След бомбичката, която пуснах вчера, следва малко продължение по темата.

Първо – kadebg ще продължи да си работи, макар и вероятно на по-бавни обороти.

Второ – благодаря на всички за идеите! Радвам се и съм наистина късметлийка, че има с кого да обсъдя нещата и да получа мнение. Когато човек мисли сам, той е склонен да се придържа към оста на своите ЖЕЛАНИЯ, тоест самонавива се, че нещата наистина могат да станат както му се иска.

(Признавам си, в тоя момент си мисля “Лелеее, каква глупост щях да направя! Добре, че попитах!”)

Все пак индивидуалната гледна точка е… индивидуална. Тя е само една точка. А за да видиш нещо от всички страни, ти трябва кръг, т.е. множество от точки. Иначе се получава като при този приятел:

Индивидуална гледна точка

Без коментар. Автор: (ако някой знае, да каже), картинка: google

Трето, няма да правя втори сайт.

Цялата идея за втори сайт беше да взимам обратна връзка за нещата, които пиша. Ако някой от вас се е занимавал с писане, сигурно знае какво е да работиш половин година над нещо без никаква обратна връзка по пътя. В началото не се съмняваш, че написаното е просто брилянтно, чудо на чудесата, и ти си едва ли не следващия Стивън Кинг. Сещаш се разни неща, добавяш едно, променяш друго, махаш трето.

Паниката идва, когато наполовината път изведнъж те удря едно яко съмнение. “Дали съм на прав път? Хм. Защо го почнах така? Май трябваше иначе? Ами ако никой не го хареса? Олеле! ОЛЕЛЕ! НЕБЕТО ЩЕ МИ ПАДНЕ НА ГЛАВАТА!!”.

Обаче е прекалено късно да се връщаш. Все пак, говорим за месеци труд.

И макар че не е точно като да инвестираш пари в нов бизнес, инвестираш труд и време. Много труд и много време. Така че когато те връхлети съмнението, повярвайте ми, “паника” не е пресилена дума.

Вярно, че когато реших да направя книгата за Америка (която впрочем съм пуснала на абсурдната промоционална цена от 5лв), имах добри индикации в началото. Ако помните, бях започнала една поредица, първа част беше Моята студентска бригада в Америка . Коментарите бяха доста окуражителни. Входящият тест беше успешен :) Сега остава да видим изходящия тест – продажбите и отзивите.

Та, втория сайт. Идеята беше пак такава – да пускам някакви неща или откъси и да виждам каква е обратната връзка.

Обаче, има няколко проблема. Първо, няма никакъв интерес към къси разкази. Малкото сайтове, които пускат такива разкази, са сборни сайтове с различни автори, а не сайт на един автор. Второ, хората предпочитат да си купят и да четат цяла книга, а не къси разкази или книга, която излиза на части.

(Оказа се, че Стивън Кинг е пробвал да пуска книга в интернет на части – The Plant. Части 1-3 могат да се свалят за $1, a части 4-8 се свалят за $2. Аз имах подобна идея и мислех, че ще е супер яко – нещо като сериал, само че не по телевизията, а за четене. Обаче оказа се съшо, че резултатите при Кинг не са толкова добри. Първа част е свалена 120 000 пъти, петата – само 40 000. Не че това са лоши резултати! Но явно за Кинг не са достатъчни.)

И трето, ако искам да стигна до публикация на хартия, това да имам сайт няма никак да ми помогне. Нито късите разкази ще ми помогнат.

Тоест, пътят към издаването на книга НЕ минава през поддържането на втори сайт (поне в моя случай). Сядаш си на задника, инвестираш няколко месеца в писане на книга, инвестираш още няколко в популяризиране, взимане на обратна връзка и редакции, после още няколко в преговори с издателства и/ли печатници, и накрая когато нищо не стане, си правиш харакири :)

Но така ще е.

Междувременно kadebg ще си върви, макар и на по-бавни обороти.

Още веднъж благодаря на всички за подкрепата и за съветите. И – ако от началото на материала до тук сте забравили – книгата за Америка е на промоционална абсурдна цена от 5лв!