Искате ли пари? Отделете 10 секунди, за да отговорите наум. А сега нека позная. Първата ви реакция е…

“По принцип – да, но…”

Вижте и материала Парите, живота и щастието – от птичи поглед

Твърде много хора в България и по света твърдят, че искат да имат пари. В същото време обаче те всъщност тайно смятат, че никога няма да имат пари. Затова обичат да казват “Парите не са всичко” – оправданията винаги ни носят временно успокоение. За съжаление обаче в дългосрочен план това е ужасно вредно и е много важно да се отърсите от тези паразитни схващания. Искате ли да видим какво се крие зад отговора “По принцип да, но…” ? Ето какво:

По принцип – да,” всички искаме пари, защото те са важни. В крайна сметка всичко струва пари, нали? Със сигурност в трудните моменти сте си мечтали колко по-различно щеше да е, ако имахте пари. Нямаше да стоите на студено. Щяхте да ходите на почивки. Да си купите нова кола. Да изпратите децата да учат в чужбина. Да купите подаръци на любимите си хора…

Но само след няколко минути решавате сами да спукате хубавия розов балон, в който се реят мечтите ви. Неусетно започвате да се ядосвате и да си казвате

“Е и? Парите не са всичко!”

“Ти само за пари ли мислиш!”

“Е парите ли са най-важното егати!”

ДА СЕ ВЪРНЕМ В УЧИЛИЩЕ

А сега спрете за момент и помислете спокойно. Дали тези реакции са рационални?

Спомнете си времето, когато сте били в училище. Заменете думата “пари” с “оценки” и се опитайте да си спомните реакцията на по-слабите ученици, когато родител или учител похвали някой отличник за шестицата на някое трудно контролно. Спекулативно ще предположа, че в такъв момент по-слабите ще се съберат на групички и ще мърморят помежду си нещо такова:

“Е и? Оценките не са всичко!”

“Ти само за оценки ли мислиш?!”

“Е оценките ли са най-важното егати!”

И накрая, ако запитате по-слабите ученици “Искате ли шестици?”, дали те няма да започнат с “По принцип да, но…”

ЗАЩО Е ТОЯ ПАРАЛЕЛ

Целта на този паралел е да ви помогне да видите ситуацията по-ясно и без напрежение. Всички сме били в училище и сега, от позицията на времето, можем обективно да преценим дали тези реакции са били правилни или просто гроздето е било кисело.

Когато ви кажат за някой човек “Тя има много пари”, какъв образ изниква у вас?

  • на човек, който се е побъркал на тема “пари”
  • на човек, който се е посветил изцяло на парите
  • на човек, който не би се спрял пред нищо за пари
  • на човек, който преценява хората само по парите им
  • на човек, който се гордее с парите си
  • на човек, който няма други качества, освен парите си
  • на човек, който е “платил” за парите си с цената на някакъв ужасен недостатък

А сега нека отново да заменим думата “пари” с “оценки”. Хм, по тази логика зубърът в 6-ти клас трябва да е едно доста тъмно създание :)

В даден период от живота ви е било простимо и разбираемо да мислите по този начин. Тогава сте били още деца и не сте имали много житейски опит. От сегашната ви позиция обаче трябва да е ясно, че отличниците са всъщност хора като всички останали – не по-добри, но не и по-лоши.

Същото важи за хората с пари, така че да сте един от тях всъщност е СУПЕР.

Но обикновено това е твърде трудно за преглъщане от повечето хора. Когато даден човек има пари, добри оценки или каквото и да било друго, което повечето хора нямат, реакцията към него е смесица от завист + страх + омраза. И макар и грозно, това отношение е съвсем естествено, понеже нашето его се чувства заплашено.

Така стигаме до защитни реакции тип “Парите не са всичко”, с което целим да омаловажим стойността им и да скъсим дистанцията между нас и другия.

А давате ли си сметка, че понякога отиваме твърде далеч и демонстрираме провокативно-негативно поведение към хората с пари? Знаете ли, че понякога децата им в училище си патят, защото родителите им имат пари? Ако откривате у себе си подобни агресивни реакции към парите и хората с пари, трябва да разберете едно:

ВЕЧЕ НЕ СМЕ В УЧИЛИЩЕ

Затова е необходимо да подходим по-рационално в нашето отношение към парите. Благодарение на ученическите си години вече знаем, че колкото и да повтаряме “Оценките не са всичко”, те не стават по-малко важни. Светът е устроен така, че ви налага да се съобразявате със системата (оценките ви трябват за матури, изпити, балове, олимпиади и пр.).

Същото е и с парите. Колкото и да повтаряме “Парите не са всичко”, те не стават по-малко важни.

Хубавото в случая е, че всъщност двете теории – “Парите не са всичко” и “Парите са важни” не си противоречат. Парите СА важни. Факт. Колкото по-бързо го приемем, толкова по-добре за нас и децата ни.

ПОЗВОЛЕТЕ СИ ДА ИСКАТЕ ПАРИ

Не е необходимо да се оправдавате за това, че искате пари.

Знаете ли, че дори богатите хора са съгласни, че парите не са всичко? Те правят нещо, което обичат, и което им носи пари, но не го правят заради парите. Парите са второстепенни.

Тогава каква е разлика между богатите и повечето хора? Тя е там, че въпреки всичко богатите приемат парите. Приемат, че е естествено да се радваш на парите. Виждат ги като външен израз на постиженията си. Смятат, че щом нещо носи пари, това е върховното признание за неговата полезност и стойност.

Съгласете се, че има хиляди марки безалкохолно, но най-известната (и най-скъпата) е една – и всички знаем коя.

А какво мислят повечето хора за парите? Повечето хора мислят точно обратното – че парите отнемат стойността на нещата. Според тях например да издадеш полезна книга е благородно, но почнеш ли да печелиш пари от нея вече не си нищо повече от сергиджиите в Илиянци. Според тях ако учител остава след часовете – това е благородно, но ако получава заплащане за този труд си е просто алчен капиталист.

Подобна изкривена настройка на мисленето е много вредна и докато я носите у себе си, никога няма да имате пари. На въпроса “Искате ли пари?” ще продължавате да отговаряте “По принцип да, но… парите не са всичко.”

Затова следващия път обърнете отговора. Кажете “Парите не са всичко, но… да, искам ги.”