Явно и на американците сега им е сезонът за данъчни декларации. Оня ден GetRichSlowly пусна материал What is a Roth IRA? A Short and Simple Guide . Traditional IRA и Roth IRA са видове IRA – individual retirement account или индивидуална пенсионна сметка.

Нито аз, нито вие сме американски граждани и малко ни вълнува американската пенсионна система. Ние сме български граждани в разгара на данъчния сезон.

Затова изчетох материала по-скоро за обща култура (в английските блогове всеки втори въпрос е за тези Roth IRA)… е добре де, и защото нямах сили да работя по новия си проект, та я подкарах мързелешката с четене на чужди материали :)

Същата вечер, събота, седнах най-сетне да си попълвам данъчната декларация. Подмяташе се вкъщи цяла седмица със своите ужасяващи 8 страници + ситен шрифт и приложения.

Хилядите правила, правилца, изключения, препратки към таблици и закони ми напомниха статията за американското пенсиониране.

Ето част нея:

  • Ако сте под  50г., може да внесете до $5,000 по вашата Roth IRA за 2012. Ако сте над 50, може до $6,000.
  • За да внасяте по Roth IRA , вие (или съпругът) трябва да сте имали доходи. Не може да внасяте по Roth IRA ако всичките ви приходи нея година са били от наследство например.
  • Възможно е да може да минете от traditional IRA на Roth IRA. Това обаче е сложно, и няма да го разглеждаме тук.
  • Може да изтеглите вноските си по Roth IRA по всяко време без наказания. Но ако искате да изтеглите приходите от сметката (рентата от вашите пари) преди да сте навършили 59.5 години, ще трябва да платите дантъци и, вероятно, 10% глоба за ранно теглене.
  • Ако сте имали Roth IRA достатъчно дълго, може да изтеглите до $10,000 от рентата без наказания, ако парите са за закупуване на вашето първо жилище. (Но пак ще ви удържат данък.)

Източник: getrichslowly.org

Та сетих се за тази статия, и докато гледах тъпо данъчната декларация с хилядите й правила и правилца и методики за изчисляване, си казах:

Е кой бе мамка му ги пише тия правила?! Със сигурност не е бай Манол от Горно пухино. Със сигурност не е кака Пепа от рибния магазин. Със сигурност не съм и аз. Обаче точно ние сме тези, които играем по тези правила, дето никой не ни е питал как да ги напише. Никой не ни е питал харесват ли ни, правят ли живота ни по-лесен, и най-вече: справедливи ли са?

Тези правила са писани от Някой си. От Някой си, който вероятно не попада в мрежата на тези правила, защото е на едно по-друго ниво.

Правилата за данъците и пенсионното осигуряване не са правени с мисъл за обикновения човек* от Горно пухино. Въпросният господин Някой си като ги е писал, е мислил как да напълни джоба на държавата или джоба на пенсионните фондове. Дали тази система реално помага на кака Пепа от рибния, тоя Някой си не се интересува.

*Сега да не помислите, че утре ще препаша два кухненски ножа и ще основа “Млади терористи” за борба с порочните системи :) Данъците, осигуровките и прочее си имат своето място в системата.

По-скоро си мисля за ежедневните престъпления срещу обикновения човек. Kъдето той има само задължения – да плаща, да плаща, и пак да плаща. А когато има нужда от помощ – било то при лекар, било то за да не умре от глад – той няма никакви права и получава недостатъчно.

Открай време правилата се определят от силните, т.е. богатите, за да могат те да стават още по-богати. Обикновените хора са като овцете, на които им се изпива кръвчицата до последната капка. И ако им се дават някакви “помощи”, то е

1) за да може после да им се одере още повече месо, или

2) за замазване на очите – против бунт.

А как се стига до мястото, откъдето може да определяш правилата?

С пари.

Първо спонсорите дават пари на хората с власт, после хората с власт правят услуги на спонсорите и ги “дръпват” нагоре към властта. Оттам вече всеки натиска да се прокарат такива правила, които да са най-удобни за него. И понеже там са все хора с пари… те ще натискат за закони, които са удобни за тях и себеподобните; много им дреме за жителите на Горно пухино.

Жителите на Горно пухино (ама не само оттам де, също от съседното Долно пухино, Криво пухино, Старо пухино, Малко пухно и пр.) имат една роля – да плащат. Да плащат данъци, да плащат осигуровки, да плащат такси и каквото друго ви дойде наум.

Така парите от Горно пухино пълнят бюджетите на Държавата, Здравната каса, Агенции, Бюра, Служби и кой знае какво.

А колко е сладко да имаш власт, да имаш и някаква фирма, и твоята фирма да върши работа на Държавата, Здравната каса, Агенции, Бюра, Служби… и тази фирма да взима пари от Общите пари на народа, по едни хубави цени…

Но всъщност взимането от Общите пари е капка в морето. Голямата далавера е при прокарването на правилата.

Представете си, че аз вместо “Млади терористи” реша да основа “Млади тарикати”. И се намърдам там, където се пишат Правилата. И искам да си построя едни хотели на морето, обаче до парцела няма асфалтиран път. Тогава уреждам прокарването на едно правило, което казва, че в него район (точно където ми трябва) трябва да се направят асфалтирани пътища. Ама не че за мен си го искам – загрижила съм се за хората от Горно и Долно пухино, на които им е крайно необходим хубав четирилентов път.

И така, приема се Правилото, ама няма пари за асфалт. Е, няма проблем – ще направим ново правило, според което ще се събират по-големи данъци за колите, и винетки ще има, а защо не и налог върху кръглите автомобилни гуми. Който налог ще се плаща “само” от хората, които са с кръгли автомобилни гуми. Тези с квадратни, триъгълни, шестоъгълни и прочее ъгълни гуми ще ползват данъчни облекчения.

И ето ти чудо – проблемът е решен.

Иска ми се да кажа, че всичко изложено дотук е така “само в нашата скапана държава”. Ама не е. Такова е положението навсякъде.

Правилата се определят от силните. А силните са тези с многото пари. За останалите, които не сме в подходящия кръг, остава да правим каквото ни кажат и да играем по чуждите правила. Които ще определят какво и колко ще се плаща, както и за какво ще се похарчат после парите. Който не е съгласен – ми няма мърдане. Мрежата е оплетена така, че колкото повече шаваш, толкова повече стяга.

По-будните от вас вече сигурно си задават въпроса как се става един от силните.

Очевидно кака Пепа и бай Манол никога няма да са от силните. Те са във въртележката, с малка заплата и живеят от заплата до заплата. Нямат капитализация на парите си. Няма и да имат, докато работят за някой друг.

А ако решат да работят за себе си?

Ами трудна работа. Първо ще им трябва начален капитал. Откъде да го вземат, като спестяванията им са символични? Отиват до банката, ама там трудно дават пари за започване на бизнес, при положение че нямат регистрирана фирма и успешна бизнес-история една до три години назад. Дават им потребителски кредит. С лихви.

После кака Пепа и бай Манол минават през процедурите и хилядите такси и таксички покрай регистрация на фирма. Задължават се да имат нужните разрешителни и лицензи, да плащат осигуровки от минимум 120лв на месец, да водят счетоводство, да имат касов апарат, да подават годишни финансови отчети. И осигуровките си вървят, независимо дали фирмата има приходи. Никой не ги пита дали им е трудно в началото, дали имат клиенти, дали имат печалба.

И как иначе – бариерите на входа към богатството са високи. Затова системата е направена така, че да е супер лесно да почнеш работа и да работиш за един от силните, но да е супер трудно да станеш един от тях.

Има една американска приказа: “Заслугата за общото благо е като традиционната закуска с яйца и бекон. Пилето има участие, но заслугата е на прасето.”

Познайте кой е прасенцето.

Уличният цигулар

Уличният цигулар