“Не искам повече пари”

"Afternoon on the balcony" by Mikhail and Inessa GarmashЕдна моя позната има собствен бизнес вече 5 години. Тя е на 36.

Може би е по-точно да кажа, че работи на свободна практика*, защото тя няма служители. Върши всичко сама, с малко помощ от семейството си.

*За разликите между собствен бизнес и свободна практика вижте тук ( Какво е собствен бизнес и какво не е ), а подробно за свободната практика тук: Фриланс (свободна практика) .

Годините преди бизнеса са били тежки финансово, включително откъм пари за хляб. Със създаването на бизнеса постепенно нещата потръгват и клиентите се увеличават. Сега, 5 години по-късно, нещата са по-добре от всякога. Тя работи на пълен капацитет и дори връща клиенти. (И явно не е допуснала Моите 13 фатални грешки при стартиране на бизнес .)

Връща клиенти?

Да връщаш клиенти в момент на криза?! Да изпуснеш момента, когато бизнесът върви нагоре?! Каква разумна причина може да има за това?

Нейната причина е, че тя вече работи на пълен капацитет и не може да отделя повече време за работа, без това да навреди. Повече работа означава повече стрес, по-малко сън, по-малко време със семейството, изнервени ситуации и прочее. (Впрочем аз лично напълно я разбирам. Подобни неща се въртяха също из моята глава, когато за работа за 1200лв си казвах “Дано да не ме одобрят” .)

Естествено, остава въпросът защо не си наеме хора, които да работят за нея – нейният тип бизнес го позволява. Тя обаче не иска да допуска нови, при това външни хора в своя бизнес. Това е свързано с определени рискове и само по себе си би отворило доста работа по търсене, подбор, обучаване и пр.

Е – работа, работа, колко да е работата? Ще го направи веднъж и после ще изкарва още повече пари. Нали така?

Нейният отговор на това беше “Е да, ама за какво ми е? Не ми трябва повече. Изкарвам достатъчно.

За мен това беше забележително по две причини.

1) Първо, трудно е да разбереш сам за себе си колко ти е достатъчно. Сега е модерно човек да иска много, а когато има много, да иска повече. Ей така, по навик. Да, няма лошо да искаш повече, защото това те бута да вървиш напред. Но ако не знаеш колко точно искаш, никога няма да си доволен. Ще имаш повече, но и ще искаш повече.

Снимка източник: http://www.novavizia.net

Отклонение: в книгата “Факторът Късмет” на д-р Ричард Уайзман има много интересни изследвания за разликите между късметлиите и хората, на които все не им върви. Една от големите разлики е тази, че късметлиите винаги се радват на това, което имат, оценяват го и му се радват. Останалите правят обратното – винаги мислят за това, което нямат и никога няма да имат, депресират се и се отчайват.

Като се радват на това, което имат, късметлиите са наясно с всички възможности, които им дава то, и не ги пропускат. Те са по-спокойни и щастливи, което пък им позволява да са по-наблюдателни и смели към новите възможности. В резултат накрая те все пак получават повече, макар да не са се стремили специално към това “повече”.

Обратно, хората без късмет са с нисък дух, понеже постоянно дълбаят върху това какво им липсва и какво нямат. “Повече” за тях става фикс-идея и те залепят погледа си върху нея, като по този начин пропускат да се огледат за всички онези неща, които са под носа им наготово. В резултат накрая те си остават на сегашното положение. Иронично, именно фиксацията им към това “повече” ги лишава от него.

2) Второто нещо, заради което нейното “достатъчно” ме провокира към размисъл, е че тя говори открито за вижданията си. При положение, че сме свикнали винаги да искаме повече и да мислим консуматорски, нейната различна позиция със сигурност привлича критика (често тип “Не ме занимавай с факти, имам си мнение!” ).

Мога да си представя евентуалните реплики:

  1. “работи сега, докато си млада”
  2. “сега имаш клиенти – после може да нямаш”
  3. “работи здраво няколко години и после само почивка”
  4. “втори път няма да ти се падне”

И още, и още.

Но в крайна сметка какво казват другите отстъпва на второ място пред това, което ти самият мислиш. Защото каквото и да говорят, утре ти ще си човекът, който ще изживява взетото решение. Ти ще си човекът, който ще трябва да работи допълнително. Не те.

PS. Направете си абонамент по email за новите материали от kadebg. Отделно може да покажете, че сте наш човек – станете регистриран потребител !

11 thoughts on ““Не искам повече пари””

  1. Има значение, разбира се , какъв точно е бизнесът на дамата, но аз все си мисля, че връщането на клиенти е като солта. В малки дози е добре – повдига имиджа ( едва ли не е чест да станеш клиент , някакъв вид недостъпна за всеки привилегия ), но иначе е вредно. Обикновено става така – днес ги връщаш , утре ги търсиш.

  2. Според мен тя не го прави като “тактика” за привличане на нови клиенти. Просто не желае да се стресира с повече работа.

    Точно тове беше, което ме впечатли: имаш възможност да изкараш повече (срещу повече време, разбира се), но просто не искаш. Стигнал си целта си и си добре. От една точка насетне удоволствието и полезността на повечето пари намалява рязко.

  3. Да имаш достатъчно не означава да печелиш повече или да пестиш повече, а да не ти трябва нищо повече.

    Иначе ясно – страхува се да не и вземат бизнеса, излишно е това – няма тайни на тоя свят, все някой ще се усети. Добре е да разшири бизнеса като превантивна мярка защото само наличието на капитал и пазарен дял може да и бъде буфер срещу навлизането на нови играчи от което явно тя се и страхува.

  4. Това е много точно: “Да имаш достатъчно не означава да печелиш повече или да пестиш повече, а да не ти трябва нищо повече.”

    А останалото – не мога да кажа, понеже не знам :)

  5. Точно така,да се наслаждаваме на момента, да не прекаляваме много с планове за бъдещето, защото не се знае какво е отредил онзи от горе.Какво повече му трябва на човек освен здраве и спокойствие.
    Благодаря, Райче! Поласкана съм, много точно описание.

    В отговор на коментарите по-долу : Да се страхуват от конкуренция тези, които не вярват в себе си. На мнение съм, че може да си роден с късмет, но да го изхвърлиш на смет, както гласи една наша поговорка, така че трябва да се вярва в него и да поработиш за него с известна доза оптимизъм.

  6. Конкуренцията съществува независимо дали се страхуваш от нея или не. Трябва да се има пред вид , когато предприемаш нещо. Не трябва да се страхуваш , но и не трябва да я пренебрегваш. Просто я слагаш в уравнението.

    “Да се страхуват от конкуренция тези, които не вярват в себе си.”
    Това е наивно.
    Все едно да кажеш: От гравитацията се страхуват само тези, които не вярват в себе си.

  7. И освен това,
    хубаво е да можеш да кажеш ” Имам достатъчно клиенти “. Благородно завиждам!
    Но ако иска да остане дълго в това положение, Е ДЛЪЖНА да има пред вид 2 фактора, които работят срещу нея.
    – върнатите клиенти едва ли са останали доволни. и едва ли са пропуснали да се оплачат на близките си.
    – конкурентите, могат да се възполват от това

    Има една много подходяща за случая сентенция:
    “Ден, в който не напредваш е ден, в който изоставаш”.

  8. Една от колежките ми вечно ме пита едно и също :”Защо помагаш на щял и нещял в нашия бранш, когато те потърси с молба за консултация по някой казус?. Те са ти потенциална конкуренция.”
    Мисля, че е добре да общуваш с “конкуренцията”, не само за да си в час как се развива “пазара”.По този начин общуваш с хора на твоята вълна, сверяваш си часовника, получаваш удовлетворение от себе си и от това, че не си бил безучастен към проблема им. Това неусетно работи за имиджа ти. Разбира се, това е моята гледна точка. В крайна сметка хляб има за всеки, само дето трябва да се потрудим ….
    И освен това винаги има по някой недоволен. Всички не са настроени на една вълна. Ако вземем да страдаме много от това, ще трябва в един момент да пием “Шлемник байкалски” или розови хапченца…

  9. В общуването с конкуренти (реални или потенциални) няма нищо лошо. Все пак, доброжелателно настроената конкуренция е за предпочитане пред враждебно настроената. Но , да даваш приятелски съвети на потенциални конкуренти, не е едно и също с това да им пращаш недоволни ( от теб ) реални клиенти.
    Освен това, “хляб” наистина има, но не е за всички и никога не е равномерно разпределен. ПРАВИЛОТО НА ПАРЕТО 20/80.

Leave a Comment