Малките търговци: Предприемчиви български деца!

Вчера (03.08.11) се прибирам на обяд.

Наближавам две деца, които са наредили множество книжки – очевидно ги продават. Причакват ме. Усмихвам се :)

Те: -Добър ден, продаваме книжки!
Аз: -Ааа, браво, браво. Дано да има кой да купи!
Те: -Събираме пари за [нещо важно].
Аз: -Така ли? [Разпитвам за нещото.] Добре, по колко са книжките?
Те: -По един-два лева. / Различно.
Снимка на детска книжкаАз: -Ахаааа. Ами аз коя да си взема, коя ще ми препоръчате?
Те: -Ами аз не съм ги чела всичките… / Всичките са хубави.
Аз: -Добре, дай ми която мислиш, че никой няма да иска, а хубавите да останат да ги продадете по-лесно.
Те (едното на другото): -Дай тази, и без това имаш две.
Те (“другото” към мен): -Ами… тази?
Аз: Колко е тази?
Те: Амииии… (проверяват в ценоразписа – лист от тетрадка) Тази е история… значи 2 лева.
Аз: Заповядай, и дано повече хора да купят!

Тръгвам си и докато хапвам, се чудя защо не ги поразпитах. Нищо, на връщане.

На връщане наближавам, а децата вече са три. Тъкмо минаваше един дядо, обаче ги отряза :)

Снимка на децаАз: Ей, търговци, я елате да ви снимам!
Те: (нареждат се)
Аз: Ама вземете по една книжка в ръка.
Те: (взимат и се пренареждат. Едното инструктира другото и то да вземе книжка)

Снимам и пускам да видя снимките.

Аз: Супер, вижте колко сте хубави.
(кефим се заедно :)

Аз: Я кажете сега, на кого беше идеята?
Те: Моя / И на майка й.
Те: Да, защото нали искаме да съберем пари за [важно нещо] и тя (майката) така се сети.
Аз: Е, браво. Ама вие сега сте тука самички, родителите не ви помагат?
Те: Ааа, ами ние сме вече големи.

Страница от детска книжкаАз: Аха. Ами защо решихте точно книжки да продавате?
Те: Ами така решихме. / Преди сме продавали и други работи – парфюми, червила.
Аз: Е откъде ги взехте, пак от вас ли?
Те: Еми някои от нас. / Някои от други места.
Аз: А от колко време се занимавате с това?
Те: От вчера. / И днеска.
Те: Е как бееее, вчера и днеска книгите, обаче преди това парфюмите?
Те: (към мен) Така де, от три-четири дена.
Аз: Три-четири дена? Браво на вас. А как определихте цената?
Те: Ами така!
Те: Едното момиче беше донесло ей-такава дебела книга и викаше да я продадем за 20лв, ама то за 20лв никой няма да си купи!
Те: Затова по 1-2 лева.

Аз: Е, така си е, вярно. А то сега е обяд, защо сте тука? Няма ли да ядете?
Те: Ние сме яли / Плюс това ходим до магазина ей-тука.
Аз: Аааа, да не изтървете клиентите.
Те: Да! (смеят се)
Аз: И родителите не ви помагат?
Те: (гордо) Не.
Илюстрация от детска книжкаАз: Браво. А поне в началото не ви ли казаха как да спирате хората, какво да им казвате?
Те: Е да, да. / Ама после вече самички.
Аз: Не са стояли с вас да ви помагат? (Щях да кажа “обучават” :))
Те: Неееее, не.

Аз: А хората купуват ли, как е?
Те: Ами да, купуват. / То сутринта имаше знаеш ли колко много книжки, тука всичкото. Сега са по-малко и виж, даже има празно.
Аз: Аааа, да. Е, добре, хайде аз тръгвам. Стискам палци и дано следобед още да продадете. Сега сте три, няма да ги изпускате [клиентите]!
Те: Добре, чао / Благодарим :)

И друг път съм виждала предприемчиви деца. Примерно с наредени рисунки по пейките (но не съм купувала – тогава още връщах заем и нали помните как беше). Скоро видях други деца да продават изсушени билки ли, цветя ли – не помня. Та, има ги тези деца!

Ако те имат духа да опитат, защо да не можете и вие?
Снимка на три деца с детски книжки

11 thoughts on “Малките търговци: Предприемчиви български деца!”

  1. Децата заслужават адмирации и поощрение! Ако се върна назад във времето се сещам, че и ние сме правили нещо подобно и беше много забавно :о)

  2. Нали са много сладки! :)

    Аз пък по мое време не съм виждала такива неща, камо ли да участвам ;) А вие какво точно сте правили?

  3. Съвсем като хлапета решихме да си направим сергия и да продаваме всякакви неща. Някои от вкъщи, други купувахме. Тогава обаче не разбирахме защо в магазина всичко е толкова скъпо и решихме, чеще ги конкурираме с по-ниски цени :D Успявахме само, защото хората ни се радваха и ни дава повече пари :D Това ни бяха и първите пари, които сме си изкарали сами :о) Беше много хубаво :о)

  4. Хехе :) Правили сте дъмпинг, един вид :))

    Надявам се да има повече такива търговски “кампании”. Нещата, които се научават, остават за цял живот. А и очевидно – по твоите думи – усещането е страхотно!

  5. Дъмпинг в най-чист вид :D Иначе да, усещането е страхотно и със сигурност действа един вид възпитаващо (ограмотяващо, по-скоро) ;о)

  6. Много добра статия, Рая. Наистина и по мое време нямаше много такива неща. Чак като бях в техникума (по икономика, естествено) правихме и продавахме мартеници, за да съберем пари за ремонт на училището. Това е и много добра идея да се изкарат малко пари. И без това имам много книги вкъщи, които съм прочел и не смятам да ги пазя. Може някой да ги оцени.

  7. Хаха яко , сещам се за моите първи стъпки. Например как продавах някакви пощенски марки от вкъщи, монети, картинки от дъвки и какво ли още не. Даже по едно време започнах да купувам монети от антикварни магазини и да въртя търговийка в училище. Въртях търговийка и с подсказвания в час – имах си редовни клиенти. Говорим за 3-4-5-6 клас. Сега като се замисля от малък се прибирам винаги с повече пари отколкото излизам….тръпката беше страхотна. Сещам се че баща ми откри парите под леглото и ми се скара че съм бил криел от тях пари и едва ли не съм свършил нещо лошо – колко тъпо от негова страна нали :)? А най-големия ми удар беше да купя от наш антиквар едни банкноти за по 2лева, които после продадох 3 от тях в чужда държава за равностойността на 100-150 долара. Като се прибрах у дома от радост хвърлях парите във въздуха и се сипеха като сняг. А аз с тия пари си изкарах цялото лято като баровец :), говорим за 97-ма, когато бях на 17 :).

  8. @Свилен – аааааааахахаха!! :)) БРАВО НА ТЕБ! Не знаех, че от малък си бил такъв търговец, уау! Моите уважения!

    Да, не е имало защо да ти се карат – напротив, трябвало е да ти стиснат ръката!

    А това с мятането на парите във въздуха е страхотно, ако знаеш как съм се ухилила в момента! ЕВАЛА! :))

  9. Всеки в този форум мисля (четящи и пишещи) са били малки търговци в един или друг вид.

    Аз примерно от нужда връщах бутилките в двора с/у пари за закуска, но инцидентно 1 път.

    Сега ми идват много други идеи свързани с ..дядо ми. Той пише на пишеща машина стихове…един ден ми каза…можеш ли да ми намерищ листи. Най-лесно ми мина през главата да му купя цял пакет листи. защото идва 2 ст. на брой а не 5 или повече когато се купуват по-отделно. Но после си казах мога да ида в хартиената борса и да ми нарежат големи листи – още по-евтино ще ми излезе.
    После умножих по х 100 идеята си и казах неее…неможе така. Толкова печатници изхвърлят тонове хартия след като я обрежат до размера в който печатат. Казах си ще пообиколя. Да ви кажа само от обиколка една, без уговорка и познати събрах цял багажник с хартия – различен грамаж дори и а4. (Те печатали работни карти на тази хартия…като им остане време – все пак и те мислят екологично) Та дадох на дядото безплатна хартия, не ми е за парите просто идеята как се справих със ситуацията и идеята ме потресе – все като чета от този форум, иначе нямаше да се сетя. След това останаха картончета раздадох и на др. хора. Дори едни картони дълги тънки останаха – и се сетих може за мартеници да послужат за основна подложка…или за етикети на бабите по пазарите. Пак можеш да изкараш много пари от – идея!

    Та така…
    А след време дядото като напише стихозбирка (аз инвестирам в него нали виждате – дългосрочен план) ще му сканирам стиховете ще направя блог или просто ще пусна части от тях в мрежата…за реклама или за просто някой да ги забележи и издаде :)

    Поздрави.
    К.

Leave a Comment