На заплата или собствен бизнес?

men in suitsНапоследък много се шуми около книгите за забогатяване и правене на пари (от типа “Богат татко, беден татко” на Робърт Кийосаки – изтегли). Всяка от тях лансира определен метод за целта – създаване на пасивен доход, инвестиране в дългови инструменти или пък в недвижими имоти, работа на свободна практика и прочее, но един от най-честите съвети е стартиране на собствен бизнес.

Книгите за забогатяване целят да ви покажат, че има и друг начин за изкарване на пари (освен чрез заплата) – нещо, за което много хора не са и помисляли. Повечето автори обаче умишлено преувеличават недостатъците на работата на заплата, като в същото време преувеличават и предимствата на собствения бизнес. Това само по себе си не е лошо – вероятно е направено с цел да ви мотивира и да ви даде смелост да опитате – но може да ви подведе.

Човек обикновено не полага големи грижи на здравето си, освен ако не се влоши нетърпимо. Същото е и с парите – замисляме се, когато нещата са зле.

Да кажем, загубили сте работата си. Или вече няколко месеца сте без работа. Или изведнъж ви доядява, че надали ще ходите на почивка в близките години. Или изниква някакъв голям непредвиден разход, който не можете да поемете. Тогава удряте с юмрук по масата и си казвате, че ви е писнало все да нямате пари и че сте готови на драстични действия, за да сложите край на мизерията веднъж завинаги. В такъв момент сте ядосани, може би уплашени, и гледате на нещата емоционално. Искате не просто пари, а много пари. Винаги сте се лишавали от какво ли не, затова не искате и да чуете за спестяване – искате да избягате от него.

Следователно, ако решите да се образовате на тема “пари”, много по-вероятно е да търсите теми като забогатяване и бързо правене на пари, отколкото теми като спестяване и лични финанси. Само че, както казахме, повечето книги за забогатяване умишлено преувеличават нещата и изглежда, че собствения бизнес е решението на всичките ви проблеми – обещават той не само да ви донесе “многото пари”, но и да стане бързо.

Освен това, у нас почти няма литература за управление на личните финанси и спестяване. Дори и да имаше, тези два термина предполагат бавен и дълъг път, който на всичко отгоре води до финансова стабилност, но не и до истинско забогатяване. На кого му е притрябвало това!

6 МИТА ЗА СОБСТВЕНИЯ БИЗНЕС

Да имате собствен бизнес действително има своите предимства. За тях се говори много често и за съжаление – едностранчиво. Ако сте решили да започвате бизнес първо се уверете, че сте разгледали нещата от всички страни, и не сте хипнотизирани от лъскавите митове за него. Ето някои от тях.

(1) Собственият бизнес позволява да правя каквото си искам
Повечето хора бъркат “свобода на решенията” с “мога да правя каквото си искам”. Имате известна свобода дотолкова, доколкото никой не може да ви наложи чуждо решение. Въпреки това обаче има много неща, с които трябва да се съобразявате. Например, човекът Х от фирма Х не ви е приятен и теоретично можете да откажете да работите с него. Бихте ли го направили обаче, ако фирма Х е основният ви клиент?

(2) Собственият бизнес позволява да работя по-малко
Това може да е така, ако бизнесът ви съществува отдавна и вече е достатъчно утвърден и стабилен (например след 10 години). Ако сега стартирате, ви чака точно обратното – работа от сутрин до вечер. Да, собственият бизнес позволява да изберете дали да отговорите на мейлите веднага или след един месец, но ако изберете второто, скоро няма да имате никакъв бизнес.

(3) Ако имаш собствен бизнес, не се съобразяваш с никого
Точно обратното. Ако искате бизнесът ви да е успешен, се налага да се съобразявате с всички – съдружници, клиенти, доставчици, служители, инспектори, данъчни, наемодатели и прочее. Ако работите на заплата, се съобразявате само с шефа си.

(4) Да имащ собствен бизнес е престижно
Да – ако върви добре, определено е повод за гордост. А ако затънете в дългове е повод за визита от съдия-изпълнител.

(5) Всеки може да има собствен бизнес
От законова и финансова гледна точка всеки може да стартира бизнес– да. Дори да нямате нужните пари, винаги може да ги намерите, стига да искате. Но стартирането на бизнес е едно, а поддържането и развитието му до получаване на печалба е съвсем друго. Това, че сте добри в своята сфера, не означава, че ще сте добри в бизнеса – например може да сте много добър лекар, но да не можете да управлявате частна клиника.

(6) Собственият бизнес дава повече сигурност от работа на заплата
Това е една от най-големите ГЛУПОСТИ, които се тиражират (извинете за силните думи). Вижте защо в другата точка (6).

6 МИТА ЗА РАБОТАТА НА ЗАПЛАТА

Разбира се, че работата на заплата има своите недостатъци. Нека обаче не ги преувеличаваме, а да гледаме обективно на нещата. Наистина ли работата на заплата е толкова лоша в сравнение със собствения бизнес? Ето някои от митовете.

(1) Работя по цели 8 часа на ден
Не, работите само 8 часа на ден. (Отделно за термина “работя” в може да се спори. Някои видове работа позволяват да използвате работното си време за лични цели.) Собствения бизнес изисква да работите усърдно 24 часа на ден и тук няма пред кого да се преструвате. Ако не работите, губите директно вие.

(2) Заплатата е фиксирана сума
Тук говорим за недостатъци, а не за предимства.

(3) И да се скъсам от работа, няма да ми платят повече, но ако работя по-малко, ще ме уволнят
Ако работите добре, може би няма да получите повече пари веднага (освен ако не сте на бонуси), но скоро в тази или друга фирма ще ви оценят и ще получавате по-добра заплата.
Ако искате да работите по-малко, вероятно ще ви уволнят, макар и не веднага. Собственият бизнес също не би ви позволил да работите по-малко, и последствията биха били по-сериозни тези при от едно уволнение.

(4) Никога няма да забогатея на заплата
Кажете го на генералния директор на Nestle за България.

(5) Хубавата работа и издигането стават с връзки
Понякога е така, понякога не. Това малко прилича на твърдението, че изпитите в УНСС се взимат само с подкупи – но който го може, го може. Ако сте наистина добър служител, няма да ви се наложи, а след време ще имате и достатъчно собствени професионални контакти. Да не говорим, че ако искате да развивате собствен бизнес, да имате контакти е още по-важно.

(6) Заплатата не дава сигурност, защото могат да ме уволнят по всяко време
По принцип кодекса на труда гарантира определени права на служителите, но е факт, че наистина можете да загубите работата си. А ако имате собствен бизнес, вие ще сте последния човек, който да напусне фирмата, нали така?

Всъщност, “по всяко време” може да бъде уволнен човек, който не се справя добре или не е достатъчно важен за дейността на фирмата. Вярно е, че дори най-добрите служители не са застраховани от това да загубят работата си… но за тях това не е проблем. Хората, които работят добре, нямат никакъв проблем с намирането на нова работа. Те винаги са търсени.

Ако имате собствен бизнес, наистина никой не може да ви уволни… освен пазара. И ако това стане, проблемите с осигуряването на доход са много по-сериозни. Стартирането на следващ бизнес е далеч по-трудно и бавно, отколкото намирането на следващата работа. Освен това, ако дълго време сте имали собствен бизнес и не сте работили на заплата, трудно ще си намерите работа. Защо?

Много хора смятат, че успешното управление на цял един бизнес е достатъчна препоръка за личните им качества и ако се наложи да работят за друг, всеки ще ги посрещне с отворени обятия. На практика се получава точно обратното. Повечето работодатели се опасяват (и с право), че решението за работа на заплата е временно и вие постоянно ще търсите начин да се върнете към собствения бизнес. Може би ще използвате сегашната си работа, за да привлечете контакти. Може би сте отвикнали да работите с “шеф на главата”. И така нататък.

ФИНАЛНИ ДУМИ

Не казвам, че собственият бизнес е лоша алтернатива и не казвам, че да работите на заплата е по-добрия вариант. И двете имат своите предимства и недостатъци.

Важно е да знаете, че финансовата стабилност и в двата случая не се постига лесно. Струва ми се, че не само в книгите за забогатяване, но и в интернет материалите се обръща прекалено много внимание на предимствата на бизнеса и на него се гледа като на единствен начин.

За един човек, който винаги е работил на заплата, не може да управлява дори личните си финанси и затова няма един спестен лев зад гърба си, стартирането на собствен бизнес може да е пагубно. (Виже моята лична история със стартиране на бизнес.)Това не означава, че никога не бива да опитвате собствен бизнес, но трябва да сте наистина подготвени. За съжаление обикновено няма кой да ви го каже навреме.

40 thoughts on “На заплата или собствен бизнес?”

  1. Правилна гледна точка. Но да не обезсърчаваме тези, които все пак искат да прочетат книгите за забогатяване.

    Мит 1 от “Работата на заплата” ми изглежда нереален. Всъщност не са нито цели, нито само 8 часа, реално са много повече, в зависимост от работата или смяната. Могат да достигнат също 24 часа – това са 8-те часа на работа + часовете за подготовка преди работа, транспорт до работа, връщане от работа, успокояване след работа. Ако и работата е неприятна за човека, той ходи като зомбиран и така да се каже не става за нищо повече – вече не може да се разчита на него за някакво хубаво преживяване заедно. Просто “няма време” или е “уморен” и трябва да ляга за да може да стане утре по-лесно за работа.

  2. Реших да пусна коментар но осъзнах че трябва да прочета още две статии които са свързани.Направих го , така или иначе пишеш хубави и интересни неща, поздравления за което, но искам да ти задам един въпрос(няма да те критикувам за някой неточности относно книгите на Кийосаки) и той е: След като казваш че работното място е по сигурно от собственият бизнес(поне под това което ти разбираш под собствен бизнес от другите статии се осведомих за това :) ) То как тогава един собствен бизнес на лицето Х (в който бизнес работят n на брой служители на заплатае по-несигурен от заплатите на тия хора.Нали ако бизнеса на Х пропадне пропадат и заплатите на хората :) Как така тия заплати са по сигурни ? от каде ще дойдат като фирмата фалира?А ако фирмата нефалира а направи съкращения Х отново си има доходи но уволнените Y какво правят ? Не се заяждам , просто искам да провокирам мисленето ит в тая посока :) Дано си ме разбрала правилно(или дасъм се изказал правилно)

  3. Тази книга с богатия татко е отвратителна. Четох я преди 10-12 години и я намерих за подигравка с читателя, особено в тогавашния контекст (всички хора, инвестирали в рискови активи, току що си бяха изгубили спестяванията).

    Все пак предприемачеството е в основата на капитализма и прогреса, просто не е това книгата :-)

  4. @JDeel – не съм съгласна. Когато си на заплата, работиш по-МАЛКО, отколкото при собствения бизнес. Собственият бизнес изисква всеотдайност и особено в началото за 8-часа работа и дума не може да става – почва се от 10-12 и нагоре.

  5. @Go3i – не говоря само за Кийосаки, а за подобни книги изобщо. Каква неточност виждаш?

    И не казвам, че работното място е по-сигурно от собствения бизнес, а че двете са еднакво (не)сигурни. Но в общия случай, ако си на заплата и те уволнят, бързо ще си намериш друга работа, докато ако имаш бизнес и той фалира, доста по-трудно (и бавно) можеш да почнеш отново.

  6. @Веселин – не всичко при Кийосаки е лошо, има някои добри и полезни неща. Но на мен ми се вижда малко безрасъдно да представяш собствения бизнес като единствена (и най-добра) алтернатива – просто не е за всеки. И да, мога да си представя на онези години как е изглеждала подобна книга :)

  7. @Рая аз несъм казал че едното е по сигурно от другото , но сега е криза и примерно в моя греад има много уволнени хора които немогат да си наемрят друга.В такъв случай териията че като те уволнят и лесно ще си намериш друга не е вярна дори и когато нее криза.В София може и дае така но в провинцията не съвсем.Вярно е че някой от нещата на Кийосаки са истина(другите несъм ги пробвал и каквото и дакажа ще е глупаво).Явно не си чела задълбочено книгите му защото той също казва че бизнеса не е за всеки , и хората трябва да правят(работят) това което им харесва т.е. по негов начин казано да оперират в квадрана в който се чусвтат добре.

    Забележката ми е че поставяш много автори под един знаменател.Във всяко стадо си има черни овце.Има даже автори на книги които казват как се забогатява без те самите даса богати – сещеш се че е пародия :)

    А колкото до това че катоимаш собствен бизнес се работило повече:зависи какъв ти е бизнеса!Имам познат които има фирма и изкарва добри пари без да работи в нея.Човека си плаща заплати и си има служители които му вършат цялата работа.

  8. @Васил аз несъм толко малък и помна чремето опреди 10-12 години но нещо немога да разбера коментара ти.Може ли да се доуточниш :)

    Защото ако последното изречение не е ирония то значи е имало полза от това да четеш книгата-разбрал си нещо :)

  9. @Go3i – а като фалира фирмата в малкия град? Намирането на работа е ВИНАГИ по-лесно от собствения бизнес, затова и повечето хора са на работа, а не със собствен бизнес.

    Акцентът е върху Кийосаки, защото той е най-често цитираният автор и защото много хора следват съветите му сляпо. Според теб колко от тях са обърнали внимание на факта, че собственият бизнес не е за всеки?

    За твоя познат – да, може в един момент бизнесът да се развие дотам, че да не трябва да работиш – това е целта. Но в началото има МНОГО работа. В тежки моменти направо трябва да забравиш за семейството си и да измъкнеш бизнеса от кризата. А като си на работа – от 9 до 18 и после каквото ще да става :)

  10. Именно , хората не обръщат внимание на това че може би не стават за бизнес и като се провалят почват да говерят как тоя и оня автор пишели глупусти.И да много точно го каза следват сляпо все едно е някаква секта или религия , това съвсем сериозно има много такива хора.

    Според мен повечето хора са на работа защото е по-лесно, в смисъл такъв че отиваш на работа , не си даваш зор(както ти каза) и гледат да мине деня , седмицата , месеца и да си вземат заплатата.И защо?Защото така е по-лесно , по простичко е , не е като да водиш баланс и да смяташ подобни работи , хората масово бягат от това , мързел ли ги е не знам , така ли са научени не знам.

    Колкото до бизнеса ще дам пример с други хора:Взеха място под наем , направиха си магазин , взеха си продавачи и сега не им се налага те да продават :) – бизнес системи колкото щеш

  11. Провалът в бизнеса идва от погрешните очаквания – че всичко ще стане бързо и лесно. Хората виждат само лъскавата страна на нещата, а като опре до работа – ама то много работа било бе :))

    А аз не казвам, че Кийосаки пише глупости, а че представя едностранно нещата в полза на бизнеса.

  12. Аз мисля същото за Кийосаки. Безспорно пише много увлекателно и мотивиращо, в материалите му има тонове полезна информация, и четейки го обикновения човек не може да си представи, че нещо може би липсва. Способността ни да вярваме в крайни и едностранчиви неща винаги носи след себе си разочарование :)

    За някои хора е по-добре да работят на заплата, за други подходящо е да имат свободен бизнес. Някои хора могат да се справят чудесно с това да изпълняват определени правила в работата, и така се чувстват комфортно. Други обичат адреналина и това да рискуват, не могат да си представят че ще живеят живота си в еднообразието на обикновената работна среда.
    Не е задължително всички накуп да се юрнем да ставаме инвеститори. Може би е по-важно инвеститорите и правителствата да се обърнат към обикновените хора и да им осигурят по-добри условия за работа, защото изглежда че те винаги са малтретирани като роби.

  13. Всичко добре – освен последното изречение. Никой не е длъжен да прави нещо за друг. Тоест, ако има проблем с третирането на “обикновените хора”, самите те трябва да направят нещо – а не инвеститорите или правителствата.

  14. Ако ти си затворила папагалче в клетка в къщи и то стои тъжно и нещастно в нея, кой може да направи нещо по въпроса – ти или то?

  15. А кой има по-голям интерес ситуацията да се промени – аз или папагалчето?
    Вярно, в някои случаи нещата не зависят от нас, но по въпроса с работата – получаваш това, за което се пребориш сам.

  16. В крайна сметка малтретираните никой не ги е накарал на сила да работят за еди кояси фирма.Могат да напуснат.А и малтретираните в повечето случай работят толко колкото да не ги уволнят(правило ли ви е впечатлиени ? имали ли сте мързеливи колеги? :) )

  17. Не вярвайте напълно на Ню ейдж :)

    Нещата не зависят никога само от човека или само от средата. Зависят едновременно от човека и средата, но може би в различна степен при различните условия.

    При папагалчетата също е така. Ако папагалчето е нещастно, то няма да може да направи нищо ако е здраво заключено в клетката, и може да стои там така до края на живота си. Но в момента в който види възможност да избяга, може да се опита и да го направи. Например ако вратичката му бъде отворена за мъничко. Може и да не опита, ако вече е станало изтощено и немощно, колкото и да иска това, колкото и голям интерес да има.

    В миналото е имало робство – на едни хора е отнемана свободата за да служат на някого като роби. Това е било ясно разпознаваемо робство, буквално едни хора са налагали на други да изпълняват заповедите им в чист текст. Малко по малко тази форма на робство е премахната, за да се създадат условия за по-модерна форма на робство – политическата. Вече не е необходима физическа сила, а придобиване на друг вид власт, която вече е невидима и не може така лесно да се определи. Най-добрият инструмент на политическото робство стават парите, и всъщност днес всички се намираме под това… финансово робство :)

    Не е истина, че всички хора са с еднакви права, макар и да го пише някъде в закона. Това никога досега не е било истина. Ясно е, че днес по-големи права има този, който разполага с повече пари :)

    Как се е стигнало до всичко това?

    В примера с папагалчето исках да кажа, че когато единия е много по-умен и разполага с много повече средства от другия, той може да му въздейства напълно.

    Един човек може да каже на друг фалшива информация, може да скрие определена информация. Най-общо може да заблуди другия и да го накара да мисли по точно определен начин. Има цели книги с теория на манипулирането. Хората с власт може би някога са се възползвали от това и не им е било никак трудно, предвид това че повечето хора по природа са по-глупави или наивни и вярват на всичко, което им се каже. Така че с времето се е образувала цяла една такава култура сред населението, която действа по определен начин и е наистина много трудно да се промени. Всъщност всяка държава има свой нюанс на тази култура, но най-общо може да се каже, че на хората се казват и се случват определени неща в определени моменти, с единствената цел да станат зависими, и да останат такива до края на живота си.

    Зависими -> липса на възможности -> липса на воля -> липса на свобода -> робство.
    Така че да, никой не е накарал малтретираните да работят на сила – не и с физическа сила.

  18. От всички коментари които са постнати до момента мисля че, има опасност да се обезсърчат хората които тепърва се готвят за самостоятелен бизнес натрапвайки им идеята че сигурността на работното място е по добрата възможност пред перспективата за собствен бизнес само защото трябва да положат много труд. А повечето хора не разбират че винаги има труд но под различни форми. Специално българите сме с наследствено култивирано възпитание по отношение на думата труд и като горди потомци на „работническата класа” почти винаги я свързваме с гърбарене.

  19. Лисака – не искам да обезсърчавам предприемачите :) Но много често, точно когато човек е във финансова катастрофа, решава да вземе някакви “радикални” мерки, взима пари на заем и бърза да направи някакъв бизнес – и не мисли много, защото е ядосан и отчаян. Иска ми се хората да са по-предпазливи.

  20. JDeel – да, хората не са с еднакви права, защото нямат еднакви възможности да си ги търсят. Да, понякога обстоятелствата са по-силни от теб и тогава няма какво да направиш. Но паралелът с папагалчето и клетката не е правилен, що се отнася до работодатели-служители.

    Колкото до това, че някои хора превъзхождат останалите и масата често може да бъде манипулирана – не виждам какво може да се направи. Хората с по-малък капацитет са “подчинявани” не само в работата, но и навсякъде другаде – те няма какво да направят, също както едно дете няма как да “изиграе” възрастния. То няма неговия капацитет, опит и възможности и може единствено да се опита да порасне по-бързо.

  21. Хм.. собствен бизнес … не и в България..:( Малки магазинчета и фирмички са поникнали на всеки ъгъл- някои от т. нар. предприемачи са поработили 6-7 месеца в някоя фирма, мислят,че са научили всичко и хайде хоп! и ние да си направим фирма..

    Иначе: от горните доводи- заплатата е заплата и рядко можеш да мръднеш от дадената сума. Собствения бизнес- колкото повече усилия и умения- толкова повече гаранции за добра печалба. (само моля никой да не дава примери с МЛМ фирми- прилошава ми от тях):)

  22. Да опиташ и да се провалиш е по-добре, отколкото изобщо да не опиташ! Провалът е част от процеса на учене. А за МЛМ – и аз имам особено мнение по въпроса, но понеже е пиперливо, го пазя за “някой друг път”.

  23. Относно Кийосаки- всички, които сме направили глупостта да си купим неговите книги (дори и само една от тях), просто сме го направили още по-богат:) Аз в нито една от книгите му не видях практически съвети или уроци на вече собственици на някакъв бизнес- нищо полезно. Високопарни словоизлияния, които те надъхват и те карат да си повярваш за 2 стотни от секундата- това не е полезно, защото веднага след като се сблъскаш с реалността и собствените си умения и знания по въпроса, разбираш, че собствения бизнес съвсем не е лесно нещо и съвсем не всеки го може.

    Иначе в България всеки иска да е шеф и някой друг да работи за него. А за бг работодателите просто не ми се коментира- робовладелци на собственици на плантации, които използват слабостите в социалното и трудовото законодателство. (!)

  24. За Кийосаки си ме разбрал/а много добре :) Радвам се.

    За БГ работодателите не съм съгласна, но това е пак друга тема.

  25. Траех си досега, но реших, че е време да се намеся в защита на Кийосаки ( не че той има нужда от това ), а и на всички които не смятат, че са се родили научени и харесват такъв тип книги и автори.

    1. Бизнесът, инвестирането и изобщо личностното развитие не е като готвенето. Няма готови рецепти . НЯМА И КАК ДА ИМА, защото условията и, средата и хиляди малки и не чак толкова малки подробности са ВИНАГИ различни. Затова , всеки, който е очаквал наръчник по забогатяване – или е наивен или – глупак. Ползата от такива книги е в раширяването на кръгозора, в погледа от друг (и в много случаи неочакван ъгъл) към уж познати теми. В тези книги се дава храна за размисъл, а не карта към съкровището.

    Който малко поне е чел (и не му се е досвидяло да направи някого по-богат с десетина лева ), сигурно е усетил, че всеки автор си има своя концепция, която има основен лайтмотив. При Кийосаки , това е ” финансовата интелигентност”, при Портман е “конкурентното предимство”, при Рийс е ” фокусирането” и т.н. И е нормално в книгите им да се говори основно за тези концепции и да се дават пример, които ги илюстрират. За да се види тезата им възможно най-ясно! Нали не очаквате например: в един учебник по физика, да се обсъжда и ролята на Бог в сътворението на света?

    2. Има хора, които четат такава литература както дяволът чете евангелието. С презумпцията, че авторите са хитреци и шарлатани, които търсят лековерни баламурници. И само след 2 секунди – забележета: “на базата на собствените си знания и умения”? – разкриват подлия заговор на Кийосаки. Той , като една змия иска да ги изкуши да напуснат топлия и уютен рай на работното си място и да скочат в дебрите на суровата реалност.

    Мръсник е тоя Кийосаки и туй то.

    А това, че е преуспял в сферите, за които пише. Че е издаван в милионни тиражи – явно няма значение.

    Защото ” хм … собствен бизнес, … не и България”!

    А, къде ? – да попитам аз. Може би в ШВЕЙЦАРИЯ, в Америка при ” добрите ” работодатели. Или може би на Марс?

    Има хора, които не им стиска да рискуват. Това не е лошо. Лошото е , че не искат да си признаят и търсят начин да оплюят всеки, който твърди обратното. Сигурен съм, че и Бил Гейтс да дойде у тях да им даде съвет, пак ще го обявят за шарлатанин.

    3. Цитирам: ” малки магазинчета и фирмички на всеки ъгъл “. Явно малките фирмички не си струват усилията. Явно evelin ще чака да се появи възможноста да направи отведнъж голяма фирма и тога ще си даде зор, а?

    По думите й разбирам, че частна инициатива ( не дори бизнес ) за нея е нещо непознато. Защото … тука е България и всички работодатели са ” робовладелци”!

    Аз й предлагам да емигрира на острова на свободата и съм сигурен че дядо Фидел ще и осигури това за което мечтае. Другият вариант е Северна Корея.

    4. Едно нещо все пак е познала – частният бизнес не е лесно нещо.
    Според мен всичко свързано с извоюване на финансова независимост не е лесно.
    Обаче, ако си кюташ на заплата , без да се стремиш към нещо повече , защото …” тука е България и …. дрън дрън. – ЩЕ СИ ОСТАНЕШ САМО С ТОВА, КОЕТО СИ УСПЯЛ ДА СПЕСТИШ.

    Е , разбира се, винаги можеш да се омъжиш по сметка:)

    Това е от мен и ДОЛУ РЪЦЕТЕ ОТ КИЙОСАКИ!

    Между другото той изобщо не набляга чак толкова на частния бизнес. Много повече препоръчва работата с имоти. Дори съветва да не избързваме с стартирането на частен бизнес, преди да сме готови.

  26. Малко стара тема, но мога да споделя личен опит по нея :)

    Опита на човек от 12 години вързан на “хранилката” наречена заплата. Освен изброените от Рая предимства на заплатата, има и едни нематериални. С годините, ако не си съвсем тъп, можеш и да се изкачиш по пирамидата на организацията за която работиш. Тогава се появяват едни интересни неща: сутрин като отиваш на работа, поне 15-20 човека ти се усмихват, и учтиво пожелават “Добро утро”; когато вървиш по коридора, притеснително се отдръпват от пътя ти; за да влезе някой при теб, чука притеснено на вратата, и чака да изръмжиш “Да”; хората под теб са зависими, тези над теб се вслушват в мнението ти; винаги можеш да звъннеш и за 15 минути да събереш двадесетина човека, ако някъде работата опре до бой :) – това са само част от екстрите. Така човек се пристрастява към власта. И свиква с безпаричието :(

  27. Съгласна съм с теб, че ако се изкачиш достатъчно високо в йерархията, нещата стават много сладки и доста сигурни. Пропуснал си да споменеш как можеш да вършиш все по-малко работа, да излизаш от офиса когато ти скимне – “служебно”, разбира се – или как компанията ти плаща командировъчни, хотели и прочее когато отидеш в друг град- пак “служебно”.

    За безпаричието въпросът пак е спорен – зависи в каква фирма си и на какво ниво си. Взимането на заплата е безрисково – тоест, не си рискувал пари или време, за да осигуриш тоя приход. Докато развиването на бизнес е много по-рисково и дори да е развит, няма гаранция, че утре няма да се срути. Някой писа, че не знаел човек от заплата да е станал мултимилионер, което е вярно. Но шансът ти да започнеш бизнес и в рамките на един човешки живот да го развиеш до ниво Милиарди е горе-долу като да спечелиш от тотото.

  28. Много е важно човек да е осъзнат за себе си и възможностите си.
    Да можеш да кажеш – “Аз това го мога, а това не”.
    Аз съм много добър програмист и за това ми плащат добре. Но аз не бих тръгнал да правя софтуерна фирма – този тип организаторска работа не е за мен – да договаряш, да търсиш клиенти и т.н.
    Някой постави въпроса защо заплатата е по-сигурна от фирмата, след като при фалит на фирмата всички служители си губят заплатите. За работодателя винаги остава печалбата. Но не винаги има печалба. Понякога за много дълъг период от време си на загуба. Сериозна загуба. Но работниците получават заплатите си.
    И ще дам един прост пример.
    Преди година жена ми намери хубаво място и предложи да отворим магазинче за дрехи.
    Речено-сторено – направихме фирма купихме дрехи, стелажи, касов апарат и т.н. и започнахме работа.
    За първия месец реализирахме 1500 лева оборот. Изглеждаше много добре като начало, но се спря до там – някои месеци стигахме 1000 лева, други продавахме за под 600. В същото време плащахме 400 лева наем (спечелил, не спечелил – плащаш). Плащахме и 240 лева на едно момиче да работи на половин ден (реално това са около 360 лева с осигуровките). И естествено оборота не е печалба – стойността на продадените дрехи е поне 50% от оборота. Тоест за да излезнем на нула ни беше необходим оборот от поне 1600 лева. За да имаме печалба поне колкото получаваше момичето което работеше за нас, трябваше да имаме оборот поне от 2300 лева.
    Не се получи и затворихме.
    Факт е обаче, че наемодателя ни и продавачката спечелиха от нашия бизнес повече от нас.
    Факт е и че може да се печели от бизнес. Но трябва да имаш много резерви за времето докато почнеш да генерираш печалба.
    Другото което много хора не доглеждат е, че фирма с 10-15 служителя вече е относително развита – има договори, стабилни приходи и вероятно няма да фалира лесно. Но това не значи че генерира печалба за собствениците си.

  29. Тошко, благодаря ти за интересния коментар!

    Впрочем, ако печелите добре от заплата, не е нужно да започвате свой бизнес. Можете да потърсите варианти за инвестиране. Ако ви бива в анализите, помислете за капиталовия пазар (фондове, акции, облигации, ДЦК, валута, суровини – варианти много). Класиката в жанра – купуваш жилище и го даваш под наем, или купуваш лошо жилище, стягаш го и продаваш с печалба. Само пари да имаш ;)

  30. До към Тодор тоя тип бизнес (обикновен бизнес) 10% е успешен винаги е трудно с такъв тип да започнеш особенно ако си нов в тази сфера..

  31. Работя на свободна практика като компаньонка от 6 години-и в Б-я, и в чужбина. Преди да се захвана с тази работа, работех като екскурзовод на граждански договор, сезонна работа, т.е нефиксирана заплата. Вече 9-та година не работя за фиксирана заплата, но ми е много трудно вече, тъй като сегашната ми работа е свързана с тялото ми, нямам право на болничен, не се осигурявам.
    Много е трудно, тъй като залагаш на риск собственото си здраве, но се успокоявам с това, че като тегля чертата в края на годината, доходът ми е над средния за страната.
    За съжаление, в тази работа, ако не влагаш пари във външния си вид, си загубен. Да не говорим, че тялото и психиката ти се амортизират до краен предел.
    Има ли други момичета като мен? Как се справяте в чужбина, където конкуренцията е жестока и се работи буквално по 24 часа?

Leave a Comment