Приказка за Горната и Долната махала

Източник: pixels.com
Източник: pixels.com
Имало едно време едно село, в подножието на един баир.

Селото имало само една махала, точно под баира. От баира падало много боклук в махалата – пръст, клонки, шума. И хората си казвали – за какво да си метем дворовете, като бездруго толкова боклук пада от горе. И затова все било мръсно и разхвърляно.

Един ден някой рекъл – „Ей, че да бяхме  си построили къщите горе на баира!”

„Абе ти луд ли си?! Как ще качиш толкоз материал горе?!? Найш колко работа е туй?!!”

Обаче младежът не се отказал. Събрали се трима ортаци, построили една, втора, трета къща! Скоро се задомили  и се завъдили деца. Къщите били все чисти и спретнати, дворовете изметени, а дърветата подрязани; децата – умни и възпитани като родителите си.

Като видяли, че е хубаво така, и други се преместили в горната махала. Вярно, много труд положили, ама като искали  да живеят по-хубаво – запрятали ръкави, само и само да има за децата им.

Така станали две махали – горната и долната.

Долната си останала  мръсна и пълна с боклуци. Никой не искал да чисти. Ако някой се хванел да измете на улицата, комшиите му се присмивали, че е будала, и продължавали да си хвърлят боклука от къщата на улицата. И така дорде на човека му писне да мете и почне да се заглежда към горната махала…

В горната махала всичко било по-иначе. Улиците по-чисти, къщите по-здрави, но най-вече –  хората сякаш ставали различни. Били любезни един към друг, помагали си, възпитавали децата си да са учени и работливи. Като паднел сняг, всички отивали да ринат. Когато имал нужда един, всички отивали да помагат. И винаги като правели нещо, си мислели да не навредят на някой друг.

Така живеели в горната махала в мир и разбирателство.

В долната обаче всеки завиждал на всеки и гледал само себе си, затуй никой на никого не помагал. Хората обичали да се карат за щяло и нещяло, та да се мерят кой е по-важен – нищо, че инак всички били на едно дередже. Всички къщи били  еднакво мръсни и порутени, всички улици също. И акъла им бил на едно дередже: всеки правел каквото си иска. На единия кучето му лаело, на другия черешата му цапала, третия си хвърлял боклука в плевнята на четвъртия и така нататък… Всеки хем искал да прави каквото си иска, хем се сърдел ако другите правят така с него.

Един ден разбрали, че в горната махала още преди няколко лета били избрали Кмет, и имало ред.

И решили в долната махала и те да си има Кмет, та да им оправи най-сетне махалата, да е като горната.

Дошъл един кмет, не станало. Махнали го, избрали друг. И той обаче не свършил работа. И него махнали, избрали нов… но никой не оправил махалата. А горната махала си била все така хубава и уредена.

Накрая направили общоселски събор. Повикали Горния кмет, Долните кметове (всичките), събрали се и всички жители на двете махали.

Излязъл бай Ганьо кръчмаря като представител на долната махала и казал:

„Е добре де, да е*а мааму да е*а, ай кажете що при нас не става кат’ при вас! И защо нашите хора, като идат при вас, и веднага стават по-културни, по-чисти, не си хвърлят боклука на улицата!”

Спогледали се хората от горната махала. „Ами, защото при нас така не може. Ние искаме да има ред, и си имаме закони.”

„Е, то и ние имаме закони, ама на – никой не ги спазва!”

Спогледали се хората от горната махала. „Безсилен е закона пред волята на хората. Ако хората не искат да има ред, никой закон….”

„Значи проблема е в Кмета!” прекъснал ги нетърпеливо кръчмаря. „Колко Кметове сменихме, никой не мож’ ни опрай!”

Поклатили глави хората от горната махала. „Не. Вашият проблем сте вие самите.”

„Ееее, как тъй бе? Нали като идем в горната махала и ставаме също като вас! Ама някак си при вас хем Кметовете ви са свестни, хем правилата ви – правила, и всичко ви е толкова хубаво и уредено! Защо при нас не става?”

Въздъхнали се хората от горната махала. „При вас не става, защото вие не сте като нас.”

Ние учим децата си да казват ‘Добър ден’, за да са добре възпитани и да учат в хубаво училище. Ние не си хвърляме боклука където ни падне, за да са ни чисти улиците. Ние работим много, за да можем после да спечелим добри пари. А вие сте наобратно.”

„Как наобратно?!”

„Ами вие чакате децата ви да влязат в хубаво училище, па тогава да ги научите да казват ‘Добър ден’… Вие чакате да ви станат чисти улиците, та да спрете да си хвърляте боклука където ви падне… Вие чакате някой да ви плати добри пари, че да почнете да работите много…”

Настанала тишина. Хората от долната махала били безмълвни.

Хората от горната махала решили, че са останали неразбрани, та рекли да пояснят:

„Абе, трябва да поработите върху себе си – да станете по-културни, по-чисти, по-работливи, и тогава да чакате някакво подобрение. А не да чакате някакво подобрение, че да станете по-културни и…”

„БЕ Я СИ Е*ЕТЕ МАЙКАТА БЕ, МНОГОЗНАЙКОВЦИ!” – креснали от долната махала, скокнали, та разтурили събора.

И всичко си продължило по старому.

Само двама-трима от долната махала запретнали тихомълком ръкави да секат дърва и да влачат камъни…

Хареса ли ви това? Вижте всички материали в Архива и си направете абонамент по email!

17 thoughts on “Приказка за Горната и Долната махала”

  1. Ами това е положението – кратко, точно и ясно.
    Много добре написано, ще го прочета на децата си утре като приказка за “лека нощ”.
    Рая, благодаря!

  2. Притчата е много хубава,и чудестно илюстрира положението в нашата махала.Как може да се оправят нещата?”Со кротко,со благо,и с малко кютек”-а бих добавил,и с хубави глоби.За да се спазва какъвто и да било ред,някой трябва да създаде правила,да измисли кой да контролира,и действително да има контрол.Да има къде гражданите да подават сигнали по телефона,и своевременно някой да реагира.А дебила,който няма пари и собственост,да бъде осъден на обществено полезен труд.Ние не може да се бием по улиците,когато му направиш забележка,а той отговори:-Какъв си ти да ми казваш на мен!Бих добавил-докато на централно и на регионално ниво ни управляват безхаберници,на които не им пука-няма да се следи и контролира за нарушаващите нормите и правилата

  3. :-) Рая, много ми хареса! Чудесна е приказката!
    Сега с детенцето може да напишеш и детска книжка!

  4. Чудна приказка! Само дето си мисля,че някак е добре взаимно да е-Кмета да се вслушва в разума…. Преди време работех в аптека.Наблизо продаваха плодове. В аптеката до входната врата бяхме поставили кошче за отпадъци. А обществено кошче нямаше -бяха ги махнали от съображения за сигурност и предпазване от терористи (в кошчетата можело да слагат бомби) . Много често дечицата ядяха бананче и като няма къде да си изхвърлят кората след безмълвния диалог с мама и мама и аптекарката го хвърляха в кошчето до вратата-окуражавахме и хвалехме това,но децата се чувстваха притеснени. Веднъж мина Кмета по нашата улица…Е ,казах си сега е момента да проявя ” гражданско съзнание” и да го попитам към кого да се обърна от общината за да се постави кошче….От съседните магазини ме предупредиха,че е безсмислено и ,че даже ще се скара….Все пак опитах….. И за съжаление се оказаха прави- Кмета въобще не реагира на въпроса ми и се развика, че вместо да задавам въпроси трябва са съм по-често навън и да мета тротоара…..(а като го измета-боклука навярно трябва да си нося до сметището,защото контейнерите са почти винаги препълнени)….Как завърши ли? Известно време се притеснявах да не се сбъднат прогнозите на съседите,че може и глоба да отнеса,но явно Кмета бе зает с много важни дела,а придружаващите го …..ами сигурно също. Мълчаливия диалог с мама и децата продължава…..и търча да си изхвърля кошчето в празен контейнер (поне моя боклук да е вътре и да не се налага да обикалям да търся празен)

  5. @Малина – има една американска поговорка: “Господи, дай ми сила да променя нещата, които мога; да приема нещата, които не мога да променя; и мъдростта да знам разликата.”

    Ти си се опитала да промениш нещо, но се е оказало, че точно това засега явно не може да бъде променено. Все пак обаче сте намерили начин да промените частично нещата като сте сложили частно кошче.

    Е, не е идеалният вариант, но много по-добре от нищо ;)

  6. @краси м – Краси, боя се, че не си разбрал приказката. :) Проблемът не е в правилата, а в манталитета. И докато не се оправи манталитета, каквито и правила и глоби да се измислят, все тая.

  7. Рая,а защо горе е чистата махала,а долу мръсната. Интересно как би изглеждала приказката в обърнат вариант. А колкото до поговорката мисля,че мъдростта идва с опита-опита да промениш нещата и да ги приемеш когато не можеш. И си мисля,че в България е обърнатия вариант-прекрасни условия, превърнати в бунище. След първото си гостуване в България моя “американски син” сподели- “много тъжна страна-хората са прекрасни и вътре в къщите е чудесно,но навън е мрачно” . Все е нещо…..

  8. Приказката ти, Рая, много точно описва нещата, а и е много добре и увлекателно написана. Не е необходимо да се обясняваш – кой разбрал – разбрал ;) Другите ще си чакат Кмета/ Държавата/Законите “да им оправи положението”.
    И аз имам подобна история – преди 5-6 години започнахме да правим 2 градинки пред нашия блок. Две семейства. На първата година съседите като минаваха, репликите бяха: “О, ама какво се мъчите, тук 20 години не поникна нищо! То тук пръст няма, вие цветя ще садите! Нищо няма да стане!”
    На втората година – “О, ама защо слагате камъни и бръшлян? Не може ли цветя? Ще е по-хубаво! А и с този бръшлян нищо друго няма да вирее! Да знаете – тези люляци са като троскот – после няма да можете да ги махнете!”
    Някои съседи минаваха и цъкаха с език, други ни поздравяваха, но никой не се включи – нито с прекопаването, нито с носенето на пръст и тор, нито със саденето, нито с поливането.
    На третата година хората от съседните входове също започнаха да обработват техните градинки.
    През това време що крадене падна – изчезнаха храстчета, бръшлян, пънове, стари саксии и дамаджани, някой си “взе” пръст за саксиите, дори голяма част от камъните задигнаха. От горните етажи все си хвърляха фасовете и боклучетата вътре. Хората с кучета продължаваха да ги пускат вътре да си “вършат работата”, една жена дори ни обясняваше, че трябва с ръкавици да работим, а не да се оплакваме от изпражненията.
    Понякога беше доста обезкуражително.
    Фасовете ги събирахме мълчаливо, докато не ми дойде наум на няколко пъти да ги събера накуп и да ги оставя отстрани до градинката, за да си ги видят. Доста намаляха. За проблема с кучетата – сложихме бодлива тел между растенията и написахме предупреждение. И вече повечето собственици не ги пускат вътре.
    Някъде към 5-тата година репликите бяха: “Браво! Чудесно! То тук стана като ботаническата градина в Балчик!”
    Тази година съседите от входа направиха нещо като “съботник” и напролет почистиха от опадалите листа.
    Сега си имаме красиви градинки и съседи, които помагат.
    Извод? Ами не знам. Аз си направих няколко. :)

  9. @Малина – в България ПРИРОДНИТЕ условия са добри. Не по-лоши от тези в Америка, Германия или Австралия, но не и по-добри. Обществото ни още има да узрява обаче :)

  10. @Мария – браво! :) Наистина много интересна и поучителна история. Хем се радвам, че сте направили нещо хубаво и частично сте променили мирогледа на съседите… хем ми е жално колко години и колко стискане на зъби ви е отнело това. “Понякога беше доста обезкуражително” е доста меко казано :)

    Но определено сте повлияли на останалите в положителна посока. Показали сте им не само, че може и другояче да се живее, но и че това “другояче” е по-хубаво.

    Свалям ви шапка!

  11. Защо не си направите една отделна рубрика : “Бг майки променят мироглед” или нещо подобно?

  12. Хубаво е. Факт е. Дано само не повлече поредната вълна от криво разбрали “Терминал 2” радетели :) Но е хубаво, че почваме да си казваме нещата в очите :)

  13. Да, така е. От опита, който имам,мога да кажа, че нещата се променят. Бавно! Мноооого бавно, но все пак се случва. Затова и много млади хора се отказват да “чакат” промяната и заминават.
    Едно от най-важните неща (след и едновременно с действането) е, да се говори за проблемите, да се обсъждат и да се обяснява. Преди години и аз “стисках зъби” и просто продължавах да си правя нещата, както смятах, че е правилно… Но осъзнах, че само, когато говоря и обяснявам, има смисъл. Дори за дребните неща.

Leave a Comment