Юни 2011 беше месец на компромиси. Компромиси с парите, с цигарите, със самоконтрола.

Източник снимка: http://www.pickthebrain.com

Както знаете, бях спряла цигарите и цяла година не си позволих даже една дръпка. После имах една жестока битка за една цигара, която удържах и бях много горда от себе си. А когато стана една година от спирането, си казах – хайде, цяла година не съм пушила, иска ми се да си запаля една. Само една, за доброто старо време.

От тогава до сега – около пет кутии.

Март 2011 си изплатих заема. Изчаках Април, за да се стабилизирам (последната ми вноска през Март беше малко по-голяма, а и ми откраднаха 100лв). През Май направих две неща, които отдавна исках и които бяха планирани – купих си лаптоп за 260лв и дрехи и обувки за около 200лв.

Само че после нещата започнаха да излизат извън контрол. Първо с цигарите, после с парите.

Една вечер излязохме с момичетата и се заговорихме на житейски теми: планиране за бъдещето, спестяване, и старата максима “Живей, докато си млад”.

Както знаете, моята максима е Спестявай, докато си млад . Изглежда обаче повечето хора не смятат така. А когато много хора ти казват, че не си прав, си струва поне да се замислиш и да преразгледаш собствените си аргументи. Дали наистина няма да съжалявам, че не пътувам? Че първо гледам цената в менюто? Че не се обличам по-така? Наистина ли е краят на света, ако си вземеш кафе от машината или седнеш някъде за левче, вместо да си носиш от вкъщи?

И си викам – хайде, ще опитам. Голяма работа. Цяла година и нещо бях желязна, върнах си заема, сега имам и спестявания. Хайде да се отпусна малко и да видим какво ще стане. Лято е!

И така, този месец го ударих на живот. Цигари, кафета от машината, поръчвам без да гледам цената. (Не че съм се оляла, де.) Дори другата седмица съм цяла седмица отпуск!

С напредването на времето обаче виждам, че уж малките компромиси бързо връщат старите лоши навици. С цигарите това е пределно ясно. А с парите е същото, само че пораженията не се виждат веднага.

За пореден път се убеждавам колко верни са старите ми изводи, че хубавите спомени и качеството на живот не са свързани с харченето на пари. И че “на дребно” изтичат най-много пари.

Този месец живях малко по-различно. Купувах си цигари. Вземах си кафета от машината. Сядах на по-скъпи места. Отпусках си повече джобни. Купих си по-скъпа паста за зъби и по-хубав шоколад. Позволих си да не спазвам толкова стриктно плановете си и графика.

Признавам, че да – нищо фатално. Опитах и така.

В резултат обаче този месец не само не беше по-хубав от останалите, но и в много отношения беше по-лош. Естествено, първо защото в края на месеца остават по-малко пари. Но най-вече защото очевидно липсата на самоконтрол в една сфера (цигарите) води до същото в друга (парите) и накрая добива тотални размери (време, ефективност, отговорност).

Не че съжалявам за този експеримент. Той ми даде възможност да проверя от първа ръка каква е алтернативата и до какво би довела. Дали наистина не изпускам нещо. Дали е толкова страшно да харчиш пари.

Изводът от експеримента е в самото заглавие на материала:

пари + компромиси = лоши навици

А когато се отървете от лошите навици, не допускайте компромиси. Лошите навици се образуват най-лесно и най-лесно се връщат. Затова спазвайте добрите принципи. И запомнете, че въпросът не е в онези 0.30лв за кафе или в онези +0.40лв за по-хубава бира. Въпросът е принципен. Въпросът е да не се отклонявате от целта.