IQ: Като си толкова умен, къде са ти парите?

*IQ (ай кю), от англ. intelligence quotient – означава “коефициент на интелигентност”.

Снимка: Google

Знаете ли, че някои хора смятат себе си за прекалено глупави, за да изкарват пари? Други смятат себе си за достатъчно интелигентни, но не могат да си обяснят защо правенето на бизнес не им се отдава.

 

Ако сте от втория вид, нека ви попитам нещо: Случвало ли ви се е в някой кофти момент, когато сякаш целият свят е срещу вас, да подложите на съмнение всичките си способности? Да си кажете “А може би аз съм просто един глупак. В крайна сметка това би обяснило всичко. И какво, ако съм добър в чертежите/писането/готвенето – явно печеленето на пари си има своя собствена, отделна тайна. Щом не съм я открил досега, трябва да съм идиот.”

Както знаете от Цитати за парите (2), “Глупакът и парите му скоро се разделят”. Което предполага, че ако някой печели пари, той трябва да е умен. А защо обратното – ако е умен, би трябвало да има пари – невинаги е вярно?

КАТО СИ ТОЛКОВА УМЕН, КЪДЕ СА ТИ ПАРИТЕ ?

Стандартните отговори са от рода на “парите не ме интересуват” и “така се случи”. Според мен обаче обяснението е друго.

Нивото на интелигентност определя вашия капацитет за намиране на решения. При маймуните например се правят тестове от рода на, един банан сложен на високо и оставени различни по размер дървени кубове в клетката. Колкото по-интелигентна е маймуната, толкова по-бързо намира решението.

Но забележете, че горе казахме “капацитет”. Ако нашата маймунка е лесно мотивирана да търси решение на задачата (особено ако поседи гладна малко), при хората мотивацията може да бъде голям проблем. А вие няма да използвате докрай своя капацитет, ако не сте достатъчно мотивирани за това.

Аналогично е обяснението защо децата в училище имат различни оценки по математика например. Главно – не са мотивирани и се питат Има ли смисъл да уча. Но който много иска, намира начин.

Тоест, вашият капацитет няма сам по себе си да ви направи милионери, ако зад него нямате достатъчно мотивация да го използвате.

ЗАЩО ГЕНИИТЕ СА БЕДНИ

Добре де – значи на някои умни хора им липсва мотивация, за да забогатеят. Обаче на всички ли? Да не би интелигентните хора да са алергични към парите? Дори да не искат пари лично за себе си, нима не виждат как работи света? Не виждат ли, че за всяко изследване / кауза / добро дело трябват пари? И ако някой богаташ реши да им плаща за труда, ще откажат ли?

Според мен разковничето е в последното изречение. И отговорът е “не” – няма да откажат.

Тогава, значи, проблемът не е в самото изкарване на пари. А че не им се отдава лесно. Нещо като “Абе ако ми паднат няма да откажа, ама да тръгна аз да се занимавам… не е за мен то”.

Което пак ни връща на първия въпрос – като са толкова умни, защо да не им се отдава лесно изкарването на пари?

7 ВИДА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ

според Howard Gardner:
1. лингвистична (четене, писане, думи)
2. математическа (логика, цифри)
3. кинетична (спорт, танци, координация на тялото)
4. пространствена (конструиране наум на 3D фигури, чертежи, завъртания)
5. музикална (пеене, ритъм, слух, композиране)
6. психологическа (познания за човека, как е устроен, кое как му действа)
7. социална (лидерство, влияние, работа с хора)

(Първоначално са били 10 вида. Отпаднали са
8. екзистенциална / философска интелигентност
9. интелигентност спрямо природата / заобикалящия свят
10. бизнес интелигентност)

От първите 7, един човек спокойно може да притежава 1-2 вида доста силно изявени и 1-2 вида не толкова силно изявени. Примерно доминираща математическа интелигентност с присъстващи, но не толкова развити пространствена и психологическа.

Хората, които умеят да изкарват пари, според мен би трябвало да имат много силно изявени социална + математическа (логическа) интелигентност. Ако имат само едната, не става. Защото представете си човек със страхотни социални умения, който обаче не много комбинативен. Или обратното, човек с комбинативен и аналитичен ум, който обаче не е добър в социалните контакти.

Разбира се, само на малка част от хората им се е паднала точно тази “печеливша” комбинация. Останалите може пак да са много интелигентни в дадена сфера, но конкретно изкарването на пари да им е трудно.

КЛЮЧОВАТА СЪСТАВКА Е…

И все пак дори с правилната комбинация, високо IQ и силна мотивация, за изкарването на пари са нужни действия и упоритост. Ние с вас можем цял ден да дъвчем темата за парите, но ако реално не последват действия, полза няма.

Освен това идеята не е, че само който има природно вродени качества, може да печели пари. Да, така е най-лесно. Но това далеч не е единствения начин.

Чувствам се длъжна да отбележа и още нещо: ние живеем в условия на капитализъм. Това е система, която е най-благодатна именно за хора с “бизнес интелигентност”. Което не значи, че ако вие намирате печеленето на пари за трудно, сте по-глупави от останалите. Просто трябва да се приспособите. Както например ако живеехме в условията на система, при която на почит са хората на изкуството, на бизнес-интелигентните щеше да им е много трудно да си намерят място :)

ПС Тази тема оригинално трябваше да е включена в Ръководството и да не я пускам тук за всички. Но след известен размисъл (продължил 5 месеца :) реших, че щом досега не съм я включила в Ръководството, може би не й е там мястото. А пък е хубава тема за размисъл – защо да се хвърля :)

26 thoughts on “IQ: Като си толкова умен, къде са ти парите?”

  1. Ммм, нещо ми убягва идеята. С практикуването човек се усъвършенства – окей, това е ясно. И ?

  2. И вземи го прочети подробно, както и изследването на Ериксон, всички линкове дадени там, правилото за 10 000 часа на Гладуел, няма да ти го сдъвквам :).

  3. Бтв парите не са всичко, истината е че нямаме нужда от повечето неща заради които продаваме времето си, продаваме стока, която е безценна и никога не може да се възстанови. Не парите, а качественото свободно време и безгрижието са истинското мерило за успех.

  4. Така е. Според мен мерилото за успех е да можеш да си щастлив, а кое те прави щастлив – за всеки различно. Да, и аз съм голям фен на свободата и времето, но напоследък се питам дали това е наистина което искам и май не е :)

  5. При мене пък е точно това. Имам повече работа и възможности отколко се чувствам комфортно, амбицията ми и желанието ми за успех в миналото са задвижили процеси, които неминуемо водят до увеличаване на възможностите, в момента се намирам с някаква бясна надпревара да захранвам финансово и с време растящите възможности и задължения, не виждам никаква полза от това. Примерно този месец изкарвам 100лв, ама заради развитието следващия трябва да изкарам 150 за да не се разпадне всичко, абе капан…не знам, кога ще се получи така че да изкарам 100, а да трябва да дам 50 следващия месец. Ако можех да се върна назад щях да съм много предпазлив как се развивам…и щях да го правя изключително селективно и бавно…ей така за кеф..

  6. Колко малко коментари. Очаквах да има супер много. Пореден пример защо прогнозирането е невъзможно :)

  7. Когато за първи път чух този израз: “Като си толкова умен, къде са ти парите?” – ме обхванаха доста смесени чувства – гняв, притеснение, учудване,смут и …
    Не знам дали можете да си представите какво му е на човек, ако се е формирал като мислене в соц.обществото?! Много години се опитвам да се справя с тази деформация.
    Темата е точно на място, но няма коментари, защото не ни харесва да се изправим срещу тази истина.
    В списъка за видовете интелигентност липсва (според мен) най-важната съставка: умението да използваме по най-добрия начин знанията си. Или просто казано – практичността. Съгласна съм с мнението на Свилен.

  8. @Любка, не знам какво е да се оформиш като мислене в соца, но търпя последиците от това на гърба си в лицето на ангажираноста, която имам да оправям и бакиите на родителите си…егати поколението дето сме ние на по 30г., нито получихме нещо от родителите си, както те от своите – коли и апартаменти и са ги дундуркали техните родители, а на това и отгоре трябва да ги дубдуркаме, както ше дундуркаме децата си, а кой ще дундурка нас?

  9. @Любка – да, тази реплика (като си толкова умен, къде са ти парите?) е голяма “затапка”! Но по тази логика жриците на любовта и общите работници трябва да са сред най-умните в обществото? Или какво, ако получа коледен бонус трябва да се чувствам поумняла ли? :)

    Интелигентността не може да се постави в някакви рамки. Както оценките в училище, така и парите не са мерило за това кой колко струва.

    Практичността според мен няма смисъл да се включва като вид интелигентност – тя е въпрос на воля, а не на интелигентност и някакви природни заложби.

  10. Това е една от най-добрите статии в блога. Всъщност най-интелигентните хора, които познавам /лично аз/ не са особено добри в изкарването на пари. Имам чувството, че нещо ги потиска и ги смачква след време. А иначе е пълно с по-посредствени хора, които просперират. Просто са по-праволинейни и действат /някой пък нямат ценности и задръжки/.
    А какво ще кажете за Форест Гъмп. Неговото IQ беше 70, но въпреки това правенето на пари не беше проблем за него.

  11. Форест гъмп е от онея идиоти, за които се намират хора да кажат, че всъщност той е гениален…

    А по повод на поговорката и коментарите по-долу, мен парите ме влекат единствено и само като начин да се видиш къде си в играта. Т.е някаква универсална статистика, която ти позовлява да се съпоставяш с всякакви други хора. Ако се мереше в овце или в банани, те щяха да ме влекат

  12. @Теодора – благодаря :)

    С материала обаче не съм искала да обезценявам хората, които могат и правят пари. Някои от тях може наистина да изглеждата по-обикновени или дори на моменти някак по-просташки, но все пак те имат определени (и толелирани от капитализма) качества.

    Forest е интересен пример, но при него мисля нещата бяха просто изключителен късмет.

    @Dude – и аз съм си мислила за парите като някакъв начин да следиш резултата. Но ти правилно каза В ИГРАТА. Играта е капитализъм. Ако беше друга игра, резултатите щяха да са други.

  13. О, аз не мисля, че при Форест, нещата бяха късмет. Такова сляпо упорство имат много малко хора. А когато действаш в една посока без много колебания и размисли, обикновено си постигаш целите.

  14. Ако помня правилно филма – той нито едно рещение не взе сам, а и беше умствено изостанал.

  15. Ама въпроса е, че това не е съзнателно решение, тоест той няма заслуги.

  16. Много съзнателно решение си беше..нали майка му все му повтаряше това. Все едно да кажем, че ти несъзнателно си написала тоя коментар – в следствие на закодирано в теб социално поведение е…

  17. Dude, за мен Форест определено не е гениален, но притежава емоционална интелигентност. Какво по-достойно за възхищение от това да защитаваш близките си хора и да си способен света да обърнеш за тях! Нещата, които той постига са просто резултат на тази му сляпа всеотдайност.
    Между другото, забелязали ли сте, че във всички книги, свързани със финансовото благополучие, един от основните съвети е, че не е нужно да си свръх-умен, за да изкарваш пари.

  18. Съгласен с Теди. Разковничето е да си достатъчно упорит и ще успееш. Не знам дали трябва да имаш и нюх или късмет. Ще дам пример със себе си. Съвсем случайно докато се разхождах открих една нова ниша, едни хора в чужбина купуват едни неща за да изработват едни други неща на такива цени, че можеш малко бизнесче да заформиш само с това ако се занимаваш. Интересното е, че тия неща дето ги купуват, тук никой не им обръща внимание и се търкалят буквално по земята, те реално нямат и никаква стойност освен художествена. Има си и нужда от познания за тях, кои се търсят, кои са по-скъпи, можеш да ги продаваш като материал или и ти да си изработваш неща с тях, като там ако са ти хубави нещата печалбите са огромни. По моя преценка, ако се разхождаш често може едно 1000лв да си правиш на месец. Запазвам в тайна какво и къде за да не тръгнат орди с хора,99% от които всъщност ще останат разочаровани защото нито ще имат знанията, нито търпението, нито късмета да се възползват от това и в крайна сметка ще останат разочаровани.

  19. А, Рая ако вземеш да гадаеш какво е, на база на последната статия в блога ми – не, не е скала, не е минерал и не е скъпоценен и полускъпоценнен камък :):):).

  20. @Рая: Не е въпросът дали гениите са (задължително) бедняци… достатъчно е да си спомним Едисон – въпреки че JP Morgan го “убива” като му отнема Edison General Electiric (първата електрическа компания) човека си събира нещата, и изобретява киното, грамофона и още цял куп неща… според мене въпроса е:

    – Доколко знанието за парите и начините за изкарването им е достъпно за хората? Дали тези хора са осъзнавали сериозността от последиците на откритията си?

    А по-сериозният въпрос сега е:
    – Какво ще се случи, след като Интернет позволява обмяна на идеите със скоростта на светлината?

  21. @Voyager – не, разбира се не е задължително всички гении да са бедни. Но не е там основния въпрос, въпросът е защо уж интелигентни хора имат проблем с изкарването на пари. За мен пробелмите са с 1) мотивацията, 2) типа интелигентност и 3) самата система.

    @Свилен – “Разковничето е да си достатъчно упорит и ще успееш” – Свилене, няма да ми се сърдиш, ама това е най-тъпото нещо, което си казвал досега :) Я си представи ако аз взимам 1 хляб за 1.20 и го продавам за 0.80, докъде ще стигна с упорство? Ако “упорит” имаш предвид като се провалиш в нещо да опиташ друго и да не се предаваш, тогава по-мога да се съглася. Но пак има хора, дето цял живот опитват, но така и не им се получава.

  22. Да си упорит стига да правиш нещо видимо правилно. Примера ти е за екстремна глупост , това е 5 годишно ще се сети че е малоумно да се прави. Идеята за упоритоста, е че пробива се получава след натрупване на критична маса фактори…които се акумулират с времето и действията ти. Трябва и индикации да гледаш…винаги има малки индикации..ако отвориш нов магазин и никой не влезе 30 дена в него по никакъв повод това е индикация да не си повече упорит :).

  23. Райче, това е една от най-полезните статии. Благодаря, че я пусна :)

  24. Благодаря, радвам се, че ти е харесала :)

Leave a Comment