Как ще изкарваме парите си е голям въпрос. Това, с което се занимаваме е голяма част от нашия ден и често присъства в мислите ни.

На два или три пъти през живота ни Съдбата ни води до кръстопът, където трябва да избираме между парите и страстта – тоест да работим за пари или да правим нещо, което ни е страст.

Най-добре е да знаете Как да печелим пари с нещо, което обичаме . Това е възможно, но иска време и отдаденост, които невинаги можете да си позволите. Когато сте прекалено заети с оцеляване и едва устисквате от заплата до заплата, просто нямате сили да опитате нещо различно. И вашата страст – към програмирането, към шиенето, към дизайна – така и не получава шанс да се разгърне в цялата си красота.

А всъщност това, което отчаяно драпа за глътка въздух, затрупано от работа, проекти, пак работа, срещи, мейли, още работа, – то е най-добрият ви залог за успех. Наречете го страст, призвание, талант, както искате. Не се борете с него – то е по-силно от вас. Някои хора цял живот вървят срещу природата си и се опитват да потиснат онова, на което всъщност трябва да се отдадат и в което са най-добри. Сами се досещате какъв е резултатът.

Затова намерете начин да пуснете вашия талант от клетката, в която сте го затворили. Дайте му шанс да покаже на какво е способен. Ако го направите достатъчно навреме, ще можете да печелите пари с това. След време ще печелите колкото от добре платената си работа. След още време ще печелите повече, отколкото сте печелили преди с “добре платената” си работа. И кавичките ще се усещат в гласа ви.

ВАШАТА СТРАСТ

Как да откриете вашата страст говорихме в Идеалната работа за мен .

МОЯТА СТРАСТ

Една вечер седях уморено в кухнята и чаках мой близък човек да свърши с един приятен дълъг разговор по телефона. Зад гърба ми вървеше някакво шоу по телевизията, а пред мен на масата беше вестникът на Kaufland.

Мислех си за блога, за дизайна му, за статистиката. Мислех си как стана така, че го създадох. Мислех си какво щеше да бъде, ако беше онлайн каталог, каквато беше началната идея.

Неусетно ръката ми беше напипала един рекламен химикал на CableTel и започнах да си драскам по страниците на вестника, без да спирам да си мисля за блога. (Мисля добре, когато си драскам нещо междувременно – навик, който в училище и в университета изглеждаше неучтив на преподавателите.)

Другият човек свърши разговора – след може би 15 минути – и се обърна към мен. Сепнах се погледнах средните страници на вестника. Белите полета, снимките, текста – всичко беше издраскано отгоре до долу:

I LOVE WRITING I LOVE WRITING I LOVE WRITING I LOVE WRITING

Знаех какво пиша като думи, но в същото време не го осъзнавах и ставаше автоматично. Беше изписано точно така – на английски и само с главни букви. Не знам защо на английски и не знам защо с главни букви.

Това, че обичам да пиша, не беше някакво ново прозрение за мен. Драсканиците върху вестника бяха още едно доказателство за това, но и ме накараха да се замисля дали наистина осъзнавам колко дълбоко е заложено писането в мен.

Как да се бориш с нещо, което е по-силно от теб?

ПЪРВИ СТЪПКИ

Моята връзка с писането датира много отдавна. (Ще ви разкажа друг път.) Всеки дребен успех с писането ме е радвал много повече, отколкото което и да било друго професионално постижение. Затова и когато някой от вас ми пише на пощата за материал, който много му е харесал, просто се разтапям :)

Понякога дори и писането се усеща като работа и изморява – естествено. Но това бързо се компенсира с някоя малка крачка напред.

Една такава малка крачка е WebCafe. След няколко публикации в раздел «Стани автор», всяка от които си беше малък празник за мен :) ме повишиха в автор. Ето моите публикации в WebCafe .

Използвам случая да благодаря на редактора Ники Русиновски . Той беше така добър да отдели от времето си не просто да ми каже, че даден материал не става :) но и да ми обясни защо и да ми даде съвет:

Не, Рая, в никакъв случай есе! На нас ни трябва публицистика – абсолютно различен жанр, не празни приказки тип поток на съзнанието. Обяснявам от А и Бе – тема, идея, актуалност или поне атрактивност, добра теза, добре аргументирана, добре написана по класически начин – встъпление, изложение, заключение…

Това е част от негово обемно писмо до мен – едно от многото – където Ники, както сам казва, ми обяснява “от А и Бе”. За което заслужава едно наистина голямо БЛАГОДАРЯ!

Вчера (10.03.2011) във вестник Телеграф излезе част от статията Допълнителна работа :

Искам да ви обърна внимание на част от писмото на редактора Виктория Викторова, която се свърза с мен:

Имаме страница за форуми и блогове всеки четвъртък и днес мислим да пуснем част от твоя пост за допълнителната работа. Материалчето [ще] е подписано с точния адрес на блога и т.н. […] Пиша ти, защото знам, че държиш на авторските права и исках да попитам дали си съгласна да пуснем част от публикацията ти :) Надявам се да получа отговор до края на деня, защото тогава пускаме страничката.

Такъв подход означава, че зачиташ и цениш труда на автора и показваш уважение към неговата работа. Ако пък един човек не цени труда на другите, това говори лошо и за самия него, защото той със сигурност не цени и своя труд.

Ето защо благодаря на Виктория не само за това, че се е спряла на материал от kadebg, но особено за отношението й към авторските права. Много ще се радвам подобно отношение да бъде еталон, а не изключение.

И накрая, относно избора пари или страст… За мен определено е второто. Всяка стъпка напред дава огромна енергия да продължиш, независимо колко трудно е било до момента. И става все по-хубаво! :)