Скоро се чух по телефона с най-добрия ми приятел. Той е на 26, почти магистър, и живее в София с приятелката си. И двамата са родом от малки градчета и в момента са на квартира.

Когато кризата се развихри 2009 и 2010, Р. (той) трябваше на два пъти да си търси работа. В момента пък К. (тя) е без работа, но за щастие очаква скоро две предложения. Дано да е по-скоро.

Р. работи като продавач в магазин за телевизори и техника. Изпитателният срок изтича скоро, което – освен другите привилегии – му дава право да купи плазма с преференциално изплащане. Когато ми каза това, в гласа му долових опасен ентусиазъм, който някак не се връзваше добре с факта, че

  • К. е без работа;
  • с нестабилната в момента икономика;
  • с това, че двамата живеят под наем.

Питах го дали смятат да се връщат в родните си градчета – абсолютно не, нямало работа. Тогава значи ще остават в София? Ами да, няма как.

По принцип двамата имат доста разумно отношение към парите , и винаги са заделяли част от приходите си. Това им е позволявало да оцеляват в периодите на безработица и да ми дават 100-200лв назаем в годините, когато още не бях и чувала за управление на парите. За разлика от мен, те още тогава бяха внимателни с парите.

Само че тази “постоянна разумност” е уморителна. В един момент човек се изтощава и му се приисква малко да се отпусне – макар да знае, че парите не решават проблеми и “отпускането” е неразумно от финансова гледна точка. Мисля, че Р. и К. са близо до този момент на умора. В това състояние човек става податлив на импулсни желания за покупки.

За миг се замислих дали е редно изобщо да взимам отношение към мераците им за плазма. Никой не обича да му казват как да си живее живота, а още по-малко – да му проповядват колко лоши са нещата, които иска. Или да му натякват непопулярното Спестявай, докато си млад .А и все пак парите са си техни, животът си е техен… решението си е тяхно.

Да беше някой друг – да си замълча. Но аз нямам хиляда най-добри приятели! Имам един и това е Р. Някой трябва да застане между него и плазмата!

Щом Р. и К. планират да живеят в София, най-важното за тях ще бъде да имат собствено жилище – а не плазма. Дори това жилище да е гарсониера в Левски Г, то ще им даде поне минимална сигурност и покрив над главата. Въпросът с жилището ще става за тях все по-важен, особено ако един ден решат да създадт семейство. Що за съществуване е цял живот да се влачиш по квартири?

Една плазма само би ги отдалечила от по-големите цели и със сигурност не е от жизнена необходимост. Вместо плазма могат да се напънат още малко и за два пъти повече пари да си купят кола на старо, което – макар също да не е жизненоважно – е оправдана необходимост за всеки голям град. Изобщо, има много други неща, за които да дадат парите си, и които ще им вършат много повече работа от тази плазма на изплащане. Ужас!

Да не говорим пък за моята (отскоро придобита) алегрия към заемите и към взимането на разни неща на изплащане, което по същество пак е заем. Ами ако вземат тази плазма на лизинг, а утре един от тях отново остане без работа? Ами ако утре хазяите им решат да вдигнат наема? Ами ако – пази боже – стане нещо по-сериозно? Ще имат 1000лв, заключени в една плазма, която не може да се яде, да се облече или да плати наема. И пак ще има – Как да се справим с КредитРеформ?!

Р. е умно момче и не ми се наложи да му казвам директно какво мисля за плазмата (че е голяма глупост). Достатъчно му беше за 2сек да разиграе горните сценарии в главата си, за да реши сериозно да обмисли нещата и да не прибързва.

Разбира се, дори да си вземат плазма с лизинг, само по себе си това решение – колкото и да е лошо – няма да е фатално. Но ще забави излишно финансовия им напредък и ще им създаде усложнения… а не виждам смисъл човек сам да усложнява живота си.

Той е достатъчно труден и без да влачиш на гърба си ненужна джаджа на изплащане.