Вчера след работа си направих 3-в-1. Половинка.

Бях доста уморена, след като цял ден разучавах наличните материали на тема “повече пари”. Имах много четене и писане, премисляне. Накрая просто се тръшнах на креслото с намерение да изпуша една цигара (да, пак ги почнах, за това ще говорим друг път) с нещо за пиене, например 3-в-1.

Ставам (само по себе си върховен триумф на човешката воля) и търся запаси от 3-в-1 в кухнята. Веднага намирам една половинка. Докато чаках водата в микровълновата, ми хрумна колко различна би била реакцията ми към тази половинка 3-в-1 преди година.

РАДВАЙТЕ СЕ НА ТОВА, КОЕТО ИМАТЕ

Зарадвах на половинката:
“Йей! Има точно каквото ми се пие, става бързо, и няма да ходя до магазина И току-що си спестих 40ст!.”

Преди една година обаче:
“Оф! Баси! Едно кафе няма като хората! Преди имаше по 4-5, а сега – някаква мизерна половинка! Аман! Хората пият кафета по 2лв, по 5лв, а аз пия мизерното 3-в-1, при това ПОЛОВИНКА, и мън-мън-мън…Офффф…Какъв е тоя живот!…”

Пояснявам, че и в двата случая можех да си позволя да си купя ново, макар че и в двата случая не беше препоръчително – от финансова гледна точка.

Най-интересното е, че когато спрете с мисленето тип “а можех да имам повече!” и просто се радвате на сегашното, се чувствате супер. Вижте какво имате и помислете колко много може да направите с него. Помислете за ползите, които имате – а не за недостатъците от това, че нещо нямате.

Например ако имате стар диван, не си мислете само колко по-добре ще ви е с нов. Помислете колко неудобно щеше да е, ако нямахте този стария.

Лошо мислене:
“Сега ако имах един нов диван… кожен, мек, голям, удобен… Щях да мога да гледам телевизия излегнат, да се кефим с приятелите, стаята щеше да изглежда толкова по-добре… А с тоя соц-модел, ужас! Скърца, много е твърд, овехтял, мразя го!”

Правилно мислене:
“Супер, имам си диван! Има къде да сядам, здрав е, спокойно ще издържи цялата компания. И е голям. Добре, че го имам!”

Например ако имате стар компютър:
Лошо мислене:
“Егати бракмата! 10минути зарежда и тежи 100 килограма! А Иван има нов лаптоп, супер тънък. И изобщо не се чува, като работи, а това чудо тука бръмчи все едно ще излети! Ужас!”

Правилно мислене:
“Супер, имам си компютър! Всичко си му работи – мога да записвам дискове, да тегля филми, има си USB да си качвам снимките от апарата… яко! Мале, добре че го имам! Ако го нямах, къде щях да правя всички тези неща?”

Подобно сравнение имаше и в материала “Това не ми трябва” .

КАК ДА ВИДИТЕ ПО-ЛЕСНО

Снимка: http://brittyfly.glogster.com

Страшната пустиняЗа да видите по-лесно позитивното в нещата, които имате, направете следното:

Представете си, че по някакъв начин вашият дом е пренесен на самотен остров, който представлява една голяма пустиня. Няма фабрики, няма заводи, няма хора. Не може да замените старите неща с нови. Всичко, което имате и ще имате занапред е това, с което разполагате сега.

Май изведнъж обикновеният тостер не е толкова обикновен, а?

КОГАТО СЕ ЗАМЕЧТАЕТЕ ПО “НОВОТО”

Само защото ви казвам да цените каквото имате, не значи да превърнете дома си във вехтошарник. Съвсем естествено е да искате да живеете по-добре и по-комфортно, тоест да си мечтаете за нови мебели.

Когато обаче се изкушавате да махнете нещо старо, погледнете го още веднъж и се запитайте: Имате ли пари, предвидени специално за това да замените предмета с нов?

Ако нямате, изчакайте да ги съберете. Говорили сме за това колко е лошо да дължите пари ( Как да се справим с КредитРеформ ) и как Промоции винаги ще има . Така че ако мислите да вземете пари от EasyCredit , за да не изтървете някоя “единствена” промоция, направете си услуга. Просто недейте.

ТОВА Е ПОЛЕЗНО ЗА ВАС!

Когато цените това, което имате, вие неусетно се настройвате да гледате много по-позитивно и по-смело. Алтернативата е да овесите нос и да потънете в самосъжаление. А негативното мислене провокира негативни резултати.

Вие може да промените част от обстоятелствата около себе си. Останалото приемете като ситуация, в която сте поставени от нечия невидима ръка. И се радвайте, че тя е била щедра.

ИСТОРИЯ

Снимка: http://www.gentlemenbarbarous.com Обработка: автора

БлизнациИван и Пешо са близнаци. Живеят в еднакви апартаменти, учили са в един университет, работят заедно  в една фирма.

Един ден решават и правят собствена фирма. Голям потенциален клиент ги кани на среща утре. Иван и Пешо трябва да  решат какво да облекат (нямат си костюми) и как да стигнат до там (нямат лъскава кола).

Иван се паникьосва. “Ето, виждаш ли” казва той на брат си. “Съдбата ни пречи постоянно. Дава ни клиент, но не ни дава възможност да го спечелим. Че ние дори нямаме дрехи като хората, а и с тая таратайка може да си останем насред пътя. Няма смисъл да ходим!”

Пешо обаче е развълнуван от голямата възможност. “Ти луд ли си?!” казва на брат си. “Съдбата ни помага постоянно. Дава ни клиент, и то такава голяма фирма. От нас се иска само да си намерим костюми и да стигнем до там. Работата ни е в кърпа вързана!”

Иван вече се е отказал и кисело щрака с дистанционното. Опитва се да не мисли за проблемите си и колко е лош живота с него. През това време Пешо мисли откъде да намери костюми. Вярно, че нямат пари, но нима е толкова непосилна задача да се намерят два официални костюма? Глупости, сто процента има начин.

На другия ден Иван и Пешо пътуват с таратайката – Пешо е намерил костюми. Иван мърмори, че в колата няма климатик и че влиза много прах отвън и че от шума на двигателя го боли глава. Един лъскав джип ги изпреварва.

“Гледай бе” – казва Иван. “Виж ги тея как се возят. С какво са по-добри от нас? Ще ти кажа – с нищо, ама сигурно мама и тате имат пари. А ние се возим в тоя… танк”

“Един ден и ние ще се возим в такава кола”, казва Петър.

“Да бе да” – мърмори Иван. “Такива неща не се случват на хора като нас. Никога. При нас всичко става по трудния начин”

“Не вярно” – казва Петър. “Ето виж например, имаме костюми. И имаме кола, с която да стигнем. Ако не беше тя, трябваше да ходим с такси, а нямаме толкова пари. Съдбата ни дава възможност за среща с клиент и всичко необходимо, за да се възползваме от тази възможност”

“Да бе да… Можеше сега да се возим в лъскав джип с костюми на Armani, а то…”

“А можеше да нямаме никаква кола и никакви костюми и въобще да нямаме шанс да отидем на тази среща”

Малко преди да стигнат, телефонът звъни – втори клиент ги кани на среща. Решават Иван да отиде на едната, а Петър на другата.

Когато влиза на своята среща, Иван мисли за това колко много неща липсват в живота му и как всичко става по трудния начин. Той е в лошо настроение, чувства се притеснен от липсата и е сигурен, че нищо няма да излезе.

Когато влиза на своята среща, Петър мисли за това колко много неща има в живота си. Радва се, че срещата му е в такава хубава сграда. Щастлив е, че е намерил начин да я осъществи. Сигурен е, че всичко ще мине супер. Когато се среща с клиента, той е ухилен до уши, спокоен и се чувства страхотно. Той цени всичко, което има.

А вие?