Остават ли ви пари в края на месеца, успявате ли да спестявате?

calendarЗащо, когато трябва да спестяват пари, хората често се чувстват зле, с паднал дух, бедни? Защото за много хора, за да спестят пари, трябва да се лишат от нещо. Българските семейства, на които просто им остават пари в края на месеца, без да се лишават от нищо, като цяло не са много.

Както знаете – и както много правилно забеляза една наблюдателна читателка след материала „Кога се върнах на работа след майчинство – 8мес.“ – преди бях малко вманиачена на тема „спестяване“. Преди около четири години, когато започнах kadebg,  имах 3000лв заем. Изкарвах малко пари. Татко си беше отишъл – ненадейно, неочаквано и несправедливо – и целият свят покрай мен се беше срутил. Нямах идея какво би трябвало да правя, абсолютно никаква идея. Не знаех откъде да започна. Чувствах се като в сцена от филм, където едно момиче стои объркано насред улицата, отдясно има две ударени коли, отляво една къща гори, малко встрани някакви хора се стрелят едни други, една кола се кани да връхлети върху момичето, а в небето се спуска самолет и отваря шлюзовете си да пусне бомби върху цялата тая абсурдна и нещастна сцена.

… с изключение на едно нещо. Нямах представа кое да оправя по-напред, с изключение на едно нещо. С мама трябваше да оправим финансите си.

Горе-долу тогава започнах да се интересувам от лични финанси и управление на парите. Четях английски сайтове, защото на български нямаше нищо. Разбрах, че спестяването е първата стъпка за подобряване на нещата за хора в моето положение, и насочих цялата си енергия в тази посока. Носех си храна от вкъщи. Понякога и кафе. Купувах си дрехи втора употреба. Купувах си само най-евтините продукти. Дори си бях спряла интернета по едно време.

Честно казано обаче, не съм се чувствала бедна. Чувствах се умна. Имах цел и правех най-доброто възможно нещо, за да я постигна. Чувствах се горда, че мога да се справя със ситуацията; че знам какво трябва да направя, и че действително го правя с голяма отдаденост, без компромиси.

Може би станах толкова отдадена на целта си да се измъкна от финансовата дупка, в която се бях закопала, може би защото това беше едното нещо, което виждах ясно. В емоционален план продължавах да бъда момичето от улицата, което няма никаква идея какво да прави. И се хванах здраво за сламката на спестяването. Докато си попълвах бюджета в Ексел и мислех от какво мога да спестя още 60 стотинки на ден, които се равняваха на още 18лв месечно или 200лв годишно, можех да не мисля за горящата къща или за самолета, който можеше всеки момент да пусне бомбите си върху бездруго лайняната ситуация.

След около година постигнах целта си – заемът беше изплатен. В емоционален план нещата също бяха поутихнали. Къщата все още беше разрушена, но поне вече не гореше; а самолетът продължаваше да кръжи над главата ми, но сякаш опасността да пусне бомбите си ставаше все по-хипотетична и по-малко неминуема.

Все пак продължих да спестявам. Бях изплатила заема, но втората задължителна стъпка към финансовата стабилност беше създаването на финансов буфер. След като постигнах и буфера, отново продължих да спестявам пари (макар че малко си отпуснах личния бюджет) – исках да имам и дългосрочни спестявания. Стратегията ми беше „Спестявай, докато си млад“, защото си казвах, че е много по-лесно да лишиш себе си от нещо днес, отколкото детето си утре. Казвах си също, че е много по-лесно да спестяваш, когато си сам и несемеен.

Сега много се радвам, че съм направила всичко това тогава, защото днес вече имам семейство. И днес вече нямаме възможност да прилагаме подобни спартански стратегии. На свой ред това означава, че много по-трудно попълваме дългосрочните си спестявания. Обикновено, ако в продължение на един-два месеца успеем да заделим някаква сума, на третия се налага да я използваме за нещо, и парите не успяват да стигнат до дългосрочните ни спестявания.

Също така не искаме да излагаме малката прекрасна Николета на рискове и лишения. Тоест, не сме готови да спестяваме на всяка цена, и в никакъв случай не искаме да спестяваме пари за сметка на детето. Затова приемаме, че някои досегашни разходи вече ще са малко по-високи, и толкова.

Например. През лятото, понеже държахме бойлера почти постоянно включен, сметката ни за ток често беше 70лв. Решихме да пробваме да го включваме по-рядко, по-„планирано“. Още първата седмица обаче на два пъти се случи да ни трябва топла вода за Николета, а да няма грам (или да показва, че има, а като започнем къпането след пет минути стрелката вече е на синьото). Повече не сме експериментирали – не си струва риска за детето, нито нашите нерви и притеснения, че сме я обляли с хладка вода, само за да спестим 15-20лв на месец от ток.

Друг пример. Веднъж купихме пелени Puffies, защото нямаше нашия размер Pampers. Бездруго все си мислех да пробваме и други пелени освен Pampers, които често можехме да намерим с 5-6 лева по-евтино, но никога не се решавахме. Този път решихме да пробваме.

Сложихме първия Puffies, дойде време за смяна – дупето мокро. Викам си – да не избързвам със заключенията, може просто точно преди смяната бебето да е пишало. Сложихме втория Puffies, същата работа. Като сложихме и третия и отново дупето беше мокро, се ядосах и сложих един Pampers, останал от предния пакет.

После взех един Puffies и един Pampers и излях по една чаша вода и в двата. Puffies-а попи доста бавно и остана мокър няколко минути след това. Pampers-а попи почти веднага и повърхнистта му беше суха само след двайсет секунди. (Ако не вярвате, вземете по една пелена от двата вида и сравнете сами.) Оттогава не сме купували нищо друго освен Pampers. В крайна сметка не си струва да жертваме комфорта на детето само за да спестим 5-10лв на месец.

Разбира се, не всички семейни разходи са бебешки. Това ни оставя място за спестяване от неща, които купуваме за нас, а не за бебето. Тях можем да си позволим да орежем, без да се притесняваме.

Например, когато бях бременна, сериозно обмислях идеята да си купя лаптоп. Бюрото с настолния компютър винаги ми е било неудобно, а тогава с големия корем ми беше практически невъзможно да го позлвам за повече от 15 минути. Лаптопът щеше да заема по-малко място, щяхме да имаме два компютъра, и – основната причина – щях да мога да го ползвам и на кухненската маса, и на леглото, където щеше да ми е малко по-удобно.

В крайна сметка обаче вместо лаптоп, сменихме бюрото и стола. Поръчах си бюро по поръчка (по-високо и широко от стандартните, изчистено, без шкафчета), взехме стария стол за компютър на мъжа ми, и изведнъж стана много по-удобно. Не само за мен, но и за мъжа ми, който си има постоянен корем, :) :) Така си спестихме поне 500лв.

Сега много се радвам, че не взехме лаптоп, защото откакто се роди Николета, никой от нас няма време за компютъра. Какво щяхме да ги правим два?

По едно време мъжа ми искаше да си купим нов телевизор, но преценихме, че е по-добре засега да си оставим стария, тъй като често го оставяхме да работи по цяла нощ (особено когато Николета имаше колики и постоянно ставахме, и го ползвахме и като нощна лампа).

Други компромиси, които правим – например, аз не ползвам колата всеки път, когато ми се иска. Това не ми пречи много, понеже обичам да ходя пеша, но все пак е някакъв вид ограничение. Друг пример, не се храним на заведение всеки път, когато ни се иска. И това не ни пречи много, понеже покрай бебето и задълженията надали бихме имали времето да излезем повече от един път седмично; но и това е някакъв вид ограничение. Тоест, макар да не са прекалено големи, все пак полагаме някакви усилия – може би колкото да ни е чиста съвестта, ;)

Има някои неща обаче, с които не правим компромиси, въпреки че тези неща не засягат пряко Николета.

Например когато Николета дойде, естествено искахме да снимаме едва ли не всеки момент от деня й. :) За целта използвахме телефона на мъжа ми, но понеже понякога много „мислеше“ и пропускаше точно най-следката й муцунка, решихме да си вземем фотоапарат. (Взехме от евтините модели за 200лв, но снимките ставаха добре.) По принцип бихме могли да минем и без него, но все пак става въпрос за бебешките снимки на Николета, а можете ли да сложите цена на това?

Друг пример – дрехи и обувки не си купуваме от най-евтините. Целим се в малко над средното, защото „спестяване“ от дрехи и обувки според нас не е никакво спестяване, а напротив – често излиза по-скъпо накрая. Един чифт летни обувки от 40лв издържа много повече от чифт за 10-15лв, а един чифт зимни обувки от 70лв издържа много повече от чифт за 30лв.

Тоест, при дрехите и обувките не гоним цена. За сметка на това пък гледаме да купуваме по-малко, и избираме такива модели, които да може добре да се съчетават с много други модели. Аз например имам няколко панталона за работа, и всичките са черни. Това ми позволява да ги нося с всякакви блузи – червени, зелени, кремави, бежови, бели, шарени или не-шарени. За панталони и връхни дрехи избягвам прекалено капризни цветове като например червено, розово, жълто. Пастелните цветоте по правило се комбинират много по-лесно, отколкото ярките.

(Това не засяга пряко детето, но все пак за да е добре тя, трябва да сме добре и ние.)

Така че като цяло харчим сравнително разумно. В момента основните ни разходи са следните:
-телефони, кабелна и интернет (80лв);
-вода, ток, такса вход (100лв);
-цигари (100лв);
-бензин (50лв);
-памперси (50лв);
-храна и други (600лв).

Това са ни абсолютно минималните разходи на месец. Естествено, ако излезе нещо друго – например застраховка/данък/винетка на колата, дърва за зимата, дрешки за Николета, подаръци за Коледа – сметката набъбва.

Но бих казала, че като цяло нямаме някакви фрапиращи разходи, които да можем да орежем. Направили сме компромиси с това, което можем. По-нататък вече, ако искаме да още да намалим някои разходи, това би означавало да живеем по малко “странен” начин… както живях аз, докато бях сама.

Разбира се, има и нещо друго – на нас не ни се налага да спестяваме на всяка цена и да живеем по онзи малко “странен” начин. Като цяло финансите ни са на задоволително ниво – нямаме никакви заеми, доходите ни са стабилни, имаме спестявания. Ако имахме заем или ако единия от нас беше без работа, тогава може би щяхме още да затегнем нещата. Към момента обаче не си струва.

В общи линии, когато говорим за спестяване откъм семейни финанси, можем да го  разделим на два вида: спестяване “на дребно” и спестяване “на едро”. Спестяването “на дребно” е това да спестяваш пари от кафета и да спираш водата, докато си миеш зъбите.

Повечето хора обаче се натоварват психически от подобни неща, създават им дискомфорт. Съответно те си казват – то не си струва! Да си развалям аз комфорта, да се лишавам от някакви елементарни неща, за какво? Да спестя 10лв на месец? Не, мерси!

Мога да разбера защо някои хора мислят по този начин. Това „спестяване на дребно“ е малко досадно и не е много ефективно. Да спестявате от кафета например – нещо, което аз съм правила – обикновено няма кой знае какъв резултат. Ако пиете 2 кафета на ден по 0,60лв и минете на по-евтино кафе от 0,40лв ще спестите 2 х 0,20лв или общо 0,40лв на ден. За 30 дена ще спестите 12лв. Но всеки божи ден ще ви боде усещането, че сте принудени да правите елементарни компромиси, и това може да ви натовари психически.

Затова може да опитате другата тактика – да спестявате “на едро”. Същите тези 12лв може да ги спестите по друг начин – например ако следите промоциите в магазините и купувате на добри цени. Например ако 1L омекотител струва 6лв и в момента е на промоция с 40% отстъпка, ще спестите 2,40лв. Купувате три и спестявате 3 х 2,40 = 7,20лв. После ако намерите течен шоколад  500ml с редовна цена 6лв и 20% отстъпка, ще спестите 1,20лв. Взимате два и спестявате още 2 х 1,20=2,40лв. Ето ви ги кафетата за месеца.

Парите, които може да спестите със „спестяване на дребно“ за една година – да кажем 200лв – можете да ги „избиете“ навъднъж само с една по-голяма покупка, ако я направите изгодно. Например, понякога разликата в цената на един телевизор може да е до 100лв в различните магазини. При покупката на кола важи същото нещо, особено ако ви бива в преговорите – тогава можете да смъкнете цената с 200, 300, дори 500лв. Мисля, че това „спестяване на едро“ с няколко големи удара е по-добрия вариант от „спестяването на дребно“, ако имате възможност да го направите.

Разбира се, ако парите изобщо не ви стигат, дори „спестяване на дребно“ от кафета и закуски може да ви помогне – както помогна на мен навремето.

Но, естествено, само ако сте готови да го направите.

Хареса ли ви това? Вижте всички материали в Архива и си направете абонамент по email!

37 thoughts on “Остават ли ви пари в края на месеца, успявате ли да спестявате?”

  1. Рая, знаеш моето мнение за спестяването на дребно. Аз съм фен на това, което наричаш “на едро” – запазване на стандарта (и повишаване), но на същите цени. Също така, се стремя да получавам по-голяма стойност за същите пари. Примерите за това са много. Например, разходка в парка, вместо в Мол-а. Получавам една и съща стойност, дори в парка – по-голяма, а разликата в цената е стотина лева.

    Аз съм почитател и на комплексния подход – не само оптимизиране на разходите, но и увеличаване на приходите. Трябва само да си с отворен ум и нещата стават. Изкарвал съм буквално 100-200 лева от нищо (като това да свържа двама човека). Аз си мисля как мога да изкарам още пари, за да си позволя това или онова.

    Вчера на лекцията в курса казах, че най-важните фактори за успех са настройката, от една страна и знанията и уменията, от друга.

  2. Да, естествено, най-лесно се получават нещата когато приходите са добре. Тогава не е нужно да се лишаваш от нещо, за да спестяваш – просто ти остават пари в края на месеца.

  3. Много ми хареса статията. Аз много харесвам идеята за спестяване също и се чувствам така, като че ли правя нещо разумно за да живея по-качествено и спокойно, но крайностите в пестенето “на дребно” са много кофти, никога не съм разбирала хората, които го правят. Да живееш разумно е едно, но да ползваш тоалетни кърпи от плат (перът се като многократните пелени), вместо тоалетна хартия ми идва в повече. Колко точно ще спестиш от тоалетна хартия на година ?

  4. Впрочем, Тони, на никого не му харесва идеята за “спестяване на дребно”. Никой не иска да се лишава от някакви елементарни дребни удоволствия, за да спести 12лв на месец. Но на много хора им се налага.

  5. Благодаря ти, Нина :)

    Не знам кой го прави това с тоалетни кърпи от плат, но не виждам как ще излиза по-евтино от обикновена тоалетна хартия. А и в този екстремен пример вече дори не става дума за комфорт, а за хигиена и безопасност.

  6. Тони, определено съм на твоята позиция. Трябва, обаче, да кажа, че минах през почти същия кръговрат като Рая, включително със “спестяването на дребно” и памперсите. При мен се оказа въпрос на възпитание и манталитет. Дълго, след като си “стъпихме на краката” със съпруга ми, аз продължавах да купувам по-евтините неща и да спестявам. Не че е лошо – напротив – заради тази ми политика не сме спирали да отделяме дългосрочни спестявания. Но в един момент осъзнах, по-точно съпругът ми ми демонстрира в буквалния смисъл на думата как чрез по-добра гъвкавост, активност, творчески подход е по-добре да увеличаваме приходите, отколкото да се мъча над всеки разход – трябваше ли ми наистина, не може ли да мина и без това. В случая искам да наблегна на вътрешната инициатива и онова, което наричат “предприемачески дух”, при това не само в смисъла на създаване и управление на бизнес. За мен предприемаческият дух до голяма степен се осъзнава, може да се самовъзпита, и води до много добри резултати, при това – в дългосрочен план. Освен това, много пъти и двамата със съпруга ми сме правели услуги и неща безплатно, но с ясното съзнание за получени “невидими приходи” – като например добри контакти, създаване на добро име в бранша и т.н.

  7. Да, Мая, понякога човек продължава по навик да живее по спартански, дори когато вече това не е наложително.

  8. Рая, никога не съм можела да спестявам. Затова въпреки високите ни доходи сме постоянно в дългове. Това много тормози мъжът ми а аз съм човекът, който е свободен, за да прави сметките. Проблема е там, че не съм в състояние да го правя редовно, три дни и това е. Иначе използвам градският транспорт, защото не обичам да се возя често на такси.
    Би ли ми помогнала лично с конкретни примери?

    Диана

  9. Здравей Рая,

    Дете нямам, но се досещам за атмосферата/картинката. Някой ден (дано) го изпитам и на гърба си :)

    Само да дам конструктивна идея: проточните бойлери са доста по икономични и практични. Искат инвестиция около 150лв за бойлер + 50лв тръби и малко ВиК майсторлък и здрава еле инсталация… После плащаш колкото ползваш и топла вода без лимит и веднага:)

    Поздрави

  10. Рая, с всичко съм съгласна. Само искам да предупредя от личен опит, че това с шоколада, дето купуваш по-голямо количество и пестиш – обикновено не работи. Тогава просто си го изяждаш по-бързо и даваш повече пари. За перилните препарати и други дълготрайни стоки – несъмнено си права :)

  11. Спестяването е мисъл за “утре”. И дисциплина… Извинете ме ако се повтарям,но много харесвам мисълта на Буров “-не е въпроса в парите, а в сметките”. Мен ме е дисциплинирало ” целевото спестяване”. Поздравления за темата Рая и благодаря за споделеният опит. Ще се радвам да прочета как го правят другите-нещо като ” Как спестявате?”. Мисля ,че всеки опит или информация ще са от полза. Да се създаде алгоритъм на спестовността не е лека работа,но си мисля ,че можем да се справим. Днес съм доволна от “икономията” играчка за внука ми. Впрочем той я направи с избора си -хареса си влакче с продължение-могат да се добавят допълнителни вагон чета.мисълта ми е да се вглеждаме в изборите на децата-могат да ни изненадат с рационалността си.

  12. Страхотна статия Рая!Възхищавам се на куража ти да опишеш своя живот и промените, които настъпват с времето.Спестянането е наистина полезен навик всеки може да прецени от какво и как да спестява,но първо трябва да е убеден в неговата зна4имост и полезност, ако няма стойност за него е безсмислено да го прави.Аз съм на мнение, 4е необходимостта е най-добрия у4ител.От много ранна възраст на мен ми е изграден този навик и защо трябва да го имам,но когато се опитам да убедя някой да го прави,а в неговото семейство никой не му е дал такъв пример, и той не е възпитан в тази практика е просто загуба на време.

  13. Здравей Рая, aко твърдо сте решили да спестявате, просто го направете от раз – на принципа “плащай първо на себе си”. Когато получите заплата първо заделете определената за спестяване сума и я внесете по сметка. От там нататък просто си планирайте бюджета според остатъка. Много е изнервящо и едва ли съпругът ти ще се радва, ако след всяко пазаруване или разходка, обсъждате от какво и колко сте спестили (мъжете не харесват такива неща – те искат да знаят, че семейството им не е лишено от нищо). Ако в края на месеца или преди получаването на новата заплата ви останат налични пари, просто ги сложете в касичка или в плик “ЗА НОВ ТV, ЗА ПОЧИВКА, ЗА НЕЩО ХУБАВО:)” и започнете новия месец “на чисто”. Поставете си няколко приоритета във времето – например:
    * набиране на капитал за изграждане на собствен бизнес до 3 години;
    * покупка на нова кола след 5 години;
    * по-добро образование на Николета – след 6 години;
    * почивка на море/ планина – всяка година и т.н.
    Когато парите са наречени за определена цел, е много по-лесно да заделяш.

  14. Здравей Диана,

    Бих ти помогнала с примери, но не разбрах – примери за какво точно? За спестяване ли?

    Ако ми разкажеш повече за ситуацията, може би ще мога по-добре да ти отговоря. Ако искаш, пиши ми на мейла. Ако не, ще ти отговоря тук.

  15. Да, но можеш ли да се къпеш с такъв бойлер?

  16. Хаха! Теди, ами може би с шоколада се получават тези неща. Аз лично нямам проблеми с него обаче. Но ако това, че купуваш нещо изгодно после резултира в по-голяма консумация на това нещо, е, то тогава това не е спестяване :)

  17. Здравей Малина,

    Мисля, че е най-добре, когато човек от малък е свикнал да мисли и за утре, не само за днес. Така после му е много по-лесно в живота :)

  18. Здравей Алекс,

    Не знам дали необходимостта (неволята) е най-добрия учител за всеки – но при мен именно така стана. :) Права си, че ако човек не е възпитан да спестява, трудно ще го убедиш, докато не мине през някоя екстремна ситуация.

  19. Здравей Михаела,

    Съветите ти са много правилни. И нашият поглед върху нещата е такъв. :)

  20. Неволята е у4ител на всеки, който иска да се поу4и от грешките си,и да се издигне на едно по-високо ниво, а не да ги повтаря цял живот,защото, когато осъзнаеш,4е като имаш спестявания не си изцяло зависим от работата си,институции и т.н.се 4увстваш не като жертва а като 4овек от, който нещо зависи,но преди вси4ко е на4ин на мислене и на4ин на действие да имаш за цел да не хар4иш вси4ко ,което си изкарал за месеца и да оставиш нещо ,,за резервен вариант,,а пове4ето хора не го правят, защото не могат да разделят ,,цялото на отделните му 4асти-изграждане на нещо малко по малко ами нали така се изгражда вси4ко от къщата -,,тухла по тухла,, до детето което расте ден след ден и така пораства за години, а не за 4асове, въпреки 4е на някой може и да му се иска,това е фундаментален закон и важи за вси4ко в живота не мога да си обясня защо някой хора не го признават по отношение на парите.

  21. Да, човек може да си се къпе, но иска 7 киловата проточен бойлер (има и по 9,5 за еднофазови говоря) – иска си здрава инсталация, отделен автоматичен бушон. На Теси са със 3 степени (3-4-7 киловата). Имам предвид проточен бойлер под налягане. От две години ползваме и сме доволни.
    Поздрави!

  22. Здравей,
    Чета ти постовете и са ми интересни макар че не съм съгласен с някои неща относно спестяванията. Като например да спестяваш 80ст от кафе и да даваш 5 кинта за кутия цигари /100лв/ от бюджета ви на месец. Странно е,не мислиш ли?

  23. Ами, всеки си има някакви неща, от които не иска да се лишава. Всеки знае за цигарите, но само пушачите ще разберат защо не може просто ей така да се спрат.

  24. Абсолютно подкрепям Jj, кво значи не можеш да спреш цигарите, ем са бая пари (за вас) ем са вредни. Няма кво да умуваш. 1200 лв на година само от тях………

  25. Преди време попаднах на мини-книжката за личните финанси, а сега и на тази статия. Общо взето съгласен съм с написаното и дисциплината, която спазваш. Всъщност и според мен точно в дисциплината на харчене е разковничето. Много от приятелите ми нямат никаква дисциплина на харчене / спестяване.

  26. Според мен всеки трябва да си прави личен/семеен бюджет в един тефтер. Когато видиш написани всички разходи и проходи е съвсем друго. ще е много полезно и за децата да бъдат научени още от малки как да УПРАВЛЯВАт своите пари (те все още нямат де..но след време ще имат).

    Хубава статия!

  27. Dude, не са много пари за нас, поради което и сме го оставили тоя разход. Отделно – непушачите не могат да разберат.

  28. Да, Боби :) Ако харчиш точно колкото изкарваш, няма как да вървиш напред финансово.

  29. @Тихомир – преди и аз много вярвах в бюджетите, но все повече се съмнявам колко са ефективни.

  30. Не не мога наистина да го разбера, склонна си да купиш евтини памперси, но не и да спреш цигарите……..

  31. Ами като не пушиш аз и не очаквам да разбереш. Освен това памперсите са най-хубавите (според нас), на Pampers.

  32. Говориш за някакви евтини други в статията, т.е склонна си да правиш компромис с детето си, за сметка на цигарите си?!?!?! Без думи………..

  33. Другите бяха на Puffies и разликата в цената е минимална, както писах в материала бяхме ги взели защото нямаше Pampers.

  34. Оффф стига вече с тез цигари. Аз съм непушач, ама туй намилане за тез цигари чак мен ме дразни. Ми всеки си решава. Всеки съди другия, пък не се поглежда себе си.

  35. Статията ви е много интересна.Малко са хората,които успяват да спестяват пари от месечната си заплата.Има някои които дори веднага я похарчват за ненужни неща и излишини сметки.Лично аз се опитвам да отделям мпо – малко, без разбира се да се лишавам от удоволствията и покупките,котио искам а направя.Статията ви е полезна за тези, кото все ненамират начин да спестявт.

  36. Спестяването е толкова трудно, колкото струва ми се трудно е да се откажат цигарите. (Непушач съм, но по наблюдения). Всички искаме да спестяваме наедро, нали за това все промоциите гледаме. Но и магазините знаят: по- изгодните покупки водят до завишена консумация. И не само на шоколада :) . Прахът го взех евтино, неусетно започвам да пера по- често и с повече прах, нали е евтин. Бананите са евтини, ще си позволя да излапам повече, тоалетната хартия :) – и тя хвърчи. Накрая има полза от цялата работа, но не за спестяване, а за угаждане. Което не е лошо, де.

Leave a Comment