Много хора смятат, че имат страхотни комуникативни умения. Те искрено вярват, че винаги са интересни. Убедени са, че останалите изгарят от желание да чуят ТМТ (Тяхното Мнение по Темата) – от Кафе или Чай през Кога ще свърши кризата до Възгледните на Айнщайн в периода 1902-1913. За съжаление преди време и аз бях в тази група.

Всеки от нас познава някого с ТМТ синдром. Попитайте когото и да е от вашите познати и те ще ви кажат, без изключение, че има няколко такива души в тяхното обкръжение – хора, които дават мнение за всичко, говорят прекалено дълго, прекалено подробно, не ви слушат и т.н.

ТОВА НЕ СЕ ОТНАСЯ ЗА МЕН!

Ако се замислим, всеки от нас попада в тази категория, поне понякога. След като всеки има 2-3 познати с ТМТ синдром, няма как и ние самите да не попадаме в такава категория за някои от нашите познати. Естествено е като факта, че не можем да се харесаме на всички.

След като погледнем нещата от този ъгъл, е много по-лесно да се отърсим от илюзията за блясъка на собствените си комуникативни умения. Наистина ли сме вярвали, че сме били винаги внимателни, винаги ясни, винаги забавни? Това възможно ли е изобщо?

АЗ НАИСТИНА НЕ СЪМ *ТАКЪВ* !

Хм. Хайде да видим една картинка:

Много малко хора имат реална представа на какво ниво са техните комуникативни умения. Повечето ни затрупват с мисловен спам (карат ни да слушаме неща, които изобщо не ни вълнуват), без изобщо да го осъзнават. И щом при другите това става несъзнателно, логично е и при нас да е така. Тоест, когато ние самите “спамим” някого, не си даваме сметка за това.

КАК МИ ПОМАГА ТАЗИ ИНФОРМАЦИЯ ?

Никой от “спамерите” не се замисля, че е досаден. А откъде да му хрумне, че има проблем с комуникацията, като никой не му го казва. Не е прието да сме прекалено директни, освен това е трудно. Чувстваме се неудобно. Най-честите ни спирачки са

  • Ще му стане кофти
  • Ще ми се обиди
  • Защо пък АЗ да му казвам
  • И без това няма да се промени

И правилно. Аз също не изгарям от желание да обяснявам на хората къде грешат… Затова казвам всичко това тук. Всеки от нас има над какво да работи, и колкото по-скоро го открие, толкова по-добре. Ако някой ви обърне внимание върху накакъв ваш пропуск, макар да не ви е приятно – трябва да сте му благодарни. Със сигурност още поне 20 души си го мислят, но нямат смелост да ви го кажат.

Разбира се, може би липсата на комуникативни умения от ваша страна не е такъв проблем за вас. Само че това пречи на останалите и така в крайна сметка носи негативи … именно за вас. Ако сме досадни, останалите няма да ни харесват, а е важно да ни харесват, нали?