начин с моите специалности и предишен опит.

  12. Още една идейка за свободното време, когато вече сте уморени и друго не ви се прави – присъединете се към фейсбук групите за “измамници в UK” и следете дискусиите.

  13. “Аз пък искам да се намеря офис работа, каквато съм работила досега в Бг, но много ме притеснява тази част. Предполагам, че ще ми отнеме доста време”-Се изказа някоя потребителка по горе.

    Да не прозвучи като заяждане, но според мен минаването през школата на Бъргър Кинг си е почти задължително. Всеки иска да се прехвърли със същата си работа или дори по-добра. Не е срамно да се белят картофи, и да се прибират чиниите за миене.
    Стъпка по стъпка стават нещата. Естественото развитие на нещата НЕ Е “до 1 година си на чиниите, до 3 години вече си в офис, до 5 години си мениджър на офис, до 10 години си вече управляваш бизнеса в Америка и Азия”. Лошо няма човек да има цели и мечти, лошо няма човек да не се задоволява със статуквото, но човек трябва да си дава сметка и за реалността.

    Рая, ти спомена “освен това да не забравяме стажа и пенсията”. Знам че е прекалено рано още и че е прекалено далеч в бъдещето, но каква Ви е идеята за Англия? В смисъл:
    – да изкарате някоя годинка и някой лев ли?
    – да отгледате децата си(до 18 години)и след това някога да се върнете пак в БГ
    – да си живеете там и след като си отгледате децата, да си гледате старините там

    Знам че е далечна история, но нещо приблизително имате ли в главите си като идея?

    Не злорадствам, но съм чувал че са скъпи имотите в чужбина, а на 75 години да се плаща наем с пенсията не мисля че е алтернатива. Това е и причината англичани(пенсионери) да се заселват в страни като БГ, не че им харесва много природата или хората, просто не могат да се издържат с пенсиите си в родната си страна.

  14. Прочетох цялата история свалям шапка,Аз съм на 25 години женен ,детето ми е на 3 почти,Във вторник летим за Warrington тримата ще видим с нас как ще се случват нещата.

    поздрави от България.

  15. @Деска
    Работата ми е организиране на поръчки и доставки. Имала съм известен опит с подобни неща от административен тип, по принцип имам и висше икономическо, но не знам доколко тези неща са изиграли роля. На няколко пъти са ми казвали, че са избрали Рая защото е Рая, нямам представа какво точно са си мислили и как са стигнали до решението да вземат мен.

    По принцип освен на тази работа са ме викали на още 2-3 места на интервюта за подобен тип работа в офис с подобна заплата. На едното (онова далечното) според мен доста ме харесаха и вероятно щяха да ми се обадят за второ интервю, но малко след това аз вече си бях намерила тази работа, която ми беше и много по-близо до вкъщи, така че им казах да не ме броят. И на други интервюта които имах уредени реших да не ходя – не за друго, беше ми любопитно да отида и да видя за какво става въпрос и тн., все пак това е опит, но нямах време понеже трябваше други неща да уреждаме – кола, застраховка, детка градина и пр.

    Моите впечатления са, че тук на север е малко по-трудно за имигрантите, докато на юг където е пълно с всякакви (българи, румънци, индийци, пакистанци, ганайци) мисля са доста по-отворени да взимат емигранти на работа.

    Та – не знам какво да ти кажа, според мен пробвай първо да си намериш подходяща за теб работа и си насочи усилията там. То не пречи като резервен вариант да си направиш второ СВ, по-опростено, и да кандидатстваш за “всякакви” обяви. Просто много зависи какво искаш и с какво си склонна да направиш компромис, с колко пари разполагаш и съответно колко време можеш да си позволиш да чакаш Правилната работа. Ако знаеш много много добре езика това ще ти е голяма помощ.

  16. @Велислав – на добър час ви желая на цялото семейство. Има много българи в Уорингтън :)

  17. @Иван

    Не, не е срамно да се белят картофи, срамен е само мързелът. Но не мисля, че тук правилният път е да почнеш в Бургер Кинг и после някак си ще си намериш работа в офис (ако искаш работа в офис). Мисля, че ако поченш в Бургер Кинг после това ще ти е пречка да си намериш работа в офис – но това си е мое мнение де. То за всяко нещо, което изглежда невъзможно се намират хора, които са успели да го направят. Въпросът е обаче не в изключението, а в правилото, според мен трудно от чистач ще станеш офис секретар, особено ако не си англичанин.

    Каква ни е идеята за Англия, не знаем още, още опознаваме живота в Англия. Специално варианта да си отгледаме тук децата до 18г и после да ги зарежем тук а ние да се върнем – не е удачен за нас. Клоним към оставане за постоянно по принцип, макар че отвреме на време ни хваща носталгията и си мислим какво ли ще е ако се върнем, (както всички емигранти).

    Имотите – мисля, че не са недостъпни, естествено не говорим за имения, но една къща не е толкова трудно да си купиш мисля – особено с един по-приличен доход. :)

  18. @Иване – баш като заяждане прозвуча! Освен това – за школата на Бъргър Кинг – ти от опит ли знаеш или “така съм чувал”? Абсолютно съм съгласна с Рая, че ако тръгнеш оттам, това по-скоро ще ти пречи после да си намериш хубава работа, отколкото да ти помага и да вървиш нагоре! Пък да не ти казвам, че съпругът ми е инженер и работи с вятърни турбини, работеше в Бг и преди 5 месеца директно му предложиха по-добра работа в същата сфера, с много по-добра заплата! В Бъргър Кинг не е стъпвал! Та и аз ще търся и ще чакам колкото е нужно, докато дойде и моята офис работа. Не ме е срам да мия чинии, но съм учила доста и в този момент това не е работата за мен!

  19. Привет на всички. Невероятни истории и БРАВО на всички които “стават хващат самолета и … хоп в Англия”. По природа съм малко / много мнителен и не вярвам на всичко въпреки че много мои познати и колеги заминаха “точно по този начин”. Един от тях бях и аз. През 2008-09 аз и жена ми буквално като на шега се озовахме в Англия. Мои колега се върна от Англия през 2007 год ( студентска бригада въпреки че не е студент както и ние с жена ми ). Искате ли да идем другата година – Еее иска ли питане кога тръгваме ( всичко се реши на маса с много пиене и ядене … по български ). Фирма посредник ( Бул дим ООД до колкото се сещам – Димчо Умурски, невероятен човек ) , HOPS и след 5-6 мес. напълно легално с договори в джоба сме в Англия, Херефордшир, Ледбъри. Две години бяхме там, работа колкото искаш, пари доволно не се лишавахме от нищо. Ходихме къде ли НЕ: Манчестър, Устър, Глостър, Кардиф, Аутън тауър и къде ли още не. Херефорд беше като квартал за нас J. Всичко свърши. Върнахме се ( здравословни проблеми с жената ). Сега имам много добра работа в България …. но “ме стяга шапката”, а и малкия ( след 1-2 год. завършва ) иска да заминава / заминем час по скоро. Иска да учи и работи там.
    Накратко: Имам иншурунс номер, банкова сметка, адрес на които съм живял и познати в Англия които са от години там.
    Въпроса ми е: Има ли програми по които мога да замина за работа и изучаване на английски език ( езика малко съм го позабравил ), а и не обичам да рискувам и да тръгна на сляпо.

    Поздрави и ще се радвам да ми отговорите с нещо конкретно, а не с общи приказки като “който търси намира “ или “ питай чичко Гугъл – той знае всичко”

  20. @Sheryo – Не разбрах само за каква “програма за работа” питаш? Ако търсиш начин да имаш предварително уредена работа да те чака там, не знам. Освен бригадите за работа във ферми или за почистване. За изучаване на английски тук има курсове, които са безплатни ако си регистриран като безработен търещ работа – иначе са платени.

    За езика мисля, че който може да се подготви още от България ще е най-добре. Поради големия наплив емигранти става все по-трудно да си намериш работа без английски или с минимален английски.

  21. Браво и успех за напред Рая.Мойта жена също иска да замине с трите ни деца в Англия.Прочетох всичко и доста неща ме изненадаха.Ние не сме за работа в офис.Аз работя като строител и мисля да се хвана на автомивка в Англия докато си уредя пълният комплект документи.Женами работи Макдоналдс.И двамата гледаме към Англия но не знам с какво ще се сблъскаме.Благодаря за информацията.

  22. @Юлиян
    Успех ви желая на цялото семейство. Не знам колко знаете английски, ако не го знаете – на юг ще имате повече възможности да си намерите работа, защото там има страшно много емигранти, вкл българи.

  23. Здравей, Рая!
    Много благодаря за подробните статии, доста са полезни с оглед евентуалното ми преместване в Англия. Доста е тегаво така като чета :(
    Единственото, което все още ме спира е намирането на работа за съпругът ми :( Има опция при мен да се преместя в същата фирма, в която работа в БГ. Радвам се, че при вас сравнително бързо са се развили нещата.

    Поздрави!

  24. Здравей Рая
    Случайно попаднах на блога ти и ми беше много интересно да прочета всичко написано.Може би ще споделя и моята история накратко в някой следващ пост.Сега обаче имам конкретен въпрос: имахте ли 6 месеца на острова когато си сменихтре шофьорските книжки? Защото аз в момента точно с този проблем се занимавам.От два месеца съм на острова и минах през перипетиите за НИН и банкова сметка,като при мен проблема беше,че ми искаха писмо от HM Revenue & customs.Добре че има кой да помага,иначе в моя случай е просто немислимо (без пари и с недостатъчно добър английски).Сега трябва да си сменя книжката,но определено са проблем тези прословити 185 дни уседналост,тъй като смятам да си търся работа като шофьор.Вече разбрах какво имат предвид всички с които съм разговарял и твърдят,че тук нещата са по различни.

  25. @Димитър
    Не, ние нашите книжки още някъде на втория месец си ги сменихме. 185 дни – мисля, че въпросът беше дали принципно живееш (или ще живееш) поне 185 дни от годината в UK, на което просто отговаряш ДА и толкова.

    Проблемът тук не е с книжката, нито с колата или бензина – проблемът е в цената на застраховката и това си е много сериозен проблем…

    Да, заповядай ти, както и който друг има желание, да сподели тук своето идване. Мейлът ми го има тук на сайта.

  26. Да,определено застраховката в началото си е проблем,с течение на времето обаче се нормализират нещата.Явно са преценили,че най-опасни и най-много щети нанасят шофьорите без опит на острова,което си е малко дискриминационно ама карай,ще го преживеем.И аз като гледам по разни сайтове за сравнение на цените ми излизат около 1200 паунда.Добре че на този етап мога да си позволя да съм без кола (жената и детето чакат в България да се наредят нещата).Просто наистина не знам как да го тълкувам това от формуляра д2:
    Country you were born in : …………..
    if you have lived in another
    EU/EEA country in the last
    12 months,please tell us which : ……………
    What date did you come in the UK ? ……………..
    To apply for a GB driving licence , you must be normaly
    resident in the UK for more than 185 days.
    На доста места прочетох, че има хора които просто си подават формуляра и си сменят книжките преди тези 6 месеца. И все още не мога да се реша да го направя, а е важно,защото без британска книжка е по трудно да се намери работа като шофьор…да не кажа невъзможно.Започнах много отдалеч да ги обмислям нещата,защото ми стана ясно,че в повечето случаи си е чиста загуба на време и ресурси,ако не се подходи правилно.Визирам опита ми с НИН и банковата сметка.За НИНа ни трябваше около месец и около 5-6 пъти ходене в джоб центъра,а за банковата сметка месец и половина ,след откази от сигурно 10 банки,разправии за объркан адрес на писмото от HM revenue & customs което го пратиха два пъти сгрешено…в последствие се оказа че интернет банкирането не работи както трябва поради сгрешен телефонен номер…накрая се отказах да се занимавам и сега е наполовина.Имам интернет банкиране , но не е с всички функции.Както са тръгнали нещата,най-вероятно ще имам проблем и с книжката и просто не знам как да постъпя,да чакам ли…да пращам ли…
    Само да уточня , предполагам че в Лондон ги няма повечето от тези проблеми и всичко може би е малко по-лесно.Тук обаче си е едно малко градче,да не кажа селце…На всичкото отгоре и лично познавам човек на когото са му загубили личната карта и книжката,когато ги е пратил по пощата.

  27. Наистина не знам как да постъпя и как да го тълкувам това :
    Country you were born in : ………….
    If you have lived in the last 12 months,please tell us which: ………..
    What date did you come to live in the UK? ………..
    To apply for a GB driving licence , you must be normally resident in the UK
    for more then 185 days.
    Това е извадка от формуляра D2 който ми пратиха по пощата при поискване от сайта на DVLA по интернет.
    Отпада варианта да излъжа,защото няма да го направя…Просто не знам.

  28. Здравейте…искам да попитам относно иншуранса за кола ще пътуваме от българия с английска кола и английски номер но неможем да си направим иншуранс…знаете ли нещо с което може да ни помогнете пр.някой от бг да прави…

  29. Няколко неща, банкова сметка в Англия се взима за 1 дена и то дори от България, картата вече се чака малко повече. Имам 3-4 банкови сметки в Англия, ясно не си дочела внимателно. В Манчестър, макар че те самите твърдят че е по добре от Лондон, където се пълно с индийски и пакистански cheap cunt, та в Манчестър има повече нативни англичани, обаче те самите си признават, че Английския им е пълна помия, дори сме сравнявали и се оказва, че колкото тях ги разбират с техния типичен акцент от Манчестър, на моменти ме разбират и мене толкова с моят български акцент. Като цяло са доста изпростели и издухани, мене обаче ме кефят и самия акцент техния ме кефи. Впрочем квартирите леко го поспести това, но те проверяват толкова обстойно, защото ако в Англия решиш да се правиш на откачена, спрямо техните правила може да седиш до 1 година в квартирата без да плащаш нищо и хазайна ти трябва да мине през цял куп бомаги, за да те изгони. Информацията е от първа ръка от човек, който е роден и живял в Манчестър и се занимаваше доста често с подобен род мизерии и простотии. Като цяло системата в Англия е измислена така че да може да правиш доста мизерии, затова хората гледат да се гарантират преди това, а впрочем и в София има случай дето искат наеми за по 4-6 месеца напред. Друго автобусите им са по – добре от тези в София :P

  30. @Димитър – не разбрах кое те притеснява? Това, че пише “To apply for a GB driving licence , you must be normally resident in the UK for more than 185 days.” ? Това не е проблем никакъв, както казах ние си сменихме книжките още в началото. Забележи, там не пише “you must have been resident for the past 185 days”.

    За останалото:
    Country you were born in: BULGARIA
    If you have lived in another country in the last 12 months – ако си живял в друа европейска страна в последните 12 месеца (освен България и Англия естествено) – пишеш в коя, ако не си – оставяш празно.

    Не знам за НИН защо си ходил толкова пъти, при нас стана от първия път без никакви проблеми.

    Да тук доста често се случва институциите (вкл. частните) все нещо да са недогледали, неразбрали, объркали и пр., много са тромави и заблеяни.

  31. @Ghost – Моля ви се недейте да пишете такива неща, после хората като пристигнат тука и се чудят какво става, нали банковата сметка за 1 ден ставала… И на нас ни бяха казали преди да дойдем, че видиш ли само влизаш с лична карта в някоя банка и след 5 минути имаш банкова сметка, ама не е така. Изобщо не е така!

    Много зависи от каква позиция кандидатстваш за банкова сметка – имаш ли UK адрес или не, имаш ли работа или не… и разбира се имаш ли познати да ти ударят едно рамо я с фалшив адрес, я с фалишиви документи, я с някоя друга врътка!

  32. Здравейте и от мене!
    Като чета третата част от сагатави , Рая все едно че чета собствената си история:)
    Всичко, което сте описали е точно така за всеки новодошък в Обединеното кралство: квартира, банкова сметка, НИН, кола, работа…
    Аз бях и отново се връщам след няколко дни по-на юг – в Ийст Мидландс, но всичко и при нас е абсолютно същото с тази разлика, че има повече работа, но пък и наплива от всякакви “емигранти” е ,мого по-голям…
    Но – с кураж и силна воля се успява колкото и да е трудно в началото.
    Така мисля аз:)

    Само малко ме притеснява сега с този Брекзит дали след Нова година няма да започнат да променят условията за наемане на граждани на Европейският съюз на работа…това само ме притеснява малко…

  33. Здравей, Рая,
    имам един въпрос:за БГ дипломата, акт за раждане и др. подобни само превод ли трябва или и легализация?
    А за трудовата книжка, необходим ли е превод?

  34. @Monov – превод с печат от лицензирана агенция бяха нашите, не сме имали проблеми

  35. @Петър – ти сам ли си тук или със семейството си?

    По принцип докато не излязат официално от ЕС мисля, нямат право нищо да променят. А за после – ще видим

  36. Успех ви желая в Об. Кралство. Ние със семейството изкарахме 10 години и след като се роди малката, от тази година сме по 6 месеца в БГ и 6 в дъждовна Шотландия. Ще ви е трудничко, но нещата ще влязат в коловоз и с повечко работа, всичко ще е ОК. Няколко съвета: Взимайте заем и си изплащайте собствена къща/апартамент, спестете пари и си купете имоти за отдаване под наем, спестявайте си пари, защото живота тук е скучен и много скоро ще поискате да се приберете в БГ.

  37. Здравейте Рая Христова, прочетох цялата ви история и се възхищавам на борбения дух, който притежавате. Историята ми е следната- аз съм на работа( с висше образование съм), заплатата ми е чисто 440 лв.(давам 80 лв. на месец за път до местоработата, от тези пари..) Мъжа ми също е висшист, но остана внезапно без работа. С малко дете сме и реално нещата станаха, меко казано, много сложни. Единствено съм на тази работа, заради така наречения ” стаж”, без който не можеш да си намериш добра работа по специалността, дори е невъзможно вече. Той иска да замине за Англия, по точно в Блекпул, при едно познато момче, който е там от няколко години. И тук идва преломния момент- аз и детето. Честно не искам да ходя по чужбина, искам да се реализирам тук, но знаеш как са нещата в Българоя ( подиграват ти се тотално с тези заплати). Другото, детето е малко и ако замина и аз след някой месец,трябва да е с малкия задължително. С английския не съм много добре, а както разбрах и за детска градина са много сложни нещата. Та ми се ще да ми дадеш съвет, относно шанса за работа без добър английски и как стоят нещата с детските градини там ( документи, време). Честно да ти кажа ме е стах и все си казвам и тук ще се оправим, но за съжаление не става. Искаме да си купим жилище в София, за да не плащаме квартири, когато решим да се приберем, а и да подсигурим малкия. Не знам, още се колебая да ли да се съглася да замине съпруга ми, който е убеден че ще е за добро. А аз самата не съм сигурна, кое ще е най- правилно, да си останем и да се борим с някой кредит за жилище, но да сме заедно. Или да започнем от начало в чужда стана, като не се знае колко време ще сме разделени. Моля те, за някаква насока, дори съвет, сташно съм объркана.

  38. Здравйте Рая Христова, едно голямо Браво за Вас. Аз съм пред дилемата- с кредите за жилище в България, но заедно със семейството ти или в Англия за някоя година, без много добър английски, от начало както се казва, и разделени за неопределено време от семейството ти…???? Става въпрос за съпруга ми, който иска да замине за Англия при един познат, да спестим пари за жилище, бизнес.. Тук единствения вариант е кредит, който плащаш цял живот и то със смешните заплати дето взимаме в България, си е един вид тормоз и притеснение цял живот. Та понеже сме с малко дете, много се притеснявам как са нещата с детските градини там ( документи, време)…Какъв е шанса за работата без добър английски и каква може да е тя..Благодаря предварително..

  39. @Ник Тод – да, животът тук в сравнение с България наистина е скучен :) Но пък също е много по-спокоен и уреден.

  40. @Viki89 – работа без добър английски – намира се но са много часове за малко пари и лошо отношение. Това е работа само за хора без деца и готови да живеят без почивка и да търпят всякакви глупости само за да спестят МАЛКО пари.

    Ако идеята ви е да дойдете само с цел да изкарате пари – без английски, и то с дете – забравете, просто няма как да стане това.
    Щом искате да спестите пари за жилище, по-удачно е само мъжа ти да дойде тук, да се хване на някаква работа без никакви претенции, и да живее с още 6 човека в къща с 3 стаи с размер на килер та да не дава много пари за наем. Не знам дали си струва…

    Да много добре те разбирам какво имаш предвид с жилището в БГ и да го плащаш цял живот и как това е тормоз и притеснение, но честно повярвай ми тук е още по-голям тормоз и притеснение. “Началото” за което всички говорят колко е трудно не е 1 месец или 2 месеца. За вас не е ли по-добре той да дойде сам и ако трябва да сте разделени 6 или 12 месеца но много да се обичате и да си липсвате, отколкото да дойдете тук заедно и да се изпокарате до Н-та степен заради всичкото напрежение

    Изборът си е ваш семеен, разбирам ви какво си мислите и какво искате да направите. Верен или грешен път няма, то и много до късмет е работата, така че каквото и да решите искрено ви желая да ви се получат нещата и да сте щастливи. Не хвърляйте с лека ръка България защото тръгнете ли по чужбина много трудности ви чакат. Ако много искате в чужбина – и това ви разбирам защо – дано да имате късмет.

  41. @Viki89 – Извинявай Вики, чак сега видях първия ти коментар. След като го прочетох още по-сложна ми изглежда ситуацията ви. С колко пари точно мислите да заминете? Не ги слушай някои дето разправят, че били дошли с 1000 паунда и се били оправили, те не са били с деца. Относно английския може преди време да не е било задължително да го знаеш, но сега – може би защото вече много станаха емигрантите – си е направо задължително. Единствената заобиколка е ако работиш на място, където вече има българи и те да ти обясняват и превеждат, и пак това невинаги е вариант.

    За детска градина на юг доколкото чувам има проблеми с месстата, при нас на север места има (градини много) обаче е много скъпо. Ако ще работите и двамата за минимални заплати, считай че едната минимална заплата сте я дали на градината. С другата минимална заплата ще може ли вашето семейство да живее? Дори и да взимате помощи – което в момента не съм сигурна как е за нови емигранти предвид Брексита, вижте на gov.uk – пак ще ви е мега трудно. И това чисто финнасово погледнато, а за културния шок и прочее да не говорим.

    Моето лично мнение на база двата коментара от теб е – да отиде първо мъжа ти за 6-12 месеца, като прецени че се е закрепил тогава иди и ти с детето. АКО все още смятате, че си заслужава в чужбина. Мъжете са по-хладноглави и разумни в кризисни ситуации, щом той е убеден че ще е за добро нека да замине. Като е без вас ако трябва и на пода може да спи и да яде само хляб и кетчуп. Това е логичната мъжка роля, а женската е да запазиш топлината в семейството по време на трудностите.

  42. Поздравления за всичко което сте направили и постигнали. Моя случай е доста по различен .Аз живея в Англия заради децата ми който учат в частни училища и не работя . След дни племенницата ми която е на 19 ще дойде при нас за 3 месеца . Любезно моля някой , който знае как тя може по най бърз начин да получи НИН.и какви документи трябва да представи когато е на 19. Тук има голям шопинг център и предлагат много работа.Аз поразпитах , но ми отговарят , че без НИН е невъзможно да започне работа.Много искам да и помогна , но изобщо не съм в час. Пожелавам на всички които сте тук и на децата ви здраве , щастие и много успехи . Живота в Англия е прекрасен и много спокоен . Предварително благодаря .

  43. Леле много това е адски добре да се знае. Благодаря на авторката :) Ще го имам в предвид след като след има няма три седмици заминавам за Англия и чрез приятел евентуално ще бъда регистриран в агенция. Но все пак докато се получат нещата ще си търся и аз работа от там (след като ми намерят и квартира, за което ще почерпя :D ) Явно ще бъда във вашия регион (Whitefield – близо до Манчестър). Ако с парите които замина не постигна целта … ще се прибирам на авто стоп :D
    Това което разбрах, че трябва да си направя червен паспорт – защото банките по – лесно давали NIN – National Insurance Number, след като се представи този паспорт (или шофьорска книжка, но след като нямам такава – която трябва ако имам да я направя английска или там как се води …)
    А Щерьо ми е интересно (адаш) … имаш ли проблеми с името ? :D Всяки път като се запознавам с Англичани – което е доста честно след като почти всяко лято работя по морето … не могат да ми запомнят името или им е по – лесно да ми “викат” Стивън :D да взема да се прекръстя докато е време ли какво :D

  44. @ Щерян – само да кажа, NIN не го дават банките :)

  45. Здравей, Рая. :) Чета те от миналата година и си своего рода вдъхновение за мен. Дълго време обмислях да емигрирам от България. Историята на теб и твоето семейство директно показва, че с желание, упоритост и постоянство всичко се постига.
    На мен ще ми е малко по – лесно от вашият път (предполагам), защото съм сам човек и имам приятел в Норич, който от години ме вика в Англия (самият той е над десет години там). Въпросът ми е следният, понеже разполагам с 20 000 паунда в момента спестени пари и планирам през идващата година да продам имоти и да закръгля сумата до поне 100 000, с до колко пари е разрешено кеш да се пътува до Англия без да се задават излишни въпроси ? Чувал съм, че ограничението е до 10 000 паунда, но не знам дали има някаква промяна. Идеята ми е да вложа всичките си средства в частен бизнес, в който ще помогне малко и моят човек в Ингланд, но ако ще трябва да нося само по 10 000 паунда, ще трябва да правя поне 10 курса, което си е идиотия.
    А колкото до тия, които тръгват с по 1000 паунда за Англия – пичове и пички, вие на фотосинтеза ли карате ?!
    Благодаря предварително за отговора, Рая.

  46. @Николай –

    Не знам доколко е разумно да носиш такива големи суми в брой със себе си, но ето тук инфо:
    https://www.gov.uk/bringing-cash-into-uk

    Но имай предвид, че дори да внесеш парите в брой, после ако искаш да си отвориш UK сметка и да ги внесеш по нея, мисля ще ти искат декларация за произход на парите.

  47. @Рая, да вече го разбрах това нещо :)
    До седмица ще имам NINo както го пишат ;) Даже вече и работя, а до колко тия пари ще ми стигат не знам, но всички тук са доволни и не живеем на фотосинтеза при никакъв случаи. Даже скромните ми 50кг с напикани гащи се увеличиха за времето прекарано тук (цяла седмица). :) и градчето вместо никому незнайно Whitefield се превърна в Wakefield. Та според мен, България е добре, но не смятам да се връщам (освен за почивка или ако както всички казват не ме удари депресията) :)
    Вчера пристигнаха още 3-ма българи, един от които с по – малко от 100 паунда и вече работи.
    Само въпрос на желание и лека подкрепа (място за живеене) му трябва на човек.

  48. Привет Рая и моите адмирации на теб и твоето семейство. Имам следният въпрос – имаш ли наблюдение относно заплатите на козметици, масажисти, маникюр и педикюр? Смятам да се преместя след Нова година в Англия. Като цяло имам висше образование като социален работник, но тук в България, заплатата е повече от нищожна! Имам изкарани изброените по_горе сертификати. Благодаря за отделеното внимание :)

  49. Здравей Даниела,

    Нямам преки наблюдения, но предполагам че средно ще е между 7-9 паунда на час. Можеш да провериш в обявите за работа какво се предлага, или в сайтовете за сравнение на заплати ( http://www.payscale.com/research/UK/Job=Hairdresser/Hourly_Rate ). Дали ще си намериш работа ще зависи в огромна степен от това
    1) говориш ли много добре английски
    2) имаш ли опит

    Ако не говориш английски предполагам вариантът ще е да работиш при българи ако имаш познати. Вероятно би могла да работиш и за себе си с клиенти българи, но това ми се струва би било доста трудно да го направиш от самото начало.

  50. Здравей, Рая, не е ли време за четвърта част? Където вече да изкажеш по-обобщени представи до момента, що за хора са местните, има ли негативно отношение, работливи ли са, студени ли са, или са над нещата, всичко цветя и рози ли е, или няма смисъл заради едната окосена ливада да се живее там, някакви подобни.

  51. Здравей Иване,

    Прав си, време е, ама не знам откъде да започна, нито къде да свърша…

  52. Благодаря за отговорите, Рая. Ще намаля сумите според изискването. Продължавай да пишеш, супер интересно е. Весели празници на теб и семейството ти.

  53. Здравейте. Бихте ли обяснили какво разбирате под “по-спокоен и уреден” (живот)? Ако може дайте и няколко примерни сравнения. Благодаря. Желая на Вас и Вашите близки здраве, успехи и честита Нова година!

  54. @John – ами елементарни неща като това никой да не се прережда на опашките, всички лекари/общинари/учители/касиери са супер любезни и внимателни и търпеливи, правилата са за ВСИЧКИ и се СПАЗВАТ, а не като в България – правилата за едни важат, за други не важат и тарикатите си правят каквото си искат… Полицията си гледа съвестно работата, тук има много голямо уважение към полицаите и се ползват с много голям авторитет. Естествено и финансово се живее много по-лесно спрямо България, макар че пак да кажа за нас не това беше причината да дойдем тук…

    Ето вчера беше Нова Година (честита 2017-та на всички :) ) и абсолютна тишина на улицата с изключение на някоя друга фойерверка… просто културна работа, който иска да празнува си отива на заведение, който иска си ляга да спи в 8ч и няма никакви проблеми. По този начин всички са щастливи защото никой на никого не пречи.

    Естествено има и тук понякога дрязги и спречквания, но като цяло който е прав законът И ОБЩЕСТВОТО са на негова страна. Ето това е голямата разлика според мен, че тук просто хората са разумни и никой не взима страната на тарикатите, никой не обича и не уважава тарикатите… тук единствените тарикати дето сме срещали са все емигранти…

    Не знам какви точно примери да дам, просто тук обществото като цяло е различно, уважават се честните и работещи хора.

  55. Привет Рая , на един дъх изчетох всичко!
    Моля те , кажи ми нивото на английския какво ти беше в началото?
    Предстои ми заминаване смея да кажа , че знам английски на добро ниво, но всички ми казват, че това нямало значени и в началото ще работя каквото и да е .Прочитайки обаче от теб, че ще е трудно от чистач да работиш офис работа малко се притесних, защото аз в началото предполагам ще работя нещо ниско квалифицирано.И още един въпрос имам , нашите дипломи за висше образование с какво око гледат на тях?
    Благодаря , много за отговора!

  56. @Мария
    Привет,
    Английският ми беше много много много добър, и освен това много се стараех възможно най-добре да имитирам техния акцент и интонация. Също – тогава не го знаех, но сега след почти година и половина работа тук – много е важно да си супер любезен и търпелив, и особено като си нов да не говориш много и да не питаш, а да правиш точно каквото ти се каже. Много държат тук да можеш да следваш инструкции.

    Дипломата не помня някой да се е занимавал с нея, тук за офис работа не се иска висше, иска се само за определени професии много специфични. Българското висше и българският опит хич не ги впечатляват, само английско трябва да е. :) Това е голяма трудност наистина.

    Тук много повече гледат опита отколкото дипломата… но опитът трябва да е от Англия. Опит от чужбина може да се вземе предвид, но трябва да попаднеш на отворена фирма и отворени хора (много трудно). Естествено ако търсиш работа в голям град , където има много емигранти, имаш по-голям шанс да ти излезе късмета.

    Аз докато търсих подавах много СВта, от 100 подадени може би излизаха 2-3 интервюта. Общо ходих на 4 интервюта, имах и 5то но отказах защото си бях намерила работа. Това 5тото и то беше за доста хубава позиция, мисля около 20хил на година.

    Но моят случай не знам доколко може да е ориентир, защото аз извадих голям късмет, месец и половина след пристигането вече знаех, че имам работа, след около още месец започнах. Ако не бяха ме взели тук не знам с другите интервюта какво и кога щеше да стане.

    Та така, не знам това колко ще ти помогне, но поне е някаква статистика :)

  57. Здравей! Аз и семейството ми живеем от 10 месеца в Лондон , но отдавна се обмисляме да отидем към северна Англия. Искаме първо да потърсим работа чрез английска агенция. Знаеш ли някакви агенции във вашия район?

  58. @Aleksandra – по принцип моите впечатления са, че много голяма част от обявите са през агенции. Така че не е нужно да се регистрираш предварително, в смисъл кандидатстваш по обявата и агенцията ще те поеме. Иначе има и специализирани агенции в зависимост от типа работа, който предлагат – напр. само за шофьори, само за медицински персонал, само за чистачи и пр. Както има и агенции за неквалифицирана работа като напр. във фабрики, складове и прочее.

    Няма липса на работа :) Но пак ще кажа това, което винаги гледам да го подчертавам – колкото повече английски, по-добре.

    Ето някаква отправна точка за северозападна Англия: http://www.agencycentral.co.uk/agencysearch/byregion/NW.htm

  59. За работа в офис е добре, но за хора без английски език си остава работата на полето.

  60. Привет ,сличайно попадам тук ,но изчетох търпеливо всичко… На път съм да търся късмета си в UK На 38г. съм заедно с децата си абитуриентка и 9 класник в бг .Моля посъветвайте на 16 години къде и как да учи ,кое да е приоритета ми при документация училище жилище ..работа .Благодаря ви !

  61. @Мадлен – на 16 години тук май приключва училището и почва колежа, доколкото знам.

  62. Браво за труда. Всичко което споменаваш е така. И ние минахме по подобен път. Само да добавя за CV. Съобразявайте се със UK стандарта. В началото като кандидатсвах за работа CV-то ми беше по европейски стандарт (със снимка, години, пол…) След като започнах работа, HR ми каза, че с такова CV имат вероятност да ги съдят за дискриминация и е рядкост да започнеш работа ако CV не е по UK стандарт.

  63. С това за снимката не съм съгласна, защото те бездруго ще те видят на интервюто как изглеждаш. Моето СВ беше със снимка. Години по принцип не ги пишат, но и да ги напишеш какъв е проблемът? Ако си написал годините по горната логика ТРЯБВА да те извикат на интервю , най-малкото от страх да не ги обвиниш именно в дискриминация по възраст? Най-вече тук гледат опита, той е над всичко. Ако имаш опита в съответната сфера мисля имаш добри шансове.

  64. Аз преди година съм писал тук, не съм от най-бързите, но да отговоря – да, семейно сме тук и живеем в Лестър.
    :)

  65. Поздравления за подробната информация и за всички дадени отговори! За мен прочетеното тук беше много полезно и си отговорих на всички въпроси.

  66. Здравей Рая,
    В поста споменаваш предпочитан от UK HRs CV формат.
    Онлайн има достатъчно, но ако можеш да посочиш кой е “техният”, много ще ни помогнеш.
    Благодаря!

  67. Казвам се Иван.
    В Англия съм от 6 години.
    4 от в UK Mail (нещо като еконт), по настоящем собственик на успешен бизнес.

    Евала за усилието в създаването на темата. Евала на хората, които са прочели всичко (включително и аз :)

    Ще се опитам да съм кратък, за да не ви отекча.

    ОПИТА ОТ БГ СИ ГО ОСТАВЕТЕ НА ГРАНИЦАТА.
    Имах опит 3 години управител последно преди да дойда и т.н.
    Като дойдеш тук си “бай никой” и трябва да се докажеш.
    В горепосочената фирма започнах с агенция. Работих усърдно и не съм някакъв глупак. Хората забелязаха и ми предложиха работа на договор. След това ме повишиха. След известно време, свикваш с морала на хората и разбираш от какво имат нужда, хващаш бика за рогата и рискуваш.

    В крайна сметка, идването тука е риск, ако ще е гарга, нали знаете…

    Работете усърдно и ще бъдете забелязани и поощрени.

    И другото, ако мислите да дойдете в Англия, моля ви хора, направете си услуга – изкарайте поне елементарен курс по английски.

    Много кадърни хора не успяват поради езиковата бариера.

    Съжалявам ако изказването ми е прозвучало остро за някои, но за мен това е самата истина.

    Поздрави

  68. Забравих да добавя… Живея близо до Middlesbrough. Района в Англия с най-голям процент безработица. Ако се насочите към по-големите градове, ще имате по-голям шанс, но ще имате по-малко време.

  69. Ами има различни, то зависи и през коя агенция е обявата или през коя агенция ти кандидатстваш. Те (агенцията) ти дават насоки според техните си разбираниня, даже съм виждала СВта да пристигат при работодателя на бланка на агенцията. Като цяло тук много хора смятат, че трябва да НЕ слагаш снимка и да НЕ си посочваш годините, но за мен лично това е пълна глупост, защото като идеш на интервю без това ще те видят бял ли си, черен ли си… Аз лично съм ЗА снимката, моите СВта и на мъжа ми бяха със снимки.

    За формата, тук май европейския формат не се използва много (по моите ограничени наблюдения).

    Все пак всичкото това (снимка или не, формат, шрифт и т.н.) са козметични неща и не са най-важното нещо. По-важно е да говориш езика възможно най-добре, без акцент ако може, да си усмихнат, и естествено да имаш правилния опит като количество и качество. Тук най-вече гледат опита, всичко друго е на втори план.

  70. Здравейте, Рая! Прекрасен блог и ме открива в точния момент, когато се опитваме да организираме заминаване, първо на бащата, а после и аз с детето. Това, което силно ме вълнува е: според Вас, каква сума първоначално е нужна, за да се покрият разходите до откриване на работа и получаване на заплата?
    Благодаря предварително :)

  71. @Силвия – зависи в коя държава, град, от какво и доколко може да се лишава, колко говори езика, какво може да прави и т.н. Бих ви посъветвала, ако той няма уредена работа, да има пари за минимум 3 месеца.

  72. Здрасти Рая! Ще има ли следваща част, актуална към средата на 2018 год, където да представиш впечатленията си в ретроспекция? Какво се е променило в светогледа ви през изминалите години, самите вие възприемате ли се като пълноправни членове на обществото, а околните възприемат ли ви за такива, разни подобни впечатления. С какво сте свикнали бързо и с какво не можете още? Какво ви е израстването(не само професионално, но и нравствено), смятате ли вече, че сте се “претопили” и т.н.?

  73. @Иван – възможно е, аз бездруго от известно време си мислех да пусна една обобщаваща и малко по-философска тема. Част от тези въпроси са засегнати в последния материал от 2018. Благодаря за интереса! :)

Leave a Comment