Снимка: от играта Age of Empires II

Имало едно време три племена – Алфа, Бета, Гама. Те живеели в едно село и произвеждали съответно сол, орехи и портокали. Дълго време те разменяли помежду си стока за стока, едно за едно. Всяко племе имало по 100 човека и всеки произвеждал по една бройка стока. Така те имали 100 шепи сол, 100 ореха, 100 портокала.

Един ден решили да въведат парите, за да им е по-лесно да разменят стоките помежду си. Изковали монети и на всеки човек дали по една. Така в селото имало общо 300 монети, разпределени поравно между хората и племената.

Известно време всичко било нормално.

Една година обаче Алфа решили, че една шепа сол се добива по-трудно от един портокал. И си казали: “Една шепа сол иска труд колкото два портокала! Затова вече ще я продаваме за 2 монети.” Така в края на годината Алфа имало 200 монети, а Бета и Гама имали по 50.

Тогава Бета и Гама трябвало да произвеждат повече орехи и портокали, за да имат повече пари. Алфа “върнали” 100 монети на Бета и Гама в замяна за орехи и портокали. Накрая пак всяко племе имало по 100 монети, но Алфа имали в допълнение 100 ореха и 100 портокала. Алфа си казали:

“Имаме достатъчно запас от орехи и портокали за една година, както и пари. Догодина няма да купуваме от Бета и Гама и цената на портокалите ще падне още повече. Накрая те ще почнат да ги продават на безценица на чужди села като Делта.”

Така и станало.

Отначало Алфа се радвали, защото в своето село те имали най-много монети и можели да си купуват орехи и портокали колкото си искат.

Един ден обаче на Алфа им омръзнало от орехи и портокали и отишли в село Делта да си купят 100 наденици срещу част от своите монети. Делта им се изсмяли.

“Вие искате 100 наденици” – казали Делта – “и ще ни платите с вашите монети. Обаче какво да правим ние със 100 от вашите монети? С 30 монети ще си купим сол от вас, а с още 20 ще си купим орехи и портокали за три години напред. И пак ще ни останат 50 ваши монети, които какво ще ги правим когато орехите и портокалите станат съвсем без пари? Да хвърлим монетите в реката ли?”

Алфа посърнали. “Значи не ни искате монетите?”
“Не”, казали Делта. “Можем да приемем до 50 от вашите монети”
“Добре тогава”, казали Алфа, “Ето 50 монети, дайте ни 50 наденици”
“Ааа, не”, казали Делта. “За вашите 50 монети – с които не се знае какво ще стане утре – ще ви дадем 25 наденици.”

Алфа се върнали в селото не със 100 наденици, а само с 25. И имали у себе си останали още 50 от монетите на собственото си село, които се чудели какво да ги правят.

Тогава станал един старейшина и казал: “Момчета, да вдигнем ограда около нашата част от селото. Имаме монети, имаме сол, имаме портокали и орехи, сега и наденици. Да си направим свое село и свои монети!”

Речено-сторено. Алфа издигнали ограда, изсекли 100 алфа-монети и се хванали здраво за работа.

Те били специалисти в производството на сол, а понеже тя много се търсела, търсели се и алфа-монетите. Но Алфа били предприемчиви хора и не искали да разчитат само на солта, затова започнали да произвеждат всякакви видове подправки.

Техните алфа-монети скочили още повече! В началото всеки Алфа имал по 1 монета и произвеждал по една шепа сол; и сега всеки Алфа имал по 1 монета, но вече произвеждал по две шепи сол + една шепа подправки. Така зад 1 монета вече имало три пъти повече стоки, които – за разлика от портокалите на Гама – били доста ценни.

Хора от други села искали да отворят дюкянчета на пазара в село Алфа, но за целта им трябвали алфа-монети. Търговци от други села пък държали част от парите си в алфа-монети, защото те били стабилни и май ставали все по-скъпи. Село Алфа било много печелившо!

Един ден обаче старейшината събрал хората и им предложил нещо, което се видяло на хората много странно…

(ако има интерес – следва продължение)