Току-що [10:15]

се връщам от банката. Този месец преведоха заплатите по-рано, сигурно заради празника. Поради това тази година ще посрещна Трети март като наистина СВОБОДЕН човек – включително финансово :)

Тези от вас, които са с мен по-отдавна, сигурно помнят поста Как върнах 3000лв заем . Това се случи на 07 октомври 2010 и беше първата голяма крачка към свободата. От този момент в продължение на 5 месеца, благодарение на стабилното бюджетиране , успявах да осигуря по 300лв за връщане на заема. Това прави общо 1500лв.

Всъщност сега ми остават още около 500лв разни – стари задължения, данъци, дребни суми от близки. Някои от тях вероятно ще ми бъдат опростени. Но дори това да не стане, те вече не са страшни – тук няма срок.

ИЗБРАНИ МОМЕНТИ

Когато изплащането на мултизаема беше в самото начало, ми беше наистина много трудно. Живеех в мизерна панелна квартира с още трима души, звъняха ми колектори, нямах пари за никакви развлечения освен интернет.

След това нещата малко се подобриха финансово, но отново не можех да си позволя да харча много. През 2010 съм си купила, всичко на всичко:

  • три дрехи втора ръка за общо 15лв
  • две блузи по 7лв=14лв
  • един топ за 4лв (който не нося)
  • маратонки за 15лв
  • пролетни обувки за 20лв
  • летни обувки за 4лв (знам, китайците са невероятни :)
  • една гиричка 2кг за 9лв
  • ОБЩО: 81лв

Но има два момента от процеса на изплащане, на които искам да обърна внимание.

Знаете, че в други материали съм споменавала взимането на заем от приятели и роднини като опция за финансиране. Големият плюс тук е липсата на лихва и разбирането, което може да получите при затруднение. Големият минус е ако тези хора изведнъж имат спешна нужда от пари, а вие ги нямате.

Малко след връщането на първите 3000лв към г-н В. семейството, на което дължах пари, изпадна в затруднение. Мъжът имаше тежки здравословни проблеми, които не му позволяваха да работи и в същото време струваха пари – за транспорт, за изследвания, за лекарства, за хоспитализация.

За голям късмет тъкмо се бях разплатила с г-н В. Сега можех да пращам по 300лв на месец на тях, за мое голямо успокоение. Те имаха нужда от тези пари, и то спешно. Естествено, щеше да е по-добре да можех да им върна цялата сума накуп. Щеше да е най-добре да можех да им върна цялата сума накуп + някакви пари просто така, като помощ в труден момент.

Въпреки това съвестта ми не беше съвсем чиста – какво щеше да стане, ако още не се бях разплатила с г-н В. и нямах възможност да им изпратя никакви пари? Още ме побиват тръпки, като си представя този сценарий.

Вторият момент е свързан с един въпрос – дали не можех да отделям повече от 300лв?

Истината е, че можех. Можех. Примерно по 350лв или дори 400лв. Ако отделях по 400лв от самото начало, щях да приключа 4м по-рано. Тоест, щях да върна 4500лв не за 15м, а за 11м.

Много или малко са 4месеца?

Когато връщаш пари – много са. С удоволствие бих си ги спестила, но през тази година и нещо доходите ми варираха, както и разходите ми. На моменти беше достатъчно трудно и с тези 300лв, камо ли 400.

И въпреки това беше възможно да си поставя за цел 400лв. Само че тогава вече става много трудно да издържиш. Да изстискам още 100лв месечно от и без това стегнатия бюджет би означавало да се лиша от всякакъв социален живот, от всякакви дребни необходимости като кафето в работата, някоя дрешка на старо или да избягам от града за ден-два.

Като си поставих за цел 300лв месечно бях 90% сигурна, че ще мога да ги изпълнявам всеки месец. Ако си бях поставила 350лв за цел, тази сигурност падаше на 75%, при 400лв – 50%.

За мен лично е по-добре да изпълня 100% една по-ниска цел, отколкото да се тормозя и обвинявам всеки месец, че вместо 400лв съм събрала само 300лв или само 330лв. Обратно – като имах цел 300лв се радвах, че съм събрала 330лв. “Излишъкът” играеше ролята на удобно мини-буферче (и слава богу!), особено когато Мтел решиха да ни сюрпризират със сметките ноември-декември.

СВОБОДАТА

Още ми е трудно да свикна с мисълта, че вече не дължа пари на никого :) Всъщност ще го усетя истински едва другия месец, когато за първи път от година и нещо ще разполагам с целия си приход както намеря за добре.

Миналите събития се оценяват най-добре от позицията на времето – а не веднага след като са се случили. Иска ми се да ви споделя за дребните битки, които водех всеки ден със себе си (както сигурно и вие). Иска ми се да ви споделя за допълнителните часове работа, които понякога просто ми идеха в повече. Иска ми се да ви призная за моментите, в които ми се струваше, че днешния ден никога няма да дойде.

Но трябва да помисля, преди да мога да дам оценка на всичко това.

Естествено, историята не свършва дотук – изплащането на дълговете е само първата стъпка към стабилните финанси. Тепърва ще има върхове за изкачване. Надявам се да сме още заедно, за да ви разкажа :)