mom child“Психологическо програмиране” е нещо като залагане на определен тип мислене във вашето подсъзнание още докато сте малки. То е попиване на определи модели на поведение, което се случва без да осъзнаваме, че се случва.

За първи път попаднах на термина “психологическо програмиране”, докато четях книгата на Барбара де Анджелис “Ти ли си най-подходящия за мен?” (заглавие в оригинал Are You the One for Me?). Книгата е на тема изграждане на успешна връзка/брак, но авторката отделя голямо внимание и на въпроса защо някои връзки не работят. По-конкретно, защо някои хора постоянно имат неуспешни връзки и постоянно се захващат с неподходящи партньори. Тези хора казват, че искат успешна връзка, но в същото време сякаш нарочно бягат от целта си.

Същото нещо се получава и при вашата връзка с парите и финансовия успех.

В книгата си, Барбара де Анджелис говори за своя пациентка, която не можела да изгради успешна връзка, понеже постоянно попадала на мъже със зависимости. Единият бил алкохолик, другият – наркоман, третият имал проблем с хазарта. Жената била отчаяна, защото искала нормална, щастлива, здравословна връзка, която да прерасне в брак; искала да има добър съпруг, с който да отгледат заедно децата си.

Барбара попитала жената в какво семейство е израснала. Жената споделила, че баща й бил алкохолик и че постоянно се налагало майка й да го “спасява”, че майка й била опора на баща й, и че майка й посветила целия си живот опитвайки се да промени баща й. Според Де Анджелис, проблемът на тази жена бил в психологическото програмиране, което тя е получила като малка.

Вече като голяма, тази клиентка осъзнава и разбира проблема, но въпреки усилията й се получава така, че продължава да се среща с алкохолици. Според Де Анджелис това е така, защото докато сме малки, ние приемаме родителите си и отношенията между тях като модел на подражание. Според нея формулата, която изграждаме на подсъзнателно ниво, (в случая) е:

Щастие = дом , дом = родители , родител = алкохолизъм

“СЛЕДОВАТЕЛНО” щастие = алкохолизъм

В случая с парите, в уравнението може да напишете “безпаричие” вместо “алкохолизъм”.

Хората са програмирани така, че свързват щастието със семейството и дома. Докато сме малки, ние попиваме всичко, което виждаме и чуваме у дома. След време, дори на съзнателно ниво да определяме нещо като “лошо”, на подсъзнателно ниво същото това “лошо нещо” може да ни дава усещане за уют и сигурност.

Един читател написа следния коментар под материала Финансово неграмотни роби на капитализма:

Аз много се изумявам на хората, които всяка вечер са по 2-3 часа в мола, пазаруват в мола, вечерят в мола, прибират се, спът, работят, и после пак са в мола, за да се покажат с модните дрешки, които са си купили в същия мол. Износват ги леко, но пък и модата “случайно” се сменя и трябва да си купят нова дрешка.. Единствено намират време за фитнес за да показват телата си пак в мола… Женят се с някого, с когото са се запознали в мола, за да могат да се разхождат в мола с него след работа, и по някое време си правят деца и от бебета ги мъкнат в същия мол…

Аз мисля, че няма какво да се изумяваме на хората от мола. Животът е шарен и в него има всякакви хора. Един е щастлив с мола, друг – без него.

Какъв начин на живот ще водиш зависи и от това в каква среда си попаднал и на какво те учи тази среда. Ако едно дете майка му го води всеки ден в мола, и приятелките на майка му водят своите деца (неговите другарчета) всеки ден в мола, къде очакваме да ходи това дете като порасне? В мола. Просто то нищо друго не познава.

Същото мога да кажа и за хората, които пък цял живот живеят с малко, купуват си дрехи втора употреба, работят някъде за минимална заплата и остават там двайсет години, защото е “сигурно”. Едно дете от такова семейство какво очакваме да прави? Същото. Защото често и то, като детето от мола, не познава друг начин на живот.

Ако това дете попадне в друг тип среда, можем ли да очакваме, че то веднага ще приеме новите идеи и веднага ще разбере, че те са по-добри?  Например, че човек може да не работи една работа двайсет години, че не е нужно да гледа само сигурното, че това да носиш дрехи втора употреба има и минуси и може да спира развитието ти и т.н.? Бих казала, че едно такова приемане би се случило доста трудно. То е все едно децата, израснали в християнски семейства, да приемат (или поне да чуят) идеите на исляма, юдаизма или будизма.

Именно за това ставаше въпрос и в материала Може ли всеки да стане богат , когато разглеждахме ролята на семейството, в което даден човек е роден. От една страна, чисто финансовия старт е различен: един наследява къща в центъра на София, друг – панелка в крайния квартал на Айтос. По-важното обаче е, че семейството до голяма степен определя средата и контактите на човека, дали той ще учи или не, дали ще може да поема рискове или не, дали ще може да планира или не. Например дете от семейство, в което и двамата родители са висшисти, е много по-вероятно също да учи, отколкото едно дете от семейство, в което и двамата родители са със средно образование. При това има значение дали родителите на първото дете са завършили “Право” в Софийския университет или “Начална педагогика” в Шуменския университет.

Помислете и за друго: ако бащата на Иванчо например никога не се е задоволявал с малко, а винаги е искал повече и повече, и ако за тази цел бащата на Иванчо е бил готов да се мести от една работа на друга, от един град в друг, от една държава в друга, и ако бащата на Иванчо никога не е разчитал на спестявания, а по-скоро на способностите си във всяка ситуация да намери начин и да изкара пари – е, когато Иванчо порасне, дали ще си търси нископлатена, но сигурна държавна работа, където да работи едно и също нещо трийсет години, докато се пенсионира? Дали Иванчо ще се плаши от промените и дали ще го е страх да напусне родния си град? Не. За Иванчо това ще е естественото състояние на нещата.

Ако този Иванчо има сестра – Марийка. Марийка ще гледа майка си. Ако майка й не работи и разчита изцяло на мъжа си да издържа семейството с двете деца, Марийка ще търси подобен семеен модел като порасне. И ще открие необходимия за този семеен модел мъж лесно – тя инстинктивно ще го “надушва” отдалече, понеже ще познава характерните за такъв мъж черти от баща си. Затова много ми харесва приказката, “Не се хабете да възпитавате децата си – те бездруго ще приличат на вас. Възпитавайте себе си!”. Децата са огледало на родителите си.  (Още: На какво ще научим децата си)

За какво говорим всичко това? За да ви кажа, че нищо не зависи от вас и че вие ще следвате съдбата на родителите си? Не. Казвам ви го, защото за да преодолеете заложените в подсъзнанието ви спирачки, първо трябва да знаете, че ги има. И трябва да знаете точно къде са сложени.

Помислете за себе си. Кои са вашите най-големи спирачки?

Хареса ли ви това? Вижте всички материали в Архива и си направете абонамент по email!