Рая Христова – интервю в Prekrasna.bg

Можете да видите едно мое интервю за prekrasna.bg . С благодарности на Юмюгюл Ахмед за поканата :)

Рая Христова - интервю за Prekrasna.bg
Рая Христова - интервю за Prekrasna.bg

12 thoughts on “Рая Христова – интервю в Prekrasna.bg”

  1. Рая, отново си успяла да кажеш нещата красиво, достъпно и разбираемо. Хареса ми аналогията с чуждия език. Аз в момента пиша ел. книга и широко ползвам този подход. Струва ми се най-близък до хората :)

  2. Благодаря, Теди! :)

    Аууу, значи пишеш книжка? Защо не си се похвалила! На каква тема?

  3. На мен най-много ми хареса частта с приликите и разликите между бедните и богатите. И ние ще се “оправим”, когато хората не винят за всичко Държавата и не искат напрекъснато помощ от нея за неща, с които и сами могат да се справят. Поредния пример е с разрушените къщи от земетресението. Ако тези хора бяха отделяли по 7-8 лева на месец (около 100 лева е годишната премия за къща в този район), сега щяха да имат средства, за да си възстановят домовете.

    btw. Каква е тази мода с електронните книги? Или това е естествена стъпка в блогърството :)

  4. Радвам се, че ти е харесала тази част :)

  5. Рая, темата е отслабването чрез здравословно хранене. Далече от финансите, но пак е свързана с дисциплина.

    Тони, повечето блогъри имат и електронни книги.

  6. Теди, по тази тема още не съм виждала електронна книжка, така че имаш шанс да заемеш една свободна ниша :)

  7. Не знам, има много книги за здравословен живот и отслабване. Наистина няма много от личен опит, а виждам, че доста хора търсят истории на отслабнали трайно хора. Явно им е омръзнало от диетолози, които не са много фини. Има доста примери за това, ако се замислиш.

  8. То книги има, ама електронни няма и особено писани от “обикновен” човек. Смело напред :)

  9. Това с бедните и богатите и мен ме впечатли.
    Проблемите според мен тук са два :
    1. Мисленето на шефовете е “бедно” – ако мога да не плащам на работника най добре. Или пък ще плащам колкото да не умре от глад. И няма значение колко години работи при мен, ще го държа на една и съща заплата. Като резултат работника работи колкото да не заспи или напуска. И при всички случаи се озлобява към шефа, щото шефа си взема достатъчно пари за да живее добре.
    2. Мисленето на работниците е грешно – никой няма да се погрижи за теб ако сам не се погрижиш за себе си. Държавата не гарантира работа, нито пък гарантира висока заплата. Това трябва сам да си го договориш. Повечето хора обаче се съгласяват на мижави заплати, дори да са високо квалифицирани, и след това плюят държавата, шефа и т.н.

  10. Точно това за държавата и шефовете (как някой друг ни е виновен) го няма в Щатите. Може би затова и са по-добре от нас :)

Leave a Comment