Прогнозиране и планиране

claybennett.com , с разрешение

Във връзка с материала Има ли смисъл от бизнес план + част 2.

Днес искам да ви обърна внимание на един разкошен материал: The follies of fortune telling (“Глупостта на предсказанията”) от Robert Brokamp.

През 1986 CBS News записва предсказанията на експерти относно какъв ще е животът през 2001. Според експертите, руснаците щели кацнат на Марс, колите щели да се командват от глас на оператор, американците щели работят само 30 часа седмично, кравите щели да са колкото слонове и прасетата щели да бъдат високи 150см.

През 2000, осем от най-добрите анализатори на Wall Street трябвало да дадат прогноза за 2001. Всеки един от тях очаквал растеж на индекса S&P 500; вместо това, той паднал с 13%. За 2002 предвиждали 11% ръст, но вмест това имало 22% спад.

Погнозите за индекса Dow Jones за 2008 били за 14 925; вместо това, стойността била 8 776.

Бившият агент на ФБР Игор Панарин (и декан на академията за дипломати към руското външно министерство) през 1998 предвиждал, че през 2010 САЩ ще се разпадне на 6 части и че Аляска ще стане руска.

Phillip E. Tetlock описва 20-годишно изследване, при което 284 експерти изготвят 28 000 прогнози за бъдещето (вероятно по 100 прогнози на човек по различни въпроси). Оказва се, че тези прогнози са само малко по-точни от прогнози на студенти или почти случайни прогнози.

Е, ПОНЯКОГА ПОЗНАВАТ

Ма много ясно. Представете си, че се питаме колко ще струва един хляб през 2020 г. Събираме предположения от различни хора – хлебопроизводители, търговци, финансови експерти, обикновени хора, университетски преподаватели и пр. Едните предполагат цена A, другите цена B, цена C,D,E…X,Y,Z.

Да кажем, най-честата прогноза е за цена А.

Идва обаче 2020 г. и се оказва цена X. Главната прогноза, за цена A, не се е сбъднала; но все пак се оказва, че някой е успял да даде правилната прогноза – X. И се почват репликите “Ето виждате ли, значи може все пак да се прогнозира, все някой се е усетил”.

Ама много ясно, че ако съберете достатъчно голям брой прогнози, все една от тях ще се окаже вярната. Все едно вие да си намислите едно число и аз да имам безброй опити да го позная. Е рано или късно ще имам късмета да го улуча.

Така че проблемът не е с доставянето на прогнози. Проблемът не е с разглеждането на 10 различни варианта за едно събитие. Проблемът не е с това, че никой няма да улучи какво ще стане.

Проблемът е в това, че не можете да знаете кой от “експертите” ще се окаже прав. Че не можете да знаете кое от събитияте A,B,C…X,Y,Z ще ви се падне. И колкото по-далече в бъдещето се опитвате да “видите”, както в нашия пример с цената на хляба през 2012, толкова по-малък шанс имате да познаете.


ПРОГНОЗИРАНЕ И ПЛАНИРАНЕ

Според мен, за да има една прогноза някакъв шанс за точност, трябва следните неща да са налице:
1) достатъчно данни назад, т.е. достатъчно данни за минали периоди
2) бъдещият прозорец да е малък, т.е. да краткосрочно предвиждане в близко бъдеще
3) да се предвижда просто, а не комплексно събитие, т.е. събитие, което зависи от малък брой фактори

Така например ако имате магазин за хляб и данни за продажбите за 3г назад, можете сравнително добре да предвидите продажбите на хляб за близките 3 месеца. Колко хляб ще купят хората зависи от сравнително малко фактори – примерно цената и времето навън. (Като пак може да не познаете, примерно ако утре отворят друг магазин до вас или ако падне сняг и доставките ви спрат.)

От друга страна, ако се опитате да предвидите общия оборот на всички хлебарници в България за 10г напред при налични данни само за 3г назад… няма да стане.

Колкото по-комплексно е дадено събитие, с малко изходни данни и голям прозорец на прогнозата (напр. развитието и печалбата на даден нов бизнес за 1-3г. напред), толкова по-трудно става да съставите и обосновете плана за неговото развитие. Ако събитието е под влиянието на много неизвестни и променливи фактори, особено пък ако те оказват влияние и помежду си, аз бих се отказала от всякакви бизнес планове и прогнози.

Защото както се вижда, дори експертите и компютрите бъркат.