Пари + компромиси = лоши навици

Юни 2011 беше месец на компромиси. Компромиси с парите, с цигарите, със самоконтрола.

Източник снимка: http://www.pickthebrain.com

Както знаете, бях спряла цигарите и цяла година не си позволих даже една дръпка. После имах една жестока битка за една цигара, която удържах и бях много горда от себе си. А когато стана една година от спирането, си казах – хайде, цяла година не съм пушила, иска ми се да си запаля една. Само една, за доброто старо време.

От тогава до сега – около пет кутии.

Март 2011 си изплатих заема. Изчаках Април, за да се стабилизирам (последната ми вноска през Март беше малко по-голяма, а и ми откраднаха 100лв). През Май направих две неща, които отдавна исках и които бяха планирани – купих си лаптоп за 260лв и дрехи и обувки за около 200лв.

Само че после нещата започнаха да излизат извън контрол. Първо с цигарите, после с парите.

Една вечер излязохме с момичетата и се заговорихме на житейски теми: планиране за бъдещето, спестяване, и старата максима “Живей, докато си млад”.

Както знаете, моята максима е Спестявай, докато си млад . Изглежда обаче повечето хора не смятат така. А когато много хора ти казват, че не си прав, си струва поне да се замислиш и да преразгледаш собствените си аргументи. Дали наистина няма да съжалявам, че не пътувам? Че първо гледам цената в менюто? Че не се обличам по-така? Наистина ли е краят на света, ако си вземеш кафе от машината или седнеш някъде за левче, вместо да си носиш от вкъщи?

И си викам – хайде, ще опитам. Голяма работа. Цяла година и нещо бях желязна, върнах си заема, сега имам и спестявания. Хайде да се отпусна малко и да видим какво ще стане. Лято е!

И така, този месец го ударих на живот. Цигари, кафета от машината, поръчвам без да гледам цената. (Не че съм се оляла, де.) Дори другата седмица съм цяла седмица отпуск!

С напредването на времето обаче виждам, че уж малките компромиси бързо връщат старите лоши навици. С цигарите това е пределно ясно. А с парите е същото, само че пораженията не се виждат веднага.

За пореден път се убеждавам колко верни са старите ми изводи, че хубавите спомени и качеството на живот не са свързани с харченето на пари. И че “на дребно” изтичат най-много пари.

Този месец живях малко по-различно. Купувах си цигари. Вземах си кафета от машината. Сядах на по-скъпи места. Отпусках си повече джобни. Купих си по-скъпа паста за зъби и по-хубав шоколад. Позволих си да не спазвам толкова стриктно плановете си и графика.

Признавам, че да – нищо фатално. Опитах и така.

В резултат обаче този месец не само не беше по-хубав от останалите, но и в много отношения беше по-лош. Естествено, първо защото в края на месеца остават по-малко пари. Но най-вече защото очевидно липсата на самоконтрол в една сфера (цигарите) води до същото в друга (парите) и накрая добива тотални размери (време, ефективност, отговорност).

Не че съжалявам за този експеримент. Той ми даде възможност да проверя от първа ръка каква е алтернативата и до какво би довела. Дали наистина не изпускам нещо. Дали е толкова страшно да харчиш пари.

Изводът от експеримента е в самото заглавие на материала:

пари + компромиси = лоши навици

А когато се отървете от лошите навици, не допускайте компромиси. Лошите навици се образуват най-лесно и най-лесно се връщат. Затова спазвайте добрите принципи. И запомнете, че въпросът не е в онези 0.30лв за кафе или в онези +0.40лв за по-хубава бира. Въпросът е принципен. Въпросът е да не се отклонявате от целта.

12 thoughts on “Пари + компромиси = лоши навици”

  1. Интересно. Аз тази нощ сънувах, че пушех цигари и на сутринта се преродих след като разбрах, че е било само сън…

  2. Това и аз съм го сънувала често, и като се събудя с облекчение разирам, че е било само сън.

    Странно, но никога не съм сънувала как харча пари :)

  3. Абе това е така защото ти е кеф да спестяваш. Това ти доставя удоволствие :). Сега колкото повече спестиш толкова повече ще се кефиш. Бтв нещо ми стана и взех да пиша в блога си, можеш да хвърлиш едно око :)

  4. Хм, не знам какво точно искаш да кажеш с “кеф ти е да спестяваш”. Да, оценявам ползите от спестяването и възможностите, които дава то. Но не си мисли, че това ми е радостта в живота или че искам цял живот да го правя. Просто го използвам като инструмент да получа онова, което наистина искам.

    ПС Сега ще погледна при теб :)

  5. Ами мислех си че може би се чувстваш добре като не харчиш за глупости. Бтв направи разстоянията между рекламните блокове по-големи че Адсенс се заяждат за това и сложи да се вижда преди да се отвори статията ти дали има или няма коментари ( брой коментари ) горе до заглавието

  6. “Success is goals and all else is commentary” – Brian Tracy

  7. незнам доколко имаш проблем с цигарите, но защо не пробваш да ги замениш с нещо?
    например вместо цигари на месец получаваш телефон или друга хубавина на изплащане с готина тарифа … мисля че действа много добре.
    Виждам че в днешно време един пушач почти може с парите за цигарите да покрие един лизинг за малка кола, без майтап.Ясно че лизингите и т.н. но всъщност основно е замяната на един вреден навик..
    Иначе май ще се окаже прав премиера че кризата е най доброто време за спестяване :)

  8. По въпроса с цигарите не мисля, че ако основната мотивация на човек е “колко пари заминават” за тях “наистина ще се откаже” от стария навик. Всъщност какъвто и да е навика той никога не изчезва, шросто бива заменен с друг.

    Аз отчитам доста това относно финансовата точка, но като се замисли, човек за коса, кожа, нокти, зъби, и психо-емоционалния damage.. просто няма смисъл от цигарите. И вече допълнително като отчетеш и, че си плащаш за всичко това..
    poker face :D
    Аз лично правя компромис само за наргиле, понеже то малко или много пречиства и е доста по-релаксиращо.

    Но темата е вечна – “дали да направя това което знам, че е правилно(Марс), или “да направя това, което ще ме направи щастлив”(Венера).
    Често когато обаче правим това, което ни прави щастливи, допускаме твърде много големи компромиси и става така, че не си спазваме принципите, и сме леко кисели. И вместо да страдаме заради собствените си ппинципи, правим така, че другите да страдат заради нас. Вместо да да се “бием” със собствените си страхове, почваме да се “бием” с другите – на физическо ниво(тамас), или на емоционално ниво изразено в словестните битки, чрез аргументи(раджас).

    Така, че мога да ви пожелая само да спазвате принципите си, и така няма да губите индивидуалността си в правенето на компромис.

  9. Здравей, Крис, и добре дошъл в кометнарите :) Много ми хареса анализа ти на ситуацията. Нямам какво да добава.

Leave a Comment