"Afternoon on the balcony" by Mikhail and Inessa GarmashЕдна моя позната има собствен бизнес вече 5 години. Тя е на 36.

Може би е по-точно да кажа, че работи на свободна практика*, защото тя няма служители. Върши всичко сама, с малко помощ от семейството си.

*За разликите между собствен бизнес и свободна практика вижте тук ( Какво е собствен бизнес и какво не е ), а подробно за свободната практика тук: Фриланс (свободна практика) .

Годините преди бизнеса са били тежки финансово, включително откъм пари за хляб. Със създаването на бизнеса постепенно нещата потръгват и клиентите се увеличават. Сега, 5 години по-късно, нещата са по-добре от всякога. Тя работи на пълен капацитет и дори връща клиенти. (И явно не е допуснала Моите 13 фатални грешки при стартиране на бизнес .)

Връща клиенти?

Да връщаш клиенти в момент на криза?! Да изпуснеш момента, когато бизнесът върви нагоре?! Каква разумна причина може да има за това?

Нейната причина е, че тя вече работи на пълен капацитет и не може да отделя повече време за работа, без това да навреди. Повече работа означава повече стрес, по-малко сън, по-малко време със семейството, изнервени ситуации и прочее. (Впрочем аз лично напълно я разбирам. Подобни неща се въртяха също из моята глава, когато за работа за 1200лв си казвах “Дано да не ме одобрят” .)

Естествено, остава въпросът защо не си наеме хора, които да работят за нея – нейният тип бизнес го позволява. Тя обаче не иска да допуска нови, при това външни хора в своя бизнес. Това е свързано с определени рискове и само по себе си би отворило доста работа по търсене, подбор, обучаване и пр.

Е – работа, работа, колко да е работата? Ще го направи веднъж и после ще изкарва още повече пари. Нали така?

Нейният отговор на това беше “Е да, ама за какво ми е? Не ми трябва повече. Изкарвам достатъчно.

За мен това беше забележително по две причини.

1) Първо, трудно е да разбереш сам за себе си колко ти е достатъчно. Сега е модерно човек да иска много, а когато има много, да иска повече. Ей така, по навик. Да, няма лошо да искаш повече, защото това те бута да вървиш напред. Но ако не знаеш колко точно искаш, никога няма да си доволен. Ще имаш повече, но и ще искаш повече.

Снимка източник: http://www.novavizia.net

Отклонение: в книгата “Факторът Късмет” на д-р Ричард Уайзман има много интересни изследвания за разликите между късметлиите и хората, на които все не им върви. Една от големите разлики е тази, че късметлиите винаги се радват на това, което имат, оценяват го и му се радват. Останалите правят обратното – винаги мислят за това, което нямат и никога няма да имат, депресират се и се отчайват.

Като се радват на това, което имат, късметлиите са наясно с всички възможности, които им дава то, и не ги пропускат. Те са по-спокойни и щастливи, което пък им позволява да са по-наблюдателни и смели към новите възможности. В резултат накрая те все пак получават повече, макар да не са се стремили специално към това “повече”.

Обратно, хората без късмет са с нисък дух, понеже постоянно дълбаят върху това какво им липсва и какво нямат. “Повече” за тях става фикс-идея и те залепят погледа си върху нея, като по този начин пропускат да се огледат за всички онези неща, които са под носа им наготово. В резултат накрая те си остават на сегашното положение. Иронично, именно фиксацията им към това “повече” ги лишава от него.

2) Второто нещо, заради което нейното “достатъчно” ме провокира към размисъл, е че тя говори открито за вижданията си. При положение, че сме свикнали винаги да искаме повече и да мислим консуматорски, нейната различна позиция със сигурност привлича критика (често тип “Не ме занимавай с факти, имам си мнение!” ).

Мога да си представя евентуалните реплики:

  1. “работи сега, докато си млада”
  2. “сега имаш клиенти – после може да нямаш”
  3. “работи здраво няколко години и после само почивка”
  4. “втори път няма да ти се падне”

И още, и още.

Но в крайна сметка какво казват другите отстъпва на второ място пред това, което ти самият мислиш. Защото каквото и да говорят, утре ти ще си човекът, който ще изживява взетото решение. Ти ще си човекът, който ще трябва да работи допълнително. Не те.

PS. Направете си абонамент по email за новите материали от kadebg. Отделно може да покажете, че сте наш човек – станете регистриран потребител !