Не казвайте на детето “нямаме пари” или “не можем да си го позволим”

много играчки

Голямата ми дъщеря е вече на пет и половина. Обича всичко шарено и лъскаво – играчки, джаджи, сокчета, сладолед, стикери… а ние много обичаме НЕЯ.

В Англия (вж. Заминаваме за Англия!) имахме възможност да й купуваме доста неща, и го правехме. Така беше по-лесно. Чувствахме се като способни родители.

За да можем ние да работим, тя също ходеше “на работа” – на градина. От 7.30 до 18ч, без сън на обяд, понякога болна, почти винаги зверски гладна в 18ч, защото послендият им снак (закуска) беше в 15ч и представляваше сурови ленти зеленчуци с малко сос.

Често пъти сме купували неща – главно за нея, но също и за нас – за да запълним някаква празнота. (Която бездруго не се запълва с материални неща.)

Защото сме отегчени и просто няма какво да правим, освен да ходим по магазините.

Защото сме преуморени и нямаме воля да спорим половин час с нея, или нямаме воля да откажем на себе си.

Защото “еми нали затова сме в Англия”.

Защото искахме да компенсираме за всичко останало – стреса, дъжда, преуморените мама и тати, липсата на баба и дядо…

И така купувахме, купувахме, купувахме.

(Вижте още: Семеен бюджет за 4-членно семейство в Англия)

Купувахме много играчки за Коледа.

Купувахме много шоколадови яйца за Великден.

Купувахме всякакви глупости за Хелоуин.

Купувахме на поразия слъшита, хепи мийлс, обувки, рокли, лава лампи, плюшки, о, хаха, и прословутите LOL кукли. Сигурно сме дали 300-400 паунда за LOL кукли, аксесоари, перуки, домашни любимци,…, които към днешна дата стоят разпарчатосани и забравени в ъгъла.

Естествено, ние знаехме, че това не е здравословно.

Но ние бяхме просто родители, които обичат детето си… нали?

(Вижте още: Как да спестяваме пари редовно: защо не се получава?)

След като се върнахме в България… абе, винаги сме знаели, че в България нещата са по-различни финансово, и че тук всичко е по-скъпо.

А нашето дете беше свикнало да получава. И ние бяхме свикнали да даваме. Харесваше ни да можем да казваме ДА постоянно, и да отказваме само когато сме решили да се правим на високоморални родители. А не защото не можем.

Та, в България това не може да продължава вечно. (Всъщност, то никъде не може да продължава вечно, но в България си е… абе, знаем как е. :)

Въпреки това, аз не искам Николета да чува “нямаме пари” или “не можем да си го позволим“. Понякога казвам “много е скъпо“, но не е ли това просто друга версия на същото нещо?

Сега много по-често казвам “това не си струва” или “как може да искат 10лв за това” или “тази играчка ще се счупи бързо и после ще плачеш“. А не е ли това и самата истина? Когато детето много иска нещо, или много има нужда от нещо, родителите винаги могат да намерят начин да си го позволят, колкото и да е скъпо. Причините да отказваме на децата си обикновено са други, а не, че нещо е непосилно скъпо.

Това, което се опитвам да кажа, е че не искам Николета – а след време и сестричката й – да усеща някакви липси, някакви ограничения. Не искам това да се запечата в малката й душичка и после да носи този печат цял живот.

Затова се старая да насоча фокуса й в друга посока. Например, днес в магазина искаше някаква близалка с изненада за 1.50лв. Казах й, че няма да дам 1,50 за тая глупост, защото играчката ще е малка и няма да е хубава. Тя си избра нещо друго.

(Вижте още: Лични финанси и лични избори)

Друг път съм й казвала: “Няма смисъл да даваш 25лв за обувки, които ще носиш само веднъж. Знаеш ли колко неща можеш да си купиш за тези пари? Това са 5 слайма или 20 сладоледа.”

Или пък: “Тази рокля не си струва парите. За 50лв трябва да получиш много повече. Ела, ще ти покажа в съседния магазин колко по-хубави рокли има за тези пари.”

Вчера пък имаше някакви сладки желета с формата на мини-бургер. Ама направо микро бургер. Срещу 45 стотинки. Не ми е за стотинките, купих й един, и тя после поиска още три. Казах й, че не харесвам тези бургери и няма да купувам повече от тях. На другия ден баба й купи три, от които единия го загубихме, другия го изяде наполовина, а третият се въргаля някъде из количката на сестра й ще свърши в коша. Освен ако, разбира се, не се разтопи някъде измежду всички интергалактически боклуци, които съм набутала в тая количка.

(А ето тук има един текст от времето, когато Николета беше бебе: Остават ли ви пари в края на месеца?)

“Няма да ти купя този еднорог (15лв), защото вече имаш поне десет вкъщи и дори не си играеш с тях.”.

“Няма да ти купя царевица (3лв), защото ще си развалиш вечерята.”

Не защото е скъпо. Не защото не можем да си го позволим. Не защото нямаме пари. Не защото “вече похарчихме 20лв днес”.

А защото не си струва, защото можеш да си купиш нещо по-хубаво, защото има по-важни и по-хубави неща от играчките и роклите.

Хареса ли ви това? Вижте всички материали в Архива и си направете абонамент по email! Потърсете kadebg във Фейсбук!

23 thoughts on “Не казвайте на детето “нямаме пари” или “не можем да си го позволим””

  1. Привет, Рая!
    Totally agree.
    Следя сайта “от едно време”. Понеже говориш за Англия в минало време, да не сте се върнали в България за постоянно? Чакаме блог пост по въпроса :))

  2. P.S. А, май имало блог статия по въпроса! Игнор =)

  3. @Стоян – благодаря, че си със сайта толкова отдавна! :) Да, писала съм и за Англия, и за връщането, и имам още на тема Англия спрямо България. Надявам се да ви е интересна тази тема. :)

  4. А защо смяташ, че не трябва да й обясняваш, че няма пари? Доколкото разбрах, за да не й остане нещо като “травма” (знам, че е доста силно казнао, но не се сещам за по-подходяща дума в момента) за недоимък ли? Не е ли всъщност именно в това въпросът при възпитанието – да обясним на децата, че ресурсите (от всякакъв вид) всъщност са обективно ограничени?

  5. @Мая – да. Не искам тази мисъл (“нямаме пари”) да й се запечата в съзнанието. Също така, в момента имаме пари и не искам да я лъжа, още повече, че тя вече е достатъчно голяма за по-сложни обяснения.

    Права си, че ресурсите са ограничени, никой не може да има всичко, а и няма смисъл. Казвам й например, че ако купим това яке, после няма да можем да купим обувките. Веднъж така я разубедих да купуваме едни глупави маратонки от 30лв. Имаше едни розови, намалени на 17лв. Казах й, че ако купим розовите, освен че са по-хубави, ще останат пари и за играчка. На секундата се съгласи! 😀

    Разбира се, невинаги се получава, понякога просто вдигам ръце. Например за Коледа й купих една плюшка от яйце за 45лв, която нищо не прави. Много я искаше. Ами, нали затова е Коледа! А и не искам да се превръщам в чичо Скрудж и самоцелно да трупам пари.

  6. Все пак не разбрах мотивацията (и посланието на заглавието) да не казваме “нямаме пари”. Само за да не лъжем? Останах с впечатление, че статията има малко по-друг фокус и иска да внуши друга идея – за усещането и възприятията на децата за парите. Иначе всички останали варианти, които прилагаш (и всички ние го правим), са ясни.

  7. @Мая – не само за да не лъжем. Най-вече за да не се запечата това нещо в съзнанието на детето. Днес имаш, утре нямаш, но дори и когато нямаш, по-добре да не го повтаряш това на детето. Децата попиват всичко! И хубавото, и не толкова хубавото. Една лъжа, повторена 1000 пъти, става истина; а една истина, повторена 1000 пъти, може да стане заглавие на живота ти.

  8. И аз, леко, не разбрах идеята на статията.
    Всъщност, дали купуваме всичко пожелано от децата ни или не, няма нищо общо с финансовите ни възможности , а по-скоро с възможностите ни да бъдем родители мислещи за децата си и тяхното развитие в перспектива, а не само до моментната им радост от поредната дрънкулка… Която пък моментна радост няма нищо общо с любовта и уважението от дете към родител или обратно.

  9. @jeksi – ами явно не съм успяла добре да обясня ☺ идеята е да не използваме фразата “нямаме пари”, когато отказваме на децата, а да се фокусираме върху други причини и аргументи.

  10. За всички неразбрали, идеята на Рая е да накара детето си и да мисли, вместо само да иска. Или да иска, но мислейки… щото Рая е наясно, че е много консуматорска ситуацията.

  11. Според мен “Нямаме пари” не трябва да се казва и по друга причина. Развива се някакъв комплекс и имането на пари и по-точно показването на това, става много важно. Веднага щом започнат работа хората започват и да си харчат цялата заплата за неща “които искат” .
    Иначе, успоредно със съветите за мислене при покупка, децата могат да се учат да спестяват и да си купуват ако искат нещо. Тогава още по-добре ще могат да преценяват дали си струва да купят нещо.

  12. Фразата “нямаме пари” е подобна на “не можем да си го позволим” . Когато кажем “не можем да си го позволим” мозъкът ни автоматично спира да мисли за варианти как може да се постигне даденото нещо и директно се примирява с тази мисъл ,че не може . Всичко е на психологическа основа . Рая според мен е искала точно това да обясни със статията . Моля за всички ,които не са разбрали идеята на написаното от Рая ,гледайте клиповете на Робърт Кийосаки . Той го обяснява доста добре и в детайли.
    **
    Когато кажеш: “Не мога да си го позволя”, мозъкът ти спира да работи. Но зададеш ли си въпроса: “Как мога да имам това?”, мозъкът ти започва да мисли.

    Робърт Кийосаки
    **
    https://www.youtube.com/watch?v=yain3x7OE0A

    Пожелавам ти много успехи Рая и по-често пускай статии ! :)

  13. Освен, че не разбрах фокуса на статията, не разбирам и какво ще се случи като детето чуе, че “нямаме пари” :))))

  14. @Фани Фокусът на статията е, че учи детето на стойността на парите и да мисли дали нещо си струва да се купи или не. Нещо, което повечето хора не правят.
    Може да се случи, например това:
    1. Ще си го излъгала….без причина.
    2. Ще израсне с мисълта, че нищо не може да се направи по въпроса(надявам се, че се разбира защо това не е ОК)
    3. Ще си харчи цялата заплата като порасне, за да компенсира “Нямаме пари/не може да имаш това”.

  15. @Мариана – много точно синтезирано!

  16. @Фани – съжалявам, че не съм успяла по-добре да го обясня, няколко коментара имаше подобни, та трябва да си взема бележка. ☺

    Като малка аз много често я чувах тази фраза (“нямаме пари сега”). И доста дълго наистина нямахме. Не го казвам с идеята да обвинявам родителите си, напротив, много съм им благодарна за всичко, което са направили за мен. Но определено това беше мотото на моя млад живот.

    Няма идеални хора и няма идеални родители. Хубаво е обаче човек периодично да обмисля нещата и да си даде сметка, ако може, кои неща би могъл да избегне.

    Дали имаш пари – днес имаш, утре нямаш, днес имаш повече от средното за обкръжението ти, утре – обратното. Въпросът е децата да растат спокойни и с правилното мислене, което определено не се получава при постоянно повтаряне на “нямаме пари”. Всичко друго бих изтъкнала като причина, но не и това.

    Никой човек, дори и най-богатия, не може да купи всичко, така че фразата “нямаме пари” наистина се обезсмисля. ☺

  17. Да кажа и аз как го разбирам. Фразата нямаме пари води до психологически последици. Мама казва нямаме пари. Кажете на себе си тази фраза, нямаме пари, после си кажете ааа имаме пари, моментално ще видите разликата. Тягостното усещане от нямаме пари изчезва. Детето не бива да се товари с такива констатации. Моя приятелка веднъж в събота не била купила хляб и нямали хляб за закуска. Дъщеря й (по-голяма от Ники) моментално попитала: Мамо, ние бедни ли сме? Защо да сме бедни? Отговорила майката. Защото нямаме хляб.
    Та според мен нямаме пари натоварва детето, казва му нещо което не е в неговата компетенция и това му действа объркващо.

  18. Рая,ако родителите ми на твоята възраст имаха твоето мислене,сигурно нямаше да харча пари като невидяла в по-зряла възраст,понеже системно чувах и аз тези две реплики,докато растях.До ден-днешен ми е трудно да спестявам и съм убедена,че е именно поради това.Лишенията в детството оказват влияние върху спестовните навици или липсата на такива като зрял човек.

  19. @Румена – точно там е работата, че и вие, и аз, сме го разбрали и усетили като “лишения”. Ето от това искам да предпазя децата си. Защото те може да имат най-хубавите дрехи и обувки, нсй-топлата къша и най-новия таблет, но в момента, в който им кажеш “нямаме пари” за нещо си, те се фокусират върху това и се чувстват лишени.

    Щастието и изобилието са въпрос на мислене и на гледна точка. Винаги има някой по-добре от теб и винаги има някой по-зле от теб. Как възприемаш положението си – дали се оплакваш или си благодаен – зависи само от теб.

  20. Хубав текст, Рая! Разбирам добре за какво говориш, като жена с дете на подобна възраст и отрасла с тези реплики “Няма пари” и “Това не можем да си го позволим”.
    Е, аз не си харча цялата заплата, но толкова бях свикнала да чувам тези думи, че не се научих да искам. По подразбиране знаех, че не може, че няма. Нямаше нужда да питам. А това също е лошо. Опитвам се усърдно да не предам това нездравословно отношение към парите върху детето си, но всъщност си е истинска борба.

  21. @Нина – “по подразбиране знаех, че не може, че няма. Нямаше нужда да питам” – за съжаление и аз съм имала подобно мислене и като не много голяма, и после като по-голяма. А начинът на мислене е много по-важен от всичко останало – от оценките в училище, от това къде живееш, какво можеш. Като оная притча за индийците, които, докато било малко слончето, го връзвали с едно тънко въже към едно колче. И после, когато слонът бил голям и много по-силен от колчето, през ум не му минавало да се дръпне. Защото като малък бил научил, че това е невъзможно. :)

  22. Здравей, Рая!
    Радвам се, че си се върнала! Мисля, че всеки камък си тежи на мястото и вероятно това е една от несъзнателните причини. А и “у дома и стените помагат”…
    Харесвам блога ти, защото темата за личните финанси е интересна и по мое мнение задължителна за изучаване в училище като отделен предмет. Ако ти не беше го написала, сигурно аз щях…. натам се бях засилила…
    По темата – аз също очаквах друга насока, но не е там работата – и така те разбрах. Детето не би следвало да чува “Нямаме пари” или “НЕ можем да си го позволим” – вече е обяснено защо не е полезно. По-скоро съм съгласна, че възрастта на Николета (5 г) е подходяща за децата да бъдат полека запознати с парите и тяхната стойност. Отклоняването на вниманието с по-атрактивно предложение е работеща техника в повечето случаи. Важно е децата да се научат, че даром нищо не се дава, а всяко нещо се заслужава по някакъв начин. Те могат да бъдат включвани в някои не толкова значителни решения за парите и тяхното разпределение в семейството. Когато моят голям син беше на 5 г започнах да го карам да подрежда продуктите по важност на лентата до касата. Така ако не ни стигнат парите, да можем да откажем някои продукти… Отне му точно 3-4 опита докато схване каква е целта. При всеки продукт питах “Това само за теб ли е важно и полезно или за всички в къщи?” Така постепенно започна сам да подрежда продуктите като си мърмори въпросите, за радост на бабите на опашката… Сега е на 16 и когато му дадем пари да си купи нещо, виждам, че ги харчи доста разумно и умее да подбира нещата си оптимално цена/качество.

  23. @Илиана – благодаря за споделения опит! Много се радвам на родители като вас, за които отглеждането на едно дете не е просто да е нахранено и изпрано. Децата схващат бързо и е хубаво, когато им даваме възможност да бъдат самостоятелни, да взимат сами решения, включително и да сбъркат и да видят какво означава да сбъркаш.

    Главният препъникамък както за нас, така и сигурно за повечето родители, е липсата на време. Всяко нещо с деца става по-бавно, а ако искаш нещо да обясниш или да ги научиш, трябва И търпение. :) Но колкото повече са въвлечени децата в семейните решения и задължения (чистене, пазаруване, планиране), толкова по-бързо се учаат! Няма как всяко ходене до магазина да е образователно, понякога просто трябва бързо да се свърши работа, но и едно на пет да е образователно – не е зле :)

Leave a Comment