Мис Глезла

Оня ден видях следната история* в GetRichSlowly :

*С леки съкращения

Имам тонове дрехи, обувки и чанти – и използвам всичките. Имам над 30 чанти и ги сменям всеки ден.

Обожавам заведенията. Не ме бива в готвенето и домашната храна не ми е толкова вкусна. Когато съм на заведение ми харесва, че хората гледат. Обичам да ми носят храната. Обичам да не разчиствам масата.

Обичам да имам Неща, и това ме прави щастлива. На практика нямам големи дългове (само $3000 по кредитна карта), но и не спестявам нищо. Свикнала съм да мисля, че купеното от магазина е много по-добро от домашно приготвеното (например праха за пране и др.)

Дали съм загубена кауза? Как мога да променя мисленето си, при положение че моята страст е модата/звездите/пазаруването?
- Crystal

*Вижте и българската история в GetRichSlowly .

Очевидно това младо момиче обича да си живее добре и има парите да си го позволи. (За западния стандарт дори $3000 по кредитната карта не е кой знае колко.) Тя пише, че иска да промени мисленето си и че е опитвала, но не успява, понеже била материалистична.

Според мен обаче тя не успява не толкова защото е материалистична, а защото животът е бил мил с нея.

Имам познати и приятели, които не виждат смисъл в спестяването и не го разбират. Някои дори го гледат с пренебрежение (да не кажа презрение). Други точно като Crystal казват, че разбират пестеливия начин на живот и че искат да се променят, но не могат.

Всички те имат едно общо нещо – те са добре финансово и винаги са били добре. Не казвам, че всички те живеят в разкош, но никога не са попадали в екстремна ситуация. “Екстремна” разбирайте ситуация, в която спешно ти трябват пари, а нямаш и няма откъде да вземеш.

От друга страна хората покрай мен, които внимават с парите обикновено са преживели някакво финансово или житейско сътресение, което ги е пробудило.

Колежка от работата беше с широки пръсти, докато един ден неин близък се разболя тежко и изведнъж се появиха огромни разходи за лечение и медикаменти.

Моя приятелка ми разказа как е харчела всички пари, които е изкарвала на морето, и не е спестявала нищо. В един момент се оказало, че трябва да изплаща заема на бившия си, по който станала поръчител, докато били заедно.

Друг приятел правел често купони като ученик, защото единственият му родител печелел добре. После обаче нямало работа и се наложило да ядат само картофи месеци наред, за да се оправят с наличните пари.

(Естествено, има и една група хора, които са се научили да спестяват благодарение на семейните традиции. Късметлии!)

Аз самата също съм била като Crystal – без дългове, но и без спестявания. И аз тогава съм се “опитвала” да се променя, но все нещо става и съм си казвала, че явно не мога.

Не че не можете. Просто животът е бил мил с вас. Не сте имали сериозни сътресения досега, или винаги е имало на кого да се опрете при криза. В този случай съвсем естествено е да не разбирате пестеливия начин на живот и ролята на спестяването като застраховка срещу житейски катаклизми.

С това не искам да кажа, че критикувам волния начин на живот. Всеки сам си изкарва парите и всеки сам си решава какво да ги прави. Ако ви харесва да ходите по заведения и да си купувате дрехи и джаджи като Crystal – моля. Стига да успявате без дългове и да заделяте по нещо, не ви грози опасност.

Историята на това момиче много ме провокира. Срещам хора като нея навсякъде. В началото се опитвах да кажа на онези хора, на които държа, много неща. Как могат да си спестяват пари чрез бюджет; как е хубаво да се възползват от добрата ситуация в момента, понеже тя няма да е завинаги; как управлението на парите не е голямата философия.

Естествено, никакъв ефект.

Вече спрях да го правя, защото понякога човек просто не е готов за съвет. Понякога трябва  първо сам да си удари главата, първо сам да се опари, преди да си отвори ушите за съвет. (Сигурно и моите родители така са си казвали за мен :)

Веднъж един човек отишъл на лов, а било забранено. Горският го видял и погнал да го гони, но бракониерът успявал да поддържа дистанцията. Накрая се спрял и викнал на горския:

-Горски, и до утре да тичаме – няма да ме настигнеш.

-Що бе?

-Ам щото ти бягаш, ама бягаш по служба. А аз бягам от зор!