Коренът на всички проблеми

В живота на всеки от нас има нещо, което не ни харесва. Дежурен проблем са парите, започването на работа или собствен бизнес, отношенията ни с другите хора. Винаги има нещо, което бихме искали да се промени – например, шефката не ви оценява. Заплатата ви е прекалено ниска. Колегата се държи високомерно с вас. Най-добрия ви приятел постоянно ви “муфти” за цигари или да го закарате някъде с колата… Всичко това е нормално – ничий живот не е идеален. Но какво да правите, ако искате нещо в живота ви да се промени?

*Впрочем контролът е в основата на добрия личен бюджет и стартирането на бизнес или допълнителен доход.

Какъв ще бъде вашия живот зависи най-вече от вас – докато не разберете това, не може да го промените към по-добро. Да търсите причината за проблемите ИЗВЪН себе си е много удобно и успокояващо. В момента, в който опасната мисъл “Може би АЗ не направих каквото трябва” се плъзне в съзнанието ви, всичко у вас започва да се бунтува и да крещи “НЕ НЕ НЕ НЕ НЕ!“. Е, поне при мен така се получава :) но това не води до нищо. Едно е сигурно – решението е във вашите ръце. Както и да го погледнете, причината за проблемите във вашия живот и тяхното решение е една и съща – това сте ВИЕ.

ЗАЩО Е ГЛУПАВО ДА ОБВИНЯВАМЕ НЕЩО / НЯКОГО

Най-вече – защото дори причината за проблемите да не е у вас, то решението е.

Да обвинявате нещо или някого за лошите неща в живота си е глупаво, защото не можете да променяте външни фактори. Странно защо за някои неща (например времето) приемаме това, че не можем да ги промени, като нещо естествено. Ако навън вали, и през ум няма да ви мине да променяте времето или да го обвинявате за нещо. Същото поведение трябва да прилагате и с повечето неща и хора в живота ви.

И тъй като не можете да променяте външни фактори, да търсите какво или кого да обвините не води до никъде. Тоест, да търсите причините за неуспеха извън себе си няма да ви доведе по-близо до резултата. Отново пример: нека за момент да предположим, че наистина причината да сте с нисък доход не е у вас, а в икономическата криза. След като вече сме “установили” това, можете спокойно да кажете “Кризата е виновна”. Всъщност, можете да го повторите два, три, пет или хиляда пъти. Кажете го и две хиляди пъти, ако желаете. А сега да проверим какво сме постигнали по този начин… нищо. Според вас има ли смисъл да опитваме още веднъж със същия метод?

Например, загубили сте потенциален клиент, защото съдружникът ви по природа е плах човек и не го бива в телемаркетинга – клиентите усещат неговата неувереност и това ги отблъсква. За да имате клиенти, трябва да помислите какво може да се направи по-различно, а не сляпо да обвинявате съдруждника си. Да се опитате да го промените, означава да промените самата му природа, самата му същност на плах човек. Колко ли време ще ви трябва?

Вместо да търсите причината извън себе си (ядосвате се, че съдружникът ви е плах и не е това, което ви се иска), потърсете решението в себе си (променете отношението си към него и към ситуацията, за да получите желания резултат).

ЗАЩО ДА ТЪРСИМ РЕШЕНИЕТО В СЕБЕ СИ

Защото във вашия живот вие сте единствения фактор, над който имате пълен и безкомпромисен контрол. Единствено от вас зависи какво ще научите, какво ще кажете, какво ще направите. За мен е много по-ефективно да отделя 15 минути и да помисля как да поправя собственото си поведение, отколкото да отделя 15 години в напразни усилия да променя някого или нещо. Кои са основните неща, които определят качеството ви на живот? Това са вашите лични качества, образованието ви и различните умения, които имате. А от кого зависи на какво ниво ще са те? От кого зависи да ги усъвършенствате?

Да търсите решението в себе си НЕ ОЗНАЧАВА да обвинявате себе си. Да търсите решението в себе си означава да помислите как да промените това, което зависи от вас – собственото си поведение.

Когато търсите решението в себе си, вие влияете много силно и пряко върху резултатите и напредвате. Пример – искате да свирите на пиано. Пробвате няколко урока, но изглежда е доста трудно и нищо не се получава. Ако търсите причината извън себе си, можете да кажете, че преподавателят е виновен. Че гените ви не са музикални. Че пианото в залата е лошо. Ако търсите решението във себе си обаче, можете да свирите повече. Можете да се упражнявате с нотите повече. Можете да правите упражнения за пръстите. Според вас коя тактика ще е по-ефективна? Разбира се, ако наистина учителят или пианото са лоши, трябва да ги смените. Но от кого зависи това решение? Отново от вас.

КОГАТО ПРИЧИНАТА НЕ Е В НАС

Твърдо вярвам, че 90% от нещата в моя живот зависят пряко от мен. Тоест, аз съм и причината, и решението. Дали ще работя съвестно или не, дали ще уча нови неща постоянно или не, дали ще пуша или не. И все пак, някои неща наистина не зависят от нас. Например, дали ще има криза или не, дали утре ще вали или не. Какво да правите, когато нещо не зависи от вас?

Когато причината не е във вас, единственото решение е да се съобразявате с нещата, доколкото можете. Да се върнем на примера с времето. Когато времето е лошо (причина), се съобразявате с него (решение). Не пътувате надалеч и не стоите много навън, обличате се добре и си носите чадър. По този начин вие намалявате до минимум неприятните последици за вас. Не губите време в оплакване или в напразни опити да промените нещо, което не може да бъде променено.

Но само защото причината не е във вас, не означава, че решението не е във вас! Но за да го откриете, трябва да направите нещо – само с искане няма да постигнете нищо. Например, вместо да се оплаквате от ниския успех на дъщеря си (причина за проблем), помислете какво нещо вие самите бихте могли да направите по-различно (решение за проблема). Явно с натяквания “чети повече” нищо не става, но това не значи, че няма друг начин. Например, можете да я изпитвате. Можете да й предложите паричен стимул. Можете да я преместите в друго училище. Тоест, ако искате различен резултат от досегашния, променете вашия подход и вашето отношение към проблема.

ЗА ДА Е ПО-ЯСНО – ПРИКАЗКА

Три деца живеели в различни стаи в една и съща къща. В стаята на всяко дете имало килер с играчки, който не бил заключен, но бравата била в най-високата част на вратата. Първото дете погледнало нагоре и си казало “Бравата е много високо, не мога да я стигна”. То по цял ден скучаело без играчки, оплаквало се на другите деца и ритало с яд вратата. Тоест, то виждало и причината , и решението извън себе си.

Второто дете погледнало нагоре и се опитало да скочи, за да стигне бравата. Когато не успяло, опитало втори път. После и трети, и четвърти – всеки ден то се опитвало отново и не успявало. То също се оплаквало на другите деца как прави всичко възможно да стигне бравата, но не може. Някои деца му предложили да опита със столче, но то отвърнало, че няма откъде да намери столче. Казали му, че има, но че трябва един месец да помага в чистенето, за да го получи. Детето обидено казало, че не е честно да работи цял месец за едно столче и продължило да се опитва с подскоци да стигне до бравата. Разбира се, не успяло и скоро и то започнало да рита с яд вратата. Тоест, то също виждало и причината , и решението извън себе си.

Третото дете погледнало нагоре и няколко пъти опитало да скочи до бравата. Разбрало, че няма да стане, и решило да потърси друг начин. Сетило се, че може да стане със столче и започнало да търси столче. Когато намерило столче се оказало, че трябва един месец да помага в чистенето, за да го получи. Детето се съгласило, получило столчето и успяло да отвори вратата… без да я рита. То виждало причината извън себе си и знаело, че не може да я промени, но виждало решението в себе си и променило това, което било необходимо – своето поведение.

33 thoughts on “Коренът на всички проблеми”

  1. Адски правилно! Точно от това четиво имах нужда :) Благодаря за което :)

  2. Извинявай ако не е тайна на колко години си,разсъжденията ти много ми харесват,браво.

  3. Радвам се да го чуя! :) Не е тайна – на 25 съм, но в информацията за мен нарочно не съм го споменала, понеже много хора са предубедени към по-младите от тях. Затова исках хората първо да прочетат материалите, и СЛЕД това ако поискат да знаят възрастта ми – ето, казвам.

  4. Обвиняването на някого или нещо за неприятностите е глупаво и защото просто изглежда глупаво отстрани. Дори причината да е отвън – изглежда глупаво. Такова поведение може да впечатли подобно-мислещите, но тези които мислят качествено са отвратени от това. Критично настроените са обречени да бъдат в обкръжение само на критично настроени. Защо? Защото говорят на един и същи език.

    Могат ли две пияници, които току-що излизат от кръчмата и подпиращи се един на друг да впечатлят случайно минаващия от там бизнесмен, ръководещ голяма международна компания? Няма начин.
    А с какво пияниците са започнали вечерта? Може би с бистрене на политиката, с одумване на настоящия, бившия и онзи преди 20 години президент. Класика. И до къде са стигнали с това? Можем да си представим до къде ще стигнат и след 5, 10, 15 или 20 години :)

  5. Рая, приятно ми е да се запознаем, дори индиректно да се случва запознанството ни. Попаднах случайно на твоя уебсайт и тази случайност се превърна в редовно следене на публикациите ти. Поздравления!!! Точно от това имах и имам нужда. Едно голямо БЛАГОДАРЯ :)

  6. Симона – много благодаря :) И аз точно сега имах нужда от малко кураж!

  7. Радвам се :) Впрочем няма проблем да се подписвате с “рекламен” ник (вече съм го сменила).

  8. 5 Сеячът излезе да сее семето си; и когато сееше, едно падна край пътя; и затъпка се, и небесните птици го изкълваха. 6 А друго падна на канарата; и щом поникна изсъхна, защото нямаше влага. 7 Друго пък падна всред тръните; и заедно с него пораснаха тръните и го заглушиха. 8 А друго падна на добра земя и като порасна, даде стократен плод. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша.
    Лука8 5:8

    Забележи, че тука единствената променлива е средата, в която попада семето. Семе с един и същи генетичен потенциал поставено при различни условия дава различен добив – от никакъв до огромен.

    Беше 1999-та година, а аз бях първи курс в института. Вършех нещо в стаята си в студентското общежитие когато по радиото пуснаха интервю с бащата на Бил Гейтс. Останах извънредно впечатлен от това, което каза. Той съобщи, че с Бил са взели решение да дарят цялото състояние на фамилията за благотворителност. Да – каза той – разбира се, че децата му ще получат своя дял и ще бъдат осигурени. Но в никакъв случай няма да става дума за милиарди, а за милиони. Милиардите, (които са над 50) ще бъдат дарени на обществото. На въпроса какво ги е подтикнало към тази стъпка, той отговори, че независмо от изключителните си качества допринесли за невероятния му успех, Бил винаги си е давал сметка, че той никога не би постигнал това ако се беше родил в Конго например. И по такъв начин той изразява своята признателност към обществото създало добрата среда за неговите постижения.

    Условно е пресметнато, че нашата роля е до 20%, а заобикалящата среда определя над 80% от постиженията или провалите ни. Дори и това дали ще си борбена и упорита натура зависи в голяма степен от външните условия. Едва ли Ванеса Мей щеше да стане дете-чудо ако майка й не я беше записала на интензивни уроци по цигулка още от 5 годишна възраст, включително и при наш Васко

    Да, видях, че си писала за значението на средата в друга статия, но някак си оставяш впечатлението, че ако си много упорит имаш голям шанс да надмогнеш условията и да успееш. Уви далеч не винаги е така. Да, има хора титани на волята и силата, които достигат до 80 и 90% контрол над съдбата си. Но те са единици. Като Наполеон например, който след като бил посъветван да не започва битката при Йена защото шансовете му за успех са изключително лоши, отговорил: „Какво ме интересуват обстоятелствата? Аз създавам обстоятелства!“.

    Но дори и той клекна пред руската зима.

    Затова е опасно не само обикновенни и неопитни хора да се надъхват от автори като Кийосаки да щурмуват Еверест без кислородни маски, но трябва да се каже, че може да си подготвен, опитен и осигурен алпинист и пак да замръзнеш под върха. Защото на една твоя стъпка Средата прави четири. И ако ти извървиш напред твоята една стъпка, а Средата извърви назад своите четири ще си точно 3 крачки назад от където си тръгнал.

    И какво да спрем да опитваме ли тогава? Не! Просто освен работа върху себе си и пиене на кафе успешните хора отделят задълбочено анализиране и търсене на подходящата Среда и подходящото Време. Защото ако успеем да намерим неутрална такава и направим своята крачка напред ще сме с една крачка по близо до целта. А ако успеем да намерим Добрата Среда за себе си и своята дейност една наша крачка ще бъде равна на две, три, четири или пет крачки напред

    Блогът ти е готин и много полезен. Дерзай!

  9. @Герган – да, но “семето” няма свой разум и воля и следователно няма как да разчита на себе си – то е изцяло във властта на средата.

    За алпиниста – да, пак можеш да замръзнеш, дори и да си опитен. Разбира се, колкото по-опитен си (което зависи от теб), толкова по-малки шансове има средата (която не зависи от теб).

    Да, наистина понякога обстоятелствата са по-силни от теб и аз НЕ КАЗВАМ да се хвърляш сляпо срещу тях. Но когато можеш да се пребориш – поне опитай.

  10. Примера е иносказателен, но все пак ако се хващаш за него то да, семето няма разум, но за сметка на това човешкия разум може да бъде и отрицателна величина. За справка – твърдението на Айнщайн за двете безкрайни неща. Свободната воля, която човек може да прояви за борба, в повечето случаи е само на теория, а и понякога е противопоказна. Един път може със скачане да превърнеш млякото в масло. Но ако си в плаващи пясъци по-добре да си стоиш мирен и да не мърдаш много-много защото колкото повече шаваш повече затъваш.

    Не можеш да живееш по шаблони защото в живота няма универсални сценарии, по които се развиват нещата и затова постоянно трябва да се преценя как се развива конкретната ситуация. То е като при лекаря. Всеки пациент е уникален и лекарството за един може да бъде отрова за друг. Дори за един и същи пациент може до един момент едно лечение да е полезно, а след известен период да стане вредно. Преди 13 години спечелиха точно тези които теглиха кредити, а изгоряха тези които спестяваха. Днес горят тези с кредитите, а тези с депозитите живеят. Утре ако настъпи световна хиперинфлация тези със спестяванията пак ще са прецакани. Не е просто.

    Основателя на Amazon.com Джеф Безос е нямал спестени пари, с които да започне. Но е напуснал добрата си работа и е поискал всичките спестени пари на родителите си (300 000 долара) за да създаде портала си за онлайн търговия. И днес е милиардер. А преди 2 години 74 годишния германски милиардер Адолф Меркле се хвърли под колелата на влака защото проектите, в които беше вложил милиардите си се провалиха заради кризата. В дадено преди самоубийството си интервю за всекидневника Frankfurter Allgemeine Zeitung Меркле заявил, че е изненадан от последствията от финансовата криза. „Преживях много борсови крахове. Но не съм очаквал банкова и финансова криза от такъв мащаб”, били думите му.

    Нито Безос е бил компютърен или търговски гений, нито Меркле е бил смотаняк. Няма как да е бил след като е станал милиардер. Просто единия правилно е преценил ситуацията, а другия явно не е успял въпреки опита си – житейски и професионален.

    Това е и основната ми идея, че обстоятелствата са по-могъщи от нас и затова трябва не само да правим нещата правилно, а и да се вглеждаме дали Средата е с нас. За да не отиде накрая всичко на вятъра. Да се учим не само да се борим с обстоятелствата, но и да се възползваме умело от тласъка на тази по-могъща от нас сила. Защото тя ще ни издигне по-нависоко от колкото ние можем да се изкатерим.

  11. @Герган – аз и предния път не изразих несъгласие. Сега ще опитам да изразя липсата на несъгласие още по-ясно :)

    Съгласна съм, че обстоятелствата трябва да се взимат предвид и не бива да се хвърляме сляпо срещу тях. Според мен обаче не може всеки път да търсиш оправдание в тях, защото в живота никой няма да ти поднесе подходящите обстоятелства на тепсия. Тоест, отново на сцената излизаш ти и започваш да променяш обстоятелствата, доколкото е възможно.

    Въпросът дали правилно преценяваш ситуацията (добра ли е или лоша) е съвсем отделен.

    Моята идея е, че обикновено е много по-лесно и резултатно да промениш своето поведение и оттам – част от обстоятелсвата. Пример – имаш къща, която е абсолютна съборетина, и нямаш пари за ремонт. По твоята логика (ако съм разбрала) трябва да свиеш рамене с думите “Ами какво да направя” и да чакаш да се срути отгоре ти. А според мен е необходимо да направиш каквото можеш със собствени усилия – да я подсилиш с пирони, макар и стари, да овържеш някоя греда с канап и т.н. Може накрая пак да се срути, но вероятността е малко по-малка. А може тези дребни поправки да се окажат спасителни за къщата. Идеята е да се търси най-доброто при зададените обстоятелства. Примерът с родения в Конго – да, надали ще станеш Бил Гейтс, но няма ли да е успех, ако в Конго имаш тухлена къща, канализация и ток? И защо мислиш, че един човек от Конго има същите мечти и стремежи като твоите/нашите? Може със своята тухлена къща той да се чувства по-добре от Гейтс в своето имение.

    Сега, ако си евреин в концлагер съм съгласна, че ще е безумно да се бориш против обстоятелствата и че ако го направиш, най-вероятно само ще си навредиш.

    И още нещо. Рядко е обстоятелствата да са толкова силно срещу теб, че да не можеш да направиш нищо. А в повечето случаи тези толкова силни лоши обстоятелства са следствие от поредица малки лоши избори през годините, които се натрупват и в един момент “ти се връщат”. Тук ще цитирам друга приказка – на каквото си постелиш, на това ще легнеш.

  12. Човек може да влияе на обстоятелствата в определена степен и ТРЯБВА да се възползва от тази си възможност. Така ще осигури по-подходящи обстоятелства за себе си и за децата си.

  13. „Рая says: По твоята логика (ако съм разбрала) трябва да свиеш рамене с думите “Ами какво да направя” и да чакаш да се срути отгоре ти.” – Не, не си ми разбрала логиката, а си я изманипулирала:) Дадох реални примери със знаменити хора и го казах съвсем ясно – „Това е и основната ми идея, че обстоятелствата са по-могъщи от нас и затова трябва не само да правим нещата правилно, а и да се вглеждаме дали Средата е с нас. За да не отиде накрая всичко на вятъра. Да се учим не само да се борим с обстоятелствата, но и да се възползваме умело от тласъка на тази по-могъща от нас сила. Защото тя ще ни издигне по-нависоко от колкото ние можем да се изкатерим.”

    Както и да е. Ти подсилвай с ръждясали пирони и увързвай греди с канап. Аз отивам да строя нещо ново.

  14. Ами добре де, ако обстоятелствата са с нас… А като не са с нас?

    За новото – най-добре, щом може.

  15. Ако обстоятелствата не са с нас или са грубо против нас Природата е дала 3 възможни варианта за реагиране: пасивен, пасивно-активен и активен.

    Пасивен – капсулираш се. Намаляваш до минимум активността си и жизнените си процеси. Почти до ниво Смърт. И просто чакаш да дойдат отново добрите времена. При най-низшите организми това е фаза „спора”. При дърветата е когато се освобождават от листата си и сгъстяват дървесния си сок за да оцелеят през зимата. При по-висшите животни е изпадането в зимен сън и летаргия. При хората е свиване в поза зародиш когато ги бият. При икономическа криза – минимизиране на професионалната активност: намаляване на инвестициите, замразяване на проектите, дори замразяване и закриване на самата фирма или неоткриване на такава. При криза в междуличностните взаимоотношения – минимизираш личностната си активност: затваряш се в себе си или слагаш маска, ограничаваш контактите до най-формални, извършваш минимално изискуемите делови задължения без никакви излишни сантименти. Въобще намаляваш физическата и емоционалната енергия, която изразходваш до минимум.

    Пасивно-активен – Тука вече извършваш някакво активно движение, но то е бягство. Бягство от лошите към добрите обстоятелства. Птиците отлитат на юг. Змийорките плуват до Саргасово море. Животните търсят нови пасища и ловни полета. Ако те бият, вече бягаш и крещиш за помощ. Не търпиш стоически, а отиваш при друг човек, при други приятели, друга работа, друг град, друга страна, друга планета:) За да оцелееш отстъпваш старата си територия и отиваш на нова. Не защото ти се иска, а защото си принуден.

    Активен – притиснат си от обстоятелствата до стената. Нито можеш да изпаднеш във фаза „спора”, нито да избягаш. Тогава правиш кожата си на тъпан, ръцете си на чукове и излизаш на бой със стихиите. Стоиш на мястото си и независимо от това, че живота избухва в лицето ти водиш борба с него пък каквото сабя покаже.

    И така: При кофти обстоятелства от правилно подбраната тактика спрямо тях ще зависи нашия успех. Понякога трябва да сме активни. Друг път най-доброто решение е именно в това да не правим нищо повече от екзистенц минимума. Нищо! Стоим и чакаме. Не теглим кредити, не почваме бизнес, не мърдаме от там където сме, не се обвързваме, не се разделяме. Чакаме. Много големи неща са постигнати и само с едното чакане. И именно който знае кога да натиска газта и кога спирачката ще стигне до целта. Който не знае или въобще няма да тръгне или ще излети на първия завой.

  16. Примерите ти са интересни, но най ми хареса идеята за чакането, което пък се постига с търпение. Търпението наистина е добродетел и се отплаща много добре.

  17. Много хубава статия! Благодаря ти – и аз съм напълно съгласна с тезата ти:) Промненяме отношението и подхода си – променяме и живота си! Действам така, и се получава добре:)

    Изглежда много просто, а не се постига бързо…

  18. Благодаря :) Повечето неща в живота са така – прости, но не и лесни.

  19. Рая, много хубава статия!
    Герган – изключително смислен коментар.
    Казано по народно му – “Прави каквото трябва, пък да става каквото ще!”.
    Много бих се радвала ако е възможно да разменим някакви контакти!

  20. Много хубава статия, Рая! Както винаги. Просто не е за вярване как хубаво просто и ясно пишеш. Знам че си бивш член на МЕНСА но ти имаш и вродена мъдрост и изключително ведър поглед и характер.
    Винаги е много приятно да те чета

  21. @Диана – изчервих се! Благодаря за хубавите думи! :)

Leave a Comment