Парите в семейството – общи или поотделно?

family moneyКогато с мъжа ми се запознахме по интернет, не бяхме семейство. В началото дори не бяхме двойка – просто двама души, които сега се опознават.

Излизахме заедно, пътувахме заедно, вечеряхме заедно, и си прекарвахме страхотно. Редувахме се кой при кого да идва на гости (тъй като бяхме от различни градове) и тази смяна на обстановката допълнително допринасяше към романтиката на остатъчното лято през Септември.

След по-малко от шест месеца той ми подари пръстен. Аз казах “да”. После се преместихме да живеем заедно.

(Още: Как да направим семеен бюджет – примерна екселска таблица)

Когато започнахме да живеем заедно, започнахме лека-полека да обединяваме финансите си. Това не беше само защото живеехме заедно – напълно изпълнимо е двама души (двойка) да живеят заедно и парите им да си останат поотделно. Но нашите намерения бяха сериозни, и вече знаехме, че ще бъдем заедно и ще бъдем семейство.

Кога да заговорим за пари?

За много двойки е трудно да изберат подходящия момент, в който да подхванат разговора на тема пари. Това е разбираемо – разговорите на тема пари малко развалят романтиката. Аз поех доста голям риск, като повдигнах темата още на третата среща, затова ще ви кажа, че ако заговорите за пари прекалено рано, това може да обиди другия човек и да го накара да се отдръпне.

От друга страна, ако отлагате този разговор прекалено дълго, накрая може да се окаже късно. Представям си какъв кошмар би било ако няколко седмици преди сватбата научите, че партньорът ви има големи финансови проблеми. Това е особено важно за двойките, които планират да сключат граждански брак, но дори и без брак въпросът е съвсем валиден. След като двамата ще споделите живота си заедно, неговите решения ще се отразяват на вашия живот и обратно. Съответно неговите (финансови) проблеми ще станат ваши и обратно.

Така че, кога е редно да говорите за пари с партньора ви? Когато решите, че нещата между вас са достатъчно сериозни. Това не е задължително момента, в който вече живеете заедно – както казахме по-горе, напълно изпълнимо е да живеете заедно и да държите финансите си разделени. Но ако смятате да купувате жилище заедно, или да имате дете, или да сключите брак, значи моментът е настъпил.

След като вече имах годежен пръстен на ръката си (прекрасен като съпруга ми), двамата решихме да си направим обща банкова сметка. Открихме я със 100лв. Сега, две години по-късно, там има много повече.

ЗА и ПРОТИВ общите пари

Честно казано, не се сещам за нито един аргумент ПРОТИВ общите пари – освен ако двойката още не е сигурна накъде ще тръгнат нещата и дали двамата са подходящи един за друг. Тогава по-добре парите да си останат разделени, докато измислите накъде ще вървят (или няма да вървят) нещата.

Само по себе си това, че парите са разделени, не означава задължително, че двойката няма бъдеще. Със сигурност означава, че има въпроси, които двамата трябва да изчистят помежду си. Коя ли двойка няма! Оттам-насетне ако двамата успеят да хармонизират вижданията си, чудесно. Ако не – също чудесно, тогава пък всеки от двамата ще е свободен да си търси половинка, която да му пасва.

Има много тясна връзка между доверието в една двойка и обединяването на финансите. Не мисля, че е възможно една двойка да държи парите си разделени, а в същото време двамата да твърдят, че си имат пълно доверие. (Те могат да го твърдят, но няма да е вярно.)

Ние с мъжа ми бързо-бързо се придвижихме към обединяване на финансите, но все пак това не стана още на първия ден, в който се нанесохме заедно. В началото държахме парите си поотделно – например, когато трябваше да купим шкафче за дрехи, аз дадох 60лв и той даде 60лв. После си купихме микровълнова – по 100лв на човек. После сложихме малко пари в общата ни сметка…

Ако една двойка може успешно да обедини финансите си, това показва, че двамата имат сходни виждания за това кое е важно. Те гледат в една посока. Имат общи цели. За нас от самото начало беше ясно, че гледаме в една посока. Имахме и някои разминавания. Голям праз.

Процесът на това, парите да станат общи, е процес на опознаване. Парите показват кое е наистина важно за дадения човек. Аз например мога да ви убеждавам, че за мен е много важно човек да изглежда добре. Но ако погледнете сметките ми и видите, че средно на месец харча по 50лв за книги и по 0лв за аксесоари, ще ми повярвате ли? Както казват във филмите за ФБР – “парите никога не лъжат”.

Когато Той изкарва повече… много повече

Обикновено в едно семейство мъжът е този, който изкарва повече пари. А много често той е и единственият, който изкарва пари – жената гледа децата. В такъв случай пак ли трябва парите да са общи?

Да. Всеки от двамата допринася за семейството с каквото може. Съответно, редно е двамата да имат еднакво право на глас относно разпределението на бюджета.

(Ако пък двамата не могат да се разберат относно разпределението на парите, и разговорите се превръщат в караници, то най-вероятно проблемът изобщо не е в парите.)

На практика често се получава така, че този, който изкарва повече (мъжът) е и по-ангажиран с управлението на парите. Това не е задължително нещо лошо – жените невинаги имат желанието да се занимават с финансови въпроси и разпределението на семейния бюджет. Всяко семейство е различно. Да се мъчиш насила да ангажираш партньора си в управлението на семейните финанси може да е също толкова трудно, колкото да се мъчиш насила да го избуташ настрани.

Компромисен вариант

След материала Как да направим семеен бюджет получих един интересен коментар, а именно: защо е нужно в семейния бюджет да има категория Джобни за нея и Джобни за него?

Идеята на Джобни за него/нея е всеки да има някаква своя си сума, която да харчи абсолютно както си поиска. Това не означава, че не може да харчи нищо от останалите пари!

Дали ще има специална графа Джобни (или “лични”) е въпрос на избор. За някои двойки в това има смисъл, за други – няма. За мен смисълът е в това, че по този начин всеки от двамата може да си купува глезотийки, с които иначе другият може и да не е съгласен. Или да купи подарък за рожден ден на приятел. Или да купи мишка за компютъра за 55лв.

Важно е двамата партньори да съгласуват помежду си разходите в бюджета, тъй като те са директно отражение на плановете за бъдещето. Те са партньори и решенията на единия се отразяват и на другия. Но в същото време те са и отделни личности и няма как вижданията им да се припокриват абсолютно, на сто процента. Ето защо една такава сума за “джобни” дава и на двамата някакъв толеранс.

Общите пари са само основата – не крайна цел!

Разбира се, обединяването на финансите е само една стъпка от хармонизирането на двойката като цяло. Общите пари са един от стълбовете в изграждането на връзката, но не това е нейната цел, нали? Също както запознанството с родителите е друг такъв стълб, но не е крайната цел на връзката. Общото жилище е друг стълб… и така нататък.

Често пъти хората без връзки или с неуспешни връзки си казват – “ако само можех да си намеря идеалния партньор!”. Идеални хора няма. Не казвам, че трябва да се хванете с първият срещнат – но когато се влюбите в някого, оставете го да има недостатъци.

Успешният брак или връзка не зависят само от това колко “идеален” е партньорът ви. Зависи също от това, доколко и двамата сте готови да работите за този брак или връзка.

И двамата. Заедно.

Хареса ли ви това? Вижте всички материали в Архива и си направете абонамент по email!

21 thoughts on “Парите в семейството – общи или поотделно?”

  1. Всъщност е доста често срещано жената да получава повече от половинката си… това, че мъжа изкарва парите вкъщи за мен е по-скоро отживелица. Все пак зависи и от жената. Може би по-скоро някой жени така предпочитат.

  2. @Iva – ееее, хайде де. Случва се жената да печели повече, но… чак пък да е “доста често срещано”… :))

  3. Ами такива са наблюденията ми. Като тук говоря за конкретни примери. Нека кажем, че е 50 на 50 :)

  4. Найстина е добре патите на едно семейство да са общи така всеки знае другия как ги хар4и и защо. Найстина ли е необходим този разход така има някаква форма на отговорност и контрол на поведението на партньора,който си е необходим независимо от колко време живеят заедно, не зна4и 4е единят или другият не може да залитне в някаква посока.Живеенето на двама души също е процес който претърпява развитие и промяна.Аз като 4овек с мало пове4е стаж като семейна/от 7 години/ те съветвам, въпреки 4е сега нещата ви се развиват прекрасно да си имаш и една само твоя си сметка,ей така за да се 4увстваш свободна от каквито и да е хора и обстоятелства,зашото наблюденията ми показват 4е с напредване на възрастта отношенията между хората се развалят критиките стават все по спонтанни и директни а ти какво ще си избереш си е твоя работа

  5. @Alexandria Може ли да Ви помоля, да не пишете така грозно български…
    …Българската буква Ч е налична на всяка клавиатура независимо от използваната клавиатурна подредба:

    – при фонетична подредба буквата Ч се намира вляво от цифрата едно и над клавиша TAB
    – при подредбата по БДС буквата Ч се намира над десният клавиш SHIFT и вляво от клавиша ENTER

    Поздрави, Слави…

  6. @Alexandria
    Благодаря за съвета, Алекс. Наистина това е процес, който търпи развитие и промяна. И с времето критиките става по-спонтанни и директни :) Така е!

  7. В нашата мила родина няма финансово образование, да имаш пари и да си правиш сметката е нещо срамно и съответно шанса да се паднат и двамата пестеливи и пресметливи е нулев. Обикновено парите контролира доколото може, този който по разбира от тези неща, и обикновено плаща доста сериозна цена за това, но иначе и двамата ще стоят гладни.

    Като цяло наблюдението ми е, че жените харчат по импулсивно и купуват повече ненужни неща и колкото и пари да имат ще ги уплатнят.

    Едно време са били ясно определени ролите и отговорностите и е нямало такива чуденици и поводи за конфликти.

    Хареса ми идеята и стъпките на Рая за хармонизация на семейството – финанси, родители, дом. Може да се поразвие като тема. Тези неща нямаше кой да ми ги каже и определено бях неподготвен, особено за фактора родители.

  8. Ето една история за семейни финанси
    Когато са се оженили на времето свекървата казала на снаха си- “Ти мале своите пари си ги пази- Тои като е решил да прави семеиство ,значи си е направил сметката да го издържа….Ти няма да ги пропилееш – пак за семеиството ще ги дадеш….”Послушала я снахата и след време-… си купили гарсониера.( Историята се развива в зрелия,клонящ към късен социализъм….)

  9. @Малина – много интересна история :) Ама свекървата към снахата, или майката към дъщерята?

  10. @Свилен
    Амиии, възможно е. Не е невъзможно да се паднат и двамата пестеливи и разумни, но това трябва да се търси от самото начало, а не да се надяваш на късмет само.

    А конфликтите идват тогава, когато единият е прекалено доминиращ. Тогава дори да са му разумни идеите, половинката засилва съпротивата, защото никой не обича да му казват какво да прави и да го променят насила.

  11. Ти ако я търсиш пестелива и разумна шанса да я намериш е нулев. Други неща се гледат, а ако е такава е бонус. Всъщност не е изключено да намериш и такава ама трябва дълго време да седиш на сухо, да чакаш подходящата и пак няма шанс. Общо взето това за отношенията трябва да го въведат като предмет в училище, не да учим глупости.

  12. Е това е най- интересното,защото е свекървата към снахата……Имаше и обяснение- “не можеш за едни гащи да кажеш дай ми пари,ти си разумна мале- ще направиш най- доброто…(аз я знам от снахата)” Е как при такава вяра да не се стараеш и да не я оправдаеш…
    А моят опит сочи,че разумната жена винаги има заделени резерви. Това доколкото знам е наследено от капитализма и…съхранено в някои семейства и през социализма. Както цитират Буров “Не е въпроса в парите ,а в сметките.”

  13. @Свилен Николов
    У дома парите (организацията на семейният бюджет) контролира половинката ми и у дома аз съм по-импулсивният и склонен да прави понякога ненужни покупки… ;)

    Поздрави…

  14. Слави
    извинявам се за правописа,знам къде е буквата,но моя лаптоп не е закупен от нашата родина и буквата я няма!

  15. Хубава статия, Рая. Наистина е важно партньорите да имат сходни виждания и за харченето на парите. Ние в къщи имаме общи пари, които са за сметките и покупките, и спестявания, разпределени на двама ни.
    Когато се събрахме с мъжа ми, аз работех на трудов договор, а той нямаше постоянна работа. Т.е., регулярните доходи няколко месеца в самото начало на съжителството ни, ги носех аз. Той имаше спестявания, които стояха като резерв – ние сме една от ония двойки с нулевия шанс на Свилен Николов :).
    В тези месеци аз се чувствах почти изцяло отговорна да посрещна разходите ни. Не мъжа ми ме е товарил с тази отговорност, аз съм си такава. Ние все още се опознавахме. Все се страхувах, че парите няма да ни стигнат да изкараме месеца. Е, стигаха ни :).
    После ситуацията се обърна – аз останах в къщи 5 години да гледам децата, а той започна работа. И когато няколко пъти забелязах да се стяга при мое предложение за една или друга покупка, знаех какво му е.
    Вече, след толкова години, приоритетите и при двама ни са подредени, важното е да има диалог и разбиране.

  16. @Нира
    Идеален пример за партньорство. Браво на вас!

  17. @Alexandria

    Няма значение от къде е купен лаптопа…
    …буквата Ч, както и всички други букви от българската азбука са си все там ако пишете на български

    Опитайте и ще видите че я има:

    “- при фонетична подредба буквата Ч се намира вляво от цифрата едно и над клавиша TAB
    – при подредбата по БДС буквата Ч се намира над десният клавиш SHIFT и вляво от клавиша ENTER”

    Ето и един линк за справка:
    Български клавиатурни подредби

    Поздрави, Слави…

  18. Парите в нащето семейство са общи! На първо място плащаме сметките за ток, парно, вода, храна, телефон след каото платим тези сметки всеки е свободен да прави с останалите си пари (да ги харчи или спестява) както намери за добре. Като идеята е от всяка заплата всеки да спестява някаква сума в банката. Нямаме обща сметка. Но вече спестих за жилище в София, което остава да ремонтирам и след месец да пусна под наем. Живеем жилището на жена ми! Така към семейния ни бюджет ще постъпват допълнителни финанси от наем!

  19. Със съпруга ми сме заедно от ученици (от 15 години), женени сме от 5 години, а живеем заедно от 8 години. Все още нямаме обща сметка. Не държим и общи пари в кеш в къщи, особено откакто обраха дома ни. Всеки получава парите си на отделна карта и за нас откриването на още една (обща) сметка и внасянето в нея е излишно упражнение (плюс излишни банкови такси). Просто всеки плаща различни пера от семейните разходи. Като купуваме нещо по-голямо решаваме двамата, а плаща някой от нас /не водим статистика кой кога и колко/. В момента моите доходи са малко по-високи, а преди време беше обратното. Ако се случи аз да имам повече работа (= повече доходи, тъй като работя за себе си), то той поема повечето грижи за домакинството и детето и обратното, т.е. в крайна сметка всеки допринася еднакво за общото семейно благо, независимо дали с финанси или личен труд :) През дългите ни години заедно се е случвало да се караме за всякакви неща, но никога за пари. Просто по тези въпроси (а и по много други) се разбираме без думи и нещата се случват и балансират по естествен път :)

  20. @Мария – браво! Радвам се много да чуя, че има семейства като вашето!

Leave a Comment