Правилата за бедните ги пишат богатите

Явно и на американците сега им е сезонът за данъчни декларации. Оня ден GetRichSlowly пусна материал What is a Roth IRA? A Short and Simple Guide . Traditional IRA и Roth IRA са видове IRA – individual retirement account или индивидуална пенсионна сметка.

Нито аз, нито вие сме американски граждани и малко ни вълнува американската пенсионна система. Ние сме български граждани в разгара на данъчния сезон.

Затова изчетох материала по-скоро за обща култура (в английските блогове всеки втори въпрос е за тези Roth IRA)… е добре де, и защото нямах сили да работя по новия си проект, та я подкарах мързелешката с четене на чужди материали :)

Същата вечер, събота, седнах най-сетне да си попълвам данъчната декларация. Подмяташе се вкъщи цяла седмица със своите ужасяващи 8 страници + ситен шрифт и приложения.

Хилядите правила, правилца, изключения, препратки към таблици и закони ми напомниха статията за американското пенсиониране.

Ето част нея:

  • Ако сте под  50г., може да внесете до $5,000 по вашата Roth IRA за 2012. Ако сте над 50, може до $6,000.
  • За да внасяте по Roth IRA , вие (или съпругът) трябва да сте имали доходи. Не може да внасяте по Roth IRA ако всичките ви приходи нея година са били от наследство например.
  • Възможно е да може да минете от traditional IRA на Roth IRA. Това обаче е сложно, и няма да го разглеждаме тук.
  • Може да изтеглите вноските си по Roth IRA по всяко време без наказания. Но ако искате да изтеглите приходите от сметката (рентата от вашите пари) преди да сте навършили 59.5 години, ще трябва да платите дантъци и, вероятно, 10% глоба за ранно теглене.
  • Ако сте имали Roth IRA достатъчно дълго, може да изтеглите до $10,000 от рентата без наказания, ако парите са за закупуване на вашето първо жилище. (Но пак ще ви удържат данък.)

Източник: getrichslowly.org

Та сетих се за тази статия, и докато гледах тъпо данъчната декларация с хилядите й правила и правилца и методики за изчисляване, си казах:

Е кой бе мамка му ги пише тия правила?! Със сигурност не е бай Манол от Горно пухино. Със сигурност не е кака Пепа от рибния магазин. Със сигурност не съм и аз. Обаче точно ние сме тези, които играем по тези правила, дето никой не ни е питал как да ги напише. Никой не ни е питал харесват ли ни, правят ли живота ни по-лесен, и най-вече: справедливи ли са?

Тези правила са писани от Някой си. От Някой си, който вероятно не попада в мрежата на тези правила, защото е на едно по-друго ниво.

Правилата за данъците и пенсионното осигуряване не са правени с мисъл за обикновения човек* от Горно пухино. Въпросният господин Някой си като ги е писал, е мислил как да напълни джоба на държавата или джоба на пенсионните фондове. Дали тази система реално помага на кака Пепа от рибния, тоя Някой си не се интересува.

*Сега да не помислите, че утре ще препаша два кухненски ножа и ще основа “Млади терористи” за борба с порочните системи :) Данъците, осигуровките и прочее си имат своето място в системата.

По-скоро си мисля за ежедневните престъпления срещу обикновения човек. Kъдето той има само задължения – да плаща, да плаща, и пак да плаща. А когато има нужда от помощ – било то при лекар, било то за да не умре от глад – той няма никакви права и получава недостатъчно.

Открай време правилата се определят от силните, т.е. богатите, за да могат те да стават още по-богати. Обикновените хора са като овцете, на които им се изпива кръвчицата до последната капка. И ако им се дават някакви “помощи”, то е

1) за да може после да им се одере още повече месо, или

2) за замазване на очите – против бунт.

А как се стига до мястото, откъдето може да определяш правилата?

С пари.

Първо спонсорите дават пари на хората с власт, после хората с власт правят услуги на спонсорите и ги “дръпват” нагоре към властта. Оттам вече всеки натиска да се прокарат такива правила, които да са най-удобни за него. И понеже там са все хора с пари… те ще натискат за закони, които са удобни за тях и себеподобните; много им дреме за жителите на Горно пухино.

Жителите на Горно пухино (ама не само оттам де, също от съседното Долно пухино, Криво пухино, Старо пухино, Малко пухно и пр.) имат една роля – да плащат. Да плащат данъци, да плащат осигуровки, да плащат такси и каквото друго ви дойде наум.

Така парите от Горно пухино пълнят бюджетите на Държавата, Здравната каса, Агенции, Бюра, Служби и кой знае какво.

А колко е сладко да имаш власт, да имаш и някаква фирма, и твоята фирма да върши работа на Държавата, Здравната каса, Агенции, Бюра, Служби… и тази фирма да взима пари от Общите пари на народа, по едни хубави цени…

Но всъщност взимането от Общите пари е капка в морето. Голямата далавера е при прокарването на правилата.

Представете си, че аз вместо “Млади терористи” реша да основа “Млади тарикати”. И се намърдам там, където се пишат Правилата. И искам да си построя едни хотели на морето, обаче до парцела няма асфалтиран път. Тогава уреждам прокарването на едно правило, което казва, че в него район (точно където ми трябва) трябва да се направят асфалтирани пътища. Ама не че за мен си го искам – загрижила съм се за хората от Горно и Долно пухино, на които им е крайно необходим хубав четирилентов път.

И така, приема се Правилото, ама няма пари за асфалт. Е, няма проблем – ще направим ново правило, според което ще се събират по-големи данъци за колите, и винетки ще има, а защо не и налог върху кръглите автомобилни гуми. Който налог ще се плаща “само” от хората, които са с кръгли автомобилни гуми. Тези с квадратни, триъгълни, шестоъгълни и прочее ъгълни гуми ще ползват данъчни облекчения.

И ето ти чудо – проблемът е решен.

Иска ми се да кажа, че всичко изложено дотук е така “само в нашата скапана държава”. Ама не е. Такова е положението навсякъде.

Правилата се определят от силните. А силните са тези с многото пари. За останалите, които не сме в подходящия кръг, остава да правим каквото ни кажат и да играем по чуждите правила. Които ще определят какво и колко ще се плаща, както и за какво ще се похарчат после парите. Който не е съгласен – ми няма мърдане. Мрежата е оплетена така, че колкото повече шаваш, толкова повече стяга.

По-будните от вас вече сигурно си задават въпроса как се става един от силните.

Очевидно кака Пепа и бай Манол никога няма да са от силните. Те са във въртележката, с малка заплата и живеят от заплата до заплата. Нямат капитализация на парите си. Няма и да имат, докато работят за някой друг.

А ако решат да работят за себе си?

Ами трудна работа. Първо ще им трябва начален капитал. Откъде да го вземат, като спестяванията им са символични? Отиват до банката, ама там трудно дават пари за започване на бизнес, при положение че нямат регистрирана фирма и успешна бизнес-история една до три години назад. Дават им потребителски кредит. С лихви.

После кака Пепа и бай Манол минават през процедурите и хилядите такси и таксички покрай регистрация на фирма. Задължават се да имат нужните разрешителни и лицензи, да плащат осигуровки от минимум 120лв на месец, да водят счетоводство, да имат касов апарат, да подават годишни финансови отчети. И осигуровките си вървят, независимо дали фирмата има приходи. Никой не ги пита дали им е трудно в началото, дали имат клиенти, дали имат печалба.

И как иначе – бариерите на входа към богатството са високи. Затова системата е направена така, че да е супер лесно да почнеш работа и да работиш за един от силните, но да е супер трудно да станеш един от тях.

Има една американска приказа: “Заслугата за общото благо е като традиционната закуска с яйца и бекон. Пилето има участие, но заслугата е на прасето.”

Познайте кой е прасенцето.

Уличният цигулар
Уличният цигулар

41 thoughts on “Правилата за бедните ги пишат богатите”

  1. Рая, започнала си една много обширна тема, по която могат да бъдат написани поне 10 статии. Теоретично, по силата на обществения договор (този термин го беше измислил философ от епохата на Просвещението, не съм сигурна кой беше) ние си плащаме данъците, а срещу тях получаваме от държавата нещо – грижа, пощом, опазване на обществения ред. Това се случва наистина, обаче в другите държави – по-развитите. А при нас има нещо ужасно сбъркано. Като се започне от обикновените чиновници в общината, които те гледат с презрение когато си търсиш правата. И защо го правят, и защо се държат така? Ами защото се мислят за недосегаеми, което пък си е остатък от 45-те години комунизъм. Тогава тези същите лелички бяха недосегаеми, и все още се чувстват такива. Наскоро в една данъчна служба попаднах на младо момиче, което ми се усмихна и дори ми каза “Добър ден!”. Много се изненадах. А би трябвало това да е нормалното отношение към мен.
    Относно безумията в данъчната декларация: данъчните декларации са създадени, за да улесняват данъчните служби. Сигурно си забелязала, че са пълни с всевъзможни кодове и тъпотии. Това е така, за да може данъчния служител като започне да я въвежда, да му е лесно. Не е обмислена така, че ти като започнеш да я попълваш да ти е лесно и удобно. Инструкциите са повече от бедни, липсват много важни неща. Веднага се сещам за един пример: Ако си продала апартамент, който си купила преди 10 години доходът е необлагаем. Но в данъчната декларация има графа за доходи от продажба на имоти. Обикновеният човек няма откъде да знае, че този доход е облагаем само ако между покупката и продажбата са минали по-малко от 5 години. Много е лесно погрешно да си плати данъка, може някога да се усети че не е трябвало. Но може и никога не си поиска парите обратно.

  2. Наистина доста обширна тема. За това как е устроена държавата и за какво отиват данъците, също може да се пише доста.

    Донякъде съм съгласен с г-жа Иванова за отношението на чиновниците към обикновените данъкоплатци. Но нещата бавно и полека се нормализират. В родния ми град, например, всички услуги на общината се предоставят на едно гише. На това гише има голяма табела със сроковете за изпълнение на съответните услуги и сравнително усмихната госпожа. Пътувам често и в много други общини положението се подобрява. София е отделна тема. В някои райони е по-добре, в други по-зле.

    А що се отнася до данъчните декларации те са еднакво сложни навсякъде. Това ми напомня един от първите ми изкарани с ум пари. Беше в техникума. Тъкмо бяха излязли новите данъчни декларации за недвижимите имоти и падна голямо попълване. Моя учител по Финанси ни беше обяснил графа по графа как се попълват. Първо направих декларациите на майка ми и баща ми, след това на бабите и дядовците, и като се разчу, че “тука има едно момче, дето знае как се попълват тези неща” клиентите сами ме намираха. Аз първоначално отказвах пари, но след това установих твърда тарифа от 5 лева на декларация.

    Та, идеята ми е, че да попълваш данъчни декларации също е професия и трябва да се прави от професионалисти. Не е възможно всички да разбират от кодове, необлагаеми доходи и т.н. Но има хора, които разбират. Скоро един колега от чужбина ми каза, че неговия финансов консултант му е спестил хиляди евро данъци само срещу някакви си 300 евро за попълването на данъчната му декларация. Дали решението, декларациите да са сложни или не, може би също е на силните. Но на нас какво ни остава – да променяме правилата или да се приспособяваме. По-скоро второто. Така са направили всички консултанти, които са доста добре платени навсякъде.

  3. Благодаря и на двама ви за хубавите коментари :)

    Ясно, че декларацията е за ТЯХНО удобство, а не за наше. Всъщност мен ме дразни не толкова глупавата бумащина, колкото самите правила. Примерно при американците видяхте как е. При нас пък примера на г-жа Иванова с апартамента.

    Но тези правила са определени не от нас, а от Някой си. Този Някой си казва, че еди-колко си пари са необлагаем доход. От толкова до толкова пък данъците са ти Х процента, по-нагоре Y процента. Има един невидим Някой си, който определя кой е прага на бедност и колко е минимума доход, който няма да се облага с данък. Ама този НЯКОЙ СИ не живее на минимума.

    Ей това си мислех оня ден. Данъчната декларация – карай, то да не е само тя. Но това е, че какво ни се позволява да правим и при какви условия касае нашият начин на живот, а правилата ги пишат хора с друг начин на живот. И с едни по-други интереси.

    Но няма измъкване, докато не се изкачим на горното ниво при силните :)

  4. @Рая – Именно. Трябва да мислиш как да стигнеш силните, а не колко са тъпи техните правила. А няма невъзможни неща. Ако искаш да станеш министър, например, си има съответния начин. Ставаш добър експерт, записваш се за член на някоя “силна” партия, растеш по министерската стълбичка и накрая може да станеш и министър.

  5. @Тони – да. Но стигането не мисля, че е толкова лесно :) А и не мисля, че министерския пост е най-сладкия, той е по-скоро изпълнителски пост.

    А да контролираш хората, които пишат Правилата, без същевременно да си един от тях – е това е най-доброто.

  6. @Рая – Кой е този човек, които контролира хората, които пишат правилата, но не е един от тях? Това е ББ. Като порасна, искам и аз да съм като него :)

    Стигането до където и да е било, никога не е лесно. Просто казвам, че има път, по който може да минеш и ако си упорит (и имаш късмет) ще стигнеш до крайната точка. Както писах някъде – в света има само 1% талантливи по рождение и надарени хора, които без усилие може да постигнат всичко, каквото поискат. Останалите 99% трябва да си скъсват з..ка от работа, за да достигнат, ако не до крайната точка поне до една от последните спирки :) Но у нас, повечето са гратисчии и слизат на първата спирка :) Нещо много образно стана, но ме разбираш…

  7. Забравих нещо. Един приятел (нека да го наречем ЖорЕ) казва : “Аз искам да съм Играч. Не Директор или Началник, а Играч. Да мога да контролирам хората без да им нареждам директно и събитията да зависят от мен. Във всяка фирма има по един такъв. Той може да е секретарката на шефа или домакина на склада, но винаги му се получават нещата…и има кинти” :) Мъдро, нали?

  8. Хаха! Много яка аналогия със спирките :))

    Не визирам ББ. Той също работи за някого. Американския президент – също. Руския – също. Те са контролирани чрез икономическия интерес от хора, които сигурно никога няма да видим и няма да разберем кои са :)

    Олях се с конспирациите, но така си мисля от моята прасешка позиция :)

  9. Жорето, или хора като него са много полезни! Аз съм научил изключително много за играта от подбни хора. Наистина, най-важно е да си играч, защото играчът знае как, кога и колко да наклони правилата, без да застраши крайния изход
    Не си мислете, чe му лесно на такъв човек, това е голямо умение!

  10. Dude, не е лесно да си осигуриш такава позиция, ама е лесно после :)

  11. По върховете е самотно… и ветровито. Имах късмета да познавам хора, които наричате “играчи”. Винаги са нащрек, не знаят кой и защо е с тях. Дори и да са имали някакъв морал, отдавна са го оставили в миналото. Нямат приятели, просто познати. Вярно е, че никой не може да гарантира кой, докога и с какви подбуди ще му бъде приятел… Но когато са замесени много пари, нещата стават страшни. Можете ли да живеете живот, при който винаги да сте нащрек като диво животно в джунглата? Малко се отклонихме от темата.
    Наистина е много дразнещо някой друг да ти диктува как да живееш. Дори съм мислила как бих могла да живея така,че да съм недосегаема за законите и глупавите нормативни актове. Освен да се изнеса в джунглите на Бразилия при примитивните племена… Ама и там има закони, само че неписани :)

  12. Е, в джунглата поне няма да те изядат, ако не са гладни :) А хората са ненаситни :)

    Разбира се, не може да се живее в анархия. Не става дума за това. Ясно е също, че каквито и да са правилата, няма да са удобни за всички. Но в момента везните са прекалено силно наклонени в полза на прекалено малки групички.

  13. Ако тези, които пишат правилата сами ги изпълняваха, правилата със сигурност нямаше да са такива, каквито са сега. Защото на чужд г*з и 100 ******* са малко.
    Така е било, така и ще си остане. Човешката природа явно е такава.
    Или се приспособяваш или псуваш сврян в ъгъла. Тъжен (и нечестен), но неоспорим факт.
    Е, понякога са възможни и революции.
    За добро или лошо:) кой знае

    От друга страна, всяко ново правило дава и нови възможности.
    Например, когато Костов деноминира лева и въвее в обръщение отново монетите, отнесе много псувни от моя страна. Просто ми бяха неудобни – падат от джобовете, тежът и изобщо , на кого са му притрябвали!
    Обаче, хората с повече опит и предприемчивост видяха златна възможност за бизнес.
    Сигурно се сещате каква?

  14. @Тони – я дай малко акъл как се става член на политическа партия, че аз съм подходящ за министър. Имам бизнес образование, добър външен вид, международни връзки на високо ниво, говоря 6 езика и превъзхождам средностатистическия политик по интелект. Ама съм сигурен че ако отида и ако кажа …ех хора искам да стана член…най-много да ми покажат “член”. А иначе имам идеи за промени – истински човешки промени – като например да осигуря спокойствие на хората да няма пробиване и бургии по неподходящи дни и часове, да не серат кучетата по улиците без стопанина да си изчисти ( това е толкова лесно и забавно да се приложи – обявявам награда за всеки който занима такъв, стопанина се глобява, клипа се качва онлайн за назидание, а глобата отива за тоя дето го е снимал ) , да може да си виждаш точките в КАТ онлайн, да можеш да си вземеш новите лични документи с куриер, като са готови срещу 2-3 лв за да не се налага да отсъстваш от работа и да има финансови загуби от това…ей такива простички неща.

    @Весела – абе не е ли 1 имот без данък ако е в рамките на 12,, а до 2 имота ако са придобити преди 5г.( втория вече )

    @Рая и Весела – ние сме млада бюрокрация и при нас нещата няма да се изчистят скоро. Ако искате ясноти сменяте държавата. Ето едно и също нещо от нашите митници:
    “В случай, че общата стойност на пратка, съдържаща две или повече стоки, надхвърли левовата равностойност на 45 евро, се допуска освобождаване само за стоките, за които, в случай че се внасят поотделно, би се предоставило освобождаване. Стойността на отделна стока не може да се дели.”
    И митницата на нейно Величество Кралицата : “Packages with gifts for more than one person

    If one package contains several gifts for different people, perhaps family members, then each gift can benefit from the Import VAT £40 gift allowance as long as it’s individually:

    wrapped
    addressed
    listed on the Customs Declaration

    Всичко много по ясно и точно, затова не се учудвайте, ако батко ви един ден отиде да и плаща данъци на нея, щото е по-ясно и точно. Етикета е лесен за четене :).

    А относно достигането на върховете и вливането в редовете на пишещите правила не мисля че е оферта, има алтернативи сега в ерата на Интернет. Избираш си правилната държава, и дори и тук да си седиш, има начини да сведеш бюрокрацията и работата си до минимум, да си си независим и да си печелиш парите без да се качваш по тяхната стълбичка и техния стой. Интернет ти дава възможност да излезеш от тая система.

  15. @Свилен – Мисля, че ще ти е по-трудно да станеш министър в UK, отколкото в България. Ние сме страната на неограничените възможности. Може днес да си фермер с 3 свине, а утре да си министър на външните работи, например.

    За да станеш депутат или министър в България има общо взето два начина. Първия е да си купиш този пост, т.е. трябва да имаш пари за това. А как се изкарват пари, ти знаеш по-добре от мен.

    Втория е по-трудния и дълъг път. Избираш си перспективна партия, която се очаква да е във властта още дълго време, или поне да играе ролята на “балансьор”. Записваш се като редови член. Там, по един или друг начин започваш да се издигаш, първо на местно ниво, а след това на национално. Сега партиите се изчерпаха и търсят млади хора с идеи. Междувременно, завързваш контакти с нЕкои по-влиятелни членове на партията. И така, ако имаш и малко късмет, първо ще станеш общински съветник, после нещо към кмета, след това депутат, после към някое министерство и накрая си първа резерва за министър (ако го махнат настоящия). Звучи малко невероятно, но имам такъв познат. Сега е депутат, но кой знае…има министри, на които им се клати стола :)

    В UK има само един начин: трябва да си син или дъщеря на някой лорд или от влиятелна фамилия.

  16. @feeria – “Ако тези, които пишат правилата сами ги изпълняваха, правилата със сигурност нямаше да са такива, каквито са сега.” – именно. Именно! Точно това казвам.

    @Свилен – че какво му е да станеш член на политическа партия? Нищо работа. Ама за тея промени, дето ги искаш… успех… Защото ние не сме тоталитарна държава и решенията не се взимат еднолично. Справедливостта не е удобна на малките, но силни групички, които диктуват нещата. Твоите промени са за обикновените хора, а както писах никoй не го е грижа за това. И както писа Боян (феерия), те си седят наврени в ъгъла :)

    @Tony – “Ние сме страната на неограничените възможности. Може днес да си фермер с 3 свине, а утре да си министър на външните работи, например.” – :))

  17. PS Свилене, ще те разочаровам, ама и при кралицата не е всичко цветя и пеперудки. Имам един познат, кореняк, и да ти кажа там е по-различно от тука само на пръв поглед. Да, по-уреден е живота като цяло, повече пари има, ама изобщо не се заблуждавай, че там мислят за обикновените хора. Същото е като тука и като навсякъде – правилата за бедните ги пишат богатите.

  18. Рая много добре знам как е защото съм живял в Холандия, Швейцария, Канада, Италия и.т.н….и там бедните го духат, НО там го духат по ясни правила, и ако си научиш урока можеш да успееш, да си спокоен и.т.н. Тука трябва да гадаеш какво и как. Не видяхте ли примера за митниците един и същ текст как се изписва при нас и при тях? Защо не коментирате това ? :)

    @ Тони – министър в УК не искам да става. Ако имам някаква мотивация да вляза в политиката, то тя е НАИСТИНА да помогна на хората, а за УК не чувствам такива чувства. Ако правя нещо там то би било да си изнеса бизнеса като администрация и.т.н. защото ми се струва по лесно да си платя митата онлайн и да ми дойдат нещата до дома, отлколкото да ме боли главата по родните митнически учереждения. УДОБСТВО!

    А Тони, дали ако отида утре в някоя партийна централа и кажа, че искам да се запиша ще ме приемат? Да взема да експериментирам, а? Ама те сигурно ще ме познаят, че не съм кариерист ами идеалист и няма да ме пуснат 100%!

    @ Рая – че какво им е на промените – що да не се реализират ? Особено това за КАТ, документите и кучетата, че и за бургиите ( тука около нас има такива дебили събота и неделя, че си все едно на строителна площадка ).

    Трябва да направят пост – Министър на Оптимизацията :)

  19. Е какво да го коментираме за митниците :)

    За промените, казах ти защо – защото на силните не им дреме за това ГРАМ :)

    За партиите, със сигурност ще те приемат в която си поискаш!

  20. Е, как ще ме приемат? Няма ли да ме питат каква ми е целта. Аз ще си кажа ей тия неща искам да променя и те ще ме изгонят. Как реши, че ще ме приемат където си поискам…Ако ми попаднат на блога няма да са толкова шастливи…много компромат има там :)

  21. Тони не знам…хем ми се иска да направя нещо за хората, хем ми се повдига като се замисля за политика…А и за момента не виждам нито една политическа партия, която да ме грабне с идеи. От 7 години не се отчитам на никой и идеята да се мазнотя на някакви чичаци и да се съобразявам много не ми се нрави…даже ми се гади от нея…бързо ще се стигне до конфликт и ще ме изритат. Интересно, но колкото и нескромно да звучи може би хора с мислене, като моето ( да ги е гнус от политиката ) трябва да се занимават с политика.

    И за да разсея съмненията НЕ мерси, няма да влизам в политиката.

  22. Ами Тони освен да си основем партия :)? Гарантирам няколко хиляди последователи и огромна платформа за идеите ни ! Нашата партия ще има one thing at a time продход и ще работи да оправим малките човешки неща.

  23. Издигам нашата цел за 2012 :

    Да премахнем кушчеките *** от улиците по които играят нашите деца!

    Метод: Обявяване на награда за заснети собственици на кучета, които не си чистят каквото трябва. Клиповете/Снимките се качват в сайт за назидание, а глобата се дава на тоя дето е разкрил извършителя.

    Бюджет: 500лв ( за сайта и текстовете по сайта )

    Време за изпълнение: 7 дена

    Гласувайте колеги!

  24. Колеги :) Не че да ви пукам балона, но за да основеш партия трябват 50 души инициативен комитет, 500 души учредително събрание (събрани на едно и също място в определен ден и час за подписване на протокол за учредяване), и 2500 души членове.

    После трябва да имате хора в парламента, за да наложите исканите от вас промени. Ако нямате, остава да разчитате на обществен натиск.

    Но ако успеете – шапка ви свалям :)

  25. Колежке, балон няма с бат Тони не сме пожелали не сме го направили. Не случайно споменах в по-долен коментар, че мога да осигуря електорат.

    ” Гарантирам няколко хиляди последователи и огромна платформа за идеите ни ! ”

    Много ни подцени :).

  26. Хах :)) Не ви трбява жена в управлението, вЕрвайте ми :)) Но благодаря, поласкана съм :)

    Иначе не че ви подценявам, просто от имането на идея и ресурси до самото реализиране има много път :)

  27. Мерси, че ми каза, аз незнаех :). Не бе не си правя майтап. Има ги хората. Не е като да щтракнеш с пръсти и да са на линия на другия ден, но си ги има. Не е това въпроса. Мисля, че ако си го поставим за цел изобшо не е трудно да се направи. Не е като да тръгнем от А и Б, но не мисля, че аз или той имаме такова желание, поне не в момента.

  28. Име една италианска поговорка:
    “Лесно е да се ожениш, трудното е да останеш женен.”
    Та и в политиката е така,
    лесно е да започнеш, трудно е да останеш на терена.
    За справка: Гергьовден, Новото Време, НДСВ и хиляди други.

  29. яйца и бекон. Пилето има участие, но заслугата е на прасето
    хааахаааа това ме изкефи

  30. Много политическо стана нещо. Рисувано стъкло даде примери с Гергьовден, Новото Време и НДСВ. Те защо не успяха? Ами нямаха обща кауза. Всеки имаше различни интереси. Другата причина са местните структури. Ако те не се развиват партията ще залезе.

    Както каза и Свилен, да се намерят хора не е трудно. Тези хора да се обединят около една идея или поне сходни принципи – това е трудното. В примера за кучешките ***, ако се направи група във fb с хиляди последователи, но когато се стигне до реални действия само десетина-двайсе ще се включат. От тях ще се формират няколко лагера, как точно да се почистят тези *** и дали те са най-големия проблем или самите кучета, които са агресивни. Всеки от тези лагери ще си избере по един лидер, който в последствие ще се отлюспи и ще направи нова група във fb :) Та, идеята ми е, че у нас е трудно много хора да се обединят около едно нещо. Дори при почистването пред нашия блок или няколко групички с различни “интереси” и идеи, а какво остава за структура с хиляди членове. Тъжно, но е истина.

  31. Точно това своенравие ни е проблема на нас. Много акъли, всеки си прокарва негови си идеи, а за вършенето на работа – никой няма. Хората са на мнение “ако не е точно на мойта, няма да участвам”.

    Затова аз лично като се включа в нещо, дори да не съм съгласна изцяло с методиката, правя каквото ми кажат. Едно действие е по-ценно от хиляда идеи. Никога не може да са доволни 100% от хората, затова трябва да се прави каквото реши мнозинството.

    Ама у нас положението е “много вожд, малко индианец”. Много идеи, много шефове, малко изпълнители. Не е редно и не е продуктивно заради индивидуални виждания да се прави постоянна опозиция и да се спъва колективната работа. Който не е съгласен, или да млъкне и да помага, или да си направи своя инициатива.

    За да има прогрес, трябва да има компромиси.

  32. Така е Рая! И за жалост ще бъде така още много дълго време. Това се крие дълбоко в корените на българите, може би. Преди да се насели днешна България, ние сме били едно номадско племе. А и след това през нашите земи са минавали над сто народности и са разпръсквали семето си. От кого да се очаква постоянство и последователност??? За стотина години в историята ни е имало някаква последователност, по времето на цар Борис и цар Симеон, и именно тогава е била най-силна и велика държавата ни.

    Хората на запад са строели една катедрала десетки, стотици години, поколения владетели са продължавали делото на предходния. При нас – нищо подобно…

    И в най-нови времена е така. Идва новата власт и отхвърля всичко правено от старата. Никаква национална стратегия, никаква идея какво ще става след 10-20 години.

    И да се ядосваш и да не се ядосваш, това е положението…
    “Една птичка пролет не прави”.
    Малко песимистично, но ние няма да доживеем някаква осезаема промяна, струва ми се :))

  33. Моля не си правете свободни съчинения по история. Историята е наука и не е за всеки.

  34. Не очаквах такава утопия тук. Кви са тея ще стана политик, за да помагам на хората, друг път пичове!
    Никога няма да станеш политик, ако искаш да помагаш на хората. Виж ако искаш да помагаш на определени хора, ще се намери кой да ти удари едно рамо

    А по повод на това, че на върха било ветровито и че не знаеш кой ти е приятел…….. това все едно ми казвате, че е по-добре да си седиш постоянно в [мизерията] сред приятелите лузъри:)
    Не е за всеки да, има стрес и напрежение, но обикновено си струва. Освен ако не го правиш за някакви 1-2 000 лв.

  35. Ако приемем че богатите пишат правилата за бедните, това означава две неща : 1. Бедните живеят под чужди правила – които са в тяхна вреда. 2. Богатите така са измислили правилата за бедните, че последните да нямат “ескалатори” за движение нагоре, тоест винаги да си останат бедни. От тук и изводът 3.: ако спазваш правилата на някой друг ( на богатите, на евреите и прочие…)и се надяваш че така ще напреднеш в живота, по – добре задоволи мазохистичния си порив като играеш на шах с Гари Каспаров. Истината е че когато спазваш чужди правила, често ще те разпльоскват като муха.

Leave a Comment