Най-точното финансово определение* на инвестиция:

“Инвестиция” e сума пари, която е отклонена от текущото потребление с очакване за отложена възвръщаемост, реализирана постепенно.

*Това е моя формулировка, която според мен най-пълно и кратко обединява основните характеристики на инвестицията. Не претендирам обясненията да са издържани от счетоводна гледна точка.

Ммм… малко сложно звучи така. Да видим дали не можем да го опростим, като го разбием на части:

“сума пари”. Парите са същността на инвестицията – те я правят възможна и измерима. В широкия смисъл можем да говорим също за инвестиция на време или усилия, но във финансовия смисъл говорим конкретно за пари.

“възвръщаемост”. Възвръщаемост означава връщане на първоначално вложените пари.

“отложена”. Възвръщаемостта е отложена, тоест няма да се случи веднага в момента на инвестирането, а след известен период от време.

“реализирана постепенно”. Възвръщаемостта се реализира постепенно, а не еднократно и наведнъж – връщането на първоначалната сума става с постепенно натрупване на суми пари или стойност.

“очакване”. Очаква се сумата пари да донесе възвръщаемост, но всъщност няма гаранция за това и това дава характерния за инвестицията риск. Често не може да се определи със сигурност дали, кога и колко пари ще донесе една инвестиция.

“отклонена от текущото потребление”. Текущото потребление се формира от разходи – суми пари, които се разменят срещу стоки и услуги, без да носят възвръщаемост. Когато една сума бъде инвестирана, тя се отклонява от текущото потребление, тоест губи възможността да бъде разменена веднага.

Вижте също Правила за успешно инвестиране .

БЛИЗКИ ПОНЯТИЯ

Както видяхме, за да може едно нещо да носи гордото име “инвестиция”, трябва да са налице няколко условия. Често обаче в широкия смисъл на думата за инвестиция се приема всяко вложение, което може да носи пари след време. Което не e грешно, но не е и съвсем точно и понякога води до смесване на понятията.

Има три понятия, които често се бъркат с инвестицията – “разход”, “финансиране” и “актив”. Разликата действително е тънка.

1) Разликата между разход и инвестиция – разходът е сума пари, която се разменя срещу стоки и услуги, без да носи възвръщаемост. Разходът не носи възвръщаемост, докато възвръщаемостта е основна характеристика на инвестицията.

Ако разнасяте вестници срещу заплащане, закупуването на колело е инвестиция, защото ще ви позволи да работите по-бързо и така да получавате повече пари за единица време.

Ако обаче си купите колело просто за удоволствие, това е разход.

2) Разликата между финансиране и инвестиция – финансирането може да се разглежда като краткосрочна инвестиция. Финансирането е осигуряване на паричен ресурс за извършване на финансова операция.

То може да е насочено директно към постигане на възвръщаемост, както при инвестицията, или индиректно – напр. насочено към покриване на текущи разходи, които са предпоставка за постигане на възвръщаемост.

При финансирането възвръщаемостта обикновено е по-бърза, по-сигурна и еднократна – за разлика от инвестицията, където възвръщаемостта е по-бавна, по-рискована и се реализира постепенно.

Ако искате да стартирате търговия с дрехи и ви трябват 5000лв за първоначално зареждане, това е инвестиция. Налице е очаквана отложена  възвръщаемост, която ще се реализира постепенно.

Ако обаче вече имате развит бизнес с дрехи и имате възможност да купите стока за 5000лв и веднага да я продадете за 10 000лв, това е финансиране на сделка (краткосрочна инвестиция). В случая имате еднократна, а не постепенна възвръщаемост, при това бърза.

3) Разликата между актив и инвестиция – активът е ресурс, който ви носи пари еднократно или продължително. Той може да е в парична форма (депозит), да е финансов актив (ценна книга), материален актив (сграда) и прочее. Активът носи или би могъл да донесе чист приход към настоящият момент, докато при инвестицията е невъзможно – там има отложена възвръщаемост.

В някои случаи активът и инвестицията се припокриват, но не винаги*.

Закупуването на актив често представлява инвестиция и остава инвестиция до момента, в който приходите от актива покрият първоначалната сума по придобиването му.

*От счетоводна гледна точка инвестицията се вписва към множеството на активите.

Ако купите къща за 100 000лв, това е разход.

Ако купите къща за 100 000лв с готов купувач на 130 000лв, това е финансиране на сделка (краткосрочна инвестиция).

Ако купите къща за 100 000лв с идеята да за наем / продажба, това е инвестиция.

Ако сте купили къща за 100 000лв и сте я давали сте под наем 20г, ако тя вече си е избила инвестицията и ви носи чист приход от наем, тя е актив.

Ако имате къща за 100 000лв, която не носи приход, но може да се продаде веднага за 130 000лв, тя отново е актив.

Видяхте ли Правилата за успешно инвестиране или забравихте?