family moneyКогато с мъжа ми се запознахме по интернет, не бяхме семейство. В началото дори не бяхме двойка – просто двама души, които сега се опознават.

Излизахме заедно, пътувахме заедно, вечеряхме заедно, и си прекарвахме страхотно. Редувахме се кой при кого да идва на гости (тъй като бяхме от различни градове) и тази смяна на обстановката допълнително допринасяше към романтиката на остатъчното лято през Септември.

След по-малко от шест месеца той ми подари пръстен. Аз казах “да”. После се преместихме да живеем заедно.

(Още: Как да направим семеен бюджет – примерна екселска таблица)

Когато започнахме да живеем заедно, започнахме лека-полека да обединяваме финансите си. Това не беше само защото живеехме заедно – напълно изпълнимо е двама души (двойка) да живеят заедно и парите им да си останат поотделно. Но нашите намерения бяха сериозни, и вече знаехме, че ще бъдем заедно и ще бъдем семейство.

Кога да заговорим за пари?

За много двойки е трудно да изберат подходящия момент, в който да подхванат разговора на тема пари. Това е разбираемо – разговорите на тема пари малко развалят романтиката. Аз поех доста голям риск, като повдигнах темата още на третата среща, затова ще ви кажа, че ако заговорите за пари прекалено рано, това може да обиди другия човек и да го накара да се отдръпне.

От друга страна, ако отлагате този разговор прекалено дълго, накрая може да се окаже късно. Представям си какъв кошмар би било ако няколко седмици преди сватбата научите, че партньорът ви има големи финансови проблеми. Това е особено важно за двойките, които планират да сключат граждански брак, но дори и без брак въпросът е съвсем валиден. След като двамата ще споделите живота си заедно, неговите решения ще се отразяват на вашия живот и обратно. Съответно неговите (финансови) проблеми ще станат ваши и обратно.

Така че, кога е редно да говорите за пари с партньора ви? Когато решите, че нещата между вас са достатъчно сериозни. Това не е задължително момента, в който вече живеете заедно – както казахме по-горе, напълно изпълнимо е да живеете заедно и да държите финансите си разделени. Но ако смятате да купувате жилище заедно, или да имате дете, или да сключите брак, значи моментът е настъпил.

След като вече имах годежен пръстен на ръката си (прекрасен като съпруга ми), двамата решихме да си направим обща банкова сметка. Открихме я със 100лв. Сега, две години по-късно, там има много повече.

ЗА и ПРОТИВ общите пари

Честно казано, не се сещам за нито един аргумент ПРОТИВ общите пари – освен ако двойката още не е сигурна накъде ще тръгнат нещата и дали двамата са подходящи един за друг. Тогава по-добре парите да си останат разделени, докато измислите накъде ще вървят (или няма да вървят) нещата.

Само по себе си това, че парите са разделени, не означава задължително, че двойката няма бъдеще. Със сигурност означава, че има въпроси, които двамата трябва да изчистят помежду си. Коя ли двойка няма! Оттам-насетне ако двамата успеят да хармонизират вижданията си, чудесно. Ако не – също чудесно, тогава пък всеки от двамата ще е свободен да си търси половинка, която да му пасва.

Има много тясна връзка между доверието в една двойка и обединяването на финансите. Не мисля, че е възможно една двойка да държи парите си разделени, а в същото време двамата да твърдят, че си имат пълно доверие. (Те могат да го твърдят, но няма да е вярно.)

Ние с мъжа ми бързо-бързо се придвижихме към обединяване на финансите, но все пак това не стана още на първия ден, в който се нанесохме заедно. В началото държахме парите си поотделно – например, когато трябваше да купим шкафче за дрехи, аз дадох 60лв и той даде 60лв. После си купихме микровълнова – по 100лв на човек. После сложихме малко пари в общата ни сметка…

Ако една двойка може успешно да обедини финансите си, това показва, че двамата имат сходни виждания за това кое е важно. Те гледат в една посока. Имат общи цели. За нас от самото начало беше ясно, че гледаме в една посока. Имахме и някои разминавания. Голям праз.

Процесът на това, парите да станат общи, е процес на опознаване. Парите показват кое е наистина важно за дадения човек. Аз например мога да ви убеждавам, че за мен е много важно човек да изглежда добре. Но ако погледнете сметките ми и видите, че средно на месец харча по 50лв за книги и по 0лв за аксесоари, ще ми повярвате ли? Както казват във филмите за ФБР – “парите никога не лъжат”.

Когато Той изкарва повече… много повече

Обикновено в едно семейство мъжът е този, който изкарва повече пари. А много често той е и единственият, който изкарва пари – жената гледа децата. В такъв случай пак ли трябва парите да са общи?

Да. Всеки от двамата допринася за семейството с каквото може. Съответно, редно е двамата да имат еднакво право на глас относно разпределението на бюджета.

(Ако пък двамата не могат да се разберат относно разпределението на парите, и разговорите се превръщат в караници, то най-вероятно проблемът изобщо не е в парите.)

На практика често се получава така, че този, който изкарва повече (мъжът) е и по-ангажиран с управлението на парите. Това не е задължително нещо лошо – жените невинаги имат желанието да се занимават с финансови въпроси и разпределението на семейния бюджет. Всяко семейство е различно. Да се мъчиш насила да ангажираш партньора си в управлението на семейните финанси може да е също толкова трудно, колкото да се мъчиш насила да го избуташ настрани.

Компромисен вариант

След материала Как да направим семеен бюджет получих един интересен коментар, а именно: защо е нужно в семейния бюджет да има категория Джобни за нея и Джобни за него?

Идеята на Джобни за него/нея е всеки да има някаква своя си сума, която да харчи абсолютно както си поиска. Това не означава, че не може да харчи нищо от останалите пари!

Дали ще има специална графа Джобни (или “лични”) е въпрос на избор. За някои двойки в това има смисъл, за други – няма. За мен смисълът е в това, че по този начин всеки от двамата може да си купува глезотийки, с които иначе другият може и да не е съгласен. Или да купи подарък за рожден ден на приятел. Или да купи мишка за компютъра за 55лв.

Важно е двамата партньори да съгласуват помежду си разходите в бюджета, тъй като те са директно отражение на плановете за бъдещето. Те са партньори и решенията на единия се отразяват и на другия. Но в същото време те са и отделни личности и няма как вижданията им да се припокриват абсолютно, на сто процента. Ето защо една такава сума за “джобни” дава и на двамата някакъв толеранс.

Общите пари са само основата – не крайна цел!

Разбира се, обединяването на финансите е само една стъпка от хармонизирането на двойката като цяло. Общите пари са един от стълбовете в изграждането на връзката, но не това е нейната цел, нали? Също както запознанството с родителите е друг такъв стълб, но не е крайната цел на връзката. Общото жилище е друг стълб… и така нататък.

Често пъти хората без връзки или с неуспешни връзки си казват – “ако само можех да си намеря идеалния партньор!”. Идеални хора няма. Не казвам, че трябва да се хванете с първият срещнат – но когато се влюбите в някого, оставете го да има недостатъци.

Успешният брак или връзка не зависят само от това колко “идеален” е партньорът ви. Зависи също от това, доколко и двамата сте готови да работите за този брак или връзка.

И двамата. Заедно.

Хареса ли ви това? Вижте всички материали в Архива и си направете абонамент по email!