Не съм фен на Кийосаки, но трябва да му призная едно – ако не беше неговата книга “Богат татко, беден татко” щях да изтърва някои сериозни житейски уроци. Всичко започна с един новогодишен подарък.

Беше минала Коледа на 2008-ма и се задаваше Нова година – 2009. Тогавашният ми приятел ме попита какво да ми вземе за подарък. След дежурното “Ама няма нужда” реших да си пожелая книга и започнах да разглеждам рафтовете на една от малкото книжарници в града. Видях “Богат татко, беден татко” и я взех да я разгледам. Бях я виждала и преди, но нещо не ми вдъхваше доверие. Една такава лилава…

ФАЗА I

Четох я на един дъх – не помня дали за ден или два. Идеите му предизвикаха малка революция у мен и ме накараха да погледна света по съвсем, съвсем нов начин. Не можех да повярвам, че не е имало кой да ми го каже по-рано! Четях и препрочитах и някак всичко си идваше на мястото. Все едно досега си се мъчил да сглобиш пъзел, без никога да си виждал голямата картинка и как трябва да изглежда.

И какви хубави неща пише: “Не казвайте ‘не мога да си го позволя’, а мислете как можете да си го позволите”. Или “Не се страхувайте от провала, всеки предприемач трябва да се провали поне веднъж”. Разбира се, имаше го и крилатото “Богатите не работят за пари, те карат парите да работят за тях” – красота!

ФАЗА II

Изпитвах неистова нужда да обяснявам на всички каква голяма глупост е да работиш на заплата. Това, че те са по-възрастни и с повече опит от мен не ме спираше. Не ме спираше и факта, че никога не съм имала собствен бизнес. Убедена бях, че очите ми са отворени за Истината за забогатяването, парите, бизнеса, инициативността и изобщо.

Също така бях убедена, че всеки може да има собствен бизнес и да стане богат – в рамките на година, максимум две. Ако стартираш бизнес и правиш всичко както трябва, нещата веднага ще си дойдат на мястото. Просто няма как да не стане. А парите не са проблем – така пише – и ако си намерил добра идея, няма какво да му мислиш. Взимаш парите и започваш. Може да е малко рисковано, но нали това е то да имаш бизнес-дух, да не се страхуваш от риска. [Да се чете презрително:] Само хората на заплата с овчата си психика се страхуват от безразсъдни рискове, които са просто скрити възможности.

ФАЗА III

Четенето и приказките останаха в миналото. Беше време да пристъпя към действие! Няма и два месеца откак прочетох книгата, и вече обмислях стартирането на собствен бизнес. Е, може би “обмислях” е силно казано. То направо си беше решено – и дума да не става да продължа да работя на заплата! Трябваше на всяка цена да започна бизнес! Нямам семейство и деца, имам кураж и енергия. Какъв късмет, че имам само 500лв овърдрафт! Освен това се говори за световна икономическа криза. Какво по-подходящо време да започнеш! Нали дори имаше семинар, “Кризата като възможност”… За щастие аз и без това виждам възможности навсякъде и нищо не може да ме разколебае. И тъй като вече съм твърдо решена да стартирам бизнес, смело и гордо разказвам на приятелите си. Освен на най-близките.

ФАЗА IV

Случват се странни неща. Изглежда приятелите ми нямат единна позиция относно решението ми да стартирам собствен бизнес. Струват ми се някак … раздвоени.

От една страна, в очите им се чете известно безпокойство. Някои дори се опитват да ме предупредят, че действам малко прибързано и необмислено. (като “малко” е само за благозвучие). Дали не е по-добре да изчакам, намекват. Все пак – криза, това-онова. Реално погледнато нямам опит. Нямам и парите. Ха! Не знам дали да съм им благодарна, или да ме е яд на “овчата” им психика. Сякаш съжалението ми към тях надделява. Горките, те просто нямат идея как работят парите…

От друга страна, ентусиазмът ми буди страхопочитание у тях. Аз направо летя на крилете на енергията и новите възможности. Нищо не може да ме спре! Предполагам, че те си мислят дали наистина е разумно да ме разубеждават. Може би това е златния ми шанс? Пък и нали вярата в успеха е основно качество на предприемача. Те и на Бритни са се смеели, като е казвала че иска да е звездата на MTV…

От трета, чувам само каквото ми е удобно. Предупреждения, че реалния живот не е като в книгите, че да почвам бизнес с пари назаем е прекалено рисковано, че ми е прекалено рано и прочее – те определено не са в тази графа! Отхвърлям ги с грациозна лекота и имам готов отговор за всичко. Сложила съм знак за равенство между «риск» и «възможност». Абе, като по учебник.

ФАЗА V

Всичко е подготвено. Периодично чета Кийосаки, за да се надъхвам. Чета невероятните истории на хора, постигнали невероятни успехи. Абонирам се за сайтове за предприемачи. Изобщо, все сигурни стъпки към успеха.

От началото на 2009-та и малката революция във Фаза I са минали едва три месеца. Вече сме март 2009-та и планът е през май бизнесът да стартира. През март и април се случват много неща:
– подадох молба за напускане
– осигурих парите (въпросните 5000лв)
– намерих си съдружник (всъщност той ме намери) и още 5000лв от него
– договорихме се устно и писмено
– стартира работа по фирмения сайт
– изготвих дружествен договор
– регистрирах ООД
– търсихме, намерихме и обзаведохме офис
– подадохме молба за лиценз
– подготвихме база данни за контакт

Звучи като доста работа, нали? Така си и беше. В същото време все още работех на пълен ден се справях с допълнителна работа на граждански договор – ненормирано работно време, но със срок за предаване на работа.

Всичко беше готово точно навреме. Имахме всички нужни документи, сайт, стратегия, база данни, работещ офис и начален капитал. Отдъхнах си за кратко и се приготвих за жестоката битка с пазара.

КАК ЗАВЪРШИ ВСИЧКО

… ви разказах тук: Искам собствен бизнес! и тук: “Искам собствен бизнес!” – кризата удря! . Важното в случая е друго – че всичко можеше да завърши по-добре. От една страна, вината си е в мен, защото подходих прибързано. От друга страна, вината е в обстоятелствата, защото се наложиха някои преждевременни промени (трябваше да се върна в родния си град през януари 2010). От трета, вината е и в Кийосаки. Преди да обясня защо, моля да ме разберете правилно – да, вината си е основно в мен и не, не казвам че не трябва да четете книгите му, в които има наистина добри идеи.

За какво е виновен Кийосаки? За това, че
1) не обръща достатъчно внимание на рисковете при стартирането на бизнес
2) изцяло прескача стабилизирането на личните финанси като ЗАДЪЛЖИТЕЛНА стъпка преди това
3) създава фалшиви асоциации между думите «бизнес» и «финансова сигурност»

Към стартирането на бизнес трябва да се подхожда много внимателно. За съжаление често в желанието си да не загубят смелостта и «инерцията» си хората пренебрегват опасностите. Те подхождат нетърпеливо към стартирането – пак по същата причина. На тях не им се чака да започнат постепенно, да видят как вървят нещата и тогава да инвестират пари и време в това. Повечето от тях правят като мен – напускат работа със замах, осигуряват парите и се хвърлят прекалено смело в едно рисковано начинание. Те нямат търпение да се погрижат за личните си финанси и сами да си осигурят необходимите пари за бизнеса.

Това, което най-много ме дразни обаче, е асоциацията между «бизнес» и «сигурност». Един млад бизнес е толкова далеч от сигурността, колкото Северния полюс от Екватора. Всъщност дори и по-развит бизнес никога не е застрахован от фалит. Кийосаки вижда и представя хората на заплата като по-нисша класа хора – нещо, с което няма как да се съглася.

И все пак трябва да дадем поне малко кредит на Кийосаки. Радвам се, че прочетох «Богат татко, беден татко», както и някои други от поредицата. Радвам се, че стартирах бизнес. Всъщност никой не може да каже какво щеше да стане, ако определени събития в моето семейство и в това на съдружника ми не се бяха случили… Факт е, че чрез стартирането на този бизнес и двамата научихме много. (Още: Моите 13 фатални грешки при стартиране на бизнес)

Казват, че животът е най-добрия учител. Само дето уроците му са много солени…

Хареса ли ви това? Вижте всички материали в Архива и си направете абонамент по email!