Какво е “собствен бизнес” (и какво не е)

Думите „собствен бизнес” създават асоциации за много пари, престиж, благополучие и прочее хубави неща. Те звучат внушително и ни харесва да ги използваме често – но дали ги използваме правилно? Понякога “собствен бизнес” наричаме едва ли не всеки източник на доход, различен от заплатата – продажба на коли, писане на блог, изработка на бижута – което е погрешно. Затова, да видим какво означава „бизнес” и кои са най-честите грешки при тълкуването му.

Обикновено не правим разлика между допълнителен доход, свободна практика, собствена фирма и собствен бизнес – всичко това се обединява с понятието „собствен бизнес”. Това е не само погрешно, но и опасно, защото води до фундаментално изкривена представа за начините за печелене на пари. Ако не разбирате разликата между тези понятия – бизнес, фирма, практика и доход – можете лесно да станете жертва на измама. Най-малкото, може да останете разочаровани от разликата в първоначалните ви очаквания и реалността. И така, да разгледаме понятията едно по едно.

ДОПЪЛНИТЕЛЕН ДОХОД

Допълнителният доход не е собствен бизнес. Допълнителният доход е малък страничен доход, който не би могъл да покрие основните ви нужди и отнема сравнително малка част от времето ви. За да мога да говоря от опит, да разгледаме даването на частни уроци по английски език. За мен това беше допълнителен доход в продължение на около година. Тогава работех на пълен ден, а от частните уроци получавах приблизително 120 лв месечно – по 15лв за 60 минути два пъти в седмицата. Този доход далеч не беше достатъчен да покрие месечните ми разходи, но и отнемаше малка част от времето ми – няколко часа седмично в сравнение с 40 часа работа на трудов договор. Вижте повече в статията Допълнителен доход от нулата – как го направих аз .

СВОБОДНА ПРАКТИКА

Свободната практика не е собствен бизнес. Доходът от свободна практика е доход, който създавате сами и е достатъчен да покрие основните ви нужди. Разликите между него и работата на заплата са две. Първо, тук вие сами създавате източника на доход – например продажба на продукт или извършване на услуга – докато при заплатата източникът е вече създаден (щатно място). Второ, тук имате свободата да решавате кога и колко ще работите, за кого и за колко пари – тоест, имате независимост на решенията. Доходът от свободната практика може да покрива основните ви нужди (за разлика от допълнителния доход), но обикновено и изисква доста повече време.

Да се върнем на примера с частните уроци. Тогава работех с един ученик за 120 лв на месец. Ако обаче исках това да се превърне в по-сериозен доход, можех да работя с 5 ученика, вместо с един. Тогава доходът ми щеше да нарасне на 600 лв на месец – достатъчно, за да покриват основните ми нужди и да напусна работа, ако желая. Така че, главната разлика между допълнителен доход и свободна практика е в размера на получавания доход (а често и вложеното време).

СОБСТВЕНА ФИРМА

Създаването на собствена фирма е едно от нещата, които най-често се свързват и бъркат с понятието „собствен бизнес”. То е по-скоро необходимо, но не и достатъчно условие дадена дейност да се нарече бизнес. Само по себе си регистрирането на фирма е просто разновидност на предните две понятия – допълнителен доход или свободна практика. Създаването на фирма не променя нищо – нито размера на доходите, нито вложеното време или усилия. Освен това, както всички знаем, много видове бизнес процъфтяват и без наличието на регистрирана фирма :)

Ако като допълнителен доход вие получавате 120 лв от частни уроци и регистрирате фирма ЕТ „Аз – Име и Фамилия”, тези 120 лв пак ще си останат допълнителен доход, а фирмата е просто форма на отчетност. Същото е и ако сте на свободна практика и получавате 600 лв от 5 частни ученика. Регистрирането на „Уроци по английски” ЕООД няма автоматично да превърне свободната практика в бизнес. По същия начин дори с регистрирана фирма един златар си остава занаятчия, а не бизнесмен.

СОБСТВЕН БИЗНЕС

Собственият бизнес е дейност, при която с чужд труд си осигурявате доход, достатъчен за основните ви нужди. Тоест – за вас работят други хора и този доход не зависи пряко от собственото ви време и усилия.

Ето защо допълнителният доход не е собствен бизнес. Първо –допълнителният доход не е достатъчен да покрие основните ви нужди. Второ – защото трябва лично да работите за него.

Доходът от свободна практика също не е бизнес – защото печелите парите със собствения си труд, а не с чужд. Съответно ако утре се разболеете и не можете да работите, доходът ви секва.

Регистрирането на фирма само по себе си също няма нищо общо със собствения бизнес – то е необходимо, но не и достатъчно условие. Да вземем за пример хилядите малки магазинчета (обикновено „ЕТ”), в които собственикът е и управител, и продавач, и касиер, и чистач. Той използва собствения си труд, а не чужд, и ако утре не отиде на работа, няма да спечели нищо. В случая собственикът на магазинчето е просто търговец, а не бизнесмен – точно както собственичката на шивашко ателие е дизайнер, а не бизнес-дама.

Вижте повече за предимствата и недостатъците на бизнеса спрямо работата на заплтата в статията На заплата или собствен бизнес? .

ОТ ДОХОД ДО БИЗНЕС

И сега да проследим теоретичното развитие на примера с уроците от доход до бизнес. Да кажем, започвам да давам уроци по английски език на един ученик и превръщам това в стабилен допълнителен доход, като същевременно продължавам да работя на пълен ден – съответно имам сигурна заплата, докато чакам нещата да се стабилизират. После, благодарение на препоръки, обяви в интернет и прочее, постепенно броят на учениците нараства на двама, трима, четирима – тоест, носят ми 480 лв на месец. Тъй като за да живея, са ми необходими поне 600 лв на месец, засега не си позволявам да напусна работа и да се посветя изцяло на тази дейност.

Когато обаче учениците станат петима и ми осигуряват 600лв, напускам работа. Основният ми доход вече идва от работа на свободна практика като учител по английски. Вече имам свободата да избирам с какви ученици да работя, по каква система, в колко часа да е урокът и прочее. (Но и тук „свободата” си има граници, тъй като ако имам прекалено много изисквания, ще остана без ученици, съответно без доход.)

Постепенно учениците ми се увеличават от 5 на 10, което е и максималния брой ученици, които мога да поема. Теоретично, ако се появи 11ти, ще трябва да го върна, защото не мога да го вместя в графика. И така, при 10 ученика доходът ми от уроците стига до 1200 лв на месец, но и часовете работа се увеличават двойно – все разчитам само на личния си труд и време.

И ето че един ден се появява ученик No 11, който няма как да поема – вече имам 10 други ученика. Затова регистрирам фирма и решавам да намеря друг преподавател, който да поеме 11-я ученик. А може новият преподавател да поеме и някои от досегашните ми ученици – време е да си почина малко, а и след регистрацията на фирма имам доста повече работа. Така че за себе си оставям 5 ученика, а останалите 6 прехвърлям към новия преподавател.

В началото, след наемането на преподавател, доходите ми леко падат –има разходи за поддръжка на фирмата и част от парите отиват за заплата на учителя, а не при мен. Това обаче не ме притеснява, понеже има нови и нови желаещи за уроци. Постепенно броят на учениците и наетите от мен преподаватели нараства до толкова, че мога да получавам 600лв месечно, без изобщо да се занимавам лично. В този момент моята свободна практика се превръща в собствен бизнес.

Оттам-нататък вариантите са два. Ако реша, че тези 600лв ще са ми достатъчни сега и занапред, мога да не работя нито ден повече. Единствената ми работа ще бъде да поддържам вече съществуващия бизнес – отвреме-навреме да търся нови преподаватели и ученици, да се грижа за документацията на фирмата. В този случай бизнесът ще се задържи на нивото си от 600 лв.

Ако обаче тези пари не са ми достатъчни и искам да получавам повече, ще трябва да доразвия този (или друг) бизнес. Тогава ще трябва да инвестирам още от собственото си време и усилия – но вече не за самите уроци като преподавателска дейност, а за развитието на бизнеса като такъв. Например – реклама на самата фирма, за търсене на добри преподаватели, за осигуряване на зала за провеждане занятията на групи и така нататък. Къде ще спра, зависи от мен и от това какъв доход искам да постигна.

Това е накратко естествения път от допълнителен доход към собствен бизнес. А на въпроса “За колко време се изминава този път” – честният отговор е “По-бавно, отколкото ви се иска”.

24 thoughts on “Какво е “собствен бизнес” (и какво не е)”

  1. Много е добре да се знае на коя стъпка от пътя си за да не си създаваш илюзии :)

    Много добре структурирано

    Браво

  2. Добър материал, както винаги, НО имам забележка! Купувам си аз акция на дадена фирма, която ми носи дивидент достатъчен за да не работя. Значи ли това че въртя собствен бизнес – НЕ, постигнал съм финансова независимост – Да, но притежавам дял от бизнеса на други.
    Чета те с интерес! Успех!

  3. Точно, кратко, ясно. И най-вече поучително пресъздадено! Браво! :)

  4. Ти говориш за пасивен доход от инвестиция – да, това не е собствен бизнес. В моето (т.е. както аз го разбирам) определение за бизнес той e дейност, а не еднократен акт, и освен това при бизнеса за теб работят други хора. В твоя пример за теб работи един финансов инструмент.

    Идеята ми със статията беше да обясня какво наистина е собствен бизнес и какво – не. А както и ти правилно си посочил, начините за печелене на пари са много и не се изчерпват със създаването на бизнес. Пътищата към финансова независимост са много.

    ПС Благодаря за добрите думи :) Харесват ми добрите въпроси!

  5. Мн ми харесаха думите на Тихомир и ги навързвам с очакванията… както сама си писала нещата стават по-бавно отколкото ни се иска и публикации като тази вкарват структура и реализъм за някой решил да си прави бизнес…

  6. Наистина полезна статия и много подходящо определение на понятията. Може обаче да се допълни с определяне на разликата между далавера и бизнес например. Тъй като в България много хора си мислят, че бизнеса е далавери.

  7. “Далавера” честно казано не знам какво е по определение :) Аз го разбирам като нещо еднократно и получестно.

  8. Съгласна съм с написаното тук! Въпроса е , защо е трудно да се прави бизнес в България ? Може би защото сме силни като отделни личности , но когато трябва да работим в екип “всеки започва да дърпа чергата към себе си” и тогава се оплескват нещата.

  9. Темата за България ми е болна тема… Защо според теб е трудно да се прави бизнес В БЪЛГАРИЯ? Както е тук, така е и навсякъде. Според мен “трудно” и “лесно” са относителни неща.

    Инстинктът за бизнес е точно това – инстинкт (нюх, дарба, заложба, талант, както искаш го наречи). Или го имаш, или го нямаш. Ако го имаш, за теб правенето на бизнес ще е ЛЕСНО, независимо в България или не. Ако го нямаш, правенето на бизнес е трудно или невъзможно, независимо у нас или не.

  10. факт, но и факт че когато човек отиде в нова страна или ново място вижда нещата които местните не виждат, вижда детайлите. Както ако в магазина дойде нов служител и види колко много прах има, който служителите не забелязват. Оттам идва и нюх, и усещане за бизнес, и мотивация, и всичко. Отвътре, но и отвън. Трябва да инвестираш в себе си, за да извадиш нещо от себе си било то в БГ или в Чили например. И тн.

  11. Не съм работила за работодател от около 15 г. Комплексните личностни качества които трябва да притежаваш гарантират само около 30% от успеха.Останалите 70% са обвързани със съвсем други неща , а теорията колкото и правилна да е тя почти винаги се разминава спрактиката.

  12. Много хубава статия – започвам да чета този сайт :)

    Относно коментара за купуването на акции – според мен и това се включва в понятието собствен бизнес, тъй като: 1) след като закупиш дял, част от бизнеса става твоя, дори и да не си основател; 2) най-често можеш да участваш в управлението – чрез общото събрание; 3) отново имаш пасивен доход, който не зависи от твоя труд.

  13. Между другото статията се доближава до концепцията на Робърт Киосаки за 4-те потока на парите. Според него начините за печелене на пари най-общо са: служител (трудов договор или хонорар), самонает (свободна практика), собственик на бизнес (човек, който развива дейността и се е потопил в нея) и инвеститор (човек, който влага парите си в бизнеси и очаква дивидент, без да се занимава).

  14. Да, но акцията обикновено е много малка част от собствеността, а и невинаги ти дава право на управление – по-често е право на ГЛАС. Ами ако притежаваш само 2% от фирма Х например – можеш ли да кажеш, че си собственик на фирмата? С 2% какво влияние имаш върху управлението? Затова според мен притежанието на акции трудно може да се разлгежда като “собствен бинес” в пълния смисъл на думата.

    Не мисля, че може да се сложи печат за авторство над разграничението на 4-те потока на парите – идеята не е моя, нито на Кийосаки, защото не е нова – както описанието на 24-те часа в денонощието не може да е авторска идея. Кийосаки е интересен автор, но трябва да се чете внимателно. Ето малка референция към него тук: На заплата или собствен бизнес?

  15. Е, има най-разнообразни случаи на пасивно притежаване на акции в една фирма. Такива са “бизнес ангелите” и другите неинституционални инвеститори, VC-тата и др. В много от тези случаи се притежава между 15% и 50%. Тези хора са си собственици на бизнеса във всеки смисъл на това определение. Случаите далеч не се свеждат до търговията с акции на борсата.

    Иначе, Рая, като направих сравнение с Робърт Киосаки, не исках да кажа, че той има пълни права да използва тази идея. Освен това в твоята статия има достатъчно оригинален поглед към нещата. Аз лично уважавам много Киосаки и вече десет години се блъскам над въпросите за финансовата независимост и свобода. Точно затова се радвам, че попаднах и на твоя сайт. Статията ти е хубава и е чудесно, че някой пише за тези неща в българското интернет пространство.

  16. “Тези хора” с процент акции/дялове от бизнеса са собственици на ЧАСТ от бизнеса, в някои случаи много малка част (примерно 10%). Трудно е да сложиш под един знаменател човек, който създава нещо от нулата, развива го, живее и диша с него… и друг човек, който купува 10% от това нещо и то му носи доход. Да, можеш да изкупиш и 50% от даден бизнес и да участваш активно и пряко в управлението му, но понеже това е частен случай, не съм задълбавала в определението. Затова според мен дохода от дългови инструменти (в които влизат не само акциите) е по-скоро пасивен доход отколкото собствен бизнес.

    А ако погледнем достатъчно философски, може и дохода от влог да мине за собствен бизнес, понеже нали получаваш приход, а други (банката) работят за теб :) , но според мен това не е правилно.

    ПС Благодаря за хубавите думи :)

  17. Ако позволиш да ти дам един съвет – идея.

    Регисрирай си собствена школа по английски.

    Наприви малки групи от ученици 5 до 7 човека който да идват 2 пъти седмично за по 90 мин.

    Сертифицирай се за провеждането на изпити Тойфел,Сат и Иелтс.

    Следваща стъпке подай си документите да работиш с ваучери от бюрото по труда.

    Лицензирай си агенция за превод и легализация.

    Експандвай,разраствай се, наемай служители :-)))

    Успех :-)))

  18. Браво обяснила си основите и определенията. Но ми се струва, че всичко е черно и бяло. В живота не е така.

    “Думите „собствен бизнес” създават асоциации за много пари, престиж, благополучие и прочее хубави неща. Те звучат внушително и ни харесва да ги използваме често”

    Така, само в България мислим така, и само мениджърите се държат нагло надменно като господ. А невиждат каква буржоазия са попаднали в капана на техния нарцисизъм и невъзможността да се справят със всекидневните си задачки които така хитро сами са си ги поставили за цел. Оттук няма сигурност и немогат собственото си аз и системата си да управляват – заслепени от изкарването на пари и собственото си его.

    Така изложени фактите написани мисля, че ти сама виждаш в какво си добра – да даваш съвети на хората каква работа да работят – именно HR агенцията е правилния ти първосигнален избор. Ти пишеш статия за другите, не ти я пишеш да я прочетеш и да разбереш по-добре себе си.
    Съвет: не всичко е математика и избор.
    Пример: навремето аз изпитах това на свой гръб.
    Работех за 1200 лв във фирма. Но от допълнителни доходи достигах до толкова на седмица. Накрая от недоспиване и нямане на никакво собствено време прекратих работата и започнах само на частно да работя. След време хората за които работих малко и вземах много пари фалираха. Бях на улицата без доходи сигурна работа и клиенти.
    Но спестените пари ми дадоха свобода на мисъл време за размисъл и инвестиция.
    Влязох във съдружие във фирма, там бях фриилансър но на заплата – работех когато си исках и ако има клиенти а взимах пари като за редовна работа.
    След години видях че това не отива на добре и реших друго за мен си.
    До днес не съжалявам за избора си.

    Дано има повече хора като теб да съветват масата объркани или нерешени дотам хора, кризата има и своя плюс…кара те да се замислищ, кое е важно за теб и че неможе човек всичко да си купи, трябва да има недостиг за да направи своя избор и да изкара наяве неговите добри качества!
    Успех!

Leave a Comment