Психология на бедните и разлика с богатите

Днес ви предлагам откъс от книгата “Близнаци” на Мишел Турние (“Gemini” by Michel Tournier). Мишел Турние е френски писател, роден 1924 г. Книгата е издадена 1975. Прилича повече на художествен роман, отколкото на философско есе или наръчник по психология. Не съм я чела цялата, само този откъс и малко от началото.
michel tournier
Мишел Турние. Снимка: wiki

ПСИХОЛОГИЯ НА БЕДНИТЕ

1. Бедните ядат два или три пъти повече от богатите. В началото мислех, че е защото изразходват повече енергия в труда и ръчната работа. Но не е [само] това, понеже резултатът от този режим е тенденция към пълнеене.

Коментар от Рая: тоест, ако ядяха само заради нуждите на физическия труд, нямаше да пълнеят.

Истината е че бедните, дори когато нямат непосредствена нужда от храна, робуват на вродения си страх от гладуване, създаден у хората чрез векове от бедствия и кризи. В същото време [бедните] се придържат към естетическите канони на живота в лишения, които правят дебелите жени да изглеждат красиви и желани, а мъжете с едри кореми да изглеждат мъжествени и впечатляващи.

2. Бедните се обличат по-топло от богатите. След глада, студът е втория бич, от който най-много се страхуват. Бедните още са поданици на атавистичния страх от студ и го виждат като източник на множество болести (да настинеш = да легнеш болен). Да ядат малко и да ходят голи са привилегии на богатите.

3. Бедните по рождение са [уседнали]. Техният селски* произход ги кара да виждат пътуването като изкореняване, странстване и заточение.

*Коментар от Рая: “селски” предполагам е референция към дните на крепостните селяни, които не са можели да напускат господаря си.

Те не могат да пътуват леко [с малко багаж]. Те трябва да бъдат обградени с подготовка и предпазни мерки и се натоварват с безполезен багаж. И най-малкото мърдане при тях е все едно миграция.

Коментар от Рая: при мен това е особено вярно. Мразя да пътувам. Обичам родния си малък град. (Още: Голям бизнес в малък град?)

На всичко отгоре като ме приеха в УНСС, първото носене на багаж беше наистина все едно миграция. Бяхме взели оттук ВСИЧКО, все едно в София няма магазини – от кърпи и хавлии, през вилици и лъжици, до лепкащи закачалки за кърпи и сапунерки.


4. Бедните постоянно чукат на вратата на лекаря. Третият им кошмар, който не са надраснали, е болестта.
Лекарите в райони с работническа класа са постоянно тормозени заради настинки и язви. Бедните понякога се чудят как така богатите никога не се разболяват. Отговорът е прост: те не мислят за това.

5. Понеже работата им е изтощителна и неприятна, бедните имат две скъпи мечти, които са на практика едно и също нещо: почивни дни и пенсиониране. Необходимо е човек да принадлежи към управляващата класа, за да може да игнорира тези два миража.

Коментар от Рая: Тук също се признавам за виновна. Винаги чакам с нетърпение почивните дни и отпуските и все ми се иска да продължат вечно. Животът ми се върти около календара. И си мечтая да не работя, да разполагам 100% с времето си.

Защо авторът нарича тези желания “миражи”? Може би защото не е възможно човек да не прави абсолютно нищо?

6. Бедните са жадни за важност. Те не са сто процента сигурни, че принадлежат към човешката раса. Ами ако са просто животни? Оттук и нуждата им да се контят, да носят шапка и да заемат своето място, колкото и скромно, в обществото. Оттук и вижданията им за достойнство. “Да си уважаван” се дефинира лесно: именно разпадът на кода на честта послужи за поуки сред аристокрацията. Когато […] благородниците бяха заменени като лидери на нацията през 1789, честта беше добавена към съставките на “да си уважаван” (достойнство и приличност), на които аристокрацията чудесно не обръща внимание.

Коментар от Рая: това не го разбрах съвсем, но в общи линии го тълкувам, че бедните прояват дребнава докачливост, породена от комплекс за малоценност.

7. Политически, бедните са упорито консервативни, тъй като приемат обществото както е и са решени да си проправят път в него.

Коментар от Рая: в смисъл, че те не са адаптивни и не обичат промени в статуквото, понеже твърде бавно научават правилата на играта. Правилата за бедните ги пишат богатите. А при нови правила трудно се ориентират.

[Бедните] не гледат по-далеч от средните класи, към които са устремени да принадлежат възможно най-бързо. Резултатът е, че нито една революция не е била донесена от народа. Всички революционни елементи в обществото се намират сред младите, в студентите, тоест сред децата на аристокрацията и горните средни класи.

Историята предоставя чести случаи на агресивни социални рокади, катализирани от младежта на най-харесваните класи. Но революциите, които започват по този начин, са поети от работническите маси, които ги използват да се сдобият с по-добро заплащане, по-къси часове, по-ранно пенсиониране – с други думи, да се изкачат още едно стъпало в посока към средната класа.

По този начин те засилват и [раздразват] социалната и икономическа система, която е временно разклатена, и спомагат за нейното поддържане като се обвързват повече с нея. Благодарение на тях, революционните правителства отстъпват място на тираничните пазители на установения ред. Бонапард наследява Мирабо, Сталин следва Ленин.

Коментар от Рая: този последния параграф не го разбрах изобщо :)

ПОСЛЕПИС ОТ РАЯ

Откровено казано, този текст ме остави с доста противоречиви мисли.

Някои от тезите – че бедните са по-дебели от богатите, че имат фобия от промени (вкл. пътуванията и смяна на политико-социално-икономическата система), че отчаяно искат да са значими и уважавани – приемам за верни, без да мога да дам аргументи защо.

Както видяхте, на места в текста съм се опитала да дам пояснения. Но все пак не знам доколко съм направила точен превод – оригиналът е на френски и е преведен на английски, а аз превеждах от английски на български. Освен превода, не съм сигурна и дали правилно схващам философията на автора.

Затова ми е изключително интересно да чуя вие какво мислите. (Това винаги ми е интересно, но сега повече от всякога!)

60 thoughts on “Психология на бедните и разлика с богатите”

  1. Точка 7, си я обяснила грешно, а последния параграф не си го разбрала, Не че не са адаптивни, напротив ТЕ ПРИЕМАТ нещата такива каквито са и се адаптират, затова и често казват, че народа е като стадо – стрижат го, но той не роптае. Беднякът, често угодничи на властта и понеже мисли за хляба, няма време да се осъзнае какво става около него и да се замисли за промени или недоволство. Затова и революциите не почват от работническата класа, а от интелигенцията. Във вече започналата от интелигенцията революция беднякът вижда пряк път към средната класа и яхва вълната – оттам и израждането на идеалите на повечето революции последните 4 века.

  2. Точка 7 не мисля, че съм я обяснила грешно, само не разбрах последния параграф.

    Да, бедниет приемат нещата, стрижат ги, не роптаят, но това не променя тезата, че те не обичат големи промени. Точно затова и не роптаят и търпят, вместо да правят революции. И ти това пишеш: “няма време да се осъзнае какво става около него и да се замисли за промени или недоволство. ”

    Послендия параграф от т. 7 пробвай да го обясниш.

  3. Тоя текст го знам, чел съм го и има много болезнена истина в него. Не ми харесва романтизирането на благородническия произход от страна на автора и ми намирисва на комплекси от негова страна…но това е друга тема. За мен благородството е преди всичко морално отколкото рожденно качество. Уви текстовете са актуални и днес. Например ние, които сме малко по интелигентни роптаем и искаме промени, докато някакви по-простички и обикновени хора се стремят към редиците на управляващите в момента и силните на деня, не искат да променят нещата, просто искат част от баницата. Същите тия хора често успяват – например по малките населени места някои от кметовете едва ли са някакви титани на мисълта. Все още си спомням някакъв фрапиращ случай за кмет ненавършил 20 години в някакво село…но това е друга тема и аз, като аполитичен човек няма да я дискутирам. Само я споменавам дотолкова доколкото да обясня точка 7.

  4. Ясно, ясно, аз питам обаче за това:
    “По този начин те засилват и [раздразват] социалната и икономическа система, която е временно разклатена, и спомагат за нейното поддържане като се обвързват повече с нея.”

  5. Може би че използват момента на разклащане да се намъкнат по-нагоре и да си вземат от баницата. “спомагат за нейното поддържане като се обвързват повече с нея.”

  6. Според мен са ок с промените стига да не ги инициират те…автора го е и написал, че ако има промяна – революция, те веднага се възползват от това и се адаптират бързо. Последния параграф е и пример за тази бърза адаптация. Тя яхват революционната вълна създадено от други заради целта да придобият собствени облаги. Именно това е и смисъла на последния параграф. Ленин и Мирабо са били мислителите, а Сталин и Бонапарт са били тираничните им наследници от средите на работническата класа.

  7. Може би си прав, в смисъл че те са тип последователи, а не инициатори. И не обичат промените, но след като се случват, бързат да извлекат каквото могат за себе си. (Ма то личния интерес е присъщ на всички хора. Тук разлика няма.)

  8. Което значи че са адапитвни, бързо се ориентират и научават новите правила на играта за да изпълнят формата на революцията със масата си :). Което значи, че твърдението ти по т.7 не е съвсем точно, освен в частта че не обичат промените. Ама нали затова е тая дискусия, да стигнем до изводи :).

  9. Да де да, аз не се сърдя или нещо :)

    Но все пак дали са адаптивни… ако бяха толкова адаптивни, нямаше да са най-ниската класа я. Щяха те да пишат правилата. Може би са адаптивни на дребно и си дават подкрепата (силата, гласовете) за трохичките от баницата, а големите парчета отиват за диктаторите.

  10. Е, те повечето диктатори са точно от техните среди, с изкючение на някои военни диктатури и някои римски императори :). Адаптивни са, много са адаптивни но на първично ниво. Не случайно народа казва “Сиромах човек, жив дявол”. Липсата на морал и чувствителност ги лишава от креативност и инициатива за нова насока ( все пак имат сремеж към установена власт ), но веднъж има ли я тая нова насока, те бързо извиват врата на интелигента и отнемат кормилото :), е малък пример ли имаше в БГ след 1944, когато сульо и пульо от гората стана директор и началник.

  11. Да, в този смисъл (тарикати на дребно) съм съгласна с теб.

  12. От цялата статия може би най-неразбрано за мен е това: “Да ядат малко и да ходят голи са привилегии на богатите.”
    Сигурно не мога да схвана метафората тук, но въобще не ми се вързва с онези карикатури, които беше пуснала Рая в предна статия за разлика между бедни и богати..

  13. Това, честно казано е тотална глупотевина. Ако не бяха 2-3 проблясъка на разум, щях да кажа, че е 100% безсмислица.

  14. Jeksi, има се предвид – да ядат малко, в смисъл да не преяждат (както бедните – от страх, че утре няма да има). Да ходят голи в см. леко облечени, а не навлечени. Пример – ние като студенти пътуваме в автобуса, мръзнем по спирките и се навличаме като мечки. Богаташите – къси поли, точкета, от апартамента в джипа, от джипа в ресторанта…

  15. По т.5 някой ще коментира ли? По-конкретно, защо да са миражи?

  16. @Божо – сега и ако обясниш защо, цена няма да имаш :)

  17. За преяждането се има предвид както Рая е отбелязала – да се тъпче днес защото може утре да няма, и са лакоми. За дрехите са има предвид следното: Бедните вечно се страхуват да не се разболеят и се навличат излишно с 1000 ката дрехи като панацея…не сте ли виждали бабките по селата лято ходят с плетени елечета. Това е до психика Рая, а не до нужда че висиш по спирките. И богатия ще се облече топло ако е на спирката.

  18. по т5 ти правилно си се насочила, реално това е само мираж, питай всеки пенсионер дали е щастлив, че не работи и че виси у дома или всеки който лежи повече от 3 дена без работа. Това че някъде там има пенсиониране и почивни дни е някакъв мираж и ако не можеш да ги изпълниш със смисъл са си само някаво фигуративно изражение на мисъл за хубаво прекарване. Богатя човек работи това което му е приятно – тоест той не работи а се кефи не чака някакви почивни дни или коледни ваканции, за него всеки ден е празник.

  19. Е да ама това е, че богатия няма как да виси по спирките. Колкото за бабите, там мисля че е чисто биологично – от възрастта.

    т. 5 – мхм. Ще ми се да видя и други теории де :)

  20. Искам да питам,
    Не съм я чела цялата, само този откъс и малко от началото.
    ЗАщо, след като не си я чела, тълкуваш една страница?
    Не е ли редно, първо да я прочетеш и след това да тълкуваш?

  21. Рая, това с преяждането е така или по-скоро е било така, да речем до средата на ХХ век, когато е имало много бедни и много богати, а помежду им почти нищо. Веднага се сещам, че днес това го виждаме по хотелите с организираните “шведски маси”, при пакетите “all inclusive”. Но, може би само там.
    А това което казваш за системата апартамент-джип-кола е друга тема, мисля. Тогава нямат НУЖДА от дрехи, а не че не ги е страх от болести, или че не мислят за тях. Няма толкова богат човек, който да си позволи да не мисли за здравето си, както твърди Турние.

    по т.5
    Работата на богатия е толкова малко, толкова неангажираща и неподтискаща, а даже и приятна, че той няма нужда от отпуск, ваканция или нещо подобно за да си отпочине и зареди с енергия…

  22. @sparko
    Ами отнякъде ми попадна този откъс, който ми беше много интересен. После почнах отначало, викам – ако цялата книга е като откъса, сигурно ще е много яка. Но то е някаква художествена творба, друго интересно за парите няма.

  23. @jeksi
    Ммм, да, сега не са толкова резки контрастите. Но виж включително в САЩ каква е основната клиентела на McDonalds и как изглежда.

    За джипа точно това исках да кажа, че нямат нужда от дрехи, защото имат условия. И зимата в апартаментите е топло и могат да си ходят по къс ръкав, а пенсионерите си лягат с палто. (Използвам случая да ви кажа, че има кампания за подкрепа на Верка Сидерова Иванова. Това за палтото тя го каза в едно нейно ТВ интервю. И съм го виждала при други пенсионери.)

    Благодаря за коментара по т.5 :)

    ПС “Рая, това с преяждането е така или по-скоро е било така, да речем до средата на ХХ век”
    Забележи рождената дата на автора (1924) и дата на издаване на книгата (1975).

  24. Здрасти на всички и от мен :)

    За преяждането не съм сигурен за исторически, психологически и т.н. основи, но се замислям за няколко неща. Бедните ходят на закусвалня/пицария/… и се тъпчат с огромно количество боклуци там бързо и на крак, докато богатите ходят по изискани ресторанти, където порциите са къде къде по-малки и се ядат бавно и внимателно (да не говорим за разликата в качеството). Бедните сами си готвят храната и то по-скоро на принципа “какво има”, дори някой постоянно я опитват дали е станала готова (това важи и за професионалните гогвачи, за това и няма много готвачи манекени), докато богатите не се занимават с готвене.

    За миражите за почивката и пенсионирането съм съгласен, но според мен два пъти по-голям мираж е този на някои от коментиращите, че “Работата на богатия е толкова малко, толкова неангажираща и неподтискаща, а даже и приятна, че той няма нужда от отпуск, ваканция или нещо подобно за да си отпочине и зареди”. Богатия човек МОЖЕ И ДА СТИГНЕ ДО ТАКЪВ МОМЕНТ, но ако не мисли и не се грижи за това, което има – бързо ще престане да бъде богат. Така че много по-голям е миража “веднъж да забогатея и няма да работя толкова”. Богатите нямат “почивни дни” и “пенсиониране” те работят, когато има работа и почиват само тогава, когато могат да си го позволят от бизнес гледна точка (не толкова от финансова). Те дори избират почивките си така че да са в контакт с други богати хора, за да създават по-добри бизнес контакти.

    За дрехите и болестите – напълно съм съгласен, че това си е “всенародна болест на хората, които не са болни”.

  25. @fenix – много як коментар! :) Ето я другата гледна точка по въпроса за миража на почивката.

  26. феникс, мисля че между моите богати и тези за които говориш ти има огромна разлика. Ти ми говориш за предприемач въртящ собствен бизнес, в който е ангажиран 24 часа, 365 дни. ТОВА НЕ Е БОГАТ ЧОВЕК!
    Хайде сега коментирай примерно СОБСТВЕНИК на два-три завода, които си имат съответната управленска структура, в която са ангажирани съвсем други хора, а въпросният богаташ е просто Собственик…???

  27. а въпросният богаташ е просто Собственик
    блахахаххахахаха
    Е че като е собственик, той да не би да не работи ?
    Боже, колко мъка има, Боже ….

  28. @Пиги – добре дошъл/дошла в коментарите :)

    Съгласна съм с jeksi, че ако говорим за “СОБСТВЕНИК на два-три завода, които си имат съответната управленска структура, в която са ангажирани съвсем други хора”, там не става въпрос за работа в класическия смисъл на думата.

  29. Рая, благодаря за подкрепата!
    Но какво да се прави като на някого му е по-лесно да се присмее, отколкото да разбере, че му е трудно да вижда по-далеч от собствения си нос.

  30. а за какво става дума според теб? Че е просто собственик и си клати краката?
    Колко собственика познава/те?

  31. Ако предположим, че имаме собственик на няколко големи бизнеса с достатъчно пари да си наеме хора да му ги управляват, и въпреки това той седи по цял ден на телефона и работи по 12 часа, то питам се каква е тогава целта на упражнението.

  32. Всеки дава различна дефиниция на “богат човек”, за каквито става дума в статията. Според мен, това е причината за разногласията.
    Пак според мен, “богат човек” е този който разполага със собственото си време. Мисля че това е целта на упражнението, Рая, и парите са средство за постигане на тази цел.
    А който си мисли че парите са целта, мога само да го съжалявам…

  33. Според мен има доста истина в горния текст, но някой от твърденията са малко остарели. Вероятно става въпрос за общество, в което е невъзможно да преминеш от една обществена прослойка в друга. Тогава бедните са се раждали бедни, а богатите – богати. Днес има и случаи на забогатели хора, които са запезили част от навиците си от времето, когато са били бедни.
    Хрумва ми например, че Тайра Банкс, която е един от най-богатите модели, е известна със своята пестеливост, тъй като е израснала в бедност.

  34. т.е. Лорън Бъфет си клати краката, защото има цялал армия от директори?

  35. Здравейте,
    Аз донякъде съм съгласна с Пиги – колкото и да си богат, ако не си следиш бизнеса, вероятността да започнат да те крадат и да започнеш да губиш не е малка. А да контролираш хората, които ти го управляват не е малко работа.
    Плюсът тук е, според мен, че не е необходимо да го правиш нон стоп и при добра организация можеш много повече да разполагаш с времето си.

  36. “5. Понеже работата им е изтощителна и неприятна, бедните имат две скъпи мечти, които са на практика едно и също нещо: почивни дни и пенсиониране.”

    Ключовите думи тук са “изтощителна ” и “неприятна”.
    Мисля, че всеки, който е принуден да работи изтощителна и неприятна работа, няма как да не е …ами ..изтощен и фрустриран. И разбира се, си мечтае за дните, в които няма да работи, но ще получва заплата или пенсия.

    Когато работиш с голямо натоварване работа, която не ти е приятна, няма как да не си мечтаеш за почивка.
    Когато правиш нещо, което истински те вълнува, почивните дни са просто поредните дни от календара.
    Бил съм и в двете позиции и мога да лично да го потвърдя.

    Всеки , който има късмета да работи нещо, което е важно за него и го удовлетворява е за завижане.

    И не става дума за парите, а за отношението към нещата, които правиш.
    Просто, богатите могат да си позволят да правят това, което им се прави, а бедните, не.

    Познавам хора, които се кефят на това, което работят и не им тежи, че имат малки доходи. Познавам и такива, които изкарват по 5-6000лв. на месец, но ходят като сомнамбули и живеят с чувството, че животът им минава напразно.

    Бедните са с много по-ограничен кръгозор. Както авторът казва, тяхната основна цел са не милионите, а просто следващото ниво на социалната стълбица – да станат част от средната класа.
    За някой, който има заплата примерно 500 лв. на месец, човек с 5000 лв. / м. е страшно богат.

    Много ме кефят няколко мита:

    Бедните наивно си мислят, че веднъж да забогатеят – и край , вече няма да работят и само ще си клатят краката. ( Е, пъро ще изкупят всички луксозни телевизори, коли, тостери и т.н. )

    Още по-наивно смятат, че ако имаш 2-3 завода, е достатъчно да назначиш достатъчно управители и персонал и си готов. Работата ще си върви от само себе си. Ще можеш да джиткаш по света и у нас и да си гледаш живота.

    За тях само ръчната работа е истинска работа. Умствената ( хеле пък – ръководната ) си е “лека служба”.
    Чувал съм израза ” абе тоя дето са го сложили за началник, една гайка не може да завие, а ще ми нарежда на мен майстора, какво да правя! Ай сиктир!”

  37. Четох, четох и се хванах за главата …
    ако вие сте млади хора, които тепърва започват своята кариера – тежко и горко на тази държава.
    Не мога да разбера, защо във вашите представи, да бъдеш собственик на нещо е свързано с мързел по цял ден? Предполагам псевдо-примерите, които виждате по определени музикални канали, изкривяват вашето разбиране за това какво е да притежаваш нещо, камо ли да го развиваш. Вероятно, пристигането ви, в някой по голям град, не може да промени мисленето и възпитанието насаждано ви от години.
    Представите ви за живота на други хора, с повече възможности от вас, са свързани с техния мързел и вероятно наследство. Но гледайки хишнически към тях, по-малко осъзнавате собствената си безпомощност и завист. Голяма при това.

    Потресена съм, от мнението че храната в ресторантите, се свързва с високо качество, без дори да се опитате да проследите от къде се появяват продуктите за нейното приготовление, хале пък технологията на приготвяне и всички ресторантски трикове .. да да, даже и в изисканите френски реторанти не се хвърля нищо ….

    и въпреки това той седи по цял ден на телефона и работи по 12 часа, то питам се каква е тогава целта на упражнението.
    =====================
    това изказване ме разтърси – целта на бизнеса е да расте и да се развива от този който го е започнал. Директорите също са наемници, не са собственици ….

  38. Пиги,
    Чел/а си, чел/а си ама май тук-там по някой ред.
    Или на теб ти е невероятно трудно да видиш по-далеч от носа си, както предположих по-рано, или на Рая и на мен ни е малко интелекта и не можем да си изкажем правилно мисълта…

    Рая, ясно че въпроса ти беше риторичен, ама то обяснението не беше за теб ;), а за тези които така или иначе не го разбраха.

    Поздрави на всички!

  39. jeksi: Съгласен съм с теб, че собствениците не са заети според НАШИТЕ РАЗБИРАНИЯ с работа. Не мога да си представя обаче, че дори на такова ниво – собственика няма да участва активно в коктейли, събрания на директорите, ако искаш и голф “турнири” с други бизнесмени. А всичко това си е бизнес и дори по-важно на такова ниво на управление от къртовската работа.

  40. Пиги, аз говоря за културата и начинът на хранене на богатите в ресторант – малки порции изискани, скъпи ястия. За начинът им на приготвяне – това също има значение, но тъй като в това отношение (вероятно) няма разлика под “боклуци” аз разбирам чипс, хамбургери, кола и т.н. сравнени със ризото, филе миньон и каберне совиньон да речем.

  41. сравнени със ризото, филе миньон и каберне совиньон да речем.
    ========
    пак и пак се потрисам от плиткоумие
    Ризото – от какво се прави – от ориз – ГМО – 100% от соята, благодарение на Монсанто е ГМО. Ориза го гони.

    филе миньон – телешко – с какво се изхранват говедата? С фуражна царевица, над 60% от засети площи в САЩ, са засето с ГМО царевица. Като добавим и всички антибиотици прави си сметката.

    Та, някой тука ми говореше за по далеч от носа си и т.н. …

  42. Никой не казва, че собственика цял ден си клати краката на някой плаж и се грижи единствено за тена си, и от време на време поглежда в лаптопа как му се пълни сметката. Макар че и това е възможно. Всичко зависи от човека, който разполага със СОБСТВЕНОТО СИ ВРЕМЕ. Може да му е по-приятно да си е в офиса на 35-тия етаж и да изгражда финансови империи, може да му е по-приятно да се занимава с любимата си зеленчукова градинка, или да е обсебен от мисълта за идеална фигура… Но най-малкото той се информира за собствеността си, контролира управлението и го корегира при незадоволителни резултати.
    Също така никой не е казвал че “ей онези от административната сграда за нищо не стават”, но това е съвсем друга тема – за висшето и средно управленско ниво. Хората на тези длъжности имат договорни отношения, а не са собственици. Това, че в България почти всеки собственик се изживява като мениджър (управител, изп. директор) и не иска да разбере че това не е за всеки е съвсем друга тема..

  43. Пиги,
    Ако имаш нещо да кажеш, обърни се към някого. Не да прочетеш няколко коментара, да си направиш някакъв гювеч в главата от тях, и после да плюеш по всички наред…

  44. Ако имаш нещо да кажеш, обърни се към някого.
    ============
    По безмислено изречение не бях чела от години.

  45. Пиги,
    Поздравявам те! Радвам се, че поне един коментатор съществува в тази тема, чиито изречения са изпълнени със смисъл.
    Ако озаптиш малко запетайките си и сложиш по едно тиренце “-” на думички като “по-далеч, по-голям, по-безмислено”, ще си ПЕРФЕКТНА.

    Приятна почивка, колкото и къса да е тя!

  46. В общи линии мисля, че най-точния коментар е този:
    ———–
    fenix_rises
    2012/04/21 at 12:55

    “jeksi: Съгласен съм с теб, че собствениците не са заети според НАШИТЕ РАЗБИРАНИЯ с работа. Не мога да си представя обаче, че дори на такова ниво – собственика няма да участва активно в коктейли, събрания на директорите, ако искаш и голф “турнири” с други бизнесмени. А всичко това си е бизнес и дори по-важно на такова ниво на управление от къртовската работа.”
    ———–

    И също ето този:
    ———–
    Denny
    2012/04/20 at 17:27

    “колкото и да си богат, ако не си следиш бизнеса, вероятността да започнат да те крадат и да започнеш да губиш не е малка. А да контролираш хората, които ти го управляват не е малко работа. Плюсът тук е, според мен, че не е необходимо да го правиш нон стоп и при добра организация можеш много повече да разполагаш с времето си.”
    ———–

    И мога да добавя, че ако нямаше никаква разлика в живота на бедните и богатите, никой нямаше да се стреми да е богат :) Така че очевидно има за какво да се драпа.

  47. Пише се корИгира, а не корЕгира. Това е като да напишеш интелЕгентен :). Както и да е…

    Феникс – совиньон-а е просто сорт грозде, има и по 4-5 лв вино от него, не е критерий :), не го казвам с цел заяждане ами да го знаете, може да ви е от полза някой ден.

    Пипи, ти какво предлагаш да ядем, щото и до твоите изводи съм достигнал отдавна, но без значителен финансов ресурс и време или пък тотална смяна на начина на живот ( да отидеп на село примерно ) не виждам как да стане работата.

  48. Пиги: виждам, че нямаш желание да се води разговор, а предпочиташ да обиждаш, аз спирам моята страна на тази комуникация с теб.

    Свилен: Възможно е. Не разбирам нищо от вина. Въпроса беше, че дори най-простото и евтино вино в ресторанта е много по-полезно от кока-колата по бързите закуски.

    Jeksi: Най-после се съгласих с теб. Предимството на собствениците на такъв тип компании не е, че нямат работа, а сами избират какво и кога да вършат според това, което е единствено на тях изгодно.

    Рая: Благодаря за подкрепата. Интересна дискусия се получава, въпреки че Пиги малко прекалява с обидите.

  49. @fenix – на едно мнение сме просто, това е всичко :)

    За да се стигне до истината и да има нормална дискусия става САМО ако се отнасяме с достатъчно уважение към останалите участници :) А то е показателно и за отношението към себе си.

  50. Само едно нещо не разбрах, не от статията, а от коментарите ти. Как така не обичаш да пътуваш?

  51. Няма я най-важната психологическа разлика:

    Богатите търсят и намират начин да си решават проблемите, а бедните търсят и си намират оправдание защо това не са го направили.

  52. @Матеев – привет и добре дошъл в коментарите!

    Може ли да ми пишеш на мейла, искам нещо да те питам.

  53. Имам млък коментар само по точки 5 и 6.
    Поне за мен почивката като “нищо не правене” е по натоварваща от работата. Почивка като виждане с приятели, разходка и подобни е супер. Например да изкарам 10 дни на морето и само да се пека от кълка на кълка е абсолютно мъчение за мен.
    Според мен хората които чакат с нетърпение пенсия са тези, които не си харесват работата. Честно казано се ужасявам понякога от мисълта, че ще се пенсионирам и няма да мога да ходя на работа. Не ме притесняват парите – и без това живея с малко, а и съм направил една две инвестиции, които ще се изплащат с времето. Но това да не вършиш нещо което обичаш имам чувството, че ще умра от скука.
    Колкото за важността – това също е много вярно нещо. Хората които нямат пари се опитват да изглеждат престижно. Хората които имат пари, нямат нужда да се доказват на другите. Ако ме видиш на улицата едва ли би решила, че вземам повече отколкото 90% от българите. В същото време може да се видят хора облечени в скъпи маркови дрехи, които са ВЗЕЛИ КРЕДИТ за да си ги купят. Няма смисъл от това. Кредит се взема за имот и в краен случай за кола (и то само ако наистина ще пътуваш често извън родния град). Кредит не се взема за суми по-малки от 150% от заплатата ти.(това включва и всякакви видове кредитни карти)

  54. Авторът представя нещата доста черно-бели, а те никога не са такива. За мен това е доста повърхностен поглед върху обществото и неговото мислене. Всеки сам решава какъв иска да е. Въпроса е дали иска да плати цената за това било тя материална, морална или в друг вид. Ако човек умира от глад какво ще направи? Ще седне да учи, за да стане по-умен и да може да си намери високоплатена работа и да направи успешен бизнес( което трудно би станало ако няма пари даже за храна) или ще търси работа, за да може да не умре от глад. Философа би ли философствал ако е умирал от глад? Въпреки всичко ако някой наистина иска нещо ще намери начин да го постигне независимо от цената. Проблема е точно в цената, която за някои хора понякога я вдигат прекалено високо, че просто живота няма да им стигне, за да я платят. Може доста абстрактно да описвам нещата, но немога да описвам всички случай, за които се сещам и за които авторът несмятам за много прав. Не че няма истина в думите му, но неможе да гледаш само едната страна на монетата.

  55. Действително, обстоятелствата, при които е роден и отраснал един човек, до голяма степен ПРЕДОПРЕДЕЛЯТ финансовото му бъдеще.

    Това обаче не означава, че човекът не може “да завърши играта” две или три нива по-високо, отколкото я е започнал. Да, не всеки може да стане милиардер, но почти всеки може да постигне повече, отколкото неговите родители.

    Стига да не го мързи, де :)

  56. Само не разбрах авторът богат ли е или му се иска да е такъв? Доста посредствени идеи.

Leave a Comment