Вчера (03.08.11) се прибирам на обяд.

Наближавам две деца, които са наредили множество книжки – очевидно ги продават. Причакват ме. Усмихвам се :)

Те: -Добър ден, продаваме книжки!
Аз: -Ааа, браво, браво. Дано да има кой да купи!
Те: -Събираме пари за [нещо важно].
Аз: -Така ли? [Разпитвам за нещото.] Добре, по колко са книжките?
Те: -По един-два лева. / Различно.
Снимка на детска книжкаАз: -Ахаааа. Ами аз коя да си взема, коя ще ми препоръчате?
Те: -Ами аз не съм ги чела всичките… / Всичките са хубави.
Аз: -Добре, дай ми която мислиш, че никой няма да иска, а хубавите да останат да ги продадете по-лесно.
Те (едното на другото): -Дай тази, и без това имаш две.
Те (“другото” към мен): -Ами… тази?
Аз: Колко е тази?
Те: Амииии… (проверяват в ценоразписа – лист от тетрадка) Тази е история… значи 2 лева.
Аз: Заповядай, и дано повече хора да купят!

Тръгвам си и докато хапвам, се чудя защо не ги поразпитах. Нищо, на връщане.

На връщане наближавам, а децата вече са три. Тъкмо минаваше един дядо, обаче ги отряза :)

Снимка на децаАз: Ей, търговци, я елате да ви снимам!
Те: (нареждат се)
Аз: Ама вземете по една книжка в ръка.
Те: (взимат и се пренареждат. Едното инструктира другото и то да вземе книжка)

Снимам и пускам да видя снимките.

Аз: Супер, вижте колко сте хубави.
(кефим се заедно :)

Аз: Я кажете сега, на кого беше идеята?
Те: Моя / И на майка й.
Те: Да, защото нали искаме да съберем пари за [важно нещо] и тя (майката) така се сети.
Аз: Е, браво. Ама вие сега сте тука самички, родителите не ви помагат?
Те: Ааа, ами ние сме вече големи.

Страница от детска книжкаАз: Аха. Ами защо решихте точно книжки да продавате?
Те: Ами така решихме. / Преди сме продавали и други работи – парфюми, червила.
Аз: Е откъде ги взехте, пак от вас ли?
Те: Еми някои от нас. / Някои от други места.
Аз: А от колко време се занимавате с това?
Те: От вчера. / И днеска.
Те: Е как бееее, вчера и днеска книгите, обаче преди това парфюмите?
Те: (към мен) Така де, от три-четири дена.
Аз: Три-четири дена? Браво на вас. А как определихте цената?
Те: Ами така!
Те: Едното момиче беше донесло ей-такава дебела книга и викаше да я продадем за 20лв, ама то за 20лв никой няма да си купи!
Те: Затова по 1-2 лева.

Аз: Е, така си е, вярно. А то сега е обяд, защо сте тука? Няма ли да ядете?
Те: Ние сме яли / Плюс това ходим до магазина ей-тука.
Аз: Аааа, да не изтървете клиентите.
Те: Да! (смеят се)
Аз: И родителите не ви помагат?
Те: (гордо) Не.
Илюстрация от детска книжкаАз: Браво. А поне в началото не ви ли казаха как да спирате хората, какво да им казвате?
Те: Е да, да. / Ама после вече самички.
Аз: Не са стояли с вас да ви помагат? (Щях да кажа “обучават” :))
Те: Неееее, не.

Аз: А хората купуват ли, как е?
Те: Ами да, купуват. / То сутринта имаше знаеш ли колко много книжки, тука всичкото. Сега са по-малко и виж, даже има празно.
Аз: Аааа, да. Е, добре, хайде аз тръгвам. Стискам палци и дано следобед още да продадете. Сега сте три, няма да ги изпускате [клиентите]!
Те: Добре, чао / Благодарим :)

И друг път съм виждала предприемчиви деца. Примерно с наредени рисунки по пейките (но не съм купувала – тогава още връщах заем и нали помните как беше). Скоро видях други деца да продават изсушени билки ли, цветя ли – не помня. Та, има ги тези деца!

Ако те имат духа да опитат, защо да не можете и вие?
Снимка на три деца с детски книжки