Добре ли сте с парите? (бъдеще)

Скоро бях на обучение по стратегическо планиране. Една от лекциите беше, разбира се, планиране. Тъй като темата ми беше позната отпреди, може би щях да я изслушам в полубудно състояние, ако лекторът Лъчезар Росенов не ми беше направил такова впечатление. Той ми припомни някои важни неща, за които ще ви разкажа в тази статия – след малко.

ПАРИТЕ КАТО ОЦЕНКА

Често правим оценка на себе си и на живота си, и обикновено всичко се върти около една идея – парите. Имаме ли достатъчно пари, колко искаме да имаме в бъдеще, за какво бихме ги използвали. Парите и личните финанси са доминиращи в живота ни, понеже почти всички избори, които правим, са съобразени с тях. Когато търсите работа, основният въпрос е колко ще получавате. Когато купувате кола, основният въпрос е колко струва. Когато мислите за близките и особено за децата си, се питате какво бихте могли да им осигурите.

Също така нищо не е в състояние да ви респектира толкова бързо, колкото парите, нали? Да си говорим открито. Никой не твърди, че парите са най-важното в живота или че сами по себе си могат да ви донесат щастие. Само че когато приятел ви пошушне нещо за непознат, коя реплика ще ви впечатли повече – “Те имат страхотно семейство”, “Тя е много добър човек” или “Той има много пари” ? Не казвам, че стойността на човек се измерва с парите, които има. Но парите са показател за практичността на човека и как той се “справя” в живота.

ВАЖНИТЕ НЕЩА СА ПРОСТИ

Докато слушах лекцията на г-н Росенов се замислих какво я прави толкова … приятна. Позволих си за 2 минути да се “изключа” от активното слушане и да помисля по този въпрос. Отговорът – че нещата бяха представени просто и ясно. Важните неща не е задължително да са сложни. Това важи абсолютно за оценката на личните финанси и планирането на вашето финансово бъдеще.

Много хора се страхуват от бъдещето. Не само от финансова гледна точка, а от бъдещето по принцип. Това се дължи най-вече на факта, че бъдещето е неизвестно и непознато. В него има прекалено много променливи. А в съзнанието на хората
променливи = неща, които могат да се объркат

Но ако мислите по този начин и се опитвате да планирате и предвидите всичко, ще получите т.нар. парализа на анализа. Ще блокирате, няма да стигнете до никъде, ще се уплашите и ще оставите оценката на финансовото си бъдеще за “някой друг път”. Но ако нямате никакви финансови планове, вие се носите по течението. Вие сте изцяло на милостта на зара на събитията. Затова погледнете нещата по-простичко. Не се опитвайте да начертаете целия си път до целта с подробности – така правите нещата по-сложни, отколкото са!

“НЕ ЗНАМ ОТКЪДЕ ДА ЗАПОЧНА”

Лекцията на г-н Росенов започна много интересно. Той огледа залата и попита: “Колко от вас са участвали в процес на стратегическо планиране?” Тишина. Някои колеги се споглеждат – явно се двоумят дали да вдигнат ръка. Някои плахо вдигат ръце, а повечето си траем и чакаме да видим накъде отиват нещата :) Идеята на г-н Росенов беше, че всъщност планирането е естествен процес за човека. Дори не си даваме сметка, че го правим постоянно. Ако се съди по малкия брой вдигнати ръце – наистина не си даваме сметка.

«Не знам откъде да започна»? Като за начало помислете какво представлява планирането. То е процес, при който набелязвате какво да правите, за да имате каквото искате. Променливите тук са три:
- къде съм в момента
- къде искам да бъда (какво искам)
- как да стигна дотам

Както казахме, важните неща не е нужно да са сложни. Искате да сте навреме за среща? Трябва да тръгнете еди-кога си. Искате допълнителен доход? Трябва да намерите пазар. Искате да изглеждате добре? Тренирайте!

НАЙ-СЛАБОТО МЯСТО

… е моментът «какво искам». (Изобщо не се хабете да спорите!)

В предните две статии от мини-серията «Оценка на личните финанси» говорихме за това, как да направите оценка на вашата финансова история и на вашето финансово настояще. С тяхна помощ можете да си отговорите на първия въпрос, «къде съм в момента». Това е важно, за да знаете откъде тръгвате и колко дълъг път ще трябва да извървите до желаното финансово бъдеще. Това обаче няма да е достатъчно, ако не можете да дефинирате «желано финансово бъдеще».

Ако мога да накарам някой да се замисли над само един въпрос от всички въпроси на света, това ще бъде «какво искам». Бъдете максимално прецизни в дефиницията, защото мъгляви отговори от рода на «да имам пари» или «да спра да ходя на работа» изобщо не са отговори, а отбиване на номера. Ето някои въпроси, които ще ви помогнат да разберете какво искате от вашето финансово бъдеще:
- колко пари искате да получавате на месец (реалистично, моля)
- как искате да ги изкарвате (работа, бизнес, пасивен доход?)
- как искате да ги харчите (изобщо не ви хрумна, нали? :)
- каква сигурност на дохода искате («ден година храни» или нещо спокойно?)
- какво сте готови да направите за целта (!)
- …

И не забравяйте последния въпрос – този с удивителния. Много хора се изкушават да искат, да искат и пак да искат, но опрем ли до «хайде направи нещо тогава» – започва да се бие отбой. Затова, когато решавате какво искате, имайте предвид и цената на този избор. Гаранция, че ако попитам кой иска гарантирана заплата 10 000лв на месец, всеки ще вдигне ръка. Но ако кажа, че за целта трябва да научите перфектно китайски, арабски и румънски, сигурно няма да останат желаещи.

МОЯ (ПРИМЕРЕН) ФИНАНСОВ ПЛАН

1) Искам да получавам 1000лв месечно (примерно). Тази цифра не е паднала от небето. Тя е пряко свързана с въпроса как искам да ги харча.
2) За какво са ми 1000лв месечно?
- 300лв за връщане на заем
- 250лв за храна
- 150лв други (консумативи, услуги, дрехи)
- 100лв за буфер (10% спестяване)
- 200лв за харчене (20% свободни)

3) Откъде ще намеря толкова пари?
Искам да получавам 500лв от работа на пълен ден на заплата и 500лв от работа на свободна практика. Текущата ми работа (не примерна, а реална) е много далеч от това, с което искам да се занимавам. Ще е по-лесно да се концентрирам върху по-висок приход от заплата, но ще ми е по-приятно с приход от свободна практика. Затова и засега целта ми е да си осигуря именно такова разпределение на приходите.

А защо целта ми не е да си осигуря целия приход от свободна практика? Един ден се надявам да е така, но в момента това е прекалено далеч от реалността. И въпреки, че не изпускам тази цел от очи, предпочитам да концентрирам ежедневните си усилия върху нещо постижимо.

4) Част от моя реален финансов план е да си върна заема до май 2011, след което да си направя буфер. В момента я карам малко рисковано, понеже всичките ми свободни пари отиват за връщане на заема. Но това е само защото имам сравнително сигурна работа и два “спасителни варианта” – малък страничен доход и възможност бързо да започна друга работа (ако нещо стане със сегашната).

5) След заема искам да си осигуря минимум 500лв буфер, в оптималния вариант – 1000лв. С 1000 лв ще имам доста голяма сигурност (2-3 месеца време) и ресурс, с който да финансирам идеите си за работа на свободна практика (ще е нужна малка начална инвестиция). Освен това ще имам възможност да поема евентуално преместване в по-голям град, което е свързано с разходи за транспорт, депозит за квартира, брокерски такси и прочее.

6) Искам също да оптимизирам навиците си за работа с пари. В момента действам в режим “затягане на коланите”, за да мога възможно най-бързо да се отърва от оставащия заем – тежи ми като камък на шията. В същото време знам, че нито мога, нито искам да правя това вечно. Много от коментарите към други статии акцентират на това, че докато мислим спестовно, никога не можем да забогатеем. Това е в известна степен вярно. Искам да мога да работя добре не само с малко, но и с много пари, при това без да попадам в капана на безрасъдното харчене. Ако мислите, че това е лесно, сигурно никога не сте се виждали с много пари в ръцете :)

НАКРАЯ – АЛИСА

С това приключвам мини-серията “Оценка на финансовото състояние”. Нейната цел беше да изведе на преден план някои принципни неща, а не толкова да навлизаме в конкретика. Надявам се обаче да ми дадете идеи за това, кои неща от оценката на личните финанси бихте искали да разгледаме в подробности.

За завършек ще използвам същия известен цитат от Алиса, който г-н Росенов използва в своята презентация:

- Кой път да поема от тук? – попита Алиса.
- Зависи къде искаш да стигнеш – отговори Чешърският котарак .
- Няма значение – отвърна Алиса.
- Тогава няма значение и кой път ще поемеш – усмихна се загадъчно Котаракът.