baby with strollerОтскоро съм отново на работа.

Върнах се, когато бебето стана на 8 месеца. Заедно с онези 45 дена преди раждането, общо майчинството ми беше 10 месеца.

Сега Николета е при баба (татина баба, защото мамина баба е в съседния град) от 8:00 до 18:30, когато успявам да я взема.

Най-често ме питаха – защо не си изкараш поне първата година вкъщи? (Първата година обезщетението за майчинство е почти колкото заплатата, а втората година е минималната заплата.) Повечето майки правят така. Други пък си карат и двете години, и докато им свърши майчинството с първото дете, раждат второто, и така им се събират няколко години вкъщи.

Но да си стоя вкъщи никога не е било за мен. Обичам семейството си, обичам ролята си на майка и съпруга, но обичам и ролята си на самостоятелен човек. Да се посветя изцяло на миене на чинии, готвене и простиране просто не е за мен.

Да се върна на работа на осмия месец – и да не се възползвам от оставащите четири месеца на почти пълна заплата – предизвикваше най-често недоумение. Което е разбираемо, тъй като майчинството е една от малкото привилегии на социалната система в България.

(За сравнение, в много страни жените нямат право на 45 дена болнични преди раждането и ходят на работа до последно. Един фрапиращ – поне за мен – случай беше на една жена, която сутринта тръгнала на работа, преди обяд й започнали болките и родила същия ден следобяд. Платеното майчинство след раждането обикновено е от шест до дванайсет СЕДМИЦИ. Предполагам обаче, че в тези същите страни Е възможно комфортно да се издържа семейство с малко дете само на една заплата. Предполагам също, че в тези същите страни семействата имат по две нови коли и бременните жени пътуват до работа с кола, а не с раздрънкани претъпкани градски автобуси.)

Защо се върнах на работа с бебе на осем месеца? Аз имах много причини да го направя – не само една.

Една от причините беше, че очаквах повишение – стига да не се бавя прекалено. Не че някой ми е поставял условия, но все пак някои възможности са достъпни за нас само в определен прозорец от време. Харесвам си работата.

Заедно с повишението по длъжност очаквах и повишение на заплатата. Тук не получих точно каквото очаквах, но понеже финансовата част беше само една от множеството причини, не го приех толкова навътре.

Ходенето на работа за мен е свързано с по-малко разходи, отколкото ако стоя вкъщи. Например, когато с Ники отиваме на разходка – а малкото пате иска на разходка всеки ден :) – паля колата. Понякога няма места за паркиране и към разходите добавяме платен паркинг. Когато сме навън, мама има нужда от поне едно кафе, за да е поне малко адекватна. Често мама има нужда и от нещо за хапване… А с ходенето на работа спестяваме доста от тези разходи.

Допълнително усложнение за мен беше факта, че работех на срочен договор, който изтече, докато бях в майчинство. След изтичането на договора продължавах да взимам същите пари по майчинство, но вече не ми течеше трудов стаж. Отделно без действащ трудов договор се чувствах малко по-несигурна, а не исках да поемам никакви излишни рискове и да загубя мястото си в единствената добра компания за работа в нашия (малък) град.

Една много сериозна причина да се върна на работа беше това, че денонощното обгрижване на едно малко осем-месечно бебе ми се виждаше много по-натоварващо и изморително, отколкото ходенето на работа. Да не забравяме домакинските и всякакви други задължения, които ти се стоварват, защото „нали си по цял ден вкъщи“. Ако някой си мисли, че майчинството е една голяма отпуска, много се лъже!

Друга доста сериозна причина е отношението към майчинството – както моето отношение, така и това на другите хора. Когато си в майчинство, резултатите от тази ти работа не са видни с просто око. Това, което Е видно с просто око, е когато излезеш с бебето на разходка. Тогава всички си мислят – ето, какво му е трудното, седи си бебето кротко в количката, а майката пие кафе/говори с приятелки/шляе се. Това, което НЕ СЕ вижда, е че примерно не си спал последните три нощи. Или че бебето е ревало два часа вкъщи и поради тази причина си принуден да го изведеш навън – независимо, че точно в този момент ужасно ти се спи и си мечтаеш, ако не можеш да спиш, поне да полежиш десет минути на леглото. За това никой не те пита, нито забелязва. :)

Но да не навлизам в подробности – който го е минал, ще разбере от половин дума, а който не го е минал, и до утре да обяснявам, няма да разбере. :)

Често възражение срещу решението на майките да се върнат по-рано на работа е „бебето е най-важно“. Само че за мен това е по-скоро аргумент ЗА връщането на работа. Обичта към едно дете според мен не се изразява само в грижа за основните му нужди като хранене, приспиване, игри и прочее. Когато детето порасне, за неговите нужди ще са нужни най-вече пари – както за училище, така и за частни уроци и екскурзии с класа. Искам нашите деца да живеят богат живот, да имат хубав дом в хубав квартал и да не са лишени от нищо.

Хората казват – деца могат да се гледат и с малко пари. Това сигурно е вярно, но аз искам да гледаме децата си с много пари. Мисля, че парите ще им осигурят по-добър живот, отколкото факта, че като са били малки мама лично им е сменяла памперсите. :)

Ще ви подхвърля и още нещо за размисъл – ако мъжете оставаха вкъщи да гледат децата, надали щеше да е толкова странно, че някой МЪЖ изявява желание да се върне на работа…

Естествено, много по-лесно е да работи само единия родител, а другият да се грижи за децата и домакинството. Но за целта трябва работещият родител да изкарва доста добри пари. Тогава обаче цялото семейство става зависимо само от този родител – а какво става, ако той/тя загуби работата си, или ако временно или постоянно не може да работи, или ако напусне семейството?

Подобна ситуация създава голямо напрежение и отговорност за работещия родител, който пък става много зависим от работата си. Чела съм много истории на семейства, където работи само единия, и когато той/тя вече не се чувства удовлетворен от работата си, не може да напусне, докато не си намери друга работа, а не може да си намери друга работа, докато не напусне…

Всички тези неща ми минаваха през главата, докато обмислях кога точно да се върна на работа, така че надявам се ме разбирате, когато казвам “комплексни причини”. От всички “комплексни причии” обаче най-главната беше тази, че честно казано се чувствах абсолютно изтощена покрай малката Николетка. И честно си мислех, че като се върна на работа, ще се чувствам по-малко изтощена, защото цели осем часа през деня няма да се грижа за едно малко бебе.

Оказа се обаче, че – поне засега – откакто започнах работа, съвсем нямам сили за нищо. Направо не знам как съм си мислела, че може да ми е по-лесно. Ставам в 7:00, приготвям се, приготвям Нико, кърмя, приготвям й нещата за Бабини ясли, оставям я в 8:00 и се връщам да хвана автобуса в 8:20.

Започвам работа в 9:00, приключвам в 17:30, слизам от автобуса в 18:15 и в 18:30 тръгваме от Бабини ясли. Преобличане, кърмене, малко внимание, къпане, готвене, приспиване в 21:30 (ако имаме късмет), подготовка за утре и хоп – станало 23:00. През нощта бебето се буди в 1:00, в 3:00 и в 5:00, и хоп – станало 7:00, ааааааааааааайде отначало…

Мъжът ми казва, че е трябвало да изчакам поне до едната годинка, преди да се върна на работа.

Май е бил прав. :)

Хареса ли ви това? Вижте всички материали в Архива и си направете абонамент по email!