На какво ще уча своите момичета

Честит Осми март, мили дами! Да са ни честити и всички мъже в живота ни, които въпреки сложните ни женски характери стоят до нас и търпеливо ни обичат!

Аз – като жена и майка на две момиченца, днес имам повод да разсъждавам на глас.

На какво трябва да науча моите момиченца, за да са успеш… опс, пардон! Не държа да са успешни, не и според изкривените представи за успеха като измерим единствено в пари и слава.

Искам да са щастливи и сигурни.

Но понеже не живеем в утопия с идеални условия за лична свобода и съответно няма как да се прехранваш само като свириш на арфа (примерно) и съзерцаваш философски залеза, ще трябва все пак да имат някакви… по-практически умения.

Щастливи. И сигурни.

Аз доскоро не бях особено щастлив човек. По-скоро бях един невротично-сантиментален характер, който приемаше всичко много насериозно. Всичко беше много важно и много значимо. Да не закъснеем за училище! Да не забравя да изключа парното! Да отговоря на всички мейли! Да напишем домашното!

Макар че по принцип е хубаво всички тези неща да са изпълнени, невинаги е възможно. Или е с цената на пълно изтощение. А утре се зарежда нов списък! И после пак! И пак!!

Искам да науча моите момичета, че не всичко на този свят е важно. Всъщност, истински важните неща са много малко. 20% от усилията дават 80% от резултатите. За останалите 20% от резултатите трябва да дадеш останалите 80% от усилията. Искам моите момичета да знаят разликата и да си хвърлят силите само където трябва.

Щастливи…

Искам да ги науча да обичат, да се наслаждават на градинката, дори когато плочките са напукани. И да се усмихват, когато плочките са от злато – да им се дотанцува, а не да се стесняват и да не смеят да стъпнат. Да се радват на филма, дори когато телевизорът е черно-бял. И да се наслаждават на перфектната картина, когато е 3D плазма.

…и сигурни.

Искам да са сигурни в себе си. Да са уверени, че могат да се справят с всичко… е, с почти всичко. А когато не могат, това е окей. Да се научиш да преживяваш неуспехите, да си простиш, да си извлечеш поука. Да не се уплашиш и да спреш да търсиш.

Искам да се научат да разчитат на себе си и да нямат нужда някой да се грижи за тях… но искам и да могат спокойно да поискат помощ, когато е удачно.

Искам да могат да вървят по пътя си сами, но и да знаят, че пътят е толкова по-хубав, когато е споделен с другарче по душа.

Искам да знаят английската поговорка: “Ако искаш да вървиш бързо, върви сам; ако искаш да идеш далече, вървете заедно.”.

Искам също да знаят, че това майка им какво искала си е неин проблем. :) Но че винаги много ще ги обича.

Скоро казах на Ники: “Ники, ти разля водата и ти се скарах, но това не значи, че не те обичам. Мама винаги ще те обича, каквото и да направиш.”

Ники каза: “Оооо, благодаря, мамо! И аз винаги ще те обичам, каквото и да направя!” :)

Хареса ли ви това? Вижте всички материали в Архива и си направете абонамент по email! Потърсете kadebg във Фейсбук!

6 thoughts on “На какво ще уча своите момичета”

  1. …м, дааа….умно дете имаш , Рая :) и свободни ги научи да бъдат…по дух и по същност…

  2. Здравей, Рая! Пишеш увлекателно, искрено и без поза. Последното е изключително ценно сред морето от желаещи да се изтъкнат чрез засукана реч и нарцистични отклонения. Как може чак сега да те откривам!

  3. @Владислава – колко мило! Много благодаря! :)

Leave a Comment