Докато подготвях Цитати за парите (2) попаднах на един, от който дълго време не можах да вдигна поглед:
Човек може да стане майстор само в нещо, което обича. Не си поставяйте парите за цел. Вместо това преследвайте нещата, които обичате и ги правете толкова добре, че хората да не могат да отлепят очи от вас.
Maya Angelou
Боже господи! Това е един от онези моменти, когато сякаш съдбата специално е маркирала с червено Х в календара си и търпеливо чака, за да ти поднесе отдавна приготвен подарък. Тогава някой въпрос, който те човърка от години и чийто отговор подозираш – но не смееш да приемеш, понеже би било твърде хубаво, за да е истина – тогава отговорът на този въпрос изведнъж се разкрива пред теб кристално чист и прекрасен като панорама.
Досега много пъти сме казвали колко важно е да се занимаваш с нещо, което обичаш (особено ако искаш да изкараш пари с него). Но Мая Ангелу е успяла да го каже много по-добре от мен, за което й благодаря.
Да преследваш нещо, което обичаш, е като любовта от пръв поглед. Усещаш я безпогрешно с цялото си същество. Чувстваш се едновременно невероятно щастлив и ужасно уплашен – ами ако нищо не излезе?
Когато си влюбен в нещо, въпросът “ами ако нищо не излезе” е най-страшния въпрос на света. Прилошава ти само като си помислиш. Ако си много влюбен в това нещо, стомахът ти се свива на топка и усещаш как ти избиват ситни капки пот. Дланите ти лепнат. Устата ти пресъхва. Сърцето ти бие по-бързо и пръстите ти барабанят по масата. Това е кошмар наяве.
И въпреки всичко това страстта ( Пари или страст? ) е прекалено силна, за да се бориш с нея. Невъзможно е. Единственото, което можеш да направиш, е да й се оставиш. Да й се довериш. Господ не би създал в теб нещо толкова силно, ако не искаше да му се подчиниш. Нали?
ПРОЕКТЪТ
Проектът все още е на фаза идея, тъй като идеята ми хрумна вчера :) Тя може да е нова, но за сметка на това успя безапелационно да избута всичко останало на заден план, включително планираният за днес материал за лихвите по срочните депозити и резервния материал за връзката между спестяването на пари и поставянето на цели. (Вероятно ще успея да пусна единия утре.)
Благодаря на всички!
---------
---------
Честно казано до: И отново тишина… — Нещо не ми стана интересно на мен.
Нищо лично, просто искаш мнение.
@regdog – това не може да се нарече “заимстване”. Това са общовалидни идеи в сферата на личните финанси. Приносът на конкретния автор е в това да ги представи по достъпен и уникален начин чрез текста. Нали не смяташ, че JD Roth от GRS е първият човек, който се е сетил да си прави буфер :) Тези разбирания съществуват откакто ги има парите.
Ако се поровиш в интернет, сигурно ще намериш още сто места, на които се застъпват същите идеи – няма как иначе, топлата вода вече е открита. “Откритията” за пасивния доход не могат да се припишат на Кийосаки, неговият принос е именно в това да ги популяризира. Това далеч не означава, че той ги е измислил, нито концепцията за бизнеса. Има десетки сайтове за лични финанси на български и на английски и всички се занимават със същата материя. Уникалното, пак казвам, е гласът на автора, а не самата идея “Харчи по-малко, отколкото изкарваш”.
За пунктуацията – вярно, изтървала съм едно двоеточие, иначе другата точка си е на място.
Рая, отговарям на въпросите.
Заимстване: имам предвид законите за парите, буфера, личния бюджет, тефтерчето с цените (GRS) и пасивен доход, бизнес и работа (Кийосаки).
Антон: (i) “… оставаха седем минути, в които трябваше да се вместят” [Кавичката не е знак за край на изречение; и в Jacob имаш няколко такива изречения].
(ii) – Чух, че са го преместили по негова молба. Не знам какво си направил – той се усмихна, – но се радвам за теб. – той замълча за малко. [ИМАМ И УСЕЩАНЕТО, че точката след "за теб" е излишна, но в момента нямам възможност да направя проверка.]
Jacob: (i) There was no one else named Jacob in the small town, but people STILL ALWAYS SAID “Jacob, the veteran’s son”.
(ii) The ladies ALWAYS CRITICIZED APPROVINGLY.
(iii) “Jacob, I’m going to the city this weekend. Ask your father IF he needs anything”
Желая ти успех с новия проект!
Благодаря и на двете ви :) Дени, не разбрах обаче за кой от двата текста говориш, предполагам за Jacob.
И двете са просто “мостри”, тоест идеята е единствено да се види дали са четивни. Сами по себе си това дори не са разкази, а само част от разказ.
Интересни предложения имате за упражнения и допълнително четиво :) Благодаря за което.
Рая, здравей :)
Да се включа и аз с коментар по текстовете, само на българския всъщност, защото английският ми е слаб.
Първо да уточня, че разказчето ми харесва, ще ми се и да има продължение. От друга страна, няма да ти спестя и малко критика, с идеята да е конструктивна и да ти е от полза :)
На мен поне текстът ми звучи прекалено описателно и някак като нахвърляна набързо скица или груб план на разказ и може би малко наивно, като да е писан от много начинаещ или млад писател.
Не помня вече къде бях чела интервю на известен писател, в което човекът даваше препоръки към начинаещите писатели и обясняваше най-честите им грешки и едно от основните неща беше, че прекалено много разказват, вместо да показват. Струва ми се, че и тук ситуацията е такава и затова се получава някак нахвърляно, а не заради малкия обем. Още повече има интересна идея и човек остава леко разочарован като стигне края без да усети някакво развитие по нея.
П.П. Преди време бях попаднала на интересна книжка – “Основи на творческото писане” мисля, че се казваше – на Йосип Новакович. В нея имаше доста интересни упражнения и препоръки какво да се следи и избягва при писането.
Привет,Рая :) Благодаря за отговора. Радва ме факта, че не си изтълкувала думите ми нападателно, а точно в смисъла на градивната критика. С това ми даде право да не спирам да пиша, виждайки, че се разбираме. Бих си позволила да ти подхвърля няколко идеи за развиване на “рисуването” с думи.
Посети галерия или намери картина на твой любим художник, изолирай се от заобикалящия те свят и се потопи в нея. Почувствай цветовете, улови настроението и емоцията, която носи. Обърни внимание на детайлите – видими и невидими. Направи си психологически портрет на “Ръката”, изваяла тази красота. След това всичко пречупи през теб и възникналите образи в главата ти. Вземи лист и започни да рисуваш с твоята “четка”. Пресъздай всичко като вплетеш мистика, образи, усещания, емоции, чувства, факти. Нека всичко се слива съвършено хармонично като произведенията на Вивалди. Ако музиката ти въздейства повече, използвай нея за Муза.
Всичко хубаво! :)
PS. Осъзнавам, че се отплеснах, но ти успя да докоснеш моя страст /нямам практика да пиша мнения и коментари по каквито и да било форуми/. Поздравления за това, че си привлякла интелигентни читатели!