Наем или собствено жилище?

В предният пост – Плазмата на най-добрия ми приятел – ви разказах как Р. искаше да си купи плазма на изплащане. Моето виждане беше, че е по-добре да насочи парите си към нещо по-съществено като например кола или жилище.

Предложението за жилище като вариант предизвика интересни и противоречиви коментари. Затова днес ще поговорим за това дали е по-добре да живеем под наем или да имаме собствено жилище.

НАЕМ

Когато сте под наем, имате следните предимства:
1) не сте обвързани с жилището за повече от 1м напред, колкото е стандартното предизвестие, и винаги можете да се махнете.
2) горното ви дава мобилност, ако решите да смените града или – ако сте в голям град – района, в който живеете.
3) нямате ангажимент към поддръжката на жилището като ремонт, подобрения, договаряне със съседи и пр.
4) не ви интересува дали стойността на имотите пада – вие нямате имот.

едностаен апартамент - дизайн

Снимка: vidarbg.com

Но да сте под наем има и своите недостатъци:
1) трябва да се съобразявате с условията на хазяина – например ако имате котка, ако искате да смените тапети или да пробиете дупка за кабела на интернета.
2) правенето на подобрения (смяна на дограма или подова настилка) се обезсмисля, защото те не остават за вас. Ако утре хазяите ви прекратят договора, цялото тичане, организация и изтърпяно неудобство отива на вятъра.
3) никога не се чувствате пълни господари – дори съседите ви не гледат сериозно на вас, вие сте “временни”.
4) при евентуален конфликт с хазяите винаги ще сте по-слабата страна, понеже те са реалните собственици на имота.
5) след като 30-40 години сте плащали средно 500лв всеки месец, накрая не придобивате нищо.

СОБСТВЕНО ЖИЛИЩЕ

Собственото жилище също има своите предимства:
1) Можете да правите каквото си искате – прегради с гипсокартон, смяна на инсталация, дупчене на стените и прочее. Няма нужда да чакате позволение от никого.
2) Всички подобрения по жилището – топлоизолация, газификация и пр. – остават за вас и повишават стойността на жилището.
3) Можете да си вземете котка :)
4) Можете да превърнете жилището в източник на пари, като го давате под наем или го продадете изгодно.
5) След време жилището остава за вашите наследници.

едностаен апартамент - 3D скица

Скица: PineWood Valley, Slovakia

Но да сте собственик на жилище има и недостатъци:
1) Всички повреди при течащ покрив или наводнение засягат директно вас.
2) Трябва да се занимавате с документи, декларации, събрания на входа, кофти съседи и пр.
3) Ако решите да се местите е дълга и широка, особено ако искате да продавате.
4) Ако пък имате наематели, това може да ви струва доста организация, тичане по нотариуси, недай си боже и по адвокати (ако наемателите не са читави).
5) При покупка на жилище се обвързвате с голям кредит за години напред.
5а) После може да се окаже, че сте купили жилището по време на “балон” и ще плащате тази завишена цена години наред.

НАЕМ ИЛИ СОБСТВЕНО ЖИЛИЩЕ ?

И така, кое от двете е по-добро? Както обикновено, отговорът зависи от това какво искате вие. Зависи също на какъв етап от живота сте и какви са изгледите за бъдещето ви, а не само какво е настоящето.

Всички изброени дотук ЗА и ПРОТИВ са субективни и имат различна тежест за различните хора. Тоест, разправиите със съседите и събранията на входа за мен са дребно неудобство, докато за друг това може да е сериозен недостатък. В това отношение всеки трябва да прецени нещата сам за себе си.

Решаващият въпрос е струва ли си да се обвържете със заем за години наред, за да имате собствено жилище? Освен заема ще имате и допълнителни ангажименти, голяма отговорност, разходи по поддръжка и пр., но основното ПРОТИВ тук е ангажимента да плащате вноската по заема всеки месец.

Добре, но нали трябва да живеете някъде? Тоест, ако не плащате ипотека, ще плащате наем.

Данни към 24.03.2011:

Според imot.bg , за 50 000лв в София имате сериозен избор от гарсониери.

Според moitepari.bg , ако купите жилището с кредит 40 000лв и 10 000лв лични, опциите са:

500лв м. вноска за 10г

300лв м. вноска за 30г

За наем на гарсониера пък се плаща 250лв-500лв в зависимост от това къде се намира и дали е обзаведен (пак според imot.bg ).

Това означава, че разходите по наем и придобиване на жилище са съизмерими. Дори да приемем, че наемът е малко по-нисък, срещу още 30% отгоре на месец (максимум!) бихте могли да придобиете имота. А след като имате имот, имате сигурност и потенциален източник на пасивен доход чрез наем, както и нещо наистина солидно, от което децата ви ще се възползват наготово. В този смисъл жилището може да се разглежда като инвестиция .

Въпреки че покупката на собствено жилище влече много финансови въпроси, самото решение трябва да се погледне и от житейска, а не само от чисто финансова гледна точка. Добре ли сте с парите? Имате ли стабилен партньор в живота? Готови ли сте да се обвържете с определен град за няколко години напред? Можете ли да разчитате на себе си и на своята дисциплина за изплащане на заема?

Когато човек е млад, иска всичко сега и веднага. Иска стандарта на по-опитните от него, а забравя, че на тях са им били нужни години, за да го постигнат. Падала съм няколко пъти в този капан и сигурно още ще падам – човек се учи, докато е жив… ( Как пилея 20-те си години )

И все пак ако решите да купите жилище, внимавайте с избора. Не се хвърляйте на големи тристайни жилища за по 100 000лв, ако финансите ви са още крехки – започнете с гарсониера. После я продайте и купете двустаен, ако искате, и така постепенно ще стигнете до по-голямо жилище. Постепенно, не от раз.

Защото човек се учи, докато е жив, и е нормално да прави грешки. Ама сериозните грешки ги изплащаме, докато сме живи :)

43 thoughts on “Наем или собствено жилище?”

  1. “Дори да приемем, че наемът е малко по-нисък, срещу 30% отгоре бихте могли да придобиете имота” – Все пак трябва да се има предвид, че реално имотът става ваш едва след като платите и последната вноска. Дотогава е ваш под условие. Вярно, че парите дадени за наем изглеждат хвърлени на вятъра – но това не е така. Наемът ви дава свобода и колкото и странно да звучи, но ви намалява доста разходите – ако имате ваше жилище бихте купували много по-скъпи мебели и бихте правили големи ремонти – например ще искате супер скъп дъбов паркет или кухня последен писък на модата. Това е лукс и се заплаща – и това на всеки 5-10 години. При начална покупка на жилище – ремонтът обикновено е със замах и струва 1/3 до 1/2 от цената на жилището. Тези пари когато си под наем са спестени.

    От друга страна вярно, че едно жилище може да генерира приход – от наеми, но това може да се прави дългосрочно и освен това, не е добре преди това да сте направили супер ремонт за 1/2 от цената за да живеете в него. Просто тия пари трудно ще се върнат под формата на наеми.

    Просто наемът ви кара да живее по-прагматично. Собственото жилище – по-луксозно. Т.е. грубо казано ако купите едно жилище за 80 хил. лева, в началото ще направите ремонт за около 20-30 хиляди/може и по-малко, но е малко вероятно/. А само с тия пари бихте могли да живеете под наем да речем 80 месеца.

  2. Един приятел завърши финанси наскоро, та според него в “белите” държави наемите са около 1/300 част от цената на жилището. Тук (Варна) цените на жилищата са средно 200 наема, т.е. има повече логика да си го купиш, защото наемите са високи спрямо стандарта 1/300.

  3. “Първо си купете гарсониера.. после я продайте и т.н.” – трудно ще излезе сметката по този начин. Всяка една покупко/продажба обикновено е свързана с разходи и то не-малки. Да не говорим за ремонтите. Това особено важи, когато се купува жилище за живеене, а не за спекулации/т.е. купуваш, правиш само малък ремонт за да има търговски вид и продаваш/

  4. @Rowan – Имаш грешка, на запад едно жилище средно се изплаща за 120 наема. Или друга сметка – 3 средни годишни заплати на семейство. Къде сме ние?

    П.П. – Последните години на имотния балон не се броят.

  5. @mick – Може, моето инфо е такова. БТВ мераците на българина за свое жилище са си до манталитета. На наемателите – ако си се установил в София, нямаш переспектива да се местиш някъде заради работата си – по-голямо село няма. На наемодателите – нямаме крупни наемодатели (онези големите блокове на един собственик, строени точно за да се дават жилищата под наем), тук твърде често се налага да се местиш (гушнала букета бабата, внуците продават жилището и т.н.). Ако си със свое обзавеждане, две смени на квартира и мебелите повече не можеш да ги сглобиш. Накрая ти писва, теглиш заем и спираш да се местиш (бтв, сегашната ми квартира ми е последната, тръгнат ли да я продават, ще я купя, въпреки че не съм сигурен дали ще остана да работя тук).

  6. Еми и аз бях под наем. Винаги си търсех нова квартира в която никой не е живял за да не се налага да чистя след някой немърливец – и винаги намирах – сменил съм 3 квартири. В първата проблема беше, че хазяйката дигна наема. После пък жената на която беше втората се върна от чужбина. От третата сам излязох защото вече си бях взел жилище. Просто като се премести човек 2 пъти и му писва. Който се е местил в рамките на година – две , два и повече пъти знае за какво говоря. Чувстваш се зле, губиш време, губиш пари, всичко ти се обърква. Ако имаше квартири както в чужбина – ок, има стабилност, но тук си малко на кефа на хазяина. Сори ама един трус като местене ти влияе 2 месеца…. Съжалявам само за едно, че си взех гарсониера, а по-добре беше да си направя някаква малка къщичка на 5-10 км от града ( има места с градски автобуси ). Добавената стойност е много по-голяма, има къде да паркираш и няма риск голям да се разправяш с дебили – просто правиш високи стени. А и можеш да си правиш планове как ще си направиш басейн :). Така, че сега мисля да продам кутийката ….

  7. @mick – прав си и за 3те годишни заплати, и за разходите по продажбата. Въпреки това обаче продажбата не е невъзможна и си избива парите, но естествено трябва да се изчака малко, не може да купиш и да продадеш жилище в рамките на 2-3 години (освен ако няма някакъв бум на пазара).

  8. Относно 2-ра точка на “Но да сте под наем има и своите недостатъци”, може да се поспори. В моя случай, когато бях на квартира, разходите за подобрения се приспадаха от наема. Един пример: Договорих се с хазяите да сложа ламинат, като разходите за материали се приспадат от наема, а разходите за труд и транспорт се поемат от мен с цел да ги “навия” за инвестицията защото труда и транспорта оскъпяват нещата със 100 лева. Ламината+постелката+первазите+крепежни елементи+преходна лайсна = 400 лв., наема ми е 100 лв. т.е. 4 месеца няма да плащам наем. След като получих зелена светлина за действие, се обадих на един познат който има строителна фирма. От обектите които той строеше се сдобих безплатно с крепежни елементи, парчета постелка и др., а и най-важното – чрез въпросния ми познат си купих ламинат със голяма отстъпка и цената на всичко падна на… 300 лв. Равносметка: аз имам хубав ламинат вместо грозния мокет, хазяите подобрение на имота им без да са си мръднали малкия пръст, 4 месеца никакъв наем и най важното: 100 лв излишък който инвестирах в друго нещо. ;)

  9. @Пламен – да, малко е спорно, защото зависи от хазяите. Но все пак тичането, самия ремонт и пр. са били за твоя сметка, а после като се изнесеш отиват на вятъра; ако пък се преместиш в нова квартира трябва пак да го правиш на своя глава.

  10. Доста квартири съм сменила, при това с много “екстри” – мизерия, вдигане на наеми, кофти хазяи, пренасяне на багажи и т.н., и т.н. Не, че се забравя … но беше отдавна :)))

    В кариерните години се хванах на 2 работи, за да движа спокойно изплащането на кредита.
    За 10 години, при относително СТАБИЛНИ ДОХОДИ (на 5-тата година се предадох от умора и избрах по-доходната и по-вълнуващата Компания), НАМАЛЯВАЩИ ВНОСКИ (бях си направила труда да проуча добре всички условия и разходи) и УСПЕШНО (а може би и безпрецедентно) предоговаряне на лихвения процент (цели 2 пъти), придобих малко жилище, което в никакъв случай не ме превърна в крепостен селянин.

    Напротив, мобилна съм и днес, но имам свой собствен пристан …
    ———————–

    Още една гледна точка :)

  11. Относно т. 3/ и 4/ като предимства когато си под наем не всичко е точно така. Все пак има общи части, поддръжка и т.н. За падането на стойността на имота не знам, но при вдигане – непременно ще ти се обадят, че трябва да ти вдигнат наема ;)
    Навремето имаше и едни ‘фондови’ жилища или общежития – те вярно си караха на принципа ‘докато стават за живеене’. Сега за добро или лошо вече почти ги няма. :)
    А строителния ‘балон’ който се спука, се отрази най-вече на тези /като англичаните/, които купуваха ‘на зелено’, но за да продават после. За руснаците този проблем го нямаше толкова, защото купуваха ‘на ключ’ и в повечето случаи за живеене, не за продажба. Сега при тях обаче е проблема, че могат да ползват апартаментите някоя седмица, но и да дават средства за поддръжка като за година, а наема за 3-4 мес. нещо не идва като голяма печалба според очакванията.

  12. @Рая – наистина случая е много частен, но може да се разглежда принципно. Тичането е силно казано, все пак живея в малък град и транспорта ми излезе буквално без пари, а труда не го броя, защото си наредих ламината сам за има няма 4 часа в един съботен следобед. Относно подобренията… понякога се налага да се правят такива. В моя случай ми се налагаше да стъпвам по един ужасен смърдящ мокет, който се почистваше адски трудно.

  13. @Rowan – Манталитетът… Жилището било нещо сигурно. Да, сигурно е, но когато е напълно твое. Иначе винаги съм се чудил на американците например, или на японците – видяхте ли им къщите? Дървени – възможно най-евтини. Рядко има монолитно строителство. Дали пък те не се чудят на нас? Ами толкова бедни и вместо да инвестираме в производства и бизнеси ние хвърляме луди пари за монолитно строителство/и то със съмнително качество/. Закопаваме по този начин ужасно много пари за излишен лукс.

  14. @Рая, аз много харесвам блога ти и редовно го чета, макар не винаги да съм съгласна с позицията ти. В случая ми се струва, че пишеш за нещо, по което нямаш преки наблюдения и не си се опитвала или поне замисляла сериозно за закупуване на жилище.
    В крайна сметка, в този блог имаш доста статии, посветени на връщането на един заем, който в светлината на сумата за едно жилище, е нищожен, но въпреки това от статиите си личи,
    че изплащането му значително е затруднило живота ти и най-малкото, е забавило и отложило доста други твои планове и идеи. А ако тази ситуация се очертаваше да продължи 15-20 години?

    Аз имам доста приятели, които си купиха жилища, също така доста, които могат, но не искат и вече много години си живеят под наем. Читави хазяи се намират с повече търпение и усилия.
    Това, което намираш на първо четене из сайтовете не е съвсем така, ако искаш да си купиш нещо що – годе читаво.
    Но всичките, купили жилище, са със заеми за не по-малко от 20 години, независимо колко изгодни са офертите, които се предлагат. И сега ако направим сметката,
    че повечето са някъде между 25 и 35 годишни и в следващите 20 години, когато ще имат семейства, деца, други проблеми, ще се опитват да се реализират по някакъв начин в живота, ще им виси един немалък заем. За голяма част от тях това автоматично слага край на всякакви идеи за собствен бизнес, обучения, развитие и въобще инвестиране в каквото и да е, защото “вноската е най-важна”.
    Когато чуеш от приятелите си, които имат проблеми със здравето, че ще отложат решаването им, защото трябва да платят вноската, поглеждаш по-различно на нещата.
    Да не говорим, че когато човек си купува жилище, гледа да е колкото може по-хубаво, защото едва ли ще има шанс да го смени после, обзавежда го с по-качествени неща, въобще склонен е да се изхвърля и да надскача възможностите си, защото “един път се прави”.

    С всичко това, което изписах, не казвам, че собственото жилище е лошо нещо, а че трябва много внимателно да се обмисли и прецени моментът, когато да се предприеме такава стъпка, защото може както да ти даде спокойствие и сигурност, така и да те загроби.

  15. mick – това за американците е вярно. Къщите са от картон, но пък доста добре направени. Тук в Канада е същото. Но съгласете се че в крайна сметка тези къщи издържат на повече от 30 – 40 години. Ако на някой му трябва повече ами не е трудно да си построи човек, не е и по скъпо. Всичко се прави от удобство и от гледна точка на околната среда. Я представете си че решат да събарят някой блок в България, експлотационния му период е свършил например и са обещетили собствениците подобаващо – демек няма недоволни. Кажете ми сега след като го разрушат какво ще правят със всичкия тоя стоманобетон дето остава, натрошен. Знаете ли колко струва само да се депонира това нещо, да не говорим че никое депо няма да се съгласи да приеме толкова отпакък наведнъж. Просто в един момент след разрушаването на бетонния мастодонт неговия труп също се оказва проблем. Не стои така въпроса с дървенията. Ако искате може да я изгорите даже на подпалки, въпреки че не е препоръчително.

  16. @Denny – много интересен коментар. Не си права обаче, че не съм се замисляла сериозно за жилище, дори и в момента мисля в тази насока. Моето виждане относно самата покупка, финансирането и обзавеждането са по-различни от това, което описваш.

    Впрочем забележи, че конкретно в тази статия умишлено няма краен извод, няма препоръка “това е по-добро” или “онова е по-лошо” – именно защото всичко е строго индивидуално. Затова макар че личната ми позиция е ЗА собствено жилище, в материала съм се постарала да дам нещата безпристрастно :)

  17. @Пламен Пенев- да ти имам проблемите в малкия град. Аз в такъв 50-60к жители имам два апартамента на 500 метра от центъра. В София и Варна (за другаде нямам наблюдения) си е е*ало цифроманията с цените и разправиите с изкуфяли бабички-реститутки. Проблеми с хазяите там няма, защото няма търсене на квартири, и са много сговорчиви, радват се въобще да вземат някакъв наем.

    @Свилен Николов- трай си да не се усетят, че и аз съм си набелязал една къщичка извън града. Да им се чудиш на акъла за какъв се навират в панелките, заробени доживот да изплащат, когато за същите пари може да си вземат къща, която ако се наложи може и да се надстрои.

  18. Всички фактор за и против са субективни , отдавна е измислен начин за оценка дали си заслужава да се купува или не и това е 120 месечния наем (10 години) , както и цените и лихвения процент , има 2 случая – инвестиция носеща доход от наем и лично ползване , в предишен коментар го обясних но ще напиша кратко отново – сумата дадена за апартамент би донесла повече доход от лихва отколкото наема които ще получаваме (без да броим факта че имаме и разноски по имота, както и факта че цената пада вместо да се вдига)- т.е. към момента недвижимия имот не е добра инвестиция , може след 5 години ситуацията да е друга разбира се но за сега отговора е НЕ .. варианта за лично ползване – балона с цените все още е надут , лихвите за ипотечни кредити високи , евентуално придобиване е свързано с разходи по имота , общите части , данъци , както и по големия разход за ремонт и обзавеждане , водени от формулата за 10 годишния наем установяваме че наемите към момента са ниски а цените на имотите високи .. в заключение можем да кажем че в последните 5-6 години , както и към настоящия момент придобиването на жилище не е оправдано с много малки изключения (около 1 % от случаите,мързи ме да обяснявам по подробно) , с уговорката че е възможно след 5-10 години ситуацията да се промени , но дори и променената към по благоприятно ситуация купуването на жилище не е за всеки , изисква се сигурност и добре обмислени планове за период от поне 20 години , затова не се учудвайте на тези на запад от нас , повечето живеят под наем не заради невъзможност да си купят жилище а заради това че осъзнават добре по горните факти и имат по висока финансова култура

  19. @Х – “сумата дадена за апартамент би донесла повече доход от лихва отколкото наема, който ще получаваме”. Това може да стане само ако сравняваме варианти, в които имаме СВОИ 50000лв на разположение и въпросът е да купим жилище или да живеем от лихвите.

    Но в случая разглеждаме жилището първо във варианта “лично ползване” и после като инвестиция. Освен това ако човек тегли заем 50000лв за жилище е оправдано, но да тегли заем 50000лв и да чака да спечели от лихва по депозит е невъзможно.

  20. Освен това на запад имат и много много по високи данъци за жилищата си. Един апартамент от порядъка на 100 квардрата е около 2000 долара годишен данък. В България и в частност в Бургас е около 200. Тоест разлика 10 пъти. Другото, на запад са доста по мобилни хората. Изкочи ти работа в другия край на държавата и хукваш защото заплатата не е за изтърване и възможностите са много повече. Какво пак ще продаваш ли? Апартамента дето го купи преди година? …..

    Аз имам какво да кажа по темата въпреки че е малко в страни от нещата.
    Значи в момента се опитвам да отдам под наем 3 стаен апартамент в центъра на Бургас за скромна сума от 450 лева. За съжаление вече втори месец хората само го оглеждат и нищо повече. Никой не е живял там откакто съм заминал и е в много добро състояние но май цената е много висока. Аз пък съм си направил сметка, че по ниска цена не мога да предложа и евентуално ако предложа то ще е за сметка на едната стая.

  21. Аз разглеждах нарочно 2-та варианта инвестиция и лично ползване , думата инвестиция означава че имаш едни пари и искаш те да ти носят доход така че не виждам да има нещо неясно по първата точка , варианта лично ползване предполага че нямаме парите и ни трябва жилище , покупката на такова е неоправдана към момента заради високите цени на имотите , съпътстващите разходи и много други , още повече че има голямо предлагане на квартири на ниски цени (обясних какво значи ниски) и отговора и в 2-та случая е НЕ (то това е и причината да няма сделки с недвижими имоти последните 2 гоини и да падат цените)

  22. Ето и моя опит по темата

    В момента се опитвам да отдам тристаен апартамент под наем за цена от 450 лева на месец. За съжаление желаещите са малко. Аз от друга страна съм си направил сметка, че не искам да го дам за по ниска цена и най вероятно скоро а може и никога апартамента да не види наематели. На мен това не ми пречи много. Обаче когато почнах да разпитвам познати в Бургас за този наем доста от тях ми посочиха, че е висок. Оказа се, че на подобна сума хората отиват на ипотечни заеми, един вид по лесно им излиза да вземат ипотечен кредит за 25 години, отколкото да плащат наем.

    Мога да оправдая подобен подход, защото аз също бих работил така ако имах възможност. Но не мога да разбера, поведението на банките в този случай. Толкова ли лесно почнаха да отпускат ипотечни зами. Няма ли някакъв страх от повтарянето на кризата, верно че през 2009 година събраха доста пари, но още не мога да разбера, защо не е извлечена никаква поука от преминаващата криза и балона с имотите отново почва да се надува…..

  23. Балона на имотите няма как да се надува вече. В скоро време и данък сгради ще се вдигне чувствително.

  24. По коментарите за къща!
    Прекрасно като идея, но много по-трудно като реализация [не се отнася за хора с големи възможности, а за средно статистическите българи :)]. Живяла съм и в къща – домът на родителите ми.

    Сега, от позицията на опита и когато мога да сравнявам моя начин на живот и техния, ще добавя:
    Безкрайно по-лесно се стопанисват 70 кв.м.;
    За къщата се изискват повече ресурси, в т.ч. и много време, защото се предполага, че ще има и двор.

    Вярно, прекрасно е удоволствието да си окосиш ливадата преди дъжд, а вечерта да седнеш на верандата и да общуваш с любимите хора на въздух. Последното е ОК, при наличие на време, разбира се. Дано дочакам пенсионната възраст …

    По повод публикацията – Рая е права! Въпрос на гледна точка, желания и възможности:
    а)като инвестиция
    – да, при наличие на свободни парични средства и решение за бизнес в тази област … може би с повече от едно жилище и най-добре в центъра на София :)
    – Наем или лихва? Отговорът зависи от количеството пари и добрите сметки;

    б) за “лично ползване”
    – при наличие на свободни средства – нищо по-добро от собствено жилище, но не “на зелено”, а с нотариален акт и ключ;
    – при липса на средства и ако жилището е приоритет – заем да, но при завършено образованието и при стабилни доходи;

    в) вид жилище
    – при възможност тухла и централно отопление (аз по-добро отопление от ТЕЦ не познавам, може би защото случих на съседи и сметките са разумни);
    – при повече възможности … и време – къща.

    г) срок на ипотечния кредит
    – след добра преценка, възможно най-краткия … Какво значи 30 годишен срок? Че аз да не строя Байкало-Амурската магистрала?
    – удоволствие е да се живее без кредити :)

    д) вноските
    – незнам дали остана банка, която да предлага нещо различно от анюитетни вноски …
    – потърсете банка, която отпуска заем с намаляващи вноски – лихвите, които ще заплатите за срока на кредита, са значително по-малко.

    Какво е положението в САЩ, Канада или Англия … Ами друга икономика, друго строителство, друга народо-психология, но за живеещите в България все още важи поговорката “моя дом е моята крепост”.

    Пролетно настроение и хубави почивни дни!
    Започнете с плановете в понеделник :)

  25. Не знам аз си мисля, че къщата си струва много повече.
    1. Килийката – гарсониера е някакво място за пребиваване. Днес съм си у дома и какво постоянно някакви шумове, дрелки, хора.
    2. Една къща носи наистина удовлетворение, че си собственик, а апартамента какво – 5 квадратни метра и след това се срещащ с някой то отсрещния балкон, съседката те гледа иззад пердето или се срещащ във входа с някакви дебили.
    3.Ако къщата е на хубаво място може да стане и хотелче :).
    4.Ако се направи както трябва няма да има кой знае какво да се поддържа…ама трябва акъл кое как да стане, а не да сееш чушки и домати
    5. Можеш да си вземеш някаква по-голяма макар и стара кола и да се кефиш че има къде да я паркираш. Има готини джипчета по 4000-5000 лв.

    Изобщо къщата е съвсем друг стандарт и начин на живот.

  26. X го каза най-правилно. Смяташ внимателно и действаш според сметките, а не според емоциите. Трудно е , ама е правилно:)
    1.Ако имаш готови пари – дай ги на депозит (или инвестирай в друг актив). Няма смисъл да ги затваряш в жилище. Още не му е времето.
    2. Ако нямаш готови пари?

  27. 2.1. Нямаш пари, но имаш висок доход и можеш да отделяш необходимата сума за месечните вноски. Спестявай и трупай. Можеш вече да търсиш изгодната оферта – най-добре е при съдия изпълнителите. Има много имоти, които се продават заради необслужени кредити. И още повече ще стават. Там може да се уцели добра цена. Но не бързай, още има накъде да падат цените.

    2.2. Ако нямаш пари и нямаш висок доход?
    Ами, сори Майкъл , ще чакаш по-добрите времена ( повисоки доходи, шестица от тотото, чичо от Америка и т.н. )

  28. Статията е много добра и наистина кара човек сериозно да се замисли дали да живее в собствено жилище или квартира

  29. Благоря, че сте сложили източника под нашата снимка, която сте използвали за статията. А иначе по темата, ако къщата е от монолитен пенобетон има освен голямо ценово предимсво и много ниски разходи за отопление и охлаждане.

  30. Чудесна статия. Само искам да вметна, че в София няма жилище, което да струва 50 000 лева и да става за инвестиция.

  31. Мда вечния спор: под наем или да купя?
    Нека Ви разкажа една история която ми сподели един възрастен господин работещ във ВМЗ Сопот. Та значи преди 30-на години със наличните пари, заем от роднини и от банка човека си купува двустаен апартамент в новия и перспективен квартал на Пловдив – “Изгрев”. Не щеш ли няколко години по-късно до квартала се заселва цигански катун, който се превръща в квартал Столипиново. И за човека се оказва че е инвестирал в апартамент до най-голямото циганско гето в Пловдив. И в момента апартамента стои обявен за продажба на смешната за Пловдив цена от 30 000лв и няма кандидати. Втора история имам два апартамента в един град в Северозападнала България. Ами не се връщам да живея там защото няма работа и няма доходи за мен. Скоро ще бъде закрито и военното поделение в града и очаквам и наемите да паднат драстично. Така че мислете добре при купуването на жилище. В статията Рая услужливо е забравила да каже: 1. Жилището не е твое а на банката и това много лесно ще разберете ако сте в затруднение и пропуснете 2-3 вноски през тези 30години. 2. Още поне 50% от сумата за придобиване на жилището се влагат в ремонт и обзавеждане. 3.Разходи по застраховане, данъци имоти и смет. 4. Ако го купувате с цел инвестиция и последваща препродажба трябва да знаете че 9месеца е средния срок за който може да го продадете – т.е. превърна се в много НЕ ликвиден актив.

  32. Абе хора, какво говорите за мобилност все едно сме САЩ. Едно е да си намериш работа в друг щат на 10000 км, друго е от София да отидеш да бачкаш известно време в Пловдив, ей го къде е – 1 час път. Плюс това къде ще ходиш от София да работиш, като перспективите са тук? В много малко случаи в провинцията има повече възможности, според мен главно свързани със земеделие, селско стопанство и туризъм. Във всички други сфери – икономика, търговия, бизнес, логистика, IT – всичко е в София… В държава, където по всички проучвания личи, че до няколко години София ще е с население половин България, е някак си странно да твърдиш, че се притесняваш да си купиш жилище в София, заради мобилността….

  33. dunedanetz – Защо трябва всички IT фирми да са в София, и дали ще бъде все така? Добре, че има криза, че да няма големи задръствания.

    Иначе мобилност значи и да си вземеш апартамент в един квартал, и след като го презастроят 2 години по-късно, да се преместиш в по-хубав такъв. Или – да си вземеш малко жилище, и след няколко години по-голямо. Или ако нещата загрубеят – по-малко. Даже в същия град. В момента една голяма част от софиянци/българи са вързани за своите жилища и само се оплакват, че работа в техния град няма или пък са в София, но са с малки доходи и не могат да си отопляват даже жилищата и искат държавата да им помага/нищо че имат жилища за стотици хиляди лева/.

  34. Интересна тема и много интересни коментари:) Искам да ви споделя разказ на мои познати от Германия. Хората живеят на 5-6км от голям град. Имат местенце и са си пострили къща от там някакви материали, срок на годност – 50г. Е, добре, ами след това? Ами ще я съборим и да си построят младите каквото искат.
    Ами вие?
    Ние, отиваме в дом за възрастни срещу пенсия.
    Не е ли тъжно?
    Не, така правят много хора!
    Шокирах се, меко казано. Никакви планове за това: да помагаме на децата. Манталитета им е: Като станат на 18 – плащаме им квартира, докато си намерят работа и да се оправят. Ами те какво казват (децата): Първо казват мразя те, след няколко години – благодаря:)

  35. Да голяма глупост е това да се грижим за “детенцето” на 30 години и да мислим за децата , да им осигурим дом , кола, образование , работа , да им гледаме децата и т.н. , ами че те да не са глупави, това само в БГ го има , стане ли на 18-20 , до първата година в университета или до първата заплата и аиде беше ми приятно , нека се оправя в живота , е нормално е ако закъса да му се помогне 1-2 пъти след това но не повече .. а тук им правят мечешка услуга грижейки се за тях им се отнема самостоятелността и понякога и стимула за развитие , да видим дали някои ще работи за 300 лева ако плаща сметки , квартира(или ипотека) , храна и други разходи .. а сега какво става мама и тате плащат сметки и храна , живеят при тях и тия 300 лева са за кафенца и цигари и някоя дрешка понякога .. на кого правят услуга родителите я се замислете .. май само родните “бизнесмени” печелят от това че има кои да им работи за 300 лева

  36. @Х, Георги – ужасно сте прави за “грижите”, те наистина са мечешка услуга. Хубаво е рано в живота човек да се научи сам да се оправя, а по този начин и много повече цени парите и материалните придобивки, много повече цени помощта на родителите си (когато му се наложи).

  37. фреш портокал и Dangerous са написали главните пропуски в статията, които са съжаление са доста фундаментални и оттам правят статията доста неефективна като съвет. Подкрепям ги и бих допълнил още – никой не би седнал да изплаща гарсониера, за може после да я продаде и да си купи по-голямо. Много подвеждаща логика. Първо натурата на човека е такава, че когато си живял 20г. някъде, е много трудно да те изкарат оттам, привързваш се емоционално към собственото жилище и всяко местене и препродаване е изтощително и мудно като процес; второ, разликата между 20г. гарсониера и нов двустаен например, е повече от непосилна за повечето хора в България без нов кредит, равнява се на поне още една гарсониера и половина; и трето, изплащайки гарсониерата 20г., ти изплащаш между две и две и половина гарсониери всъщност. Такова е оскъпяването за такъв дълъг срок, да не говорим за лъкатушенето на пазарните цени които могат да обезмислят това начинание дори и при най-добрите кредитни условия (каквито няма в България).

  38. За гарсониера човек може да събере половината пари сам, и само останалите да са на кредит. В малките градове е възможно да събереш и цялата сума. По мои сметки 5 до 7 години.

    Не е вярно, че няма хора, които си купуват гарсониера и постепенно минават на по-големи жилища. Друг е въпросът, че това не е масова практика, но кога ли масовата практика е била най-доброто решение?

    Фокусът на тази статия е да сравни двата варианта: наем и собствено жилище. По-подробно за покупката на жилище: http://kadebg.com/100-000-lv-jilishten-kredit/

  39. Ако приемем че едно такова жилище се изплаща средно за 30 години и ако приемем че разликата между стойността на наема и вноската по кредита е да речем 100 лева и ние ги внасяме във банков депозит с лихва 5%. А сега да сметнем след 30 години колко пари ще имаме в банката? Точно така, познахте – достатъчно за да си купим три такива жилища (ако приемем че цените се задържат същите). На всичкото отгоре ние ще сме живели под наем и ще сме си спестили голяма част от разходите – такси смет, данъци и тем подобни.

  40. Wizardnote, добре дошъл/дошла в коментарите! Интересна гледна точка, не се бях замисляла за това какво може да се направи с разликата.

  41. Цените на имотите са просто скандални на фона на заплатите. Наемите ще си стоят високи в градове като Варна със сигурност, така че дали ще си купиш жилище или ще си под наем, няма да ти излезе евтино

Leave a Comment