Моята студентска бригада в Америка (Work and Travel USA)

UPDATE: Цялата история може да прочетете в книгата “Едно лято в Америка: бизнес уроци и мемоари” !
Офис на Usit Colours
Снимка: fame.bg

Лятото след първата ми година в УНСС работих като сервитьорка и после на поточната линия в Кока-кола. И двете ги мразех ужасно :) Да не говорим какви бяха парите.

Затова реших следващото лято да ходя на студентска бригада в Америка.

Първият въпрос беше: колко пари ще ми трябват. Бях решила да заминавам с Usit colours, и тяхната оферта за сезон 2005 беше:

$700 самолетен билет, двупосочен
$700 такси на агенцията
$100 такса за интервю за виза
$500 в кеш да имаш като кацнеш там (всичко става, cash is king!)
———-
$2 000 всичко

Естествено, аз нямах толкова пари. И не само че нямах, ами и тази сума беше немислимо много. Семейна приятелка ги осигури назаем. Пак късмет, защото ако не беше тя просто не виждам как щяхме (в см. аз и нашите) да съберем толкова пари.

Защото първо, трябваше да са в долари. Второ, трябваше да се дадат сега (покрай нова година). Трето, щях да мога да ги върна след около година. Ако нещо не се прецака или ако, в духа на Дивия запад, не духна към Мексико с парите :)

Агенцията имаше няколко разценки. Най-скъпо беше да участваш на т.нар. “job fair” (букв. панаир на работата), където директно идват накуп няколко работодатели и назначават накуп големи групи хора. Това е супер, защото първо че можеш да видиш кой ще ти е шеф и работодател, второ чувстваш се по-сигурен че са реални хора а не е някаква измама, трето заминаваш с цяла група хора като теб – млади, от България, студенти. Ако всички вземат виза де, но за това после.

Втората опция беше агенцията да посредничи и да те свърже с поне един, а обикновено с няколко работодателя по интернет. Това избрах и аз.

И третата опция беше агенцията пак да посредничи и да е нещо като гарант (надзорник) покрай документите и цялото заминаване, обаче ти сам си търсиш работодател, и те като ти пуснат оферта за работа агенцията поема нещата. Това ми се видя на мен прекалено трудно и рисковано.

Всичко това става когато още бях на 19, едва започваше втори курс в УНСС. Преди това 12 години бях в една и съща гимназия в моя град, и на практика с едни и същи съученици. Прекарвах много време с родителите си, особено лятото, и в общи линии така се случи, че никъде не бях ходила без тях.

На фона на тази кратка история на моята самостоятелност (или липсата й) ще разберете, че въпреки целия ми мерак това ходене до Америка ме плашеше до смърт.

Много ясно, започнах да си търся другарчета, с които да заминем. Или поне едно другарче. Имаше 2-3 потенциални, и си виках – колко ще е хубаво да заминем 3-4 души малка компания на бригада :) Голямо приключение!

Да, обаче единия не знае английски, другия няма пари, третия не знам си какво си. На някакво ниво знаех, че вероятно ще трябва да ходя сама, но продължавах да си представям как отивам с поне един човек. Иначе просто щях да изперкам от страх.

***

Люлката до Фантастико, Студентски град
На тая люлка често сядахме с най-добрия ми приятел да му пиля на главата за заминаването. Да си ми жив и здрав, Р., и ЧРД на патерици :)

 

Имаше много чакане. Чакане за регистрация във фирмата, чакане за снимки, чакане за първи етап, за втори етап, абе – яко чакане. И много несигурност, защото нещата са комплексни и не знаеш какво ще стане после, след този етап. Във всеки един момент има възможност нещо да не стане и всичко да се прецака. Включително да кажем $100-120 в разни такси и таксички, дето си дал в началото.

От сегашна гледна точка бих казала, «Аре голяма работа, какво са $120, с тях и без тях».

Обаче тогава това си бяха много пари – не само за мен, но и за семейството. Освен това не бяха наши, а назаем. Ако нещо се прецакаше със заминаването, връщането нямаше да е лесна работа.

Препотявах се всеки път като си помислех какво щях да правя, ако нещо много генерално се обърка след пристигането ми в Америка и се наложи да се върна предсрочно. Да, билетът ми беше двупосочен и да, щях да имам $500 в брой джобни, което ми даваше сигурност че в най-лошия случай, поне ще мога да се прибера вкъщи.

(Като си на другия край на планетата това си е важна точка.)

Обаче $2000 долара и днес не са пренебрежима сума, а тогава за мен бяха просто ГИГАНТСКА. Като имате предвид и че тогава не само не работех, а и имах някакъв мизерен трудов “опит” като сервитьорка и зомби на поточната линия в Колата.

Взимах 60лв стипендия на месец, които ги изплащаха накуп за 3 месеца – 180лв. Общежитието беше 30-40лв месечно с всичко. Нашите ми даваха парите за наема и учебниците, и освен тях да кажем 120-150лв за месеца. Отвреме-навреме имаше буркани. Бях си сметнала парите и в общи линии ми излизаха 2лв на ден за храна. Останалите – копиране на учебници, чат-пат дрехи, и да не забравяме все пак разходи по купони и рождени дни :)

***

Много хора заминават смело и весело :) без никакви проблеми. За повечето, една бригада в Америка е нищо работа! Но за мен през 2005 – подготвях се все едно отивах на война. Някои от вас може би така се чувстват при мисълта да започнат допълнителен доход. И може би другите ви разправят как това не е голямата работа, а пък вас ви е страх и се препотявате само при мисълта.

Затова искам да ви кажа: не е важно какво мислят другите. Дали оценяват колко ви е трудно. Не се сравнявайте с никого! Състезавайте се единствено със себе си. Наградата е достатъчно голяма.

следва продължение – част 2

UPDATE: Цялата история може да прочетете в книгата “Едно лято в Америка: бизнес уроци и мемоари” !

31 thoughts on “Моята студентска бригада в Америка (Work and Travel USA)”

  1. Хахаха веселба по тия бригади. И аз исках да ходя. Няма да забравя как пътувахме от Варна за Троян за се записваме за някаква фирма дето урежда бригади в Англия. От предния ден пристигаме. Цяла нощ дебнем на пост и сутринта чак влизаме – това за да вземем номерче за интервю, което се проведе след няколко седмици. Ама ме подсети сега ще взема да го опиша…Колко съм обикалял и разпитвал по разни фирми и фирмички за биргадите в САЩ. Колко съм висял пред холандското посолство, няма да забравя за да взема виза за да ида на стаж там…с мокри крака от кишата в София…и как се прибирам после и седя на една пейчица в автобуса най-отзад щото няма места…или как първия път като отидохме казаха…елате след седмица още ви ги няма поканите. И пред канадското посолство в Букурещ колко съм кибичил в студа…3 пъти съм ходил…и пред Швейцарското посолство …абе сега като се сетя цели одисеи ще имам да опиша…а за бригади …накрая вместо в САШ и Англия се уредих с 18 месечен догвор за Швейцария по междуправителствена спогодба и без да платя и един лев. Тогава разбрах, че майката му не е в търсенето ами в начина на търсене…

  2. @Свилен – ех спомени спомени :)

    Аз не знам защо точно с Usit, но голям късмет извадих – оказаха се най-стабилната агенция, и сега май още са. Другата голяма беше Поликонтакт от Варна мисля.

    Иначе не съм и мислила да ходя в Англия или другаде, исках хем пари да изкарам но и много исках да видя Америка :) Но млъквам, че да не издавам :)

  3. Да бе ама аз освен парите исках и свят да видя, и то точно Америка. Иначе можех и в Англия да съм на бригада, хем по-малка инвестиция хем по-добре им плащаха тогава поне.

  4. Мене целта ми беше да изляза от блатото. Ясно ми беше че няма да стане с работа в БГ за заплата, въпреки че тогава се бях дигнал до зам.управител на един огромен ресторант с заплата 1200лв ( 2002-2003 говорим ). Освен това мразя да плащам за посреднически услуги затова изнамерих тази програма от АЗ – има я и в момента и за Германия, Швейцария и Люксембург, ама човек трябва да има кураж и да чете. Помня толкова бях зле, че си продадох телевизора и уредбата за да си купя билет. Баба ми обикаляше и се вайкаше че не “било на хубаво” да съм разпродавал къщата. Имах договор за 18 месеца. Е само 12 стоях, просто не ми се седеше повече. Там никъде не ходих..спестих си всички пари с изключение на това, че пробвах де какво вино и сирена и хлябове имаше и за самолетни билети – ходих си 2 пъти в БГ отпуски. Сумата, която направих ми беше достатъчно добра за начало. Никога повече не ми се наложи да работя за когото и да е било на заплата.

  5. Аз си бях уредил бригада за Англия. Заплащането беше много добро, оставаше само самолетен билет да си взема. Но, по същото време кандидатствах в ПрокредитБанк за кредитен експерт – 100 кандидати за 1 място. То не бяха интервюта, не бяха ролеви игри, не бяха стресови ситуаци, накрая останахме двама. “Изпокарахме” се пред шефа на кредитирането за някаква измислена ситуация. Аз не давах кредит на фирмата, конкурентката – даваше. Абе изобщо драма. Накрая избраха мен и трябваше да избирам – работа в БГ или 9-месечен стаж в Англия. Стартовата заплата беше 203.50 лева чисто. Избрах първото и не съжалявам.

    Заплатата беше ниска, но бонусите бяха повече от добри. Първите няколколко месеца си докарвах по наз 2к месечно, които спестявах. След 9 месеца се получи една добра сума, която беше повече, отколкото щях да спестя в Англия.

    Сега понякога си мисля, какво ли би станало ако бях заминал. А и между другото, фирмата се оказа много коректна и ми върна всички пари. Даже спечелих 50 лева от курсови разлики :)

  6. Батка, с Рая трабва да се научите да ползвате тага за статиите си, че така се простират като добруджански ниви из блоговете ви

  7. @Тони – много интересно :) Мисля, че човек винаги се пита “какво щеше да стане, ако…” И аз така се питам за някои работи. Но няма какво да гледаш назад, след като нещата са се случили добре :)

    @Свилен – ползвам го, но не на home-страницата. Нарочно.

  8. Не, искам като дойде някой нов пред очите му да има завършен материал, а не 10 парченца от по 2 реда и докато се чуди кое да си избере ще вземе да си каже “ооооф много сложно тука махам се” :)

  9. Хаха, мене такива читатели не ми трябват – има си там сайтове за чалга за судоку – да ходят там. Бтв Фейсбука е доста сложен, а я виж как се оправят.

  10. Eh i tazi avtorka ne e naiasno s osnovni poniatia po geografia. America ne e durjava, a kontinent. Deli se na Severna i Uijna America. USA ne e kontinent, a e durjava. Namira se v Severna America!

  11. Ахх, толкова добре те разбирам.. На 18 заминах за чужбина и мислех, че няма да е голяма работа, вътрешно обаче усещах не само пеперуди, но и буболечки и тнт. Мислех, че като замина с някакви хора ще бъде по-добре, но на 2500 км от вкъщи, страшно много се разочаровах.. Както и да е, казват, че това ни прави по-силни .. и все пак, как мина бригадата? :)) Очаквам продължението .. Успех и вярвам в теб!

  12. Здравей, Мария, и добре дошла в коментарите :) Благодаря за хубавите думи!

    Ти на 18 съвсем малка си била :) Как се реши? Аз бях току-що навършила 20. В крайна сметка заминах сама. Мои колеги заминаха с компании, и като цяло бяха доста по-доволни от мен. Не откъм пари, а просто по-леко им е било.

    Ти в кой щат беше?

    Продължението ще е по-интересно, ще го пусна в понеделник. Stay tuned :)

  13. Добре заварили!

    Така де, аз сега съм на 20 :) Аз съм в Дания, съвсем различно от Америка, но си мислех и за нея… Човек никога не знае, живота е пред нас!

  14. Да де, ама като си заминавала си била само на 18! Много смело от твоя страна :)

    Дания, мда, сигурно наистина е доста различно. Оферти много, в наши дни младите хора могат да отидат на практика където пожелаят. Стига да знаят какво искат ;)

  15. Абе сега е друго , я 99-та – 2003-та като съм търсил да излизам какво беше и как се висеше по посолствата….ся, качва се на колата и заминава.

  16. След известно ровене в пощата установих следното: писала съм им с предложение да ме включат. Отговор на пощата от тях не видях, но явно са ме включили :)

    Пратила съм го на дневник @ дневник.бг

  17. дравейте,
    само ще споделя набързо моя лош избор на фирма за студентска бригада.Много лош избор направих и ще съжалявам цял живот за това – CoolTravel.Тази малка смешна фирмица ме изигра жестоко.Излъга ме с договора, измами ме с работодателя и така и нямаш работа като пристигнах там.Нищо че в договора и в парите които платих се включваше тази услуга.Не изкарах пари.Едва преживях там-направо си спах на улицата и на гарата няколко дни.Абе много лош избор.НЕ ХОДЕТЕ С НЕЯ освен ако не искате да сте прецакани отвсякъде.Ако някой знае къде да си търся правата да ми каже.събрали сме се няколко познати които с кеф ще направим каквото трябва да я затворят фирмицата ама не знаем какво се прави.Айде на който стъпи на американска земя УСПЕХ.

  18. @darknight – здравей и добре дошъл в коментарите! Виж в Агенцията по заетостта какво ще ти кажат – при тях се регистрират всички фирми-посредници на пазара на труда, както у нас, така и в чужбина.

    А аз като писах в книгата колко съм се притеснявала точно да не ми се случи нещо е такова, ме обвинявахте че прекалено съм се била тревожела :)

  19. И аз сега лятото искам да отида, надявам се, че нещата ще минат добре и няма да полудея там :)
    А относно култравел на мен един колега ми ги предложи много бил доволен, но сега започвам да се чудя.
    Като видя отрицателен отзив започвам да се колебая :(

  20. @Мартин – няма, споко :) Мисли позитивно. Аз не съм ползвала тея Cool Travel, аз бях с Usit, но в крайна сметка всичко е както си го направиш.

  21. Абе пишат страшни работи за тия бригади тука http:// brigadiri.com /forum /index.php

    Ама верно ли може да се изкарат добри пари?

  22. И според мен това е супер, защото първо че можеш да видиш кой ще ти е шеф и работодател, второ чувстваш се по-сигурен че са реални хора а не е някаква измама, трето заминаваш с цяла група хора като теб – млади, от България, студенти.Общо взетпо всичко изглежда дост аполега;лно и так акакто трябав да бъде.Някак си се чувстваш по сигурен а това е важно в днешно време.Разбира се да получат всички визи,което знаем понякога е дълго и мъчително чакане.Благодаря за полезната статия и се надявам често да ни пишете.

  23. Аз бях на втора бригада поред това лято в Саутхемптън, щата Ню Йорк. По никакъв начин не съжалявам- нито като пари, нито като преживяване, но имах доста трудности с мястото, където живеех и с първата ми работа, която в последствие смених. Смятам, че тази програма има много потенциал, но и много проблеми. Стартирах свой блог, където споделих моите премеждия това лято и ми писаха повече от 20 студенти, които са третирани зле в работата си или живеят в ужасни условия, но не знаят какво да направят. Надявам се все повече хора да уважават себе си и да търсят правата си.
    Ако някой има желание да сподели своята история, ще се радвам да я публикувам в блога :)

    http://lamovidamia.com

  24. Ходенето на бригада е уникално изживяване, което препоръчвам на всеки! Аз бях 2 лета на бригада с usit colors, изкарах си супер и се опитвам да замина и за 3-та година! Баща ми каза – Живей, докато си млад, това и правя!

Leave a Comment