“Парите не са всичко”

Искате ли пари? Отделете 10 секунди, за да отговорите наум. А сега нека позная. Първата ви реакция е…

“По принцип – да, но…”

Вижте и материала Парите, живота и щастието – от птичи поглед

Твърде много хора в България и по света твърдят, че искат да имат пари. В същото време обаче те всъщност тайно смятат, че никога няма да имат пари. Затова обичат да казват “Парите не са всичко” – оправданията винаги ни носят временно успокоение. За съжаление обаче в дългосрочен план това е ужасно вредно и е много важно да се отърсите от тези паразитни схващания. Искате ли да видим какво се крие зад отговора “По принцип да, но…” ? Ето какво:

По принцип – да,” всички искаме пари, защото те са важни. В крайна сметка всичко струва пари, нали? Със сигурност в трудните моменти сте си мечтали колко по-различно щеше да е, ако имахте пари. Нямаше да стоите на студено. Щяхте да ходите на почивки. Да си купите нова кола. Да изпратите децата да учат в чужбина. Да купите подаръци на любимите си хора…

Но само след няколко минути решавате сами да спукате хубавия розов балон, в който се реят мечтите ви. Неусетно започвате да се ядосвате и да си казвате

“Е и? Парите не са всичко!”

“Ти само за пари ли мислиш!”

“Е парите ли са най-важното егати!”

ДА СЕ ВЪРНЕМ В УЧИЛИЩЕ

А сега спрете за момент и помислете спокойно. Дали тези реакции са рационални?

Спомнете си времето, когато сте били в училище. Заменете думата “пари” с “оценки” и се опитайте да си спомните реакцията на по-слабите ученици, когато родител или учител похвали някой отличник за шестицата на някое трудно контролно. Спекулативно ще предположа, че в такъв момент по-слабите ще се съберат на групички и ще мърморят помежду си нещо такова:

“Е и? Оценките не са всичко!”

“Ти само за оценки ли мислиш?!”

“Е оценките ли са най-важното егати!”

И накрая, ако запитате по-слабите ученици “Искате ли шестици?”, дали те няма да започнат с “По принцип да, но…”

ЗАЩО Е ТОЯ ПАРАЛЕЛ

Целта на този паралел е да ви помогне да видите ситуацията по-ясно и без напрежение. Всички сме били в училище и сега, от позицията на времето, можем обективно да преценим дали тези реакции са били правилни или просто гроздето е било кисело.

Когато ви кажат за някой човек “Тя има много пари”, какъв образ изниква у вас?

  • на човек, който се е побъркал на тема “пари”
  • на човек, който се е посветил изцяло на парите
  • на човек, който не би се спрял пред нищо за пари
  • на човек, който преценява хората само по парите им
  • на човек, който се гордее с парите си
  • на човек, който няма други качества, освен парите си
  • на човек, който е “платил” за парите си с цената на някакъв ужасен недостатък

А сега нека отново да заменим думата “пари” с “оценки”. Хм, по тази логика зубърът в 6-ти клас трябва да е едно доста тъмно създание :)

В даден период от живота ви е било простимо и разбираемо да мислите по този начин. Тогава сте били още деца и не сте имали много житейски опит. От сегашната ви позиция обаче трябва да е ясно, че отличниците са всъщност хора като всички останали – не по-добри, но не и по-лоши.

Същото важи за хората с пари, така че да сте един от тях всъщност е СУПЕР.

Но обикновено това е твърде трудно за преглъщане от повечето хора. Когато даден човек има пари, добри оценки или каквото и да било друго, което повечето хора нямат, реакцията към него е смесица от завист + страх + омраза. И макар и грозно, това отношение е съвсем естествено, понеже нашето его се чувства заплашено.

Така стигаме до защитни реакции тип “Парите не са всичко”, с което целим да омаловажим стойността им и да скъсим дистанцията между нас и другия.

А давате ли си сметка, че понякога отиваме твърде далеч и демонстрираме провокативно-негативно поведение към хората с пари? Знаете ли, че понякога децата им в училище си патят, защото родителите им имат пари? Ако откривате у себе си подобни агресивни реакции към парите и хората с пари, трябва да разберете едно:

ВЕЧЕ НЕ СМЕ В УЧИЛИЩЕ

Затова е необходимо да подходим по-рационално в нашето отношение към парите. Благодарение на ученическите си години вече знаем, че колкото и да повтаряме “Оценките не са всичко”, те не стават по-малко важни. Светът е устроен така, че ви налага да се съобразявате със системата (оценките ви трябват за матури, изпити, балове, олимпиади и пр.).

Същото е и с парите. Колкото и да повтаряме “Парите не са всичко”, те не стават по-малко важни.

Хубавото в случая е, че всъщност двете теории – “Парите не са всичко” и “Парите са важни” не си противоречат. Парите СА важни. Факт. Колкото по-бързо го приемем, толкова по-добре за нас и децата ни.

ПОЗВОЛЕТЕ СИ ДА ИСКАТЕ ПАРИ

Не е необходимо да се оправдавате за това, че искате пари.

Знаете ли, че дори богатите хора са съгласни, че парите не са всичко? Те правят нещо, което обичат, и което им носи пари, но не го правят заради парите. Парите са второстепенни.

Тогава каква е разлика между богатите и повечето хора? Тя е там, че въпреки всичко богатите приемат парите. Приемат, че е естествено да се радваш на парите. Виждат ги като външен израз на постиженията си. Смятат, че щом нещо носи пари, това е върховното признание за неговата полезност и стойност.

Съгласете се, че има хиляди марки безалкохолно, но най-известната (и най-скъпата) е една – и всички знаем коя.

А какво мислят повечето хора за парите? Повечето хора мислят точно обратното – че парите отнемат стойността на нещата. Според тях например да издадеш полезна книга е благородно, но почнеш ли да печелиш пари от нея вече не си нищо повече от сергиджиите в Илиянци. Според тях ако учител остава след часовете – това е благородно, но ако получава заплащане за този труд си е просто алчен капиталист.

Подобна изкривена настройка на мисленето е много вредна и докато я носите у себе си, никога няма да имате пари. На въпроса “Искате ли пари?” ще продължавате да отговаряте “По принцип да, но… парите не са всичко.”

Затова следващия път обърнете отговора. Кажете “Парите не са всичко, но… да, искам ги.”

18 thoughts on ““Парите не са всичко””

  1. Все си мисля, че “парите не са всичко”, когато ги имаш. Не когато са милиони, а когато имаш толкова, че да се чувстваш спокоен и нелишен от основни глезотии.:) Ако нямаш достатъчно, че да си спокоен, не ми се вярва да можеш да кажеш “парите не са всичко”, защото едва ли мислиш за нещо друго през по-голямата част от времето. Така де, исках просто да се съглася с теб.

  2. Парите не са всичко е абсолютен еквивалент на гроздето е кисело….

    Човек трябва да може да оценява успеха на другите, а не да го изяжда завистта по цял ден…………

  3. Няма какво да се заблуждаваме, парите са важни за всеки. Най-важното нещо, което могат да ви купят парите, е свободно време. Мисля, че хората с пари са тези, които са осъзнали изключителната им важност в нашия живот. И когато едно нещо е важно за теб, ти правиш всичко по силите си, за да го постигнеш – поставяш си цели, изграждаш план, определяш срок, започваш да пестиш и да инвестираш, предприемаш някакво действие. Също както за един човек е важно да завърши добро образование, да създаде семейство, да си намери работа, да бъде с добро здраве и тн., също толкова важно би трябвало да бъде и печеленето на повече пари. Но както изброените по-горе неща изискват воля, дисциплина и търпение, така също и придобиването на повече пари изисква определени действия, които трябва да бъдат предприети.

  4. Сравнението между отношението към оценките в училище и отношението към парите е много точно. Всички ги желаят, но ако може да стане от само себе си без да се напрягаш много:)

  5. @Стъкло – благодаря! Бая време се чудих как да стане най-ясно :)

    @Костадин – съгласна съм с всяка една дума от коментара ти.

  6. Парите са важни за задоволяванае на основните нужди на тялото – храна, вода и топлина.

    От там нататък вече придобиват важност духовните нужди, а те не с купуват с пари.

    И не е без значение “цената” на парите. Най-бързият начин за печелене на много пари е като си “продадеш” скрупулите, морала и понятията за “правилно” и “грешно”.

  7. @pgh – освен храна, вода и топлина парите помагат и за задоволяване на по-сложните нужди като сигурност, независимост и прочее.

    За мен няма връзка между това колко пари имаш и какъв ти е моралът.

  8. @pgh – не знам точно какво точно разбираш по “духовни” нужди, но освен ако не са свързани с медитация, за всичко друго трябват малко или много пари. Най-често много :)

    А тези от типа ” богатите са неморални, а бедните са нещо като светци ” са толкова наивни, че не си заслужава да се коментирт.

  9. щом живота е устроен,така,че за да си на топло,трябва да си купиш толина,за да се нахранен,трябва да си купиш храна,за да си облечен трябва да си купиш дрехи,парите трябва да ги имаш и са необходими,друг е въпроса дали ги имаш или не,ако ги имаш е добре,ако ги нямаш и не можеш да ги спечелиш започваш да изказваш различни мнения,според,е важно в живота да се научиш да ги печелиш,колкото може повече!

  10. За мен НАЧИНА по който са спечелени парите е от основно значение.

    Дали си спечелил посредством честен труд или чрез измама е важно и е следствие на възпитанието и морала който си си изградил.

    Ако продължим аналогията – подобна е разликата между това да изкараш отлична оценка посредством знания и посредством преписване.

  11. Добре. Само да подчертая – КОЛКО печелиш и КАК печелиш нямат нищо общо.

  12. Наистина ли го вярваш Рая ?

    Уверявам те, че многократно ще ти бъде предоставян варианта за “лесно” печелене на пари. Сама ще трябва да решаваш дали си готова да платиш “цената” на парите.

  13. Да. Изкарвала съм и повече, и по-малко пари – не помня да съм се чувствала по-лош човек като съм изкарвала повече :))

  14. A според мен тук се бърка ” лесно ” с ” бързо “. Както четох отдавна в една книга ” престъплението е бърз начин за изкарване на пари, а не лесен начин.” Ако някой смята, че е лесно да си бияч или проститутка или дилър на наркотици, да си помисли пак.

  15. @стъкло- именно, ако беше толкова лесно, всички щяха да са мутри, наемни убийци, и т.н…Взимаш бързо парите, ама подскачаш от всеки шум, да не са дошли да те острелят и теб……

  16. Именно.

    Обаче pgh натрапва тезата, че “добрите” пари са малко ( по дефиниция) и се изкарват трудно, а “лошите” се правят много лесно.

    Ама не е така. По принцип по почтен начин могат да се спечелят и малко и много пари. Същото важи и за непочтените начини. Иначе, всички мошеници щяха да са милионери, а добряците – все бедни. Слава богу , че не е така. Просто, при непочтените начини на печалба се получават по-бързи и нетрудови резултати.

Leave a Comment