Ролята на психологическото програмиране за финансовия успех

mom child“Психологическо програмиране” е нещо като залагане на определен тип мислене във вашето подсъзнание още докато сте малки. То е попиване на определи модели на поведение, което се случва без да осъзнаваме, че се случва.

За първи път попаднах на термина “психологическо програмиране”, докато четях книгата на Барбара де Анджелис “Ти ли си най-подходящия за мен?” (заглавие в оригинал Are You the One for Me?). Книгата е на тема изграждане на успешна връзка/брак, но авторката отделя голямо внимание и на въпроса защо някои връзки не работят. По-конкретно, защо някои хора постоянно имат неуспешни връзки и постоянно се захващат с неподходящи партньори. Тези хора казват, че искат успешна връзка, но в същото време сякаш нарочно бягат от целта си.

Същото нещо се получава и при вашата връзка с парите и финансовия успех.

В книгата си, Барбара де Анджелис говори за своя пациентка, която не можела да изгради успешна връзка, понеже постоянно попадала на мъже със зависимости. Единият бил алкохолик, другият – наркоман, третият имал проблем с хазарта. Жената била отчаяна, защото искала нормална, щастлива, здравословна връзка, която да прерасне в брак; искала да има добър съпруг, с който да отгледат заедно децата си.

Барбара попитала жената в какво семейство е израснала. Жената споделила, че баща й бил алкохолик и че постоянно се налагало майка й да го “спасява”, че майка й била опора на баща й, и че майка й посветила целия си живот опитвайки се да промени баща й. Според Де Анджелис, проблемът на тази жена бил в психологическото програмиране, което тя е получила като малка.

Вече като голяма, тази клиентка осъзнава и разбира проблема, но въпреки усилията й се получава така, че продължава да се среща с алкохолици. Според Де Анджелис това е така, защото докато сме малки, ние приемаме родителите си и отношенията между тях като модел на подражание. Според нея формулата, която изграждаме на подсъзнателно ниво, (в случая) е:

Щастие = дом , дом = родители , родител = алкохолизъм

“СЛЕДОВАТЕЛНО” щастие = алкохолизъм

В случая с парите, в уравнението може да напишете “безпаричие” вместо “алкохолизъм”.

Хората са програмирани така, че свързват щастието със семейството и дома. Докато сме малки, ние попиваме всичко, което виждаме и чуваме у дома. След време, дори на съзнателно ниво да определяме нещо като “лошо”, на подсъзнателно ниво същото това “лошо нещо” може да ни дава усещане за уют и сигурност.

Един читател написа следния коментар под материала Финансово неграмотни роби на капитализма:

Аз много се изумявам на хората, които всяка вечер са по 2-3 часа в мола, пазаруват в мола, вечерят в мола, прибират се, спът, работят, и после пак са в мола, за да се покажат с модните дрешки, които са си купили в същия мол. Износват ги леко, но пък и модата “случайно” се сменя и трябва да си купят нова дрешка.. Единствено намират време за фитнес за да показват телата си пак в мола… Женят се с някого, с когото са се запознали в мола, за да могат да се разхождат в мола с него след работа, и по някое време си правят деца и от бебета ги мъкнат в същия мол…

Аз мисля, че няма какво да се изумяваме на хората от мола. Животът е шарен и в него има всякакви хора. Един е щастлив с мола, друг – без него.

Какъв начин на живот ще водиш зависи и от това в каква среда си попаднал и на какво те учи тази среда. Ако едно дете майка му го води всеки ден в мола, и приятелките на майка му водят своите деца (неговите другарчета) всеки ден в мола, къде очакваме да ходи това дете като порасне? В мола. Просто то нищо друго не познава.

Същото мога да кажа и за хората, които пък цял живот живеят с малко, купуват си дрехи втора употреба, работят някъде за минимална заплата и остават там двайсет години, защото е “сигурно”. Едно дете от такова семейство какво очакваме да прави? Същото. Защото често и то, като детето от мола, не познава друг начин на живот.

Ако това дете попадне в друг тип среда, можем ли да очакваме, че то веднага ще приеме новите идеи и веднага ще разбере, че те са по-добри?  Например, че човек може да не работи една работа двайсет години, че не е нужно да гледа само сигурното, че това да носиш дрехи втора употреба има и минуси и може да спира развитието ти и т.н.? Бих казала, че едно такова приемане би се случило доста трудно. То е все едно децата, израснали в християнски семейства, да приемат (или поне да чуят) идеите на исляма, юдаизма или будизма.

Именно за това ставаше въпрос и в материала Може ли всеки да стане богат , когато разглеждахме ролята на семейството, в което даден човек е роден. От една страна, чисто финансовия старт е различен: един наследява къща в центъра на София, друг – панелка в крайния квартал на Айтос. По-важното обаче е, че семейството до голяма степен определя средата и контактите на човека, дали той ще учи или не, дали ще може да поема рискове или не, дали ще може да планира или не. Например дете от семейство, в което и двамата родители са висшисти, е много по-вероятно също да учи, отколкото едно дете от семейство, в което и двамата родители са със средно образование. При това има значение дали родителите на първото дете са завършили “Право” в Софийския университет или “Начална педагогика” в Шуменския университет.

Помислете и за друго: ако бащата на Иванчо например никога не се е задоволявал с малко, а винаги е искал повече и повече, и ако за тази цел бащата на Иванчо е бил готов да се мести от една работа на друга, от един град в друг, от една държава в друга, и ако бащата на Иванчо никога не е разчитал на спестявания, а по-скоро на способностите си във всяка ситуация да намери начин и да изкара пари – е, когато Иванчо порасне, дали ще си търси нископлатена, но сигурна държавна работа, където да работи едно и също нещо трийсет години, докато се пенсионира? Дали Иванчо ще се плаши от промените и дали ще го е страх да напусне родния си град? Не. За Иванчо това ще е естественото състояние на нещата.

Ако този Иванчо има сестра – Марийка. Марийка ще гледа майка си. Ако майка й не работи и разчита изцяло на мъжа си да издържа семейството с двете деца, Марийка ще търси подобен семеен модел като порасне. И ще открие необходимия за този семеен модел мъж лесно – тя инстинктивно ще го “надушва” отдалече, понеже ще познава характерните за такъв мъж черти от баща си. Затова много ми харесва приказката, “Не се хабете да възпитавате децата си – те бездруго ще приличат на вас. Възпитавайте себе си!”. Децата са огледало на родителите си.  (Още: На какво ще научим децата си)

За какво говорим всичко това? За да ви кажа, че нищо не зависи от вас и че вие ще следвате съдбата на родителите си? Не. Казвам ви го, защото за да преодолеете заложените в подсъзнанието ви спирачки, първо трябва да знаете, че ги има. И трябва да знаете точно къде са сложени.

Помислете за себе си. Кои са вашите най-големи спирачки?

Хареса ли ви това? Вижте всички материали в Архива и си направете абонамент по email!

11 thoughts on “Ролята на психологическото програмиране за финансовия успех”

  1. Принципно си права, но според мен трябва да се направят две уточнения.

    1. Естествено, че средата е важна за формиране на светогледа и най-добре е да си се родил в богата страна, в богато семейство с амбициозни и интелигентни родители, НО това не бива да се използва за оправдание. У всеки човек има потенциал за развитие и успех. Хората нямат равен старт това е безспорно, но всеки може да се стреми към успеха. Има милиони примери за хора, тръгнали от бедни семейства и страшно успели.
    2. Ролята на семейството при формирането на светогледа на човека през последните 30-40 години все повече намалява. С глобализацията хората възприемат все по-универсални ценности и модели на поведение, благодарение на уеднаквяването на мисленето в резултат на по-големия поток от информация.

  2. Здравей Димитър,

    Съгласна съм и с двете ти точки.

    Впрочем като пиша нещо такова, на читателите все им звучи като оправдание. А моята цел е по-скоро да илюстрирам как работят нещата, нищо повече.

  3. Рая, и на мен ми звучи като оправдание. Хората не искат да чуват, че така стоят нещата и нищо не могат да променят. Този пример с къщата в София не знам дали е уместен – колко са хората в тази ситуация? А София е пълна със Инанчовци и Марийки от всички краища на България, които всеки ден се борят за своето щастие – някои по-успешно, други – не, а ти им “отнемаш” надеждата. Нали те са хората, които трябва да възпитават децата си. Никой от тях няма да каже на детето си “Тати, ние сме от село Попинци, Пазарджишко и това е положението. Ти никога няма да успееш. Това е положението”.

    Ако беше така, всички щяха да са се закотвили за родните си места, а не да се местят в София, Пловдив, Варна и другите по-големи градове. Вчера се видяхме с една братовчедка на жена ми. Заминала за Нова Зеландия без образование, без работа, само с един сак. Сега живее в Лондон, с добро образование и работа в сити-то. Ясно е, че не всеки може да успее (каквото и да означава това), но всеки има шанс и възможност за това. След това си зависи от теб, независимо дали имаш наследствена къща в центъра на София (за която трябва да работиш, само за да ѝ плащаш данъците).

  4. Здрасти Тони,

    Не знам защо ти (ви) звучи като оправдание. Факторите за успеха са много, а психологическото програмиране е един от тях. Ни повече, ни по-малко :)

    Впрочем никъде не казвам, че човек нищо не може да промени и това е положението. Никъде. Животът е шарен и слава Богу, че е така :)

  5. Аз мисля,че психологическото програмиране е по-скоро продукт на средата. Семейното е по-скоро като гените-възможна вероятност. За съжаление в момента в България се изгражда объркваща и деградираща среда определяща модела на успеха. Нали всеки се стреми към успех -това все още не се е променило. “Слободията” едва ли е демокрация и ми е много трудно даже невъзможно да разбера ,че може да се постигне какъвто и да е успех без инвестиции(труд,образование,обучение). Днешните “медийно успели” за какво могат да кажат”и ний сме дали нещо на света…”.-да не говорим на България.

  6. Статията не звучи нито оправдателно, нито назидателно, нито окончателно застопорява хора към техния житейски старт – първото им семейство. Ако обърнем внимание на финалното изречение, по-лесно ще се оттърсим от възприемането на текста като критика. В практиката съм виждала както провалени деца на успешни родители, така и успешни деца на провалени родители(които ползват модела на семейната среда като ясен пример какви не искат и няма да бъдат). Всичко е въпрос на избор и последствията от него. Ако правим програмирани избори е добре да си даваме ясна сметка за този факт, за да може сметката да е в наш плюс, нали?
    Поздравления за блога!

  7. Здравей Марта,

    Точно това се опитах да кажа и аз – “Ако правим програмирани избори е добре да си даваме ясна сметка за този факт, за да може сметката да е в наш плюс, нали?” :)

    Благодаря ти!

  8. “Не се хабете да възпитавате децата си – те бездруго ще приличат на вас. Възпитавайте себе си!”
    Това е истината!
    Аз смятам, че всичко зависи от самия човек – ако осъзнае ограниченията си, то може да ги преодолее.
    Семейството за мен е като заложби – може детето да ги развие, може и не. Зависи от него.
    Има примери за композитори/физици/математици от семейства на селяни, които са без никакво образование. Има и примери за успешни семейства с “черни овци”.
    Всичко е въпрос на избор!
    Ако искаш – можеш! Ако не искаш – твоя си работа…
    Е, естествено има си и естествени ограничения – няма как да стана прима-балерина на моята възраст днес или да вляза в Топ-10 при тениса :-)

  9. Здравейте :) Много хубава статия. Съгласна съм с нея. Преди време осъзнах някои семейни ограничения-модели и работя за изчистването ми. Мога да кажа че в нас няма висшисти и такива стремящи се към развитие на всяко едно равнище: емоционално, физическо, психологическо ….но аз правя изключение като се стремя към много по-добър стандарт на живот, за да могат децата ми да имат по-спокоен живот и възможности за развитие :)
    Ще дам пример за модел който следвах наследен от майка ми, тя мъкнеше тежките торби от магазините,после и аз почнах да правя така, а можех да помоля за помощ или да облекча ситуацията по друг начин… но с години виждах как майка ми го прави и след това ме взимаше да и помагам, като пораснах.Все казва “Гледай да не молиш никой за помощ”.

  10. Да, така е, и в същото време не е така. Познавам семейство в което майката на 48 г смени професията си, за което трябваше да учи. Дъщеря й е борбена като нея, но синът й не е. Той се задоволява с малкото което получава и просто не му се занимава с промени.

  11. @Диана – разбира се, психологическото програмиране не е единственият фактор, както е видно и от примера с вашата приятелка. Но пък е нещо, чрез което можем в известна степен да повлияем на децата си и да направим пътя им малко по-лесен.

    Аз лично съм дълбоко убедена, че факторите за успеха са няколко – самият човек със своите качества и знания, но също и обстоятелствата (семейна среда, финансово положение на родителите и др.), а и трябва малка доза късмет. Далеч не всичко е под наш контрол.

Leave a Comment