calendarЗащо, когато трябва да спестяват пари, хората често се чувстват зле, с паднал дух, бедни? Защото за много хора, за да спестят пари, трябва да се лишат от нещо. Българските семейства, на които просто им остават пари в края на месеца, без да се лишават от нищо, като цяло не са много.

Както знаете – и както много правилно забеляза една наблюдателна читателка след материала „Кога се върнах на работа след майчинство – 8мес.“ – преди бях малко вманиачена на тема „спестяване“. Преди около четири години, когато започнах kadebg,  имах 3000лв заем. Изкарвах малко пари. Татко си беше отишъл – ненадейно, неочаквано и несправедливо – и целият свят покрай мен се беше срутил. Нямах идея какво би трябвало да правя, абсолютно никаква идея. Не знаех откъде да започна. Чувствах се като в сцена от филм, където едно момиче стои объркано насред улицата, отдясно има две ударени коли, отляво една къща гори, малко встрани някакви хора се стрелят едни други, една кола се кани да връхлети върху момичето, а в небето се спуска самолет и отваря шлюзовете си да пусне бомби върху цялата тая абсурдна и нещастна сцена.

… с изключение на едно нещо. Нямах представа кое да оправя по-напред, с изключение на едно нещо. С мама трябваше да оправим финансите си.

Горе-долу тогава започнах да се интересувам от лични финанси и управление на парите. Четях английски сайтове, защото на български нямаше нищо. Разбрах, че спестяването е първата стъпка за подобряване на нещата за хора в моето положение, и насочих цялата си енергия в тази посока. Носех си храна от вкъщи. Понякога и кафе. Купувах си дрехи втора употреба. Купувах си само най-евтините продукти. Дори си бях спряла интернета по едно време.

Честно казано обаче, не съм се чувствала бедна. Чувствах се умна. Имах цел и правех най-доброто възможно нещо, за да я постигна. Чувствах се горда, че мога да се справя със ситуацията; че знам какво трябва да направя, и че действително го правя с голяма отдаденост, без компромиси.

Може би станах толкова отдадена на целта си да се измъкна от финансовата дупка, в която се бях закопала, може би защото това беше едното нещо, което виждах ясно. В емоционален план продължавах да бъда момичето от улицата, което няма никаква идея какво да прави. И се хванах здраво за сламката на спестяването. Докато си попълвах бюджета в Ексел и мислех от какво мога да спестя още 60 стотинки на ден, които се равняваха на още 18лв месечно или 200лв годишно, можех да не мисля за горящата къща или за самолета, който можеше всеки момент да пусне бомбите си върху бездруго лайняната ситуация.

След около година постигнах целта си – заемът беше изплатен. В емоционален план нещата също бяха поутихнали. Къщата все още беше разрушена, но поне вече не гореше; а самолетът продължаваше да кръжи над главата ми, но сякаш опасността да пусне бомбите си ставаше все по-хипотетична и по-малко неминуема.

Все пак продължих да спестявам. Бях изплатила заема, но втората задължителна стъпка към финансовата стабилност беше създаването на финансов буфер. След като постигнах и буфера, отново продължих да спестявам пари (макар че малко си отпуснах личния бюджет) – исках да имам и дългосрочни спестявания. Стратегията ми беше „Спестявай, докато си млад“, защото си казвах, че е много по-лесно да лишиш себе си от нещо днес, отколкото детето си утре. Казвах си също, че е много по-лесно да спестяваш, когато си сам и несемеен.

Сега много се радвам, че съм направила всичко това тогава, защото днес вече имам семейство. И днес вече нямаме възможност да прилагаме подобни спартански стратегии. На свой ред това означава, че много по-трудно попълваме дългосрочните си спестявания. Обикновено, ако в продължение на един-два месеца успеем да заделим някаква сума, на третия се налага да я използваме за нещо, и парите не успяват да стигнат до дългосрочните ни спестявания.

Също така не искаме да излагаме малката прекрасна Николета на рискове и лишения. Тоест, не сме готови да спестяваме на всяка цена, и в никакъв случай не искаме да спестяваме пари за сметка на детето. Затова приемаме, че някои досегашни разходи вече ще са малко по-високи, и толкова.

Например. През лятото, понеже държахме бойлера почти постоянно включен, сметката ни за ток често беше 70лв. Решихме да пробваме да го включваме по-рядко, по-„планирано“. Още първата седмица обаче на два пъти се случи да ни трябва топла вода за Николета, а да няма грам (или да показва, че има, а като започнем къпането след пет минути стрелката вече е на синьото). Повече не сме експериментирали – не си струва риска за детето, нито нашите нерви и притеснения, че сме я обляли с хладка вода, само за да спестим 15-20лв на месец от ток.

Друг пример. Веднъж купихме пелени Puffies, защото нямаше нашия размер Pampers. Бездруго все си мислех да пробваме и други пелени освен Pampers, които често можехме да намерим с 5-6 лева по-евтино, но никога не се решавахме. Този път решихме да пробваме.

Сложихме първия Puffies, дойде време за смяна – дупето мокро. Викам си – да не избързвам със заключенията, може просто точно преди смяната бебето да е пишало. Сложихме втория Puffies, същата работа. Като сложихме и третия и отново дупето беше мокро, се ядосах и сложих един Pampers, останал от предния пакет.

После взех един Puffies и един Pampers и излях по една чаша вода и в двата. Puffies-а попи доста бавно и остана мокър няколко минути след това. Pampers-а попи почти веднага и повърхнистта му беше суха само след двайсет секунди. (Ако не вярвате, вземете по една пелена от двата вида и сравнете сами.) Оттогава не сме купували нищо друго освен Pampers. В крайна сметка не си струва да жертваме комфорта на детето само за да спестим 5-10лв на месец.

Разбира се, не всички семейни разходи са бебешки. Това ни оставя място за спестяване от неща, които купуваме за нас, а не за бебето. Тях можем да си позволим да орежем, без да се притесняваме.

Например, когато бях бременна, сериозно обмислях идеята да си купя лаптоп. Бюрото с настолния компютър винаги ми е било неудобно, а тогава с големия корем ми беше практически невъзможно да го позлвам за повече от 15 минути. Лаптопът щеше да заема по-малко място, щяхме да имаме два компютъра, и – основната причина – щях да мога да го ползвам и на кухненската маса, и на леглото, където щеше да ми е малко по-удобно.

В крайна сметка обаче вместо лаптоп, сменихме бюрото и стола. Поръчах си бюро по поръчка (по-високо и широко от стандартните, изчистено, без шкафчета), взехме стария стол за компютър на мъжа ми, и изведнъж стана много по-удобно. Не само за мен, но и за мъжа ми, който си има постоянен корем, :) :) Така си спестихме поне 500лв.

Сега много се радвам, че не взехме лаптоп, защото откакто се роди Николета, никой от нас няма време за компютъра. Какво щяхме да ги правим два?

По едно време мъжа ми искаше да си купим нов телевизор, но преценихме, че е по-добре засега да си оставим стария, тъй като често го оставяхме да работи по цяла нощ (особено когато Николета имаше колики и постоянно ставахме, и го ползвахме и като нощна лампа).

Други компромиси, които правим – например, аз не ползвам колата всеки път, когато ми се иска. Това не ми пречи много, понеже обичам да ходя пеша, но все пак е някакъв вид ограничение. Друг пример, не се храним на заведение всеки път, когато ни се иска. И това не ни пречи много, понеже покрай бебето и задълженията надали бихме имали времето да излезем повече от един път седмично; но и това е някакъв вид ограничение. Тоест, макар да не са прекалено големи, все пак полагаме някакви усилия – може би колкото да ни е чиста съвестта, ;)

Има някои неща обаче, с които не правим компромиси, въпреки че тези неща не засягат пряко Николета.

Например когато Николета дойде, естествено искахме да снимаме едва ли не всеки момент от деня й. :) За целта използвахме телефона на мъжа ми, но понеже понякога много „мислеше“ и пропускаше точно най-следката й муцунка, решихме да си вземем фотоапарат. (Взехме от евтините модели за 200лв, но снимките ставаха добре.) По принцип бихме могли да минем и без него, но все пак става въпрос за бебешките снимки на Николета, а можете ли да сложите цена на това?

Друг пример – дрехи и обувки не си купуваме от най-евтините. Целим се в малко над средното, защото „спестяване“ от дрехи и обувки според нас не е никакво спестяване, а напротив – често излиза по-скъпо накрая. Един чифт летни обувки от 40лв издържа много повече от чифт за 10-15лв, а един чифт зимни обувки от 70лв издържа много повече от чифт за 30лв.

Тоест, при дрехите и обувките не гоним цена. За сметка на това пък гледаме да купуваме по-малко, и избираме такива модели, които да може добре да се съчетават с много други модели. Аз например имам няколко панталона за работа, и всичките са черни. Това ми позволява да ги нося с всякакви блузи – червени, зелени, кремави, бежови, бели, шарени или не-шарени. За панталони и връхни дрехи избягвам прекалено капризни цветове като например червено, розово, жълто. Пастелните цветоте по правило се комбинират много по-лесно, отколкото ярките.

(Това не засяга пряко детето, но все пак за да е добре тя, трябва да сме добре и ние.)

Така че като цяло харчим сравнително разумно. В момента основните ни разходи са следните:
-телефони, кабелна и интернет (80лв);
-вода, ток, такса вход (100лв);
-цигари (100лв);
-бензин (50лв);
-памперси (50лв);
-храна и други (600лв).

Това са ни абсолютно минималните разходи на месец. Естествено, ако излезе нещо друго – например застраховка/данък/винетка на колата, дърва за зимата, дрешки за Николета, подаръци за Коледа – сметката набъбва.

Но бих казала, че като цяло нямаме някакви фрапиращи разходи, които да можем да орежем. Направили сме компромиси с това, което можем. По-нататък вече, ако искаме да още да намалим някои разходи, това би означавало да живеем по малко “странен” начин… както живях аз, докато бях сама.

Разбира се, има и нещо друго – на нас не ни се налага да спестяваме на всяка цена и да живеем по онзи малко “странен” начин. Като цяло финансите ни са на задоволително ниво – нямаме никакви заеми, доходите ни са стабилни, имаме спестявания. Ако имахме заем или ако единия от нас беше без работа, тогава може би щяхме още да затегнем нещата. Към момента обаче не си струва.

В общи линии, когато говорим за спестяване откъм семейни финанси, можем да го  разделим на два вида: спестяване “на дребно” и спестяване “на едро”. Спестяването “на дребно” е това да спестяваш пари от кафета и да спираш водата, докато си миеш зъбите.

Повечето хора обаче се натоварват психически от подобни неща, създават им дискомфорт. Съответно те си казват – то не си струва! Да си развалям аз комфорта, да се лишавам от някакви елементарни неща, за какво? Да спестя 10лв на месец? Не, мерси!

Мога да разбера защо някои хора мислят по този начин. Това „спестяване на дребно“ е малко досадно и не е много ефективно. Да спестявате от кафета например – нещо, което аз съм правила – обикновено няма кой знае какъв резултат. Ако пиете 2 кафета на ден по 0,60лв и минете на по-евтино кафе от 0,40лв ще спестите 2 х 0,20лв или общо 0,40лв на ден. За 30 дена ще спестите 12лв. Но всеки божи ден ще ви боде усещането, че сте принудени да правите елементарни компромиси, и това може да ви натовари психически.

Затова може да опитате другата тактика – да спестявате “на едро”. Същите тези 12лв може да ги спестите по друг начин – например ако следите промоциите в магазините и купувате на добри цени. Например ако 1L омекотител струва 6лв и в момента е на промоция с 40% отстъпка, ще спестите 2,40лв. Купувате три и спестявате 3 х 2,40 = 7,20лв. После ако намерите течен шоколад  500ml с редовна цена 6лв и 20% отстъпка, ще спестите 1,20лв. Взимате два и спестявате още 2 х 1,20=2,40лв. Ето ви ги кафетата за месеца.

Парите, които може да спестите със „спестяване на дребно“ за една година – да кажем 200лв – можете да ги „избиете“ навъднъж само с една по-голяма покупка, ако я направите изгодно. Например, понякога разликата в цената на един телевизор може да е до 100лв в различните магазини. При покупката на кола важи същото нещо, особено ако ви бива в преговорите – тогава можете да смъкнете цената с 200, 300, дори 500лв. Мисля, че това „спестяване на едро“ с няколко големи удара е по-добрия вариант от „спестяването на дребно“, ако имате възможност да го направите.

Разбира се, ако парите изобщо не ви стигат, дори „спестяване на дребно“ от кафета и закуски може да ви помогне – както помогна на мен навремето.

Но, естествено, само ако сте готови да го направите.

Хареса ли ви това? Вижте всички материали в Архива и си направете абонамент по email!