Комуникативните умения са тема, която ме интересува отдавна. Още в училище си купих няколко книги по въпроса, една от които “Езикът на тялото. Скрития смисъл на думите” – препоръчвам ви я, ако темата за комуникативните умения е наистина нова за вас.

Комуникативните умения са, накратко, уменията за общуване. Добри комуникативни умения се постигат трудно – държа това да е ясно от самото начало. Те имат много измерения и далеч не се изчерпват с говорене и слушане, така както и общуването с хората не е просто говорене и слушане.

Една от любимите ми поговорки е “Грешим не защото не знаем, а защото си мислим, че знаем”. За да започнете да изграждате своите умения за общуване, е необходимо първо да се отдръпнете назад да забравите това, което мислите, че знаете. Не е възможно да научите нещо ново, ако се вкопчите в собствените си разбирания – оставете ги настрана за момент.

ДА ЗАПОЧНЕМ ОТ СЛУШАНЕТО

Едно уточнение. Слушането е едно от най-коментираните неща във връзка с уменията за общуване и много автори го обявяват за най-важно. Не се подвеждайте – това не е вярно! Активното слушане може само да ви направи добър слушател, но нищо повече. Ако работите само върху това, винаги ще бъдете пасивната, поддържащата страна в разговора.

След като това вече е казано, минаваме към същинската част. Уменията за слушане няма да ви направят майстор в общуването, но ако трябва да започнете отнякъде, започнете от тях. Преди да можете да водите разговора, трябва да знаете как да го поддържате. От всички съставки на уменията за общуване, слушането е най-лесната (което не значи, че самото то е лесно).

“АКТИВНО СЛУШАНЕ” и “ИЗСЛУШВАНЕ”

Има голяма разлика между двете понятия. Активното слушане е внимателно слушане. То е различно от изслушването, когато просто да мълчите и чакате другия да се изкаже, без да го прекъсвате. При активното слушане е важно да покажете на събеседника си, че наистина го слушате, че следите мисълта му и внимавате в разговора. Това, че не говорите, не означава, че слушате активно.

Естествено, ако сте от хората с ТМТ синдром, трябва първо да овладеете изслушването. От собствен опит мога да ви кажа, че това никак не е лесно, особено ако навикът да не изслушвате е прекарал повече време с вас. Необходимо е първо да преглътнете егото си – когато говорим, ние утвърждаваме собствното си Аз, като излагаме и защитаваме собственото си мнение, съответно собствения си поглед към света. Точно затова всички хора обичат да говорят и да са център на внимание.

ИЗСЛУШВАНЕТО

За да изслушате някого, трябва да си наложите да не говорите. Ако вие сте започнали разговора, опитайте се да обясните същността в 2-3 изречения и да направите ПАУЗА. Така ще дадете възможност на събеседника си да се включи в разговора или да смени темата, ако не му е интересна. Когато това стане, трябва да си наложите да не го прекъсвате, колкото и да ви се иска. Когато отново вземете думата, отново говорете в 2-3 изречения и направете ПАУЗА.

Ще се изненадате от резултатите. Много хора се чувстват длъжни да изслушват другия и го правят от учтивост, дори да са отегчени до смърт от него или от темата. С паузите в разговора бързо ще се ориентирате кога отсреща ви слушат с интерес и кога трябва да замълчите.

АКТИВНОТО СЛУШАНЕ

За да слушате активно, трябва да задавате кратки въпроси. Може и да не са въпроси, а коментари, ако не се сещате какво да попитате, но е важно да са кратки. Човекът отсреща ще се почувства меко казано поласкан – особено ако темата е не толкова обща (спортът като цяло), а малко по-лична (неговият любим отбор). Задаването на въпроси е лесно. Като за начало опитайте с универсални като:

Наистина ли, как така?
Според теб защо е станало така?
И ти какво направи/ какво си помисли?
А това хареса ли ти?
И? Какво стана после?

Ако темата ви е чужда и не се чувствате комфортно да я коментирате или да задавате въпроси, може да приложите “папагалската техника”. При нея просто повтаряте последните няколко думи на събеседника. Например, ако ви каже Миналата седмица сменях картер на колата , опитайте с “Картер на колата?” с въпросителна интонация. Или, ако ви каже Другия месец ще сменям дограмата с алуминий , опитайте с “Алуминий?” – пак с въпросителна интонация. Разбира се, не трябва да прекалявате, защото ще изглеждате като… ами, като папагал.

ЗАЩО Е ВАЖНО ДА СЛУШАТЕ ДОБРЕ

Без уменията за слушане никога няма да можете да следите разговора и да разберете правилно човека срещу вас. Не е необходимо да приемате неговата гледна точка, но е важно да разберете защо той я смята за правилна. Така ще разберете какъв е неговия начин на мислене и какво е важно за него, тоест ще го опознаете.

Както казахме, всеки човек обича да бъде изслушван, но добрите слушатели са малко. Ако вие успеете да станете един от тях, ще можете много лесно да създавате нови контакти. Освен това ще оставяте събеседниците си с добри впечатления от вас, защото когато слушате внимателно, вие проявявате уважение към тях и техните възгледи. Познавате ли някой, който да не иска това?

С уменията за слушане вие автоматично извличате повече информация от разговора и можете да научите нещо ново. Когато внимателното слушане ви стане навик, ще можете лесно да следите разговора и да отсявате важната информация от бъбренето. Това умение – бързо да стигате до същността – ще ви е полезно и по-нататък, когато разглеждаме въпроси като Представяне на идеи, Говорене пред публика и прочее.

Но това, което най-много ми харесва у добрите слушатели, е че те умеят да изместват центъра на нещата извън себе си. По този начин те показват търпение и уважение към другите, като в същото време внимават как самите те изглеждат в очите на другите. Обратно – хората, които не умеят да слушат, изглеждат невнимателни, недосетливи, егоцентрични. Радвам се, че вече не съм в тази категория.