Как да стана богат – Може ли всеки да стане богат?

dva svqtaМоже ли всеки да стане богат? В България? Знам, че всички искате да чуете ДА – “да, всеки може да стане богат”. Но хайде да оставим клишето Кийосаки* и да погледнем реално на нещата. В България.

*Робърт Кийосаки – автор на бестселъра “Богат татко, беден татко”. Ако не го знаете това, съветвам ви да четете по-често kadebg :)

Дали ще станете богати зависи от… ами не зависи от вас. В голяма степен зависи от обстоятелствата – в какво семейство сте родени, в какви години, в какъв град (големият град дава повече възможности), в какво мислене сте възпитани, в каква среда сте попаднали. Моето лично убеждение е, че един живот не стига да постигнете богатството, ако трябва да почвате от нулата и да правите всичко сами.

Какво имам предвид? 90% от бъдещето ви се определя от миналото ви. Или както казахме горе – какъв зар ви е хвърлен при раждането. Какви карти са ви раздадени. Например, Иван е роден в София в къща в широкия център, мама лекар и тати адвокат… а Драган е роден в Айтос, в панелка в крайния квартал, мама баничарка и тати шофьор. Родителите на Иван са висшисти, столичани, с добре платени престижни професии. Те не само имат много връзки, но и тези връзки са все с влиятелни хора като тях: лекари, адвокати, архитекти, счетоводители, професори. Образовани, интелигентни, добре платени.

Ами Драган? Дори да не е по-глупав от Иван… само че е роден с по-слаби карти. Той живее в малко градче, в панелка в крайния квартал. Родителите му, макар и природно интелигентни хора, изкарват малко пари. Връзки почти нямат – такива са им работите – а малкото връзки, които имат с роднини и приятели, са “слаби”. Тяхната среда е друга. Приятелките на майка му са една фризьорка, две продавачки в магазин и две шивачки. Приятелите на баща му са главно други шофьори, няколко хамалина, и един учител. На, късмет.

Кийосаки казва: разликата между богатите и бедните е в това, че богатите купуват активи, а бедните – пасиви. Активите са неща, които ви носят пари (т.е. някаква форма на инвестиции – акции, земи, имот под наем, бизнес), а пасивите са неща, които продължават да смучат пари от джоба ви (например колата, защото постоянно има разходи по нея, а не само в момента на покупката; например къщата, защото също постоянно има разходи по ремонт и поддръжка, и пр.).

И, едва ли не, какви балъци са бедните (като Драган), че си купуват пасиви, а не активи. Е да, ама уловката е там, че всъщност не може без тези пасиви. Драган не иска цял живот да живее в двустайна панелка в Айтос – иска къща. Но знаете ли колко време и труд ще му струва да изплати една къща в Бургас? Да не говорим за къща в широкия център на София, каквато на Иван му е дадена наготово, по рождение. Драган иска също да си купи кола, защото не иска цял живот да кара москвича на баща си. Да не говорим ако иска BMW, каквото на Иван му е дадено на готово, по рождение.

Та когато дойде време за инвестиции – нещата не са еднакви при Иван и при Драган. Иван има осигурен един комфортен минимум, наготово, и когато той изкара първите си пари, може да се чеше по главата и отегчено да се чуди какво да прави с тях. Докато при Драган не е така. Първите 2-3 години от трудовия си живот той ще работи само за да си купи кола на старо…

Знаете ли, че голяма част от днешните милионери са милионери по наследство? Да, точно така! Най-лесният начин да станете богати е ако сте родени богати :)

Ще кажете – да, ама родителите на Иван от примера не са милионери. Така е, не са. Но и не са случайни хора. Не са шофьор и баничарка, каквито са родителите на Драган. И само по себе си това е достатъчно да повлияе на 90% от живота му нататък.

Разбира се, има и случаи на хора, които са постигнали много големи успехи сами. (Като да кажем Стивън Кинг, макар че той е по-особен пример, понеже там става дума за талант в сферата на изкуствата. Впрочем вижте 5 урока по бизнес от Стивън Кинг) В общия случай обаче финансово успелите хора като цяло тръгват от семейства “над средното” ниво. По принцип теоретично всеки може да изкачи Еверест, но едно е да си роден в основата на планината в обикновено селско семейство, друго е да си роден в базов лагер на 2500м под върха в семейство на алпинисти…

(Вижте и един страхотен комикс по темата: Защо някои хора успяват, а други – не )

Идеята тук, разбира се, не е да ви зареди с оправдания да не правите нищо, защото, видите ли, нищо не зависи от вас. Все пак някаква част от нещата си зависи от вас. Например от вас зависи какъв успех ще имате в училище. От вас зависи колко ще изкарате на приемния изпит в университета и съответно каква специалност ще влезете. От вас зависи дали ще се научите да преговаряте за добри условия на работа. (Още: (не)Нормални условия на работа) И най-вече, от вас зависи да се образовате по въпросите на парите и личните финанси.

Така че, имайте едно на ум по пътя към забогатяването.

И ако има някой “Драган”, който да ме опровергае, много ще се радвам… чакам!

Хареса ли ви това? Вижте всички материали в Архива и си направете абонамент по email!

33 thoughts on “Как да стана богат – Може ли всеки да стане богат?”

  1. Има смисъл в това, което казваш Рая, но не е съвсем вярно.
    Вярно е, че семейството дава основа, но то не те ограничава.
    Богатството не е основа, нито връзките. Дори напротив.
    Основата са образованието и ценностите.
    Ще дам пример със собственото ми семейство.
    Дядо ми и баба ми (на майка ми родителите) са били заможно семейство, макар и в град “от селски тип”. И двамата са били образовани и както майка ми, така и брат и са завършили университет.
    Майка ми обаче става учителка, след това обикновен служител. Живее в по-голям град, построили сме си къща там, но не може да се каже, че е богата.
    Вуйчо ми стана бизнесмен. Започна от малко кафене и за двадесет години постигна много. За него мога да кажа, че е богат.
    Двамата произлизат от едно и също семейство, имали са еднакви възможности, но са стигнали до различни места. Което показва, че влиянието на семейството и средата са ограничени и наистина зависи много от начина на мислене.
    Обратното – нека въпросния Драган идва от село, но има мечта да има къща в София и прави стъпки да я постигне. Като начало семейството му го подкрепя да учи в добро училище и гимназия, да следва в университет и в крайна сметка Драган си намира добра работа или почва някакъв бизнес и малко по малко успява и постига мечтата си. Проичината той да успее са подкрепата и подходящите ценности в семейството му.

    Иван има предимство по отношение на богатството – той има вече къща София. Ако неговата мечта е да има къща в София, изглежда че вече я е постигнал. Само че тук има уловка. Постигнали са я родителите му. Ако иска да има къща в София, той трябва да живее при родителите си докато починат. Или да си спечели пари за собствен дом. Той има повече възможности, но по-малка мотивация. Като резултат не учи толкова, не си дава толкова зор и в крайна сметка не е толкова успешен.

    Това сравнение не е хипотетично. Погледнете някой форум в който се вихри дискусия “София срещу провинцията”. Един от основните аргументи на софиянци е, че хората от провинцията идват и им вземат хляба (между другото в западните страни дискусията срещу имигрантите е на същата основа). Въпросът е как така някой ще ти вземе хляба, при положение, че ти си имал по-добър достъп до образование, по-добри финансови условия, повече връзки и възможности и т.н.? Отговорът е прост – имигранта от провинцията (или от по-бедната страна) е много по-мотивиран и целенасочен. Той идва за да успее. По-трудно му е в началото, но много бързо наваксва.

  2. И за финал. Тъй като някой спомена, че прогромистите сме били хванали дядо Господ за шлифера. Сега огледах колегите в стаята с които работя. От 15 човека поне 10 не сме от София. Почти съм сигурен, че и останалите 5 не са от тук. Въпросът ми е къде са софиянци? Къде са хората които са имали най-големите възможности да получат образование и да бъдат успешни? Къде са хората с най-големи материални възможности?
    Ако да си програмист е толкова добра професия, защо хората които са имали най-големи възможности да я упражняват, са малцинство? Ако теорията ти беше вярна, че всичко зависи основно от семейството и средата, тези хора щяха да са тук.

  3. Тодор, страхотни коментари и напълно те подкрепям. Ако вече имаш къща в София, каква ти е целта? Имам доста приятели, чийто родители забогатяха след 1989 година. Повечето от тях, обаче, не стигнаха по-далеч от това да харчат паричките на мама и тати по барове и за коли. Сега кранчето спря и те се оказаха неподготвени да се състезават с напористите младежи от по-малки градове, които вече ги водят с няколко обиколки. Да говорим във века на технологиите, че някой не може да направи нещо, защото е от село, е смешно.

    Между другото, в понеделник подготвям един блогърски двубой по темата, като победителя ще се опрадели от читателите. Искам да видя кои са повече – тези, които казват, че всичко зависи от семейството или тези, които вярват в себе си.

  4. Тоше, не казвам, че всичко зависи от семейството ти и какви са били родителите. Казвам, че основата, от която тръгваш, зависи от тях. Освен това зависи и от събитията в живота ти – как ще се стекат те.

    Да, разбира се че ние самите не сме някакви марионетки на съдбата – имаме свободна воля. Взимаме решения. Правим своите избори. НО все пак възможностите ни за развитие малко или много зависят от обстоятелствата. (Впрочем това с къщата в София беше само пример… София и провинцията е друга бира, но ми прави впечатление, че дори на места като България търси талант много повече участници са от провинцията)

    Прав си с примера, който даваш. Зависи и от мотивацията на човек, много ясно. Аз просто казвам, че при еднаква мотивация и “равни други условия”, обстоятелствата, от които тръгваш си казват думата.

    Този цитат го казва май по-добре от мен: “I am, somehow, less interested in the weight and convolutions of Einstein’s brain than in the near certainty that people of equal talent have lived and died in cotton fields and sweatshops.” – в превод “Мен, някак си, магнитуда на мозъка на Айнщан не ме интересува толкова… колкото почти абсолютната сигурност, че хора с еквивалентен талант са живели и умрели на памуковите плантации и в [експлоататорски условия на труд].”

  5. Тони, ако вече имаш къща в София – или просто жилището, което искаш – тогава много ясно каква ти е целта… ами следващата по списъка :)

    Това с къщата в София го избрах като пример, защото за много голяма част от хората собственото жилище е първата им цел. Малко е кофти да имаш семейство и да живеете на квартира или при мама и тате. Особено ако има и деца.

    Разбира се, на някой може да не му е това първата цел по списъка. Може първата му цел да е примерно да си купи трактор и да печели пари от него, а междувременно семейството му да живее на квартира или при роднини… Въпрос на приоритети. Идеята е, че когато семейството ти е заможно ИЛИ образовано ИЛИ с много контакти ИЛИ всичко накуп, за много неща ти е по-лесно.

    Пак казвам, че ние имаме свободна воля и можем да правим своите избори. В същото време обаче изборите, които ни се дават, в голяма степен зависят от обстоятелствата на живота ни. В крайна сметка едно дете от Сомалия няма същите възможности като едно дете от Америка, ако ще да се скъса от амбиция и мотивация.

  6. Хах,”богатство”,”успех”.
    Катерейки се по стълбицата нагоре,човек стига до едно ниво на което си задава въпроса – И сега какво?
    За какво,за кого съм правил всички тези неща.Нищо от тези неща които получаваме приживе не е наистина наше.
    А и “Богат е не този, който има най-много, а този, който се нуждае от най-малко”.

  7. Ееее да Тишо ама бая нагоре трябва да си стигнал, че да си толкова отегчен да питаш “и сега какво” :))

  8. Здравейте,

    Въпроса вълнува 99.99%от хората.
    Живота ни преминава в задаване на въпроси и търсене на отговори от типа на горенаписаните.

    Първо дефинирай какво е да си богат?!Според мен ,това е едно субективно и разтегливо понятие,и реалната му величина е съизмерима със заобикалящата среда на индивида задаващ въпроса.Това е един праг,който всеки може да прескочи…макар в различните среди ,богатството на един -да е пари за семки за друг.
    Относно Кийосаки ,всичко което е написал е вярно в контекста в който го е написал,за мястото което е писал,и за времто за което говори.
    За БГ е меко казано нереално.Няма да акцентирам на банковата ни система,платежоспособноста на населението ни,доходите на по-голямата част от него,обективния пазар на недвижимости и пр.
    НО,винаги има едно НО!Човека е писал за “основните правила”,”потоците пари”,зависимостите между “усилия”,”потребности”,начин на мислене и правилно пласиране и позициониране в дадени моменти.
    Знам, повечето хора мислят, могат и разсъждават,че света
    е една отворена книга за тях.Само и единствено случайноста
    и късмета са необозримите фактори,виновни за положението в което се намират.За съжаление ,неудачите са съвкупност,от предишни наши действия ,вземане на решения и последствия от случайности и събития, свързани по някакъв начин със сегашното ни положение.
    Темата е изключително дълга,има написани книги ,статии и пр.
    Едва ли в някакъв коментар ,мога да обгърна (или разгърна) ,всичко каквото мисля по въпроса.Истината е ,че всеки ден се срещам с хора,по-умни,по-можещи,по-знаещи….които ще ми донесат ,от 10 кладенеца вода,само и само да ми обяснят -Защо нещо не може да стане ,и не може да се получи.Изключват правилиния въпрос -Как може да се получи?
    В залючение искам все пак да отговоря на дискутираните въпроси.
    Ами…Не ,не всеки може да стане богат!Богат може да стане само този,който е готов да плати ЦЕНАТА!Според моите разсъждения ,виждания и разбирания-всяко нещо си има цена.
    Разбира се,че това къде сме родени ,какви са родителите ни и пр.са неща които са важни.Добре е ,да си роден в центъра на София,да си завършил икономика в Австрия,да имаш няколко недвижими имота в столицата и след завършването-мама и тати да ти осигурят 100к лв ,които да забиеш в БФБ.
    Това осигурява ли ти богатство за цял живот?Ами не,това е един летящ старт,за който Драган от Айтос е връх на сладоледа.Никой не може да избира родителите си,но всеки може да избира приятелите(заобикалящата ни среда,което е един от основните фактори за това кои сме ние)си.
    Гаранция няма.Има последователност в действия и начин на мислене.Има много неща ,които мога да коментирам по-въпроса ,но този коментар и без това стана прекалено дълъг ,за което се извинявам и ви пожелавам хубави дни.

  9. Ronin, ако искаш заповядай като гост-автор.

    Аз го писах в материала, но пак да подчертая – идеята не е да ви заредя с оправдания да не правите нищо. Просто отбелязвам фактите. Невъзможни неща няма, има лесни и трудни.

  10. Има едно място, където парите са практически неограничено много и можеш да вземеш толкова, колкото успееш. Никой не те пита за генетичните ти заложби, никой не ти иска диплома, а освен това са ти необходими и съвсем малко собствени средства. Това място се нарича световни финансови пазари. Който не знае какво е това може да прочете една малка безплатна е-книга: http://my4ex.wordpress.com/%D0%BC%D0%BE%D0%B8-%D0%B0%D0%B2%D1%82%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B5-%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/%D1%89%D0%BE-%D0%B5-%D1%82%D0%BE-%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BA%D1%81/

  11. Тишо развива една интересна идея.
    А именно какво е определението за богат.
    Можем да дадем няколко определения в тази насока и в зависимост от определението което изберем различни категории хора ще попаднат в него :
    1. Богат е този, който има повече отколокото се нуждае. При това определение всеки може да бъде богат. Ако имаш нужда от малко може да се усещаш толкова богат, колкото и този, който има нужда от много.
    2. Богат е този, който има собственост над определена сума.(един милон долара/евро и т.н.). При това определение ясно са разграничени богатите от останалите. Дали всеки може да стане богат би зависило от парите в обръщение. Ако броя на хората по минималната сума е по-мълко от парите в обръщине то всеки може теоретично да бъде богат.
    3. Богат е този който има повече пари от всички останали (евентуално някакъв процент от тях или в някаква околност). При този вариант само малък процент могат да бъдат богати и няма шанс за повечето от останалите. Конкуренцията е голяма да си един от тези хора, но малцина стават.

  12. Относно коментара на Тодор – ми то става една такава схема – хората от провинцията идват в София, завършват информатика в ТУ и стават програмисти в някоя фирма в София. Повечето от софиянците, заминават да учат в чужбина и по-голямата част си остават там. Навремето като бях ученик, движех с хора от немската гимназия. От целия випуск едно 95% от хората заминаха за Германия и САЩ да учат, а след това съвсем малък процент се върнаха в БГ. Тези които се връщат, ги прилапаха големите компании HP, SAP и т.н. или пък големите финансови институции. Сигурен съм че и цялата английска гимназия всяка година завършващите отиват ва следват в Англия, Шотландия, САЩ и Австралия. И затова тези хора не може да ги видиш в София. По голямата част от завършващите софианци си бият шута на запад. Иначе наистина в ИТ сектора сте хванали Господ за шлифера и това не е тайна за никого. Стартовите заплати в сектора са не по-малко от 1300-1400 лева чисто за junior entry позиция. Team leader или senior отива 2,5к++. А началната заплата във финансовия или търговския сектор сигурно е 700-800 лева. Някъде дори бруто. Специалист с няколко години опит да я докара до 1300-1400 чисто преко сили и с 10 часов работен ден. В момента в България, само ИТ сектора се доближава, макар и бегло до някакво европейско заплащане и добър социален пакет.

    А относно идващите провинциалисти в София – единствения ми проблем е подбиването на желаното възнаграждение. Идваш в София, живееш на квартира с онещ 3-4 човека, минимизираш разходите до минимум и искаш заплата в долния край на скалата. Работодателите нямаше да се правят на интересни ако всички искаха високо възнаграждение за труда си. Но кой ще избереш измежду двама кандидати с наглед еднакво образование, единия иска 1000 лева чисто, другия 700 лева чисто? Но айде всички да почнат да искат 1000 лева чисто? Тогава нещата ще се подобрят, и ще видите, че бизнеса няма да има никакви проблеми да намери тези пари за увеличените заплати.

    Но айде да кажа и нещо по темата – какви са родителите ти и в каква среда си израснал е много важна. Ако вашите те възпитат като пораженец, като ти се вменява постоянно, че най-големия връх в живота ти е да работиш за международна фирмичка за 1000+лева и да си живуркаш – ти много трудно ще излезеш от това зомбиране и това зацикляне. Но ако родителите ти са предприемачи, имат си собствен бизнес и от малък те възпитават с такъв мироглед, е доста по-вероятно детето на семейство 2 да е по-услешно от детето на семейство 1. Разбира се няма как да се каже със сигурност. Детето от семейство 2 може да се разглези, да стане няква хаймана и т.н. и обратното – детето възпитано с пораженческо мислене пък може в гимназията или в университета да се събере с правилните хори и обкръжение, които да му обърнат мирогледа, възгледите, амбициите и мечтите. Затова да – първите 15 години са изключително важни, но след това всичко си зависи от теб. Разбира се, с доза късмет.

  13. Ако всички искат високи заплати, бизнеса ще ги даде, прав си.

    Но хората идват от провинцията не от добро. Идват защото там няма образование, няма работа, а когато има заплатите са ниски.

    И това вече е проблем на държавата. Да осигури необходимата инфраструктура по малките градове. Тук визирам училища, комуникации, пътища, университети. В малкия град трябва да е толкова лесно да се прави бизнес и да се работи колкото в софия. Тогава няма да има толкова прилив на хора към софия.

    Нека вземем например IT сектора.

    Защо има такава концентрация в София? За една софтуерна фирма е необходим офис, компютри и интернет. Това вече го има навсякъде. Това което липсва са обучените специалисти – в малкия град ги няма, защото там няма качествено образование, което да ги произведе. И не само няма кой да ги произведе, но няма и условия специалистите, които са отишли да учат другаде да пожелаят да се върнат – няма култура, няма забавления – какво да правят там?

    Инфраструктурата в този смисъл е въпрос на държавна политика – ако държавата иска да има образовани, умни и богати граждани, тя ще работи в тази насока.

  14. Ммм, не мисля че е въпрос само на инфраструктура. Просто в малките градове всичко е различно – и възможностите, и манталитета на хората.

    Но и в малките градове има богати хора (хотели, строителни фирми, дискотеки, автокъщи). Което разбира се не става без здрави връзки.

  15. Рая, ако погледнеш биографиите на повечето бизнесмени, бизнесдами и популярни личности у нас (дори на държавниците ни), ще видиш, че болшинството от тях са родени в еди кое си село, с полуграмотни родители (потомственото богатство е пресечено на 09.09.1944 г., макар че след това е наследено от номенклатурното). Успехът, който са постигнали, се дължи на дарбите, които носят в себе си и развитието им, съобразно средата и възможностите. В много случаи е и въпрос на късмет, връзки, щастливи случайности. Вярно е, че има някакво значение изходната база, ала по-съществено е как човек развива мисленето си в своето израстване.

    За богатството на ниво служители – въпрос на предприемаческа култура, както и на ниво на синдикатите. След като са възможни всякакви безобразия в трудово-правните отношения, вкл. хора да работят месеци без заплати, тук е и контролната роля на държавата (ако човек реши да тръгне да си търси правата и подаде сигнал за тези нарушения). На мен ми се е случвало да работя месец за дадена фирма, уж пробен период, който се води обучение и без нищо, на мускули. Накрая ми казват, че не съм одобрен. След мен взимат други хора и системата продължава. При това, тази практика се среща нерядко. Ако човек държи на определени правила, както и ти, няма да пада под тях – освен може би в много крайна нужда, когато просто няма накъде. Все пак, в общия случай, имаме свобода на избор – за работа, за стаж, за смяна на местожителството, на държавата.

    Колкото до определението за богатство – според мен това не са само номиналните активи и доходи, а и възможността да управляваш времето си, както ти е приятно, а не то теб. Това го постигат собствениците на бизнес, които са делегирали отговорности на по-ниски нива (и все пак държат на фокус процесите), а служителите се стремят към него – по един или друг начин. Също успяват да го постигнат и хора с добри пасивни доходи.

  16. @Читател – “болшинството от тях са родени в еди кое си село, с полуграмотни родители” – хммм не бих казала… може и да има някой и друг такъв случай, но чак пък “болшинството”… Потомственото богатство изобщо никак не е пресечено през 1944, ама никак :)) Не знам откъде ти е хрумнала тая идея.

    Не бъркай България с Америка. Или с която и да е нормална законова държава. Тоя, някой у нас със собствени усилия да стане богат, тоя филм не е от нашето кино :) Не че е изключено да има някой друг случай, пак казвам, но като цяло не става така.

    Начинът на мислене има голяма роля при забогатяването, но той е само едно от условията. В микса са включени също произходът, парите, стечението на обствоятелствата… Разбира се това невинаги се вижда с просто око отвън. За да видиш скритите връзки, трябва да душиш по-дълбоко :) Не очаквай някой сам да ти признае как чичо/баба/тате му е помогнал да започне, било с пари, било с връзки, било с друго.

    И едно малко брутално доказателство – колко от децата, израснали в дом, стават богати?

  17. Не съм съгласен! Ако тоя Драганчо неможе да си контролира емоциите и иска къща и БМВ, така не става! А родителите на Иванчо, те просто имат работни места нищо друго. И много от днешните богаташи не са наследили нищо, даже имам приятел ( от Йордания) баща му е милиардер (даже имат цял етаж в Бурдж Дубай) и когато приятелят ми бил дете спомнял си как баща му носи с куличка стока за магазините, сега приятелят ми е на 33години! В България правилата са различни и не ги знам! Ама всеки може и това което е написано нямо нищо общо с богатство :)

  18. Само аз ли мисля, че Вселената е щедра и човек получава това, което иска?
    Не веднага, с подготовка, с усилие. Но, нужното е наистина да го иска.
    Не само: Искаш ли пари? Разбира се, че искам, кой не иска?
    :)

  19. Дори не е задължително да е “с усилие” :)

  20. Не всеки е достатъчно смел, за да предприеме подобни рискови действия, за да стане богат, но всеки един има потенциала да го нарпави, стига да поиска.Статията ви е страхотна и давате добри примери за това как може да се осъвършенстваме.Но за всичко си трябва работа и пак работа.И според мен начина на мислене има огромна сила в това дали ще забогатеем и като цяло за нашина ни на живот.Гледната точка е важна.Ние сме свикнали да казваме, а той е глупав едва ли ще успее, а или тя понеже в училище само 2 имаше едва ли ще си направи собствен бизнес, но реалността показва, че тези,кото са както ги казвам еп глупави, са по рисковани личности,които действат и печелят.

  21. Здравейте,

    Търсех една книга и случайно попаднах на тази тема.

    За Кийосаки – да, той говори за Америка и за mortgage-и, които в Бг все още не съществуват във вида, в който ги има там. За съжаление. Или за добро, не знам. Знам че, всеки може да спечели според ситуацията, в която живее. Няма напълно 100%во лоша ситуация (освен ако човек не живее във военно съсипана държава като някои силно мафиотизирани Африкански държави). Навсякъде пазара дава някакви възможности, от човек се иска да ги търси. Те може да са много добре скрити, но ако човек има желание да излезе от мизерията, в която живее и в оправданията че животът не му е дал наследство, той може да ги види. Познавам хора, които цял живот се оправдаваха с лошото си семейство, после с лошите си съпруги, и накрая след развода, със самия развод, до ден днешен. Абсолютна грешка.

    Познавам и хора, които на 40 години са търсили работа в съседна страна, загубили са и последните си джобни и са спали под мостовете, докато в един момент не са се вдигнали и са казали стига, и са минали през неща, през които вероятно тук коментиращите трудно биха устояли, и в момента са сред едни от най-успешните на пазара в България. Знаейки за такива истории не ме интересува кой от какво семейство идва. Животът също не го интересува. Той иска да знае – печелиш ли, или губиш! Точка по въпроса. Всъщност дори да се впускаме в дискусия за това, кой от къде стартира е все едно просто да зарежем битката в живота и да си ближем раните със сълзи в очите. Радвам се че след всички книги за забогатяване, които съм прочела, никъде никой от авторите не казваше че на всеки картите ни са различни и че стартираме различно и че за един забогатяването може да отнеме 50 години, а за друг е просто въпрос на наследство. Ако някой от тях го беше казал, това щеше да е края на книгата и кариерата му като писател. Животът е толкова суров колкото и природата. Когато ходя на планина не си казвам че тя може да е милостива към мен. Там може да ме бият бурите, ветровете, да падат камъни, лавини и т.н. Планината не ме пита дали съм инвалид, за да е по-внимателна към мен. Нито ме пита дали родителите са ме били, за да не го прави тя. Тя или ще ме повали, или аз ще съм мъдра и умна за да се подготвя за жестоките условия там горе. Същото е и в живота. Няма значение старта. Има значение какво прави човек, когато е в зряла възраст. А то богатството при много хора идва едва след 40-50 години. Но дори и до тогава, си заслужава човек да плати цената за постигнатото. Съжалявам ако съм била малко по-рязка с думите си, просто в живота си и дадени роднини съм се наслушала на оправдания и оплаквания и мрънкания. Имам вече хронична алергия към причини за отчайване, страх от действие, оплаквания, и … причини, причини защо някой е зле…

    Ако трябва да говоря за себе си, израстнах в нормално семейство, с майка си, която има все още бизнес, не сме били нито богати, нито бедни, но сме се лишавали от доста неща. Завърших бакалавър, но това образование беше най-голямата загуба на време в съзнателния ми живот. В момента съм в чужбина с приятеля си, който имаше късмет да му предложат позиция тук. Аз си блъскам главата как да печеля чрез графичен дизайн през интернет, след време на самообучение, но нещата вървят бавно. В моя случай, ако се върна назад, аз имах хубавите стартови карти, не съм плащала наеми, само сметки, имах си добре платена работа в София, но не се възползвах от това за да инвестирам в нещо. Бях ужасно глупава. Какво като имах хубав старт, когато в акъла бях някъде из небесата. Просто пропилени карти. В момента на 30 години стартирам отново, с моите си карти, когато някои хора на 30 вече са ехееее пред мен, и им дишам праха. Така е. Старта е без значение. Ако е от значение, то е само 1%. За мен няма оправдание (в моя живот), за другите също няма. Вярвам че животът е жесток, и ако човек живее с мисълта че е милостив, значи си подписва смъртната присъда. Животът помага на тези, които се борят, които не спират да се променят, да се движат, да мислят, да учат, да се обновяват, да са в крак с нещата…

  22. Здравей Ива,

    Зарадвах се много на дългия ти коментар. Явно темата доста те е развълнувала. Чудесно!

    Ти си на 30, аз съм на 29. Може би ще се изненадаш, но всъщност виждам много общи неща между твоя и моя мироглед :)

    Нека ти кажа едно – и стартът, и след-стартът имат значение. Не става дума само за това в какво семейство си роден и как си възпитан, но и за това какво друго ти се случва в живота. И това не е оправдание – това е реалността. В живота нещата зависят колкото от нас, толкова и от съдбата. Наивно е да се твърди “всичко зависи от нас” или “нищо не зависи от нас” – и двете са еднакво абсурдни. Понякога рибата е по-силна от течението, а понякога – течението е по-силно от рибата.

    Пожелавам ти да намериш своя път и своето ново начало, и дано да те изведат там, където искаш. Давай! Смисълът на живота е да му се наслаждаваш. Така че, преследвай щастието си! :)

    PS: Препоръчвам ти филма The Pursuit of Happiness :)

  23. Здравейте! Много ми хареса темата и всичките коментари по нея. Искам да изкажа мнение за това че зависим от родителите си и от тяхното положение, връзки и прочие. Ще дам един пример който според мен е може би най-добрия. Става въпрос за Арнолд Шварценегер. Той е роден в малко градче Гратц в Австрия и то в много тежки времена на глад и мизерия точно след края на 2-та световна война. Баща му е бил полицай с малка заплата, а майка му е била пощальонка. От него са искали да работи в полицията и да си има едно обикновенно семейство и да живеят камо ли не на 5 минути от тях. Но той е бил с големи мечти, стремежи и много голяма амбиция. Сам се е преборил за мечтите си благодарение на него самия. Преследвал е това което иска и не е позволявал на нищо да се изпречи на пътя към успеха му. Емигрира в Америка, постига мечтата си да стане най-добрия култорист в света, след това най-голямата филмова звезда, също и завиден бизнесмен и накрая губернатор на Щата Калифорния и всичко това постигнато от един австриец емигрант. Лично за мен този човек е пример че човек е толкова голям колкото големи са мечтите му и че трябва да си скъсаш задника за да ги постигнеш. Така че според мен не от родителите зависи какво бъдеще ще имаш, а единствено и само от теб самия и от това до каква степен си готов да се бориш за да постигнеш целите си. Най-важното което трябва да запомни човек е да “Остане гладен” за нови цели, мечти, знания и много други неща и никога да не се засища, а да иска още и още.

    Поздрави на всички ;)

  24. Привет на всички четящи kadebg.com и най-вече на Рая :-)

    Дискусията, която сте оформили под този материал е изключително интересна. Аз досега съм я поглеждала от една друга страна на нещата, която донякъде се засяга от Тодор.

    Моите наблюдения са абсолютно идентични: в голяма степен хората, на които им се дава по-добър старт в живота: собствено жилище, автомобил, средства за старт – някак приемат нещата наготово. И не са склонни да вкарват повече усилия, за да развиват даденото. Свикнали са цял живот да им се предлагат готови решения – и съответно самите те не ги и търсят. Естествено – това не е абсолютна истина, както всяко нещо в живота. Но масово виждам, че добрите карти по рождение по-скоро водят лентяйство и липса на желание за промяна. Дори (колкото и да е абсурдно) до недоволство и (както стана популярна една чуждица наскоро) хейт.

    Хората от София са доста по-склонни към мързел и безадресно недоволство за положението си. Просто защото на голяма част от НАС (и аз съм от София btw) всичко ни е давано наготово и не се е налагало да викаме онзи стар инструмент – неволята.

    Моята житейска история е малко по-различна. Живяла съм без наеми до 22-рата ми година. Но у дома винаги е било като Дядовата ръкавичка – родители, брат и аз в двустаен апартамент. Някак на един порастнал индивид това в един момент (би трябвало) да започне да му пречи. Работя от 18-годишна – като съм сменяла най-различни сфери на дейност: производство, маркетинг, продажби, енергетика, реклама, телекомуникации, танци, финанси.. В общи линии съм започвала навсякъде от абсолютната нула – без съдействие и позиции. Но съм си градила знанията и уменията именно от желанието да влагам в себе си и да се развивам.
    В първия удобен момент, който финансите ми го позволяваха – се отделих да живея на квартира (много абсурдно звучи за някой от София – но факт). В момента се опитвам да боря собствен бизнес и свободна професия успоредно. Вчера един приятел ми изпрати сайта – поради спецификата на това, с което се занимавам – сторил му се интересен. И се зачетох. Всъщност откривам много общи начини на мислене с Рая – само че може би при мен нещата са се стекли по мааалко по-различен начин, като съм използвала даваните ми възможности максимално.. Това малко отклонение. Основната ми идея беше да кажа “Браво” за инициативата – независимо каква е идеята, личи си, че блогът е поддържан с много голям ентусиазъм и желание. Както и че му се отделя страшно много време.. А това хич не е за подценяване. И ако някой е успял да вземе нещо ценно от него – има 2 вдигнати палеца от мен за полезността му. :-)

  25. Здравей Ангел,

    Да, примерът ти е много интересен и точно по темата. С моя мъж също си говорихме как има такива хора, които независимо къде и в какви обстоятелства са родени, стават големи хора. Бринти Спиърс и Аврил Лавин също са родени в малки градчета и обикновени семейства…

    Къде е истината? Истината е, че ако си роден с някакъв голям талант, то този талант вероятно рано или късно ще избие (ще се прояви), независимо от всичко. НО, ако нямаш кой знае какъв талант (все пак не всеки е Бритни Спиърс), за обикновените хора важи това, което съм написала по-горе.

    Разбира се, търсете примери за вдъхновение като Арнолд и Бритни и още много други, и се водете от тях. Така, ако не станете световноизвестни, поне животът ви ще е малко по-добър, отколкото ако не правите нищо :)

  26. Здравей Ирина, и добре дошла :)

    Благодаря ти за дългия коментар, интересна история. Не мисля, че на теб нещо ти е дадено наготово – не повече, отколкото на всички нас. Радвам се, че преследваш целите си и постоянно търсиш да измислиш нещо. Браво! :) Давай все така. И използвай времето, преди да си семейна и особено преди да имаш деца ;)

    Надявам се скоро пак да дойдеш и да ни напишеш една хубава история за това как си постигнала целите си ;)

    PS На този твой приятел кажи, че има едно фрапе от мен ;)

  27. И като продължение, вчера един познат сподели следната история (по повод на това кой какви карти са му раздадени):

    Човекът от малко градче, близо до София. Баща му и майка му са си работещи хора – на полето основно. До 15-тата му година баща му го е научил на това, което и си може – тежък физически труд. На 15-тата година обаче младежът е захвърлил кирката и лопатата и е хванал книгите за компютри.
    В момента е IT – както знаем, единствената професия в България, за която се очертава да има над 6000 свободни места следващите години. И съответно със стандарт доста по-висок от наследения, умения в съвсем различна сфера – и голямо надрастване на картите, които са му раздадени по рождение. :-)

    И не че по някакъв начин искам да скоча в огромна защита на оптимизма и безсмисленото захващане на нови неща, нови бизнеси и пр. Просто моите лични наблюдения са, че масово хората не вярват в себе си. Не влагат усилия да се развиват, не опитват нови неща (писала си мисля един материал за страха от неизвестното), не смеят да рискуват. И дори и да им се предлагат шансове – заради тези си страхове – ги пропускат. Естествено – има и обратната страна на нещата, когато имаме огромно ‘бутане’ и агресия – без никаква мисъл отзад, но поне засега това, което виждам е, че това е доста по-успешна тактика, отколкото просто седенето и неизползването на шансовете, поднесени от съдбата.

    А по повод на моята история – не е проблем да я разкажа по-нататък (когато ми дойде музата), макар че трудно мога да кажа, че съм постигнала всичките си цели, просто защото те с времето се менят :-) Но със сигурност съм доволна от живота си, изкарвам достатъчно, харесвам това, което правя (и с което се занимавам). И просто съм използвала практически почти всички поднесени ми шансове – дори и с много мислене и притеснения дали не правя голяма глупост. ;-)

  28. Теза, която подкрепям с две ръце, Рая. Почти невъзможна, обаче да бъде обяснена на въпросните родители :) Започват се едни обиди, едни упреци за неблагодарност…. може би подхода ми е неправилен или просто старат максима, че истината боли си е валидна на 110%. Способни, за да се измъкнем от своеобразното статукво на живота, обаче ставаме чак когато сме способни да поемем отговорността за тези след нас и преди нас :) Малко хора се опитват, обаче, тъй като ги поставя доста извън зоната им на психически комфорт. Знам ли и аз…

  29. Здравей Васко,

    Всеки родител го боли да чуе от детето си, че то не е доволно от него. Мисля, че това е разбираемо.

    А и дори и да приемат критиката ти, каква полза?

  30. Не ми е била идеята да критикувам, ни най-малко. Значи е подхода ми щом и ти така го разбираш :)

  31. Аз съм оптимист за живота на такива като Драган. Да, статистиката не дава кой знае какви надежди, но ако един човек полага необходимите усилия и наистина иска нещо, той рано или късно ще го постигне.

Leave a Comment