Кога се върнах на работа след майчинство – 8мес.

baby with strollerОтскоро съм отново на работа.

Върнах се, когато бебето стана на 8 месеца. Заедно с онези 45 дена преди раждането, общо майчинството ми беше 10 месеца.

Сега Николета е при баба (татина баба, защото мамина баба е в съседния град) от 8:00 до 18:30, когато успявам да я взема.

Най-често ме питаха – защо не си изкараш поне първата година вкъщи? (Първата година обезщетението за майчинство е почти колкото заплатата, а втората година е минималната заплата.) Повечето майки правят така. Други пък си карат и двете години, и докато им свърши майчинството с първото дете, раждат второто, и така им се събират няколко години вкъщи.

Но да си стоя вкъщи никога не е било за мен. Обичам семейството си, обичам ролята си на майка и съпруга, но обичам и ролята си на самостоятелен човек. Да се посветя изцяло на миене на чинии, готвене и простиране просто не е за мен.

Да се върна на работа на осмия месец – и да не се възползвам от оставащите четири месеца на почти пълна заплата – предизвикваше най-често недоумение. Което е разбираемо, тъй като майчинството е една от малкото привилегии на социалната система в България.

(За сравнение, в много страни жените нямат право на 45 дена болнични преди раждането и ходят на работа до последно. Един фрапиращ – поне за мен – случай беше на една жена, която сутринта тръгнала на работа, преди обяд й започнали болките и родила същия ден следобяд. Платеното майчинство след раждането обикновено е от шест до дванайсет СЕДМИЦИ. Предполагам обаче, че в тези същите страни Е възможно комфортно да се издържа семейство с малко дете само на една заплата. Предполагам също, че в тези същите страни семействата имат по две нови коли и бременните жени пътуват до работа с кола, а не с раздрънкани претъпкани градски автобуси.)

(Вижте още: Защо е важно жените да бъдат финансово независими)

Защо се върнах на работа с бебе на осем месеца? Аз имах много причини да го направя – не само една.

Една от причините беше, че очаквах повишение – стига да не се бавя прекалено. Не че някой ми е поставял условия, но все пак някои възможности са достъпни за нас само в определен прозорец от време. Харесвам си работата.

Заедно с повишението по длъжност очаквах и повишение на заплатата. Тук не получих точно каквото очаквах, но понеже финансовата част беше само една от множеството причини, не го приех толкова навътре.

Ходенето на работа за мен е свързано с по-малко разходи, отколкото ако стоя вкъщи. Например, когато с Ники отиваме на разходка – а малкото пате иска на разходка всеки ден :) – паля колата. Понякога няма места за паркиране и към разходите добавяме платен паркинг. Когато сме навън, мама има нужда от поне едно кафе, за да е поне малко адекватна. Често мама има нужда и от нещо за хапване… А с ходенето на работа спестяваме доста от тези разходи.

Допълнително усложнение за мен беше факта, че работех на срочен договор, който изтече, докато бях в майчинство. След изтичането на договора продължавах да взимам същите пари по майчинство, но вече не ми течеше трудов стаж. Отделно без действащ трудов договор се чувствах малко по-несигурна, а не исках да поемам никакви излишни рискове и да загубя мястото си в единствената добра компания за работа в нашия (малък) град.

Една много сериозна причина да се върна на работа беше това, че денонощното обгрижване на едно малко осем-месечно бебе ми се виждаше много по-натоварващо и изморително, отколкото ходенето на работа. Да не забравяме домакинските и всякакви други задължения, които ти се стоварват, защото „нали си по цял ден вкъщи“. Ако някой си мисли, че майчинството е една голяма отпуска, много се лъже!

Друга доста сериозна причина е отношението към майчинството – както моето отношение, така и това на другите хора. Когато си в майчинство, резултатите от тази ти работа не са видни с просто око. Това, което Е видно с просто око, е когато излезеш с бебето на разходка. Тогава всички си мислят – ето, какво му е трудното, седи си бебето кротко в количката, а майката пие кафе/говори с приятелки/шляе се. Това, което НЕ СЕ вижда, е че примерно не си спал последните три нощи. Или че бебето е ревало два часа вкъщи и поради тази причина си принуден да го изведеш навън – независимо, че точно в този момент ужасно ти се спи и си мечтаеш, ако не можеш да спиш, поне да полежиш десет минути на леглото. За това никой не те пита, нито забелязва. :)

Но да не навлизам в подробности – който го е минал, ще разбере от половин дума, а който не го е минал, и до утре да обяснявам, няма да разбере. :)

Често възражение срещу решението на майките да се върнат по-рано на работа е „бебето е най-важно“. Само че за мен това е по-скоро аргумент ЗА връщането на работа. Обичта към едно дете според мен не се изразява само в грижа за основните му нужди като хранене, приспиване, игри и прочее. Когато детето порасне, за неговите нужди ще са нужни най-вече пари – както за училище, така и за частни уроци и екскурзии с класа. Искам нашите деца да живеят богат живот, да имат хубав дом в хубав квартал и да не са лишени от нищо.

Хората казват – деца могат да се гледат и с малко пари. Това сигурно е вярно, но аз искам да гледаме децата си с много пари. Мисля, че парите ще им осигурят по-добър живот, отколкото факта, че като са били малки мама лично им е сменяла памперсите. :)

Ще ви подхвърля и още нещо за размисъл – ако мъжете оставаха вкъщи да гледат децата, надали щеше да е толкова странно, че някой МЪЖ изявява желание да се върне на работа…

Естествено, много по-лесно е да работи само единия родител, а другият да се грижи за децата и домакинството. Но за целта трябва работещият родител да изкарва доста добри пари. Тогава обаче цялото семейство става зависимо само от този родител – а какво става, ако той/тя загуби работата си, или ако временно или постоянно не може да работи, или ако напусне семейството?

Подобна ситуация създава голямо напрежение и отговорност за работещия родител, който пък става много зависим от работата си. Чела съм много истории на семейства, където работи само единия, и когато той/тя вече не се чувства удовлетворен от работата си, не може да напусне, докато не си намери друга работа, а не може да си намери друга работа, докато не напусне…

Всички тези неща ми минаваха през главата, докато обмислях кога точно да се върна на работа, така че надявам се ме разбирате, когато казвам “комплексни причини”. От всички “комплексни причии” обаче най-главната беше тази, че честно казано се чувствах абсолютно изтощена покрай малката Николетка. И честно си мислех, че като се върна на работа, ще се чувствам по-малко изтощена, защото цели осем часа през деня няма да се грижа за едно малко бебе.

Оказа се обаче, че – поне засега – откакто започнах работа, съвсем нямам сили за нищо. Направо не знам как съм си мислела, че може да ми е по-лесно. Ставам в 7:00, приготвям се, приготвям Нико, кърмя, приготвям й нещата за Бабини ясли, оставям я в 8:00 и се връщам да хвана автобуса в 8:20.

Започвам работа в 9:00, приключвам в 17:30, слизам от автобуса в 18:15 и в 18:30 тръгваме от Бабини ясли. Преобличане, кърмене, малко внимание, къпане, готвене, приспиване в 21:30 (ако имаме късмет), подготовка за утре и хоп – станало 23:00. През нощта бебето се буди в 1:00, в 3:00 и в 5:00, и хоп – станало 7:00, ааааааааааааайде отначало…

Мъжът ми казва, че е трябвало да изчакам поне до едната годинка, преди да се върна на работа.

Май е бил прав. :)

Хареса ли ви това? Вижте всички материали в Архива и си направете абонамент по email!

41 thoughts on “Кога се върнах на работа след майчинство – 8мес.”

  1. Рая, аз разбирам твоите причини да се върнеш на работа още след 8-мия месец, но само донякъде. Да, парите са важни, но времето с твоето дете е най-важното. След 10 години то няма да си спомня дали е яло пюре за 3 лева или за 1.50, но първите години контакта с майката е много важен за развитието му. Една от причините да се откажа от високоплатената си работа беше и времето със семейството ми и особено с малката Карина, която също е на 8 месеца, както и Николета.

    Това, че си прехвърлила грижите си на татината баба не мисля, че решава нещо и ти не си по-самостоятелна и по-ненатоварена. Напротив, както казваш, сега ти е доста по-тежко, а и по време на работа съм сигурен, че мислиш непрекъснато какво прави Николета, яла ли е, как е и т.н. За мен, свободното време и времето с близките ми, приятелите ми и това, което ме зарежда и успокоява е безценно. Сега се чувствам доста по-добре и по-богат, въпреки че доходите ми са по-ниски, отколкото преди.

    Аз се замислям и за нещо друго, малко извън темата, но пак в тази посока. Знаеш ли защо е цялата тази агресия в децата? От липсата на време на техните родители. Те са непрекъснато на работа. Работят по 8,10, дори 12 часа и не им остава да говорят с тях и да ги възпитават. А най-доброто възпитание е личният пример. Да, ако работех много усърдно и по N-часа на ден плюс някоя и друга събота, взимах си работа за вкъщи, щях след години да стана изпълнителен директор и член на борда на директорите, но защо? За да има детето ми таблет за 1,000 лева или телефон за 2,000 лева още на 7 години? Да си купя кола за 50,000 лева, по която ще ми отиват парите?

    Всеки си има философия и разбирания. Те определят решенията и в края на краищата неговия път. Пробвах западния модел – яко бачкане, стъпка по стъпка нагоре по корпоративната стълбица, две седмици отпуска в годината на море, по-висока заплата и по-големи разходи и всичко това с надеждата за немски тип пенсионер, който да ходи на почивка в България. Не благодаря :)

  2. Рая, благодаря ти за искреността с която пишеш. Аз не споделям твоето мнение, но хората са различни и имат различни нужди. Този модел работи за теб и си го обосновала. Радвам се, че сте добре и ти пожелавам бъдещи успехи. Много харесвам блога ти защото пишеш от сърце, от преживян опит. Приятно ми беше да чуя друга гледна точка.

  3. Здрасти Рая,

    според мен е рано. Вероятно най-голяма роля при взимането на това решение е изиграла несигурността за запазването на работното място. Това е голям проблем при доста хора в България. Мисля че има закон обаче, който защитава майките в това отношение. Трябва да проверя.

    При мен няма и възможност детето да се гледа от баба, но това честно казано с бабите не мисля че е голям плюс.

    От друга страна бебчетата са малки за толкова кратко. Докато се обърнеш и този период ще е вече минало. Кариера и пари можеш да градиш и на 50, но никой няма да може да ти върне първите годиники на твоето бебе. На мен лично ще ми бъде доста мъчно някой друг да ми разказва за развитието на детето ми, да го учи да говори, ходи и всичко останало по реда си.

    Относно разходите, които казваш че са повече: Аз покрай бременността спрях с кафето и сега пия много рядко, дори не чувствам необходимост (на работа пиех по 2-3 пъти дневно). Нося си бутилка с вода и това е :) За колата ти нали живееш в малък град? Едва ли има нещо, което е на повече от 20-25 мин пеша?

  4. По принцип не отричам изцяло това решение, но има много по-голям проблем, който се проявява години по-късно. Разбира се,че е много удобно да имаме безплатна бавачка/ и аз съм ползвала тези услуги,докато учех и работех и правех нещо като бизнес/но точно в тинейджърските години на детето се проявява влиянието от възпитанието на бабата – не само моето. Затова много добре трябва да се предвиди бъдещето, което не е само пари.

  5. А и точно тези години на майчинство се оказват едни от най-хубавите всъщност, което ще можеш да оцениш след доста години. Японците слушат как тревата расте….а да слушаш как едно същество расте също е доста интересно и забавно извън памперсите и будене до 7-8 пъти на нощ.

  6. Тони, парите няма да ги даваме за таблет или кола за 50 000лв – освен ако не сме наистина фрашкани :) Но образованието, хубавото жилище и другите неща струват пари.

    Колкото до агресията, според мен тя не идва от това, че родителите работят. В крайна сметка 95% от родителите работят, но това не означава, че 95% от децата са агресивни. Децата стават агресивни, когато не чувстват обичта и загрижеността на родителите си. (Впрочем над нас живее едно момче на 3-4 години, което постоянно вика или крещи с пълен глас. И майката, и бабата са с него по цял ден. Друг е въпросът, че май само физически са там.)

    Така че това нас не ни притеснява. Важно е времето, прекарано с детето да е качествено и да му се обръща внимание, да се запази контакта и разбирането. За тази цел не е нужно – поне според нас – някой от нас да е постоянно вкъщи. Рано или късно повечето майки се връщат на работа – дали на 8 месеца или на 3 години. Много от тях изобщо нямат избор и се връщат на работа, за да ИМАТ работа и доходи.

  7. Благодаря ти, Нина. Да, хората са различни, едни стават за едно, други – за друго, едни искат едно, други – друго :)

  8. Мариана, говориш за влиянието на бабата, ако тя гледа детето И в тийнейджърските му години? Или имаш предвид, че ако го гледа като малко това “избива” по-късно?

  9. Здравей Иве,

    Безсрочен трудов договор не може да се прекрати по време на майчинство, както не може да се прекрати по време на болничен (по същество майчинството е болничен). Нищо не пречи обаче на първия ти работен ден да те разкарат :) Няма закон, който да защитава майките.

    Да, разбира се, ако нямаш баба връщането по-рано е невъзможно. Освен ако си ОК да дадеш детето на ясли, което според мен е кофти.

    Кариера на 50 е невъзможно да правиш в България, навън е в най-добрия случай трудно. То и на 35-40 е доста трудно, ако не си поставил основата навреме. За фриланс сферата не знам, ти ще кажеш ;)

    Колкото до колата – абе в малък град сме, ама не е чак толкова малък. Не може отвсякъде да се бута количка, защото тротоарите са ужасни, а на места ги няма. Не бих излязла без кола – ако ми се наложи да се прибера спешно или да свърша някоя работа след разходката, няма как да стане, ако съм пеша. В нашия квартал пък съвсем не става за количка, нито има наблизо площадки, и за разходка може само на центъра.

    Пропуснатите моменти с бебето – е, има го този момент, но донякъде. Все пак вечер и почивните дни сме заедно, има си празнични дни, отпуски. Като съм на работа, не съм умряла я :))

  10. Да,за избиването в по-късни години когато не си и предполагал и очаквал,че е оказало влияние

  11. @Мариана – пак зависи, не при всички има такъв страничен ефект ;)

  12. Относно закона открих следното: Чл. 333 В случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай:
    1. (изм. – ДВ, бр. 52 от 2004 г., бр. 108 от 2008 г.) работничка или служителка, която е майка на дете до 3-годишна възраст;

    Що се отнася до кариерата ти все пак имаш някакъв опит вече не е като никога да не си работила. А и тук говорим за прекъсване от 1-2 години не 10 :) Не мисля, че ще има разлика дали ще започнеш да доиздраждаш на 29 или на 30г. А и излизане извън страната винаги е решение и то никак не лошо :)

    За колата според мен малко преувеличаваш. Аз дори в София не изпитвам нужда. Сама знаеш, че тук разстоянията са сериозни. Тротоарите в никакъв случай не са добри :) Ако излезе нещо чааак толкова важно и спешно винаги може да се хване такси еднократно :)

    Иначе никой не казва, че има нещо лошо че си се върнала по-рано. Решила си, направила си го.

  13. Рая, за съжаление за първи път прочетох от теб материал, в който лично за мен не си достатъчно честна, дали само с читателите, или и със себе си, е отделен въпрос. Съвсем елементарно можеше да обясниш, че се връщаш на работа за пари и за да запазиш работата си, на която незнайно как си останала, след като си била на срочен договор, да не говорим за повишението, с което оправдаваш прехвърлянето на грижите за малката Николета на Свекърва си. Натоварвали те били грижите и разходите в къщи и покрай детето? Ти и сега ще ги имаш, плюс ходенето на работа, плюс загубата на време за оставяне и прибиране на малката. Кариера? Ако трепериш за работата си изобщо нямаш шанс за растеж! Нима си мислиш, че като майка с малко дете ще ти се възлагат отговорности, които да предполагат растеж? За съжаление забравяш как става това в малък град с единствена що- годе прилична фирма за реализация – с връзки, и то с големи такива. Няма да те убеждавам какво пропускаш с детето си, прочетох ти аргументите, които и теб не могат да убедят в резонноста си. Направила си избор, но беше грешка да правиш от него материал за сайта. Да, постигна достатъчно коментари, но не успя да убедиш никого. Извинявам се за откровеността, но такива са реалностите. Относно предишната статия с допитване – има достатъчно програми, които преобразуват записаното на диктофон в текст, така че ако имаш идеи времето не е проблем. Но наистина предпочитам да чета една статия на няколко месеца, пред последните ти две, които определям като пълнеж. Разбирам, че има периоди на творческа дупка, и нека си останат такива. Жалко е, ако си подценила интелигентността на голяма част от потребителите на сайта. Ако ще правиш нещо истинско и стойностно не го подменяй със сурогати. Желая ти творческо вдъхновение и дано никога да не съжаляваш за изборите които правиш!

  14. Тони, тебе не те ли е гледала баба ти? Какво лошо има в това?

  15. А аз си стоях 5 години в къщи. Малкият се роди две години след големия и се върнах на работа когато навърши 3 и тръгна на детска градина. В този период татко им работеше в чужбина, така че се справяхме финансово, имаме и собствен дом. Не знам дали заради това или и защото съм по-скоро домошар и страшно ми харесва да съм с децата си, но не съжалявам за тези 5 години. Работното ми място съвсем не беше сигурно – работя в частна фирма на безсрочен договор, но след като излязох в майчински назначиха служител също на безсрочен договор. За петте години се бяха случили разни размествания и успях да се върна на старото си място. Друг е въпросът, че ми трябваха няколко месеца да обхвана работата си. Вмествах се в сроковете, но напрегнато – докато вършех едно, усещах как още няколко ми дишат във врата.
    Мисълта ми е, че няма еднозначен отговор. В моя случай обстоятелствата и нагласите ми се съчетаха добре.
    И е хубаво да не забравяме, че децата растат бързо и неусетно започват да се справят сами – научават се да ползват тоалетната, да се обличат сами, да се хранят сами и родителите вече не сме толкова натоварени. Дори, като достигнат училищна възраст, и не боледуват толкова често.
    Желая ти успех, Рая. Това наистина е труден период, но минава..

  16. Иве, това важи само за майките на постоянен трудов договор. Срочният се прекратява с изтичане на срока, а ако си в изпитателен срок – още по-лесно. Също така това, че трябва разрешение на Инспекцията по труда не е голяма пречка. Представи си варианта – майка е уволнена неправомерно, съди работодателя, връщат я на работа… и какво? Мислиш ли, че обстановката ще е нормална :) Има си достатъчно начини да се отървеш от служител, когото не искаш, включително можеш да направиш така, че той сам да иска да напусне.

    Кариерата – това е дълга тема. Опитът не е единствения фактор. Например има много хора с по 10-15 години опит, които нямат кариера. За кариерата по-важно е да се вижда последователно издигане нагоре, а не просто хоризонтално развитие. Иначе да, ако имаш някаква инерция може би една година няма да е фатална. В повечето случаи обаче колкото повече чакаш, толкова по-зле.

    За колата изобщо не преувеличавам :) Пътят до центъра е на баир, по много натоварени улици, и често-често кръстосват бездомни кучета. Не казвам, че е невъзможно без кола, но е много неудобно и опасно. Ако ми дойдеш на гости някой път, ще ти покажа (с колата!). :)

  17. Здравей Бис,

    Винаги съм била честна с това, което споделям. Ако нещо не мога да го кажа, просто не го казвам.

    Причините ми да се върна на работа бяха тези. Най-главната може би беше просто това, че се чувствам удовлетворена, когато постигам нещо на работа, но и другите са съвсем валидни. Колкото до следващо повишение, да, може би няма да е в същата компания, но пък сегашната ми длъжност после ще ми помогне, когато дойде време за следващата стъпка.

    Нямам за цел да убеждавам някой друг да прави моя избор – моя си е за мен :)

  18. Впрочем, Бис, срочния договор беше по други причини, не е бил с идеята после да напускам.

    Радвам се, когато хората ми казват директно това, което мислят. В крайна сметка това е истината :) Ако по-често си казвахме едни на други какво наистина мислим, всеки от нас щеше по-бързо да осъзнае грешките и недостатъците си. Разбира се не всичко може да се казва, но обикновено премълчаваме и това, което може да се каже ;)

  19. Sendy, да баба ми и дядо ми са ме гледали от (2 до 6 години) и няма нищо лошо в това, разбира се. Аз съм им благодарен, че са ме възпитавали и дали най-доброто възможно детство – в село, където има и планини, и безкрайни поляни. Те са ме научили да обичам свободата, да съм трудолюбив, коректен и скромен (последното се промени, обаче). Сега, обаче, когато гледам Карина нещата са по-различни. Поне до година и половина, две, детето има най-вече нужда от майка си и баща си. Видял съм, че когато детето се отдели рано от майка си и я вижда само вечер, то става по-нервно, по-неспокойно, което се отразява и след това в развитието му. Освен това съм говорил с много детски психолози и възпитатели, които също го потвърждават.

  20. Ами да, и мен са ме гледали пра – баба ми и дядо ми и помня, че много ме слушаха(дядо понякога се оставяше да му слагам червило и обици и ми измисляше приказки) беше ми много забавно, тогава обаче вече ходех на градина.

  21. Здравей, Рая!
    След като прочетох тази статия не мога да не отбележа една голяма промяна, която се е случила с времето при теб. Направи ми впечатление, че вече не си на вълна “спестяване на всяка цена” – от препарати, храна, пакетче фъстъци навън, автобус вместо такси и т.н., ами повече държиш на свободата и комфорта си – не можеш без кафе навън, хапване, ползваш колата за придвижване с детето.
    Иначе по темата, за мен лично (синът ми е на 13 месеца) основният минус на ранното връщане на работа би била невъзможността да го гледам как расте и се развива. Точно от 8-мия месец той стана най-интересен, като почна да седи, да пълзи хубаво, после се изправи, проходи… Разбира се, твоето решение си е най-добро за теб. Не виждам обаче как би могло да бъде по-леко за майката, когато ходи и на работа – пак къщата си остава за теб, освен това си изморена,недоспиването те тормози още повече, а пък детето, което не те е виждало цял ден иска цялото ти внимание вечерта (а и вероятно ти ще търсиш компанията му повече). Така че успех със задачата :)

  22. Разбирам причините ти да се върнеш на работа. И браво, че имаш условия и Бабини ясли :)

    Мога да ти кажа само да не съжаляваш за избора си. Какъвто и избор да направиш винаги има негативи.

    + совете са следните

    + детето ще свикне и друг човек да го гледа ( навърши ли 1 година това става по-трудно)
    + поне имаш работа на която да се върнеш.

    Ако беше постъпила по другия начин ( както между другото направих аз)

    – след 2 години нямаш работа на която да се върнеш и забременях още веднъж докато не са ме уволнили.
    – ти си тази дет не работи и нито една баба не иска да остане със твоите разглезени деца и критикува начина ти на отглеждане на детето. Облечи му това облечи му онова що му даваш да се катери и тн. “тези деца са ти са качили на главата едно време…..”

    – ако все пак мъжа ти е ” мъж на място” защитава жена си и губите контакт с твоите и неговите родители.
    – мъжа ти не смее да напусне работа, дори и там нещата да вървят зле
    – след 5 години съвсем нямаш работа на която да се върнеш и никой не ще да наеме майка на 2 малки деца.
    – ти си изнервена крещиш по децата осъзнаваш, че не си най-добрата образователна алтернатива, но друга няма……… нямаш възможност някой друг да гледа децата ( от роднитите) а нямаш пари за частни градини и платени гледачи. Може да си откраднеш само някой час ако ги оставиш в детски клуб.

  23. Здравей Деб,

    Много правилно си забелязала! Отдавна не съм на вълна “спестяване на всяка цена”. :) Сега сме на вълна “изкарване на повече пари”. Специално за ходенето с колата това не е въпрос на избор. За кафетата – бих могла да си взимам от машина за 40-50ст. вместо на заведение за 2лв, но на фона на всичката умора си заслужавам един такъв дребен комфорт.

    Вече около месец съм на работа и е много трудно. Най-трудно ми е с недоспиването, чувствам се като зомби! Николетка засега се справя добре със ситуацията, но определено забелязвам, че е по-неспокойна. Започна да се буди сутрин към 6:00-6:30 без да иска да суче. Явно е усетила, че после мама изчезва някъде и търси начин да си “открадне” малко време. Като я взема при нас на леглото да я погушкам, се успокоява и пак заспива. Като излизам за работа обикновено спи.

    За по-късното връщане на работа обаче пък чувам, че после на децата им е много по-трудно да свикнат, защото като са по-големи и повече разбират.

  24. Здравей Анелия,

    От минусите, които си изброила при по-дълго майчинство, основните за мен са два: липсата на възможности за работа (или повишения), и напрежението, което се струпва върху единствения работещ родител. Особено в един момент ако семейството има ипотека, единственият работещ родител много трудно би посмял да си смени работата. Дори да си намери нова, има риск тя да се окаже още по-зле от първата, или пък да го махнат.

    Колкото до бабите, какво ще е тяхното отношение зависи от много фактори – какви са самите баби, каква е майката, какъв е съпругът… Отношенията със семейството на мъжа трябва да ги действа мъжа (и да е на страната на жена си, естествено :). Груба грешка е да се влиза в директна конфронтация. Ако мъжът пък не иска да вземе отношение, тогава каузата е загубена. А и говори много за самия мъж ;)

  25. Мила Рая, позволи ми да ти кажа нещо по темата за твоето майчинство. Не считам, че мъжът ти е прав да останеш с бебето до 1 годинка.
    Прочетох, че си член на МЕНСА. Човек като теб не би могъл да стои в къщи толкова дълго време, да не говорим за 2 години!
    Осем месеца са достатъчни.
    Ще ти кажа. Живях в Холандия 7 години. Във фирмата имаше много млади жени, които родиха по едно и по две деца, без да прекъсват работата си. Майчинството там е общо 45 дни. След това законът задължава работодателя, да намали работното време на майката без промяна в заплатата. Дава се време и условия майката да кърми, като се връща у дома. Има чудесни ясли с по 5-6 бебета.
    Въпреки всичко това, холандките раждат най-малко по две деца. Не се стресират от никаквото майчинство, не се чувстват виновни, че оставят бебетата си толкова малки на ясли. При заплетени случаи фирмите дават и много повече време на майката да стои у дома.
    Нашето общество е много объркано и обича да се лашка емоционално. Приятели ще кажат нещо или друг, та работещата майка да се разкъсва от вина и колебания.
    Рая, не бъди такава майка. Веднъж взела това решение, не се терзай и не слушай никой. Каквото и решение да си взела, то е правилното.
    Най- важното за едно дете е да се чувства обичано. За което времето прекарано с него е без значение.
    Поздрави! Дерзай!

  26. Мила, Рая.
    Каквото от двете решения беше взела, щеше да е правилното. Няма място тук за вина, колебания след после, и чужди мнения. То е абсолютно индивидуално. Не очаквам човек като теб, член на МЕНСА, да може да стои толкова време вкъщи.
    Най-важното за едно дете, е, да се чувства обичано. А за това, времето прекарано с него е без значение.
    Надявам се, разбираш какво искам да ти кажа.
    И още нещо. По-добре една работеща, удовлетворена, щастлива майка, отколкото измъчена и изнервена от неудовлетворение, майка.
    Поздрави! Дерзай!
    Диана

  27. Здравей Диана,

    Благодаря ти за подкрепата! :)

    Никога не съм мислила да стоя 2 години вкъщи. Но понякога си мисля, че ако бях изчакала поне 1 година, щеше да ми е по-лесно. От друга страна пък ми казват, че на 1 година децата вече трудно свикват с други хора.

    За мен единствения минус от това ми решение, е че аз се чувствам много изтощена. МОже би още не мога да свикна. В резултат обстановката вкъщи е малко изнервена :) Надявам се, че с времето и аз, и мъжа ми ще се напаснем към новия режим :)

  28. Реших да се включа по тази “болна”за някои хора тема,защото днес попаднах на статия,която ме разсмя с чудесното представяне на изживяни и видяни и от мен неща. Икономика на любовта – http://www.webcafe.bg/id_1807367826. Мисля че има за всекиго по нещо полезно в нея. Дано ви хареса, както и на мен.

  29. @Мариана

    Интересна статия, но малко крайна. Хората са различни. Всяка жена има право да си избере дали иска да е майка/домакиня, професионалист, или нещо средно между двете.

    Някои нямат избор – ако няма кой да гледа детето, и ако то много се разболява (както се случва при много деца в яслите).

    Също така, ако майката не изкарва кой знае какви пари, по-добре да си стои вкъщи. Мисля, че това е основната причина много жени да изберат да са майки и домакини. :)

  30. “Също така, ако майката не изкарва кой знае какви пари, по-добре да си стои вкъщи. Мисля, че това е основната причина много жени да изберат да са майки и домакини. :)” Нямаш си идея колко си права. Моята заплата и минималното майчинство са една и съща цифра. При мен нямаше как да има дилема.

  31. Всяка ситуация е индивидуална. За едни – тъй, за други – иначе. :)

  32. Разбира се, че статията изглежда крайна в някои отношения, но от всички гледни точки и съвети, човек може да си вземе по 1 нещо полезно и да си изработи собствен модел стил пачуърк / сравни и избери – японците въвеждат този модел като бренчмаркинг/.

  33. Да отгледаш правилно дете е най-трудната и отговорна работа и са важни всички години, не само първите. Въпросът е какво ще вложиш и как. Може дълго и разводнено или кратко, концентрирано и на място. За жената е по-трудно да гради кариера или бизнес с малко дете, но като порасне така имаш какво да му дадеш и като пример и като възможности.

  34. Благодаря ви, Елена и Нина :)

    Така е, докато е млад, човек не чува. Затова трябва известно (навременно) промиване на мозъка и посяване на правилните идеи. Аз например не помня родителите ми да са ме карали насила да уча – за мен то беше нещо естествено. В това отношение съм им много благодарна, че са си свършили работата, защото това е било може би едно от най-смислените неща в моя живот.

    Най-лесно децата възприемат идеи, докато са деца.

  35. Много интересна статия. Наистина това че държавата предлага 2 години майчинство не означава че всички трябва да се възползват от това на 100%. Всичко е въпрос на лична преценка. Плюс това както са написали по-горе какво става с едно дете, което 2 години е гледано само от майка си и после го пуснете на ясла.
    Интересни са коментарите, но ми направи впечатление че никой не написа как би се чувствала една жена след 2 години домакинстване – изведнъж отново да се върне на работа. Това е шок! Докато си домакиня твоите контакти и срещи с хора донякъде стават толкова ограничени и изведнъж трябва отново да се социализираш. Това не е толкова лесно колкото звучи.
    От друга страна защо трябва едно дете да се дондурка 2 години?! Замисляли ли сте се някога как е възможно в бедна държава като нашата платеното майчинтво да бъде цели две години? Замисля ли ли сте защо в другите държави където могат много по-лесно да си позволят подобна социална политика, майчинството е толкова “малко” време. Не ви ли се струва някак абсурдно?!

    Рая, поздравявам те за избора, който си направила! За това че не си част от масата и искрено се надявам да има все повече хора, които да мислят,а не просто да се възползват от това което държавта им предлага. Не искам да обидя никого с коментара си. Просто искам да кажа че това че дадена възможност я има в никакъв случай не я прави задължителна.
    Всяка жена е личност и ако тя не се чувства добре в ролята на домакиня, то тя не трябва в никакъв случай да се насилва да го прави.
    Да не коментирам как това влияе на самочувствието на един човек. Две години миене на чинии, пране и готвене…. Още сме толкова назад……

  36. @Gery

    Здравей Гери, и добре дошла в коментарите :)

    Колко време една жена ще ползва майчинство е въпрос на избор. Понякога и на възможности – някои жени дори след 6м. нямат работа, на която да се върнат. Други пък имат, но – както стана дума по-долу – заплатата им е колкото майчинството и съответно не си струва. Трети пък нямат на кого да оставят детето (няма баби).

    Западните практики – да, там платеното майчинство е по-малко. НО това не означава, че веднага след това западните майки се връщат на работа!

    На Запад така нареченото “childcare” или “грижи за децата” е много скъпо нещо – независимо дали е частна детегледачка, детска градина или нещо смесено. Затова там много често се оказва по-изгодно майката да си стои вкъщи, вместо да се дават луди пари за childcare; а семейството живее от заплатата на бащата. Като мисля, че там е по-лесно да се живее от една заплата, отколкото тук.

    Освен това там тези майки, които се връщат на работа, обикновено работят 20-30 часа – а не 40, както в България.

  37. Здравей Рая, благодаря че внесе спокойствие в душата ми и ме накара да се почувствам по-малко самотна в мислите си. Да – както беше написала една жена по-горе: шок е да вземеш решение да се върнеш на работа (макар да ми е за втори път) след 1 год. майчинство и почти цялата бременност в къщи (почти на легло). Още веднъж благодаря!

  38. @ 4arli – никой човек не единствен или сам в нещо. Надявам се всичко да е наред при теб. Успех!

Leave a Comment