parent_childНаскоро попаднах на няколко филма, в които беше заложена идеята за пътуване във времето, ролята на съдбата, и вечният стремеж на човека да промени миналото, за да има по-добро бъдеще.

Аз също съм се питала много пъти какво би станало, ако на този или онзи житейски кръстопът бях свърнала наляво, вместо надясно.

Като ви разказвам това, пред очите ми изплува сцената, когато за първи път ми се обадиха от колекторска фирма. Беше една зимна вечер към края на работния ден. Умирах от срам какво ще си помислят колегите, ако разберат за какво става дума. Мисля, че не разбраха – всички бързаха да стане шест и половина и да се приберат вкъщи при семействата си. Мисля, че и аз самата не разбирах много какво точно се случва.

Второто обаждане беше доста по-“хард” от първото. Жената отсреща сякаш беше обучавана в полицейската школа в Симеоново. Питаше ме кога ще внеса сумата по овърдрафта – целият беше петстотин лева – и беше много строга. Казах й, че в момента просто не мога да внеса никаква сума – най-рано бих могла да внеса стотина лева в началото на месеца, като взема заплата. Тя ми каза, все така строго и без-трогнато: “Искам сума и дата, госпожо!”

Естествено, тези времена отдавна са минало. Не искам да си спомням за тях и мисля, че това е причината много от тези моменти вече да са избелели и станали на прах.

Но, разбира се, отвреме-навреме се питам: какво би станало, ако не беше станало?

Няма да ви отегчавам със старите и всеизвестни приказки, че човек се учи от грешките си. Някой известен беше казал, че ако можело да се върне назад във времето, щял да направи същите грешки в живота си, но много по-рано.

Основният проблем с грешките обаче е, че някои са непоправими. А други – например взимането на заем за започване на собствен бизнес, когато не си готов за това – са поправими, но скъпо и бавно. И в общи линии, ако човек направи достатъчно количество такива грешки, в един момент може просто да си провали живота. Или по-лошо – и този на децата си. Защото от една точка нататък просто няма връщане. Освен ако не стане чудо.

Та, известно време мислех за моето минало и моите финансови грешки. И в един момент ми стана ясно, че няма значение чия е вината за това – моя,  на моите родители, на обстоятелствата или от всичко по малко. Нямаше значение чия е вината, защото това беше МОЯ живот, който доскоро беше на първо място за мен. Но откакто се появи Николета, първото място принадлежи на нея.

Знам, че още е рано да мисля на какво трябва да я научим – тя е едва на пет месеца – но тази тема не ми излиза от главата. Може би защото още не съм проумяла уроците за МОЯ живот, камо ли за нейния. Това, което се е случило НА МЕН, няма да се случи на нея, така че уроците от МОЯ живот може би няма да са валидни за нейния.

Затова стигам до извода, че когато преподаваш уроци на децата си – било то финансови или не, но може би с финансовите е най-лесно – трябва да избягаш от конкретиката. Като в оная поговорка: “Ако искаш да нахраниш човек за един ден, дай му риба; ако искаш да го нахраниш за цял живот, научи го да лови риба.”

Не мисля, че има един – или два, или пет – финансови съвета, които да предадем на децата си и те да им бъдат достатъчни. От всяко правило има изключения, затова надали е добра идея да се мъчим да превръщаме обикновената логика в някаква догматика. Например, популярно правило (и то наистина е такова) в личните финанси е да не се взимат заеми. Аз разбира се бих го подкрепила с две ръце, изхождайки от своята лична история. Но да вземеш пари на заем понякога е неизбежно, наложително, а може дори да бъде за предпочитане. Например: трябват ви 500лв назаем. В банката имате 3000лв, но при лихва 8% (вече почти е невъзможно да намерите такава, но само заради примера). Струва ли си да разбутате тези 3000лв с 8% лихва, при положение, че можете да вземете 500лв назаем със 7% лихва?

Друго добро изключение от това правило е, когато става дума за покупка на жилище, кола, или нещо друго. Представете си например, че вие сте графичен дизайнер и си вадите хляба с компютъра. В момента работите на стар компютър със слаб процесор и слаба видеокарта, поради което проектите ви стават по-бавно, а някои трябва да откажете, защото компютърът ви забива на сложните графики. В случая трябва ли на всяка цена да спазите правилото “не взимайте заеми”? Не, разбира се.

Именно това имам предвид като казвам, че преподавайки уроци на нашите деца, трябва да избягаме от конкретиката. Мисля, че това да ги научим да мислят самостоятелно и да могат да взимат решения самостоятелно е много по-ценно от което и да било правило – финансово или не. Разбира се, това (да мислят самостоятелно) е много по-сложна задача…

Което ме навежда на мисълта: как точно да научим децата си да мислят самостоятелно? Това е много по-абстрактен урок и като такъв е много по-труден за преподаване. Решението за мен се крие в следния цитат (отново не помня чий, обаче): “Не си хабете времето да възпитавате децата си – те бездруго ще приличат на вас. Възпитавайте себе си.”.

Действително, какъв по-добър начин да научим децата си да спестяват от това ние самите да го правим постоянно? Какъв по-добър начин да научим децата си да отстояват себе си и своята гледна точка от това ние самите да го правим постоянно? И обратно, ще има ли някакъв ефект изобщо ако ние постоянно обясняваме на децата си ползата от спестяването, а в същото време живеем на кредит и нямаме пукната стотинка в банката? Не. Единствения ефект би бил, че собствените ни деца ще ни смятат за най-големите лицемери на света.

В началото казах, че още не съм научила уроците на МОЯ живот, камо ли да преподавам такива на дъщеря ни. Затова напоследък се разбързах да ги науча – е, доколкото може. Защото постоянно ми се върти в главата този цитат: “Възпитавайте себе си…”

Хареса ли ви това? Вижте всички материали в Архива и си направете абонамент по email!