“Няма от какво да спестявам”

Често възражение срещу спестяването е, че няма от какво да се спестява – просто няма накъде повече. Парите не стигат дори за основни нужди като консумативи, бензин, цигари, вноски по кредити и/ли дрехи. Не сте излизали сигурно вече два месеца, а и новата учебната година неусетно е дошла – нови учебници, нови дрехи, нови такси. Молите се да не ви хванат, че нямате винетка, а на всичко отгоре за пореден път ремонтът остава за “малко по-нататък”. Ако в такъв момент някой ви каже, че трябва да спестявате, рискува средна телесна повреда…

Но как да спестявате точно когато финансовото ви състояние е ужасно? Точно тогава е най-важно да спестявате. Разбира се, по-лесно би било да започнете да спестявате, когато не сте в такова окаяно положение. Но ако не сте го направили когато е трябвало, спешно да започвайте възможно най-бързо. Няма друг начин да сложите финансите си в ред – трябва да се отървете от заемите си и да си осигурите паричен буфер, на който да можете да се облегнете при нужда.

А защо точно в най-трудния момент е най-важно да се спестява? Защото този момент е най-опасен. Когато парите не ни стигат, обикновено решението е “Ще взема назаем”. Знам, че понякога няма друг начин, но това е ужасно решение за човек, който вече има дългове и не вижда начин да заделя пари. Как ще върнете заемите, като няма от какво да спестявате, тоест не можете да се отделите дори 50лв месечно? Ако в подобен момент се паникьосате и се нагълтате със заеми, само ще утежните нещата. За да се справите, ще трябва трезво да премислите нещата и да вземете някои трудни решения.

ОСНОВНА ГРЕШКА В МИСЛЕНЕТО

Има една странна представа за спестяването, която изглежда е много популярна. Навсякъде витае митът, че спестяването става от само себе си. Това не е така. Заделянето на пари изисква усилия и стабилна психическа подготовка – то със сигурност не се случва просто така. Решението за спестяване е изключително важно, както всички финансови решения. Понеже парите и финансите са във всички сфери на живота ни, отношението ни към тях определя и начина ни на живот. То трябва да стъпи на солидна съзнателна воля и разбиране от наша страна.

Някои хора казват, че не са против спестяването и ако имат възможност, ще спестяват. Да чакаш такава “възможност” означава да чакаш нещата да станат от само себе си. Те си казват “Ще започна да спестявам, когато имам пари” – и чакат този момент да дойде. За тях “спестяване” означава да заделят настрана “излишни” пари, които просто не виждат за какво да похарчат. Тяхното разбиране е да взимат 2000 лв месечно, от които да изхарчат 1800 лв и спокойно да спестят 200 лв. Да, това също е вариант. Но да изчаквате със спестяването, докато започнете да получавате такъв приход, е неразумно. Може да са ви необходими години, докато стигнете до 2000 лв доход, а тогава вероятно вече ще имате други нужди и 1800 лв няма да са ви достатъчни. Тогава може би пак ще отложите спестяването – този път докато стигнете 5000 лв. А после?

“НЯМАМ ПАРИ” НЕ Е АРГУМЕНТ

Понятията “нямам пари” и “имам пари” са относителни. Да нямате пари буквално трябва да означава, че разполагате с 0 лв – което надали е така. Затова да приемем, че вие имате пари, но просто не ги управлявате достатъчно добре. В случая е без значение дали получавате 500 лв или 5000 лв. Ако в края на месеца сте на минус, значи правите нещо не както трябва. Да, 5000 лв се управляват по-лесно от 500 лв, но е важно да можете да се справяте именно когато парите не достигат. Преди да продължим, ще повторим основната идея – вие имате пари, но просто не ги управлявате достатъчно добре.

Тази гледна точка ви дава два силни коза. Първо, тя слага край на самосъжалението тип “нямам пари, ужасно ми е трудно, много ми е тежко, не се чувствам човек, какво ще правя сега” – усещате ли колко негативно е това? Второ, дава ви реално усещане за контрол – какво ще се случва с вашите пари зависи от вас. Вие решавате как ще ги разпределите и за какво ще ги похарчите. Единствено вие имате контрол над парите си и единствено вие дърпате юздите.

КАК ДА СПЕСТЯВАМ С МАЛЪК БЮДЖЕТ

Вече установихме, че спестяването не става от само себе си и че имате пари, но просто не ги управлявате достатъчно добре. Оттук логично идва изводът, че трябва да преразгледате как харчите парите си. Ако в края на месеца не ви остават никакви пари, които да заделите, ще трябва да промените някои неща. Може и да не ви харесва, но вие сте зрял човек и трябва да можете да взимате трудни решения.

И така, в края на месеца не ви остават никакви пари – доходите ви едва стигат за основните ви разходи. За да можете да заделяте пари в тази ситуация, има два варианта. Първият е да намерите начин да увеличите доходите си и да заделяте това, което получавате повече от преди. Единият проблемът тук е, че доходите не се увеличават толкова лесно. Другият проблем е, че ако не сте променили отношението си към парите, колкото и да получавате, ще изхарчвате всичко и пак няма да можете да спестявате.

Реално тогава остава вариантът да се справите със същия малък бюджет. Трябва да седнете и да помислите кои разходи можете да намалите или директно да премахнете. Можете да започнете с:
– интернет
– скъпа кабелна/сателитна телевизия
– хапване навън
– сметка за телефон
– разходи за бензин
– храни-глезотии (чипс, шоколад, безалкохолно и др.)

Хубавото е, че тези “лишения” няма да са завинаги. Лошото е, че няколко такива месеца може да ви се сторят цяла вечност :)

Много хора ядосано отхвърлят идеята за подобно затягане на коланите, макар и временно. Странното е, че обикновено това са именно хора, чиито финанси са в кошмарно състояние – безкрайна въртележка от заем на заем и инфарктни ситуации в последните дни преди заплата, когато всичко е изхарчено и нямат нито стотинка. За тях забавянето на заплатата с няколко дена изглежда като края на света. Знам какво е, защото и при мен имаше такъв период, но той вече е зад гърба ми. Запомнете, че спестяването не става от само себе си. Щом искате да се измъкнете от недоимъка, ще трябва да положите усилия. Точка.

АКО НАИСТИНА НЯМА КАК ДА СПЕСТЯВАМ ?

Мога да приема, че наистина няма от какво да спестявате, само в един случай: когато доходът ви не може да покрие дори физическото ви оцеляване. Тоест, личният ви доход не е достатъчен да осигури подслон и храна – в този случай вероятно живеете от социални помощи или получавате финансова подкрепа от родители/семейство.

Жестоката истина е, че ако няма как да спестявате, завинаги ще сте в същото тежко финансово положение. За да се развивате финансово, първо трябва да си осигурите финансов буфер – паричен ресурс, с който да разполагате свободно. Ако не можете, цял живот ще буксувате на едно място.

Ако наистина няма как да спестявате, това е ужасно. В този случай вие сте изцяло зависими от милостта на другите хора или съдбата и тази несигурност е изключително тежка. Естествено, при това положение не е възможно да преразгледате как харчите парите си, защото както и да ги въртите по бюджетни пера, те няма да стигат за физическото ви оцеляване. Единственият изход тук е да увеличите доходите си, ако можете.

ТРУДНО Е

Трудно е, няма какво да се лъжем. Но точно когато е трудно си личи каква е вашата нагласа към живота. В подобни ситуации обикновено виждам три вида отношение:

1) хленчене. “Трудно е! Гадно е! Няма какво да направя! Еди-кой си е виновен! Не е честно пък!” Според мен това отношение пасва идеално на едно 4-годишно дете, което тропа с крак затова, че не е получило каквото иска на тепсия.

2) примиряване. “Ех, колко е трудно е. Ах, само ако беше другояче. Какво да се прави, ще търпим. Явно така ще е” Това отношение пасва на по-голямото братче на въпросното 4-годишно дете. Може би братчето е разбрало, че с хленчене не се стига доникъде.

3) отговорност. “Нещата не са добре. Веднага трябва да взема мерки” Това вече не е отношение на дете, а на зрял човек. Това е отношение на човек, който има реална преценка за нещата и прави каквото трябва, а не каквото му се иска.

Затова, когато сте в лошо финансово положение, помислете какво е вашето отношение към ситуацията и дали то реално ви помага да излезете от нея. Според мен в живота си човек неизбежно преминава през първия и втория етап – хленченето и примиряването. Все още обаче нямам представа защо големи хора не могат да поемат отговорност за себе си и цял живот остават деца в отношението си към парите. Искрено се надявам тази статия да ви е била полезна и за разлика от мен бързо да усвоите правилното отношение към парите.

44 thoughts on ““Няма от какво да спестявам””

  1. Кажете как да пестим при месечен доход от 400 BGN, как да платим ток вода и храна, за дрехи,бензин и глезотийки няма да говорим

  2. Надя, може би не си прочела статията до края.

    “Жестоката истина е, че ако няма как да спестявате, завинаги ще сте в същото финансово положение”. Ако този отговор не ти допада, трябва да намериш начин да увеличиш доходите си.

    Също, виж трите вида отношение към подобна ситуация, описани в края на статията – параграф “ТРУДНО Е”.

  3. еха, много добре структурирана статия (как ти хрумва)… мн ми хареса идеята че ако не спестяваме в най-трудни моменти никога няма да излезем от вечния недоимък, навиците се коват в най-тежки времена. А това с ‘за разлика от мен да усвоите..” ;) да не си скрита шопинг маниачка

  4. Имах сериозни проблеми с парите и още се измъквам – остават ми 2500лв (от 5000 и нещо), които трябва да връщам. Не съм имала мания за пазаруване в чист вид, но наистина си пилеех парите. В един период имах месечни доходи около 1000лв от заплата и допълнителен доход, понякога и малко повече, и от тях не ми оставаше нито стотинка!

    Затова обяснявам, че въпросът е не колко взимаш, а как ги управляваш. Да, ако взимаш повече пари е по-лесно да спестяваш, но ето – в моя случай отново всичко се прахосваше. Сега взимам доста по-малко от това, а пък се оправям :)

  5. Добър материал,така е и аз като видях,че не мога да се справям със заплатата,която вземах,реших да потърся нещо по заплатено,напуснах държавната си работа в България и ето ме тук в Гърция,е не работя,това,което искам,но пък в замяна на това вземам повече пари и помагам на семейството си,ако бях останала в България не виждам как щяхме да се оправим сега при тая криза,трябва да се рискува,няма друг начин.

  6. Като те гледам на снимката ти си много по малка от мен но така е моето момиче,решение има стига да знаем как да го потърсим,работата ми беше супер в България,но много ниско платена,в отделите по култура в общините щатовете са най ниски и затова взех това решение да замина в чужбина,за което ни най малко съжалявам,желая ти успех и късмет

  7. Поздравления за статията!!! Повечето хора затъват точно, защото никой не ги е учил как да управляват парите си. Древните вавилонци са го измислили – независимо колко взимаш, винаги можеш да преживееш БЕЗ 10% от дохода си. Затова от древните писания ни съветват: плати с 10% от дохода си първо на себе си. И накарай тези пари да заработят за теб. Има как това да се случи и в книгата “Най-богатият човек във Вавилон” си го пише – някой от вас прочел ли го е?…
    Най-важното е КАК МИСЛИШ! И дали си готов изобщо да мислиш, да търсиш решения, а не да си търсиш оправдания.

  8. Все едно слушам съветите на ония охлюв Дянков,абе аланколу в тая беднотия дето живеем ще станем и ние виновни че не спестяваме.Делото на давещите се е в ръцете на самите давещи се.Егати Остапбендеровщината на подобни съвети.Възможно е да се спестява ,но само в нормална бяла държава.В нашата държава спестителите са клептократите станали олигарси, а ние сме само фон.

  9. А може би затъват с парите не само защото никой не ги е учил, а и защото не са слушали навреме. Понякога можем да се учим само от собствените си грешки.

  10. Не говорим за ВИНА. Но ако наистина няма как да спестяваш, приеми, че финансовото ти положение ще си остане без промяна.

  11. Драги bmbu4a, ти сам си го написал, но не си повярвал достатъчно на световноизвестния факт: “Делото на давещия се…. “. Човек сам се определя за бял, независимо дали живее в черна държава. И ако си мислиш, че в онези там “бели държави” всички са цъфнали – попитай някой от твоите приятели, които са заминали по на запад от Трън. И ще разбереш, че съотношението стандарт-доходи на голяма част от хората там не е много по-различно от това на средностатистическия бг-селяногражданин. Разликата е само в по-уредената държава.

    Но онези хора там знаят от поне век и половина, че ако те сами не се погрижат за спестяването си на базата на доходите – и те ще мизерстват в пенсионна възраст. Те не се разхождат в почивната си възраст, защото имат супер държавни пенсии, а защото докато са бачкали, винаги са се възползвали от специалните програми за добър живот в късна възраст. А за радост, вече и в Бг има такива западни компании, които могат да подкрепят – но само мислещите. За другите – ще се погрижи държавната пенсия – всички знаем как точно…

    Ако в нещо си прав, то е, че всеки знае къде са му косите и как сам да си ги достигне, за да се измъкне от блатото, и да не чака филанкешията…

  12. ФИНАНСОВ БУФЕР – това ми хареса най-много.

    По отношение на спестовността : има различни хора – някои са си спестoвници, а други са прахосници. Но има и друг вид – според ситуацията.

    Ако човек има възможност да работи за добри пари, по-добре да работи и харчи, защото знам и други случаи, при които човек се ограничава заради мързел.

    ФИНАНСОВ БУФЕР – точно така.

  13. Е, разбира се, че е най-добре човек да увеличи прихода си и оттам вече да увеличи буфера. Но когато не можеш веднага да увеличиш прихода си, остава едно – да намалиш харченето. Ако вече и това не е възможно – лошо…

    Подкрепям Галина, особено в частта за пенсиите и пенсионерите – абсолютно е така!

  14. Привет на всички, които гледат на темата “спестяване” като на нещо интересно, интригуващо и ценно – независимо дали все още мислят негативно по въпроса или им е светнала някоя лампичка от тъмния тунел на невъзможностите.

    Както преди време споделих една малка книжица направо ми преобърна представите по темата. В нея ме очакваха мъдростите на хората от най-богатия град в света. Та там именно става ясно, че не е нужно да си богат, за да имаш шанса да се погрижиш за себе си. Ако някой проявява интерес към нея (за жалост книгата не се продава, но може да се уреди нещо, понеже аз съм си малко човек алтруист:)))))))). Можете да ми пишете на мейлче (ако Рая позволи да се публикува мейла ми): gal1grig@gmail.com. Понеже моето блог-че е в процес на разработка…

  15. Предполагам говориш за “Най-богатият човек във Вавилон” ? Качих я на английски в раздел “Безплатни книги“, а ето и откъс на български.

    ПС Сега прочетох откъса – страхотен е, съгласна съм с ВСИЧКО казано там! Съжалявам, че не съм намерила книгата по-рано! Благодаря, Галя! :)

  16. Чакаме да се увеличат заплатите. Правим прогнози както синоптиците. Вероятността е по малка отколкото при тото-то, понеже никой не се сеща да отчете кефа на чорбаджията, който както може да ги увеличи так ще ги намали когато усети, че работниците са в безисходица. Това – пазар на труда и пазарна икономика са пълни глупости!!!

    Всичко е на ужким, за да могат робите, придобили професии за лична сметка(на гърба на мама и тати) да работят, защото богатия собственик не може да експлоатира мъртвото си предприятие и въпреки всичко неграмотни надзиратели те следят пак ужким за работната дисциплина.

    При тези условия заплатата е ПРОСИЯ от заблудени и манипулирани хора, които не знаят какво е печалба, разходи и работна заплата.
    http://zaplata-freeforum.blogspot.com

  17. Как тричленно семейство да издържи месечно с 300 лв. месечен приход:

    Разход за консумативи:

    Ток – 40 лв.

    Вода – 20 лв.

    GSM – 35 лв.

    Общо: 95 лв.

    Разходи за храна:

    Картофи: 12 лв. за 30 кг.
    Боб: 11.90 лв. за 7 кг.
    Леща: 11.90 лв. за 7 кг.
    Сол: 0.25 ст. за 1 кг.
    Ориз: 11.90 лв. за 7 кг.
    Макаронени изделия: 4 лв. за 4 кг.
    Олио: 9.60 лв. за 4 л.
    Подправки: 1 лв.
    Пиле: 35 лв. за 10 кг.
    Хляб: 30 лв.
    Прах за пране: 6 лв. за 1 кг.
    Сапун: 2 лв. за 8 сапуна.
    Веро: 2 лв. за 2 литра.
    Дезинфектант: 2.50 лв.
    Тоалетна хартия: 1.20 лв. за 3 пакета.
    Шампоан: 12 лв. за 1 литър.

    Общо: 153.25 лв.

    Общо разходи на месец за тричленно семейство: 248.25 лв.

    Остатък: 51.75 лв.

    Всички горепосочени цени са промоционални или с отстъпка. За да постигне балансирани цени в дългосрочен план семейството трябва да зарежда промоционалните стоки в излишък. Така за дълъг период семейството ще може да се ползва от стоки с по-ниска цена и ще може да генерира по-малък разход. Излишъкът може да се ползва за допълнително намаляване на разходите: саниране на жилище, енергоспестяващи уреди и др. При достигане на максимално спестени средства семейството може да се насрочи към финансови инструменти за покачване на приходите, което не е предмет в случая.

    Коментара ми и продиктуван от спор дали е възможно тричленно семейство да издържи с доход 300 лв. Горните цифри са реални и са част от семейният ми бюджет. Всеки месец разходите са тези в моето семейство.

  18. В момента искам но НЯМА от какво да спестявам (вече повече от две години). Живея на гърба на съпруга ми (заедно с дете от първия ми брак, а той плаща издръжка на неговото дете от първия му брак), има голям кредит към банка (покри мои и негови с един общ, т.е. заплатата му едва стига за оцеляването ни), заплата нямам, а работа търся по всички възможни начини – за към момента нищо. Някакви идеи как се излиза от тази ситуация и как точно се прави “спестяване”?

  19. А представи си тези които са много болни и за да оцелеят поне още две години трябва да плащат неизброими хиляди и да рискуват още повече здравето си, защото освен че вече имат много малко от него, всяка медицинска интервенция нанася купища допълнителни вреди.

    Имам приятелка в същото като твоето положение и тя е много депресирана. Пробва да направи магазинче и не сполучи. Когато си намери работа, започват да не я харесват и я изхвърлят.

    Ти сега нямаш пари, но предполагам разполагаш с време, което също е много ценен ресурс. Използвай го сега, учи се. В Интернет има страшно много интересни неща, а блогчето на Рая е едно от тях. Следващата ти цел е да намериш работа, да върнеш проклетия заем възможно най-бързо и да не се занимаваш никога повече с такива.

  20. 4-godishna, дръпнете си книжката на Джон Кехо “Подсъзнанието може всичко”, има я тук. Не казвам че в нея е рецептата, прочетох я наскоро и няма влияние върху живота ми, а това което ще ви разкажа е от преди няколко години.

    Та преди няколко години куп независещи от мен обстоятелства и мои грешки ме бяха набутали в невероятна яма. На средна възраст се оказах без всичко за което се бях борил и трудил до момента. Затлъстяващ, пълен алкохолик (говоря за над литър водка всеки ден, без да смятам виното и бирата, тях ги броях за безалкохолни), без семейство, без живи роднини и приятели на които мога да се облегна, на път да загубя работата си, с финанси приведени за няколко години от 15000 спестявания до 5000 заеми, и болен от неизлечимо според лекарите досадно козметично заболяване (бактериална инфекция MRSA). И точно това заболяване, което ми беше последния проблем в живота, ме доведе до една лекарка ендокриноложка с куп научни титли и специализации в чужбина. Тя ме посъветва, да се обърна към себе си, да погледна позитивно на нещата, ако трябва да започна да ходя на църква, за да се успокоя и да повярвам в силите си, винаги когато си помися че съм зле, да си спомня, че има хора и по-зле от мен. Взех че я послушах без онова за църквата.

    Резултата:
    1. След двудневна абстиненция която прекарах в потъналото си в пот легло, развих алергия към алкохола, и до днес, години след това не съм си и помислял да пия даже и една бира (в къщи имам колекция от всякакви напитки останали от хора, които ми идват на гости, но не ме изкушават);

    2. Организма ми разви съпротивителни сили, които ме отърваха от това, което лекарите и лекарствата години наред не успяваха;

    3. Стабилизирах си позициите в работата, и дори се върнах в групата на переспективните кадри;

    4. От затлъстяващ, немарливо обличащ се тип с торбички пред очите, се превърнах в мъж на когото не можеш да дадеш годините с килограми под нормата: ръст в сантиметри минус 100, радващ се на повишен интерес от жените;

    5. На път съм да изчистя заемите си, без да имам съществена промяна в дохода за последните години;

    6. В личния живот, хм там нямам кой знае какви успехи, не защото нямам варианти и предложения, а защото съм станал много “претенциозен”, но но не го вземам присърце. След всичко това което ми се случи в последните години, вярвам че и там ще успея.

    Та така госпожо, няма готови рецепти и съвети. Не повярвате ли в себе си, не потърсите ли позитивното, никой не може да ви помогне. При мен проработи, пробвайте и вие. Имате и предимство пред мен, имате човек до себе си и деца които да ви мотивират да се борите. Но докато си стоите в ямата на отчаянието, няма оправия.

  21. Още по-добра е книгата ” Психокибернетика “.

    Много по-аргументирана и подробна е !

  22. @4-годишна – трудна ситуация, наистина. Ето личното ми мнение.

    Първото нещо е да разбереш, че нещата са в твои ръце. Не губи време да обвиняваш съдбата, кризата, държавата или каквото и да е – няма да ти помогне.

    Второто нещо е да приемеш, че “измъкването” от капана ще боли. Малко като вълка, дето си прегризва крака… Та за да спреш да буксуваш, трябва да си готова да приемеш КАКВАТО И ДА Е работа. 300лв доход са много по-добре от 0лв.

    Третото нещо е веднага да спреш всички излишни разходи. Виж коментара на Манасиев например. Не казвам да живеете така завинаги, но за известен период може и да се наложи. JDeel повдига един интересен въпрос в своя коментар – а именно че като си без работа, имаш ВРЕМЕ. Това позволява да загубиш половин час, за да стигнеш до по-евтиния магазин или да загубиш още половин час, за да ползваш безплатен интернет в библиотеката (вместо платен у вас).

    Има много неща, от които може да се спести в екстремни ситуации – спирате кабелната, готвите на газ (не на ток), купувате дрехи втора ръка (а не нови)… Само че трябва воля и търпение.

    И най-важното – да си намериш работа, и то бързо.

  23. Не съм ви чела скоро, но днес го направих и започвам да отговарям:

    През изминалите две години чета всякаква езотерична литература и езотерични форуми. Почти денонощно, защото страдам от безсъние. Посочените книги съм ги чела, много хубави, много зареждащи, много полезни, за да приемеш битието такова, каквото е, а не каквото ти се иска да стане и евнетуално да се надяваш на промяна. В интерес на истината, съм постигнала някои резултати, като да спрем да се караме ежедневно със съпруга ми, извоювала съм си известна свобода, която в началото нямах, но като цяло, повечето резултати съм ги имала преди да бях чела книгите, просто от дете винаги съм била много амбициозна и уверена в себе си.

    Имам три висши образования и докторат. Работила съм много престижна работа, която зарязах след развода (заплатата не стигаше, за да покрие дълговете, оставени ми от бившия към мои роднини, а той нямаше никакво намерение да ги върне, плюс под натиск на майка ми купих апартамент с още два кредита, детето беше на година и половина).

    Стартирах бизнес (изтеглих до дъно от кредитните ми карти), в началото потръгна много добре – не само си плащах всичките кредити и сметки, но и живеех доста бохемски. До момента, в който реших за се омъжа за чужденец и да заживея с него в западна държава.

    И оттам започна драмата – за да ме убеди да закрия фирмата изтегли голям кредит, който покри всички мои и негови, т.е. събра ги на едно място. Фирмата не исках да я закривам и я поверих в ръцете на “приятелка”, която я съсипа и я вкара в дългове, сега се чудя как да я закрия. Освободих офиса и подарих всичко от него – компютри, мебели, канцеларски материали… Отделно освободих апартамента си, за да живее сестра ми в него и занесох всичките си лични вещи, които вече не използвам на манастира в Нови Искър и на още една благотворителна организация (т.е. освободих се от миналото, за да освободя място за бъдещето).

    Счетоводителката ми в България се опита да ме свърже с други нейни клиенти, които имат нужда да им се посредничи при сделки, но и от това нищо не излезе, несериозни хора. Само се набутах с телефонни разговори и си изгубих времето да им водя кореспонденция, от която нищо не излезе.

    Заради бизнеса на съпруга на тази ми “приятелка” проучих доста старателно индустриалните зони и търговиите на едро в града, в който живея, наясно съм с цените и отстъпките, с правилата им, с разпределението на стоките на различните места. Полезна информация, ако имаше къде да я използвам. За тях двамата също известно време водих кориспонденция и преговори с различни производители, за да им уреждам внос на разни стоки. Отделно си кореспондирах и с някои хора от един бизнес форум, т.е. им предоставих много полезна информация, уж с идеята да работим съвместно, но до момента нищо сериозно.

    Между другото, и офис си намерих тук без наем – бартер срещу обслужване на клиентите на бизнесмена, който ми го предостави, можех да го ползвам и за моя си бизнес, но съпружеското тяло отказа да ми финансира юридическата регистрация, а нелегално не смея да работя – върнах ключовете от офиса на човека, защото той не прие вариант да ходя само заради него в офиса (но и заплата не ми предложи, предпочита да го държи заключен, отколкото да наеме нов човек на мястото на пенсионирания, който е работел преди там, а има и други офиси, не е опрял точно до този). Писах на различни бизнес организации, с идея за евнетуално партньорство или включване в нечий стартиращ бизнес, където моята широка квалификация и опит биха били полезни. Никакъв отговор (всъщност един екземпляр от държавна организация ме покани от любопитство и взе да ме сваля).

    Пробвах се и да кандидатствам с проект по програми за финансиране на малък бизнес, но няма подходящи за мен, намерих човек, който да сложа за титуляр на проекта, подготвих всичко перфектно и той се издъни на представянето (не говори добре езика, а програмата е за хора извън европейския съюз). Сега ми изпратиха от същата организация линкове и към други програми, но или са за хора, по-млади от моята възраст, или за прекалено стари, или за хора извън европейския съюз – все не влизам в критериите, а с нов партньор не искам повече да се занимавам, успехът трябва да зависи от мен…

    Преведох си и си легализирах дипломите. Регистрирах се във всички възможни сайтове за работа, лично посетих всички агенции за работа в града (говорим за няколко милионен град, т.е. са доста), регистрирах се в сайтовете на всички големи фирми, монополисти, пуснах обяви в разни сайтове, че давам частни уроци, за детегледачка, за секретарка, за каквото се сетите. Обикалям по улиците и гледам къде има обява, че предлагат работа – веднага влизам и си оставям CV-то (тук не става да говориш директно с шефа и да те наемат).

    Курсове карам всякакви, поне има безплатни – от рисуване, поезия, музика, до секретарство, счетоводство, интеркултурна медиация, а и език – изкарах матурите за средно образование в страната, положих изпит за сертификат за владеене на езика (4 ниво), и в момента ходя активно на всякакви курсове за какво ли не.

    Времето го уплътнявам на 200% (в смисъл целия ден и цялата нощ, защото страдам от безсъние – докато имах бизнес, това ми помагаше да работя двойно по-бързо от конкурентите, преди това работех на две места – денем по специалността, нощем – в бар, докато не реших, че е по-добре да се захвана с предприемачество, а сега нощите ми служат за четене на книги, гледане на филми за позитивното мислене и ровене в Интернет).

    Пропуснах, че в България съм посетила почти всичките курсове на Дитерамб, както и отделни курсове на още две от големите обучителни фирми по мениджмънт, продажби, работа в екип, управление на проекти и прочие. Владея активно три езика, пасивно още три.

    Библиотеката ми е пълна с най-хубавите книги за професиите ми, за бизнес, за езици, за изкуство, за история, за езотерика, за психология на успеха и предприемачество, за каквото се сетите (мъжът ми в началото доста протестираше, като видя с какви количества книги се пренесох – било имало всичко в Интернет, да ама не е така добре систематизирано и тематично изчерпателно организирано). Основно ги отварям когато някой ми пише, че има нужда от съвет, за да цитирам точно подходящите страници, които биха му помогнали. Активно помагам на всеки, който ми поиска помощ или съвет в моята област.

    Мисля позитивно, обличам се всеки ден с най-хубавите си дрехи – нови не купувам, защото по време на бохемския си период си накупих в достатъчни количества скъпи и качествени такива, т.е. само детето има такъв разход, обувки също имам в промишлени количества, съпругът ми също не страда от липса на дрехи и обувки. Старая се да си угаждам с храната, слушам хубава музика, свалям си и гледам хубави филми, рисувам, пея, танцувам, плета, шия, занивам се с детето… изобщо старая се да се чувствам щастлива, а не депресирана. Дори се опитвам да вярвам, че този период на нищо правене ми е даден с някаква цел, че трябва да мина през това поради ред причини – за да се грижа по-добре за детето, за да посветя повече време на духовното, за да намеря призванието си…. Ама много се проточи, това са си цели две години паразитен начин на живот, не е нормално за активна и амбициозна личност като мен и това вече започва да ми тежи.

    По въпроса за езотериката, не само старателно чета и прилагам техниките, ами и на църква ходя, даже се записах да пея в хора всяка неделя. Отделно мисля от утре да започна да пея в още един хор за разнообразие. Разходи нямам почти никакви – освен задължителните разходи по учебни материали за детето, евентуално материали за курса ми по рисуване и карта за градския транспорт, за друго не давам. Храна си нося от къщи (пазаруваме веднъж седмично на едро всичко необходимо), не купувам никакви сандвичи, пици, сокове и прочие. Не пуша, не пия, не ходя дори на кафе, за ресторанти сме забравили отдавна, не гледаме кабелна телевизия (всъщност не гледаме никаква, само бърша праха от телевизора), но имаме интернет, не пътуваме никъде, от време на време ходим на рожденни дни на роднини и приятели, евентуално на сватби и кръщенета, които са си разход и това е. Трудно ще го съкратим, защото ще ги обидим, ние самите не празнуваме нищо и не каним гости.

    Не обвинявам никого, държавата си е много готина, кризата се усеща навсякъде, но ако бях в България знам, че без работа нямаше да стоя, с моята квалификация… Тук се сблъсках с два проблема – първо не вярват на образованието и квалификацията ми, второ – предприемаческия опит ги плаши, че може да не ставам за служител. Дадохме тези дни CV-то ми на един познат HR в голяма фирма, за да го съкрати и да го остави само подходящите за пазара на труда точки. Нямам никакви претенции, така или иначе обикалям и магазините, и баровете за работа, т.е. отдавна съм забравила за достойнството си и претенциите си какво ще работя…. Та засега съм на тази точка – да си намеря каквато и да е работа и то бързо…..

    Извинявайте за дългото писане, ама се опитвам да уточня, че всички предложени идеи съм ги приложила, дори в повече. Засега напредък няма, само ентусиазмът ми започна да намалява.

  24. Забравих най-важното. Благодаря ви за коментарите, препоръките и примерите от личния ви живот! Наистина здравето е най-важно, а мога да кажа, че за момента съм го закрепила на доста задоволително ниво (но когато бях в България и имах своя малък и успешен бизнес, бях по-добре). Съгласна съм, че винаги има и по-зле от мен и не пропускам да благодаря за това всеки ден. Благодарна съм и за всяка ежедневна радост или мъничък успех, който ми се случи.

    И все пак нещо пропускам, нещо не правя както трябва да бъде, досега никога не съм изпадала в такова състояние, а съм имала доста критични моменти – винаги нещата са се подреждали от самосебеси и то за много кратко време. Като се замисля, животът ми винаги е бил много динамичен, пълен с резки и кардинални промени, но винаги за добро. Този застой в нищото в момента не мога да си го обясня. Надявам се да намеря отговор на въпроса защо се случва това и как да го преодолея. Оставам в процес на търсене.

    Още веднъж ви благодаря!

  25. @4-годишна: Не знаех, че не си в България – а каквото и да говорим, в чужбина порядките са по-различни :) Много интересна история разказваш. Нямам представа какво “не правиш” както трябва, понеже правиш доста неща наведнъж. Възможно ли е това да създава проблеми? Дали няма да е по-добре да опиташ да не се “разпиляваш” и да се концентрираш върху конкретна цел? При всички случаи ти желая успех! :)

  26. Благодаря, Рая!

    Не исках по начало да споменавам чужбината, нали витае това българско предубеждение колко е хубаво “на запад” и колко е лошо в България… Е, при мен е обратното – беше ми толкова хубаво в България, че за тия две години извадих душата на мъжа ми защо ме подведе да зарежа всичко и да тръгна с него (благодарение на езотериката престанах и приех ситуацията, започнах да я намирам за добра и полезна за моето развитие, започнах да търся позитивното в обикновените неща от ежедневието).

    Но откакто съм тук, съм убедена, че за почти всеки емигрант е така – това, което е зарязал в родината си, е било много по-добро от това, което намира, но вече е късно за връщане назад. В общи линии, наблюденията ми са, че ако не заминеш с трудов договор или по програма за обучение, е почти невъзможно да си намериш работа в чужбина. А колко високо летях в България – ако поисках, можех да продължа да се занимавам с наука, ако поисках – можех да се върна на всяко от местата, където съм работила, ако поисках – можех да си намеря безпроблемно нова работа, а колко си обичах бизнеса, как се надявах “приятелката ми” да навлезе бързо и заедно да продължим – тя там, аз тук…

    За разпиляването си права, и аз съм си го мислила много. Но не знам какво да избера, в коя посока да поема… Преди всичко беше толкова ясно и простичко, че каквото и да захванех, ставаше от раз, дори не съм имала каквито и да е съмнения. И тук тръгнах с тази нагласа – в България когато и да съм попитала за работа, винаги съм я получавала, никога не съм търсила на повече от едно място – отивам и ме назначават…. Да, но тук се оказа, че изобщо не става по този начин и започнах да пробвам други и други начини… Уж в цял свят не достигат специалисти, уж бизнесът се оплаква от недостатъчно квалифицирани кадри, пък като ми видят CV-то, бягат като опарени….

    Все още не съм се прежалила да чистя на хората къщите (за което се предполага, че по-лесно се намира) и за болногледачка на стари хора (последното няма да го издържа, защото ще ме натовари много психически). Май само това не съм опитвала и адски много не ми се ще да опитвам (като студентка в България веднъж ходих да чистя в един апартамент, по препоръка на приятелка, че било “много хубаво” – толкова унизена се почувствах, че се надявам да ми се размине отново да минавам през това, иначе съм мила чинии в пицария в първи курс и ми харесваше).

    Има и друг момент – в много бизнеси предпочитат да наемат индийци, пакистанци, бангладежци, филипинци…. изобщо хора, дето срещу няколко евро на месец ще живеят и работят в ресторанта или магазина им… И с тези не мога и не искам да се конкурирам, все пак имам съпруг и дете, а и за тия няколко евро – с тях и без тях…

    Та си мисля, че наистина трябва да се “концентрирам”, но върху какво?! Все си мисля, че ако избера едно, ще пропусна друго, а може би шансът ми е точно върху другото….

    Минаха ми мисли да се втъркам в някоя политическа партия, белким ме оценят, но съпругът ми веднага настръхна, не иска да се “омърсявам” с политика…

    Пробвах да ходя и на бизнес коктейли, уж да изградя контакти, но тук нямат нищо общо с това, на което съм ходила в България – приличаше на жалко подобие на дискотека, в която се подрусват дебели чичковци и анорексични мутрески, никой не говореше за бизнес, никой не си разменяше визитки…. всичко се свеждаше до усвояване на по-голямо количество от баналните храни/напитки от шведската маса и имитация, че се забавляват… Вече и там не ходя (въпреки че получавам покани за събитията им).

    Регистрирах се в сайт за жени-предприемачки – то се оказа, че всяка си прави някакви ръчно изработени нещица и се надява да ги пробута на другите. После взаимно си разменят комплименти…..

    В петък ще ходя в една агенция за бавачки (писаха ми по повод обявите в Интернет), искат препоръки от поне две семейства, дето да съм работила, скъпият веднага намери три приятелски семейства, които да излъжат заради мен, но…. като споделих с друга чужденка на езиковите курсове, се оказа, че и тя е ходила в тази агенция – първия месец й искали 50 евро, втория 150 и т.н. уж за да й намерят работа, не са….

    За мен най-приятният и желан вариант е собствения бизнес, но май вече не ми стиска да се хвърля в дълбокото, след като има такава разлика в пазара на труда спрямо България, какво ли ще ме срещне за бизнеса?! Във всеки случай пробвах да предложа услуги на 3 малки бизнеса – от единия ми казаха, че имат роднина, който се занимава със същото като мен, от втория уж се навиха, но са все заети, от третия (роднини на мъжа ми) изслушаха идеите ми и отидоха да ги реализират в тукашна фирма, а щеше да им излезе много по-евтино ако аз им бях свършила работата…. Та и затова си мисля, дали етикетът “чужденец” няма да ми попречи да развия каквато и да е дейност… Но пък за момента опитите ми да се свържа и включа в стартиращ местен бизнес засега удрят на камък….

    Интересно, че около мен масово остават без работа, седят съсипани в ъгъла, но на никой не му стиска да се захване с предприемачество – било много сложно, имало големи данъци (вярно е – ДДС 20%, данък печалба – 45%, задължителните осигуровки на собственика също огромни, според таблиците, отделно има прагове за максимален % на печалбата и минимален праг за данъка според бранша – изкарал неизкарал – минимум толкова хилядарки на месец трябва да внасяш в данъчното)… Всички, дето някога имали малък бизнес или били консултанти на свободна практика, в момента, в който можели да се хванат на работа по трудов договор, зарязвали всичко и се хващали дори за съвсем ниска заплата, но пък сигурна…

    Гледам – масово затварят магазини, навсякъде обяви за свободни офиси под наем, монополистите уволняват смело персонал, закриват клонове и дейности…. само броя на китайските магазини расте, за китайците май няма криза…. Естествено, питам се как ли го правят китайците? Щом те успяват, явно има начин, или просто китайската мафия пере едни парички и завзема територии – сега финансира губещи магазини, но като мине кризата, те ще са там и ще започнат да генерират печалби….

    Та така – мисля го, наблюдавам, разпитвам хората, старая се да не им се поддавам на песимизма и негативното мислене, опитвам се да им внуша кураж и надежда, но се питам и кога най-после ще свърши тъпата криза. Убедена съм, че ще свърши някой ден. Убедена съм, че определени бизнес кръгове са я създали с цел преразпределение на пазарите, усвояване на спестяванията от влоговете и пенсионните фондове на хората, от фалиралите банки и финансови институции, намаляване на претенциите на работниците за заплати, намаляване на критериите при търсене на работа и задоволяване с каквото и да е, вероятно лансиране на определени количества залежали стоки (за последното ми хрумна след като установих силно редуциране на разнообразието от стоки дори в големите магазини на по няколко етажа, завишаването на цените на залежали стоки и липсата на нови), примиряване с по-ниско качество на услугите – примерно разредиха часовете на градския транспорт, по заведенията замениха платнетите салфетки с хартиени, покривките от плат с подложки, намалиха порциите и увеличиха цените, закриват детски градини, че били скъпи (не че ги имаше и преди много, а месечната такса беше 20 пъти по-висока от бългаския й еквивалент)…

    Възможно е и целта да е повишаване на цените на стоките изобщо – нали в Китай и други азиатски страни има тенденция работниците да стачкуват за подобряване на условията на труд и повишаване на заплатите (според прочетено от мен в Интернет, където пишеше, че големите световни производители местят заводите си от Китай в други държави, но и там вече не могат да намерят евтина работна ръка).

    Както и да е, мисля си, че каквито и да са причините за тази “криза”, й е време вече да си ходи. Та оптимизъм не ми липсва, държа си духа бодър и вярата в доброто – непоклатима, радвам се на всевъзможните курсчета, които посещавам, но и си давам сметка, че вече не съм дете и са абсолютно безполезни, просто ми уплътняват времето. Търся доброто във всяка ситуация, играя си на техниките за подсъзнанието и изпълняването на желания и примерно силно желая да отида на нещо, което зависи от съпруга ми и той се съгласява (а друг път винаги ми е отказвал), или адски много искам да купя нещо за детето, но чакам да намеря пари и така няколко месеца, а нещото все ме очаква в магазина и накрая става мое или ни го подаряват, та ей такива неща ме занимават колкото да си поддържам духа и вярата, че няма невъзможни неща, а по-скоро във вскичко, което ми се случва се крие някакъв по-дълбок замисъл и че по-скоро трябва да достигна до определена идея, за да ми се развържат нещата, а не че ситуацията е лоша…..

    И искам промяна на финансовата си ситуация. И се каня да изпълня препоръките ти от статията “Искам да знам какво искам” – преди знаех точно и с детайли какво искам, сега вече наистина не знам, доста ми се промениха критериите и амбициите, чак вече не знам дали искам да работя или да се примиря да си живея като паразит до края на дните си (нали непрекъснато си самовнушавам колко е хубаво това, което ми се случва)….

  27. Взе ми думите. Тъкмо си мислех и аз за тая статия, или изобщо който и да е метод, стига да ти помогне да се насочиш към нещо конкретно. А позитивизмът е хубаво нещо, стига да не се стига до самозаблуда. Разликата според мен е, че при позитивизма си даваш реална сметка за ситуацията, но се стараеш да извлечеш всичко положително от нея; докато при самозаблудата моментът с реализма липсва. Изглеждаш като човек с добър потенциал, остава само да го насочиш :)

  28. Рая, да се похваля с една половин новина. За утре освен насрочената не много желана от мен среща с агенция за бавачки (за която споменах), ми се обадиха от едно много желано от мен място, по обява търсеха инженер, но току що ми казаха, че са размислили, че може би моят профил е подходящ за длъжността, за която търсят човек. Препоръчал ме е онзи приятел, на който дадохме да ми съкрати страховитото CV и да го направи по-смилаемо за тукашните работодатели. Самата оферта ми я препрати друг приятел, който се е пуснал, че търси работа и я е получил като отговор, но той е филолог и ме попита дали случайно не ми върши работа на мен… мъжа ми препрати до неговия приятел HR, той от своя страна им се е обадил и ме е препоръчал… Направо като в сапунен сериал, ама тук връзкарството и корупцията са повече от в България…. Така че в един ден ще имам две интервюта за работа и то само до обяд (за справка, друга българка ми беше написала във форума, че на нея за 10 години не са й се обадили нито веднъж, а аз вече ходих на две други интервюта, направо съм си късметлийка).

  29. @4-годишна – ами честито :) То не е половин новина, а направо две новини – две интервюта, браво на теб :) Стискам палци за “инженерното” място, макар че сигурно и другото ще ти е полезно като временна работа. Чакаме развръзката в следващата серия ;)

  30. Чудото стана! Имам договор за проект, за 3 месеца. Заплатата е скромна – 800 евро, но скъпия ме утеши, че във фирмата, където той работи, младите магистри започват с 250 на месец, така че моето си е направо слънце….

    Сутринта отидох в 9 и така и не стигнах до второто интервю – само се обадих дискретно на мъжа ми да отмени втората среща. Първо се срещнах с HR, после с изпълнителния директор, после с няколко проджект мениджъра… Разпитаха ме върху цялото CV, дадоха ми документи за превеждане, отговарях на кръстосан разпит на италиански и английски, накрая ме попитаха откога съм свободна да започна, и след като казах, че мога и веднага – ми връчиха папките с документи по проекта, направиха ми служебен майл и ми зачислиха бюро и компютър…. Следобяд Изпълнителният директор се появи с новината, че съм им донесла късмет и договорът за проекта с бг фирма е подписан, после имаха презентация и ме поканиха да полеем с шампанско събитието…

    Страхотен първи работен ден, истинско чудо! От другия месец започвам да спестявам. И ще се боря тримесечния договор да стане безсрочен…. Работата отговаря на всичките ми мечти и както съм си я представяла – близо до къщи и до работата на мъжа ми, с нормално работно време (от 9 до 18), в офис, на компютър, проектно ориентирана, в екип, в международна фирма (Tractebel Engineering), в малък екип (италианското им представителство е относително малко, или поне офисът, в който работя, е от около 20-тина човека), свързана с документи и преводи, креативна (за домашно си взех да чертая карти, по моя инициатива), в приятелска атмосфера (колегите заедно работят, заедно излизат на обяд, заедно обядват и се разхождат по магазините в обедната почивка, заедно пият кафе…), работа, където да ме уважават (досега не са ме посрещали така никъде – невероятно уважение и внимание от всички), мечтаех вместо само да ми четат CV-то, да ме турят да работя пред тях и да ме оценяват тогава – и така и стана…. Трудно ми е да изброя всичките ми критерии, но от месеци си ги описвам и мечтая….. Чудеса стават!

    Между другото, дъщеря ми ми честити рожденния ден, мисля вече да празнувам два рожденни дни – онзи, на който съм родена, и този, в който се почувствах преродена и започна новият ми живот тук. Отново се чувствам човек. Направо си е като рожден ден….

    Благодаря ти за вниманието и окуражаването, мисля, че и твоят блог има принос към днешното развитие на ситуацията…..

  31. БРАВО на теб! :) Може да прозвучи странно, понеже тази новина не ме касае пряко, но всъщност много се зарадвах да прочета нещо толкова позитивно! Не помня кога последно съм чула някой просто да се зарадва и да погледне по-ведро на нещата :) Не смятам, че блога има някакъв принос, но пък съм щастлива, че тук може да се прочете такава хубава мини-история :) Много се радвам за теб :)

  32. Благодаря, Рая! Просто ти ми донесе късмет (така си мисля). Радвам се, че моята история ти е донесла позитивни мисли, блогът ти е зареден с много позитивизъм и добронамереност. Сега имаш и един съпреживян пример как човек не бива никога да се отказва – хубавите неща се случват когато най-малко очакваш… Отново благодаря!

  33. Рая – за да стане още по-интересно ;) ето ти и една съвсем различна гледна точка.

    За мен основният показател е тази сума, която изразходвам месечно ПРИ НАЧИНА НА ЖИВОТ, НА КОЙТО СЪМ СВИКНАЛ.

    Не бих се лишил от никое от основните неща (в размера, в който ги ползвам) – ток/вода/телефон/интернет/ТВ, храна, тютюн, напитки, бензин, развлечения и т.н. Работя на свободна практика, така че заетостта (и доходите) ми съвсем не са константна величина. Но си имам едни 800-1000 лева разходи на месец, които гледам да осигуря на първо място: понякога се случва да не мога от работа, тогава прибягвам към заеми. Нямам проблем, защото ако имам “слаб” месец, той почти винаги бива последван от “силен” – така че си връщам заемите в рамките на месец, максимум два. Но НЕ СИ ПРОМЕНЯМ НАЧИНА НА ЖИВОТ – което за мен е от първостепенна важност.

    Предпочитам да мисля за това като “хоризонт № 1”: краткосрочен, в рамките на 1-2 месеца.

    Всичко, което изкарам в повече (има месеци, в които изкарвам доста повече) го разглеждам като “хоризонт № 2”: това са средства, чието изразходване планирам в по-дългосрочен аспект – обикновено 3-6 месеца. Няма значение дали става дума за пътуване/почивка, ремонт на апартамента, смяна на телефона, лаптопа, автомобила или нещо друго: то не е “спестяване”, а просто натрупване на средства ЗА ОПРЕДЕЛЕНА ЦЕЛ.

    “Спестяване” е да натрупваш средства, за да си имаш ЗА МОМЕНТ, В КОЙТО ТИ ЗАТРЯБВАТ. Без да знаеш точно за какво, просто да си сигурен, че си имаш. Майка ми и баща ми правеха така; аз мисля, че в това няма особен смисъл. Имам си и здравните осигуровки, и застраховки разни, така че за повечето “аварийни” случаи съм гарантиран. А да управлявам финансите си С ОГЛЕД НА тези малко вероятни евентуалности, които не могат да се предвидят, според мен е чисто разхищение. Ако случайно изпадна в ситуация, в която трябва да си намаля разходите двойно или дори тройно, няма проблем; много по-некомфортно ми е да поддържам някакви резерви заради някакви хипотетични неизвестни потребности, които може така и да не ми се появят до пенсия… тогава ще се псувам безкрайно, че съм бил толкова предпазлив.

    Та: правилното според мен не е да нагаждаш начина си на живот според доходите си, а обратното: да нагаждаш доходите си според начина си на живот. И въпросът не е толкова в това как си управляваш ПАРИТЕ, колкото в това как управляваш ВЪЗМОЖНОСТИТЕ СИ да изкарваш пари. Това ми е философията, до момента работи отлично, и поне в обозримо бъдеще не смятам да я променям.

    И резервните ми варианти (не че нямам такива, имам си) не са свързани с това как да огранича разходите си и да заделям пари настрани, а с варианти как да изкарвам пари по различни начини. Виж, такива варианти винаги гледам да имам. Включително знам как (и даже съм пробвал, просто да видя дали става) да изкарвам пари и от хобито си. Макар че това е много резервен вариант, защото главното очарование на едно хоби е това, че го практикуваш ЗАЩОТО ИСКАШ, а не защото ТРЯБВА.

    Съжалявам, че оспорвам тезата ти (която е добре и подробно обоснована) – но се смятам задължен да отбележа, че има и други подходи по въпроса.

    :)

  34. Сори за странното форматиране на текста, не знам защо се получи така…

  35. @XYZ – уравнението на парите винаги има две страни: ограничаване на разходите (спестяване) и увеличаване на приходите (за което говориш ти).

    За да спестяваш, невинаги е нужно да променяш целия си начин на живот, нито да е завинаги. Фразата “не бих се лишиш” ще я коментирам така: никой не би се лишил от нещо, ако има избор. Понякога обаче такъв избор просто няма или пък цената му е прекалено висока.

    Парите дават сигурност – точка. Това не е мое откритие, това се знае в целия човешки род от хиляди години :) Така че не бързай да отричаш ролята на парите и резервите като генератор на сигурност.

    Рано или късно хората винаги стигат до един и същ извод относно спестяването – че то е важно. Обикновено по-рано до него стигат хората, които са претърпели сериозен житейски удар или които е трябвало да разчитат САМО на себе си в определени периоди от живота си. Малко като предпазния колан – необходимо е нещо да те раздруса на пътя, за да осъзнаеш смисъла от него :)

    Естествено, никой не отрича ролята на добрия приход. Не е възможно, нито е приятно да се живее с ограничения, и затова е необходимо в дългосрочен план да сме ориентирани към получаване на повече пари. Просто понякога двете неща са свързани – за да имаш възможност да стигнеш до големите възможности за инвестиции, е необходимо първо да разполагаш с пари; а за да си освободиш този ресурс, често е нужно да си “пренастроиш” харченето и да орежеш излишното от него, като го пренасочиш към нещо рентабилно.

    PS Странното форматиране не е по твоя вина :)

Leave a Comment