Парите, живота и щастието – от птичи поглед

В една от предните статии стана дума за това, че 1 лв = 15 минути живот. Осъзнаването на този принцип беше част от причината сериозно да променя както начина си на мислене, така и отношението си към парите, а оттам и навиците си за пазаруване. Всъщност стана така, че след като започнах да НЕ пилея парите си, имах не по-малко, а повече от всичко. Повече пари, повече време, повече спокойствие и повече неща, които наистина харесвам.

Най-много пари харчим за нещата, които не ни трябват. Защо го правим? В това няма никаква логика и въпреки това всеки ден си купуваме по нещо, което не-ни-трябва. За мен оправданата покупка е тази, която реално прави живота ми по-лесен, и то за сравнително дълъг период от време – иначе по-добре да спестявам парите си. Съответно, ако нещо “просто ми харесва”, но де факто с нищо не променя ежедневието ми към по-добро, отива в списъка с неща, които не искам да си купя. Този списък започна да расте много бързо.

Казват, че

НАЙ-ХУБАВИТЕ НЕЩА В ЖИВОТА СА БЕЗПЛАТНИ

Купуваме си най-различни неща с убеждението, че те ще ни направят щастливи, но това са просто предмети – неодушевени предмети. Тяхната стойност не се измерва с цената, както може би си мислите. Тяхната стойност се измерва с щастието, което могат да ви донесат. Опитайте се да погледнете живота си “от птичи поглед” – отвисоко и надалече. Затворете очи и си представете кои са нещата в живота, които ви правят истински щастливи. Можете ли да ги докоснете с ръка?

А сега спрете за момент и си помислете за нещо по-голямо, което ви се е искало да си купите наскоро – нов костюм, телефон, телевизор или пък някое бижу? Кажете ми искрено, те биха ли ви направили щастливи? Биха ли ви помогнали поне да се приближите до щастието? Ако е така, на всяка цена идете и си ги купете. Ако не, запазете парите си за нещо, което наистина ще ви помогне да се чувствате щастливи. Помислете и за последното нещо, което си купихте и ми кажете – щеше ли животът ви да е по-тежък и нещастен, ако не го бяхте купили?

В една от книгите за позитивно мислене, “Тайната”, беше представен един метод за визуализация. Там се казваше, че трябва да погледнете ръцете си, да запомните цвета на кожата и гънките по нея, извивките на пръстите и формата на ноктите си – след това да си представите тези ръце на кожения волан на новото си Ламборджини. Абзацът приключва с въпрос от рода на “Вече се чувствате по-добре, нали?” Ами… не. Едно Ламборджини определено не би направило моя живот по-добър.

КАКВО НЕ ПРАВИ ЖИВОТА МИ ПО-ДОБЪР

Въпреки, че обикновено нямат пряка връзка с нашето щастие, парите и нещата, които могат да се купят с тях, все пак правят живота ни по-лесен. Ясно е, че здравеопазването, образованието и домът ни струват пари. Ясно е, че дрехите на гърба ни и храната на масата ни струват пари. Ясно е, че да разполагаме с времето си също струва пари. Но най-вече се надявам да е ясно, че сами по себе си предметите, които купуваме, не ни носят щастие. Те просто улесняват живота ни до известна степен. Предметите НЕ правят живота ми по-добър.

В момента си купувам само неща, от които наистина имам нужда, и които вършат добре основната си функция. Вече нямам желание да давам пари за “екстри”. Преди време например исках да си купя комплект безжична мишка и клавиатура (първият, който си купих преди 4-5 години, отдавна не работеше). Радвам се, че не си ги купих, защото и обикновената ми клавиатура върши основната си функция. Нова клавиатура НЕ прави живота ми по-добър.

Телефонът, с който съм в момента, използвам за две основни неща – за комуникация и за организиране на задачи. Има вградено радио, но паметта му е само 15 МВ и не може да се използва за слушане на музика. Има VGA камера, която не ползвам. Няма GPS. Няма Ovi-функции. Няма “яки” игри или touch-screen. Но има здрава батерия, големи бутони, лесно меню и държи на удар. Това е всичко, което искам от един телефон и ако един ден сдаде багажа (вече е поне на 3 години), няма да го сменя за телефон с “екстри”, които не искам и които ще ми струват пари. Нов телефон НЕ прави живота ми по-добър.

Преди време си мечтаех да се обзаведа с нови мебели – и ако един ден мога да си го позволя, все още искам да го направя. Но засега ми е достатъчно, че мебелите у нас изпълняват основните си функции – удобни са, здрави са и изглеждат сравнително добре. Това за момента ми стига и (за разлика от преди) не си въобразявам, че новите мебели ще донесат повече щастие в живота ми. Мебелите НЕ правят живота ми по-добър.

А ЕТО КАКВО ПРАВИ ЖИВОТА МИ ПО-ДОБЪР

Когато се връщам във времето и си мисля за най-хубавите моменти в живота си, не се сещам за някоя нова дреха. Не се сещам за първата си безжична клавиатура или за първия ми gsm. Не се сещам за новия комплект телевизор и видео. Помня как са купувани, разбира се, но мислейки за най-хубавите моменти в живота си, не си мисля за тях.

Нещата, които правят живота ми по-добър и по-щастлив, не се купуват с пари и не могат да се докоснат с ръка. Някои от тях са
хубавото време навън
шегите с приятели
разговорите с хората, които обичам
блога ми
тичането сутрин
уважението на околните
историите от книгите
гледката към езерото

Единственото нещо, което не се купува с пари, но ми носи щастие и може да се докосне с ръка, това са хората, които обичам.

Те не се купуват с пари, но времето с тях си има цена. Това е цената на свободата да разполагаш с времето си и да не ходиш на работа. Това е цената на разходите за път. Това е цената на ежедневните разходи, които трябва да се поемат. Затова, когато разпределям парите си, трябва да избирам дали да ги дам за покупката на предмети или в замяна на свободата да разполагам с времето си. За мен този избор вече е смешно лесен и много се радвам, че е така.

24 thoughts on “Парите, живота и щастието – от птичи поглед”

  1. Знаеш ли, много си права, не подобряват кой знае колко живота ни скъпите неща, нито пък ни правят по-щастливи.
    Обаче как бих се зарадвала на един по-качествен фотоапарат… а не е първа нужда, нали.
    Трудно е човек да избяга от вещите, те са обещание за щастие, което все е недостижимо.
    но пари ми трябват за да пътувам и за да ходя да карам сноуборд например. Или да си купувам хубава храна. Границата между необходимост и лукс се размива.

  2. Разбирам те, нали и аз искам да си сменя мебелите :) Идеята е не да се лишим от всичко материално, а да си изясним кое е най-важното за нас.

    Понякога искаме и хубави неща – естествено, не сме отшелници все пак! Но не може постоянно да ламтим за по-новото и по-луксозното и по-скъпото.

    Разликата между необходимост и лукс е, че при луксът си осигуряваш ПОВЕЧЕ, отколкото реално ти е нужно. Например, да имаш маса е необходимост – трябва да се храниш някъде. Но маса от слонова кост и скъпоценни камъни е лукс – реално и маса от дърво ще върши същата работа. Нали?

  3. така е, съгласна съм. Мисля си и че нуждите си ги определяме сами – познавам човек който дълго живееше без маса, но пък си купи хамак. Нямаше къде да се храни, но имаше къде да се люлее.
    ПП идеята на темите в блога ти мн ми харесва

  4. Въпрос на време е разплащателната система да рухне.Защото е твърде неефективна, като цяло, генерира самичка предпоставки за създаването на огромна инфлация.До колкото разбрах, всичко се състои в правилното подреждане на приоритетите сортирането им по значимост.Това не зависи ли много от личната нагласа и разбиране на всеки човек ?

  5. “Има две житейски правила:#1- Не се тревожи за дреболии,
    #2 – Всичи неща са дреболии ” Фридрих Ницше

  6. Браво!
    Много вярно.
    Но малко хора осъзнават тези неща и се въртят във въртележката на консуматорския живот.

  7. Бронти, за разплащателната система не те разбрах.

    Да, приоритетите са различни за всеки.

  8. Така е, колко ли хора го разбират……..и колко ли време ще е необходимо на други да го разберат, ще го разберат ли някога ………….
    Блазе на тези, които са го разбрали- те могат да бъдат щастливи и най-важното, могат да правят щастлви хората около себе си :)!

  9. Pingback: Добрич
  10. Не съм особено съгласен с по-горната статия. Всъщност всеки човек, който по-някакъв начин се е “събудил” и знае за какво живее на този свят има различна гледна точка по-въпроса – щастие, свобода… има ли общо финансовото състояние с това или не? Но по темата мога да говоря с часове и да спорим и да спорим :)
    Би било интересно да :)

  11. Че не си съгласен – разбрах, а какви са ти аргументите – не :) Дай да чуем.

  12. Всъщност да чуем ще е трудно, поне за сега хаха :), но реално мога да пиша по въпроса, но нека не е точно сега. Доста ангажиран съм, а и това ме измъчва – един вид чат в нереално време…
    Обичам спор в реално време, аз пиша ти пишеш, или който и да е било друг.
    Това, с което мога да започна е обаче със следния въпрос. Кой от всичко, които са коментирали – включително и ти имате успешен бизнес, от който изкарвате много пари и от там си вадите сметка, че парите не носят щастие ;) и не правят живота по-добър. Просто питам – не се заяждам, да не останеш с грешно впечатление ;)

  13. Добре започва дуелът! В момента нямам бизнес, а първият ми не се разви – но това го пазя за статия :) За другите не мога да кажа. А ти имаш ли бизнес?

    Освен това, за да имаш пари (и да знаеш какво е усещането) не е нужно да имаш бизнес. Аз изобщо не отричам да имаш пари е хубаво, че така животът е по-лесен, че си осигуряваш повече и по-качествено време с близките си. Точно това е и идеята на статията – не харчете парите си за ГЛУПОСТИ, а ги отделете именно за времето с близките си.

    Парите са необходимо, но не достатъчно условие да си щастлив. Ако някога си пазарувал с 500лв в джоба, но без компания, ако си купувал нови дрехи, без да има за кого да ги облечеш – тогава ще знаеш за какво говоря.

  14. Дарлинг, дарлинг, дарлинг… защо мислиш на дребно? Пазарувал с 500 лева? Та 500 лева пари ли са в днешно време? И защо трябва да свързваш щастието с предмети? Дрехи, коли… с това ли се изчерпва всичко? А имала ли си мечти като дете, да бъдеш някъде, ей така да се качиш на самолета и да заминеш примерно при пирамидите в Египет? В Япония, Китай… желание да обиколиш света… да си направиш трип? Но това са най-малките неща…

    А когато децата ревнат гладни, защото заплатата ти е малка… А скандалите с мъжа ти, който са уволнили, защото фирмата е пред фалит? Къде отива щастието тогава? В един момент всичко това, което се е случвало в главата ти си заминава… принца на белия кон вече го няма.

    Щастието е съществувало такова, каквото го описваш ти преди десетилетия… вече не. Вече всичко опира до пари и естествено до човек.

    Дори Хорхе Бокай го каза по БТВ, цитирам по памет: “Ние отдавна сме забравили да обичаме, забравили сме какво е любов. Живеем в такъв свят, че нямаме време за тези чувства…”
    Бг бизнесмените – тези с дебелите вратове и малките мозъчета и с милиарди пак няма да бъдат щастливи, защото нямат нищо горе – не знаят как да си го направят щастието.

    А колкото до това дали имам бизнес… не бих казал, че имам такъв, по простата причина, че в България поне за мен бизнес, в истинския смисъл на думата не съществува.
    По-скоро бих казал, че съм предприемач – идва ми идея и тя не остава само в главата ми, а предприемам нещо за да я реализирам. И тя започва да ми се отплаща :) ако това е бизнес – значи имам хахах :)

    А какво имаш предвид, че за да имаш пари не е задължително да имаш бизнес? Всъщност да права си – може да имаш батко с пълен джоб или татко с такъв :)))))

  15. Божидаре, или не си чел статията, или не си я разбрал изобщо.

  16. lele tozi sait e straxoten tolkova sam ot4aiana ot daljimi krediti i daljimi sumi na lixvari 4e za momenta ne vijdam izxod ako davate i saveti s radost bix priela v takava zadanena ulica se namiram napravixme s maja mi ipoteka na treto lice te refinansiraxa negovite crediti ta i ipoteka mi se lepna ujas

  17. @elda_xxx – радвам се, че ви харесва :)

    Вашата ситуация изглежда доста заплетена… не знам дали нещо може да оправите с адвокат. Ипотеката е сериозно нещо за съжаление.

    Можете да прочетете статиите от категория “Заеми” тук: http://kadebg.com/category/zaemi/

    Парите и документите са много сериозни неща. Никога не подписвайте нищо на доверие или с идеята “Документите са само формалност, ние си имаме друга договорка”. Документите никога не са “формалност”! Ако нещо се обърка винаги се гледа какво пише на документа, никой не го интересува дали е имало устни уговорки някакви.

    Ето един сайт, на който можете да получите безплатен съвет от юрист като за начало (а най-добре идете при адвокат да видите дали не може да се измъкнете някак от тази наистина заплетена ситуация):
    http://onlineconsult.bg/

    ПС Ще ви помоля само да пишете на кирилица.

Leave a Comment