Само ако шефът ми беше по-умен!

Скъпа Лиз, Аз съм един технически мениджър проекти на 28г., много съм щастлив с работата си в повечето отношения, но имам един проблем. Моят шеф е добър тип с много, много повече опит от мен, но той не е голям мислител и не обича да поема рискове. Не иска нищо да се променя, от времето на седмичната ни оперативка до най-малкия детайл в плана за проекта. Можеш да си представиш как това задушава творчеството не само за мен, но и за целия екип по развитие на продукти. Ние пуснахме три много успешни продукта миналата година, но те щяха да са дори по-успешни, ако бяхме успели да се възползваме от няколко възможности за фина настройка, които изскочиха по време на цикъла на разработка. Опитах се да „продам“ идеите за тези иновации на шефа ми колкото можех по-настоятелно, но не стигнах до никъде. „Айк“ работи здраво и лесно се говори с него, но любимата му фраза е „Нека да помислим още върху това“. След като веднъж каже това, ние никога повече не говорим за тази идея. Откакто аз съм на тази работа, вече над 18 месеца, Айк не се е съгласил с нито едно от моите предложения, или на когото и да било. Не съм сигурен дали Айк вижда възможностите, които изпускаме заради твърдите протоколи на разработка в нашата компания, а най-тъжното е, че това дори не са някакви политики, наложени отгоре. Просто такъв е начинът, по който Айк обича да работи: веднъж като си начертаем план, се придържаме към него. Ако Айк имаше поне капчица визионерска кръв във вените си или ако беше само малко по-умен, аз шях да имам най-добрата работа на света. Както е сега, проектът в моята глава винаги е много по-вълнуващ от проекта, по който действително работим в реалния живот. Не знам дали да не приключа всичко и да си търся нова работа, или да прескоча Айк и да говоря с президента на компанията през главата му, или какво. Някакви съвети за мен, един верен читател? Благодаря! -Ашуин Скъпи Ашуин, Съчувствам ти. От векове насам напористите млади хора с високо моджо се борят с проблема да убедят консервативните си предшественици да видят мъдростта и потенциала в техните идеи. Аз помня тези чувства в своята собствена кариера. „Какъв й е проблемът на шефката ми“, съм се питала. „Защо не може тя да види, че аз просто се опитвам да помогна на фирмата?“ Нека си представим, че наистина твоите големи идеи и моите големи идеи са били наистина единствено с цел да помогнем на компанията. Ако моята шефка каже „Благодаря, но не, благодаря“ или ако Айк ти каже такова нещо на тебе, бихме казали „Е, ами – това си е проблем на фирмата, тя губи – не аз!“. И бихме продължили напред. Ако ти и аз и всеки друг млад човек, който се опитваше да „продава“ идеи на шефа си го правехме само и единствено от загриженост за фирмата, рационалният отговор на „Нека помислим още върху това“ (код за „Няма да стане“) би било просто да вдигнем рамене. Да си кажем истината един на друг, Ашуин: никога не е само заради просперитета на компанията. Ти имаш пламъче, което се разгорява или се свива според това колко влияние имаш върху твоите проекти, и точно задушаването на пламъчето е това, което те дразни в лидерския стил на Айк. Не те виня. Всеки има пламъче за разгаряне. Хубаво е, че си пълен с идеи и си ентусиазиран за тях. Това са чудесни черти. Когато гледаме историята и всеки един филм за закоравял-възрастен-тип-в-комбина-с-младо-ченге-с-гореща-кръв, или пожарникар, или каубой и така нататък, ние всеки път виждаме, че най-добрият отговор идва от спойката на необуздана младост и зрял философски поглед. Не взимам страни. Моля те да помислиш върху своята собствена роля в това Айк да не може да се качи на борда на светогледа на Ашуин. Казваш, че „продаваш“ идеи на Айк като луд, но той те отсвирва всеки път с дежурната си фраза и никога не следва втори разговор. Защо не? Ти си рицарят на своята идея, така че защо никога не повдигаш темата отново? Ти си научил Айк да ти дава инстинктивно Не. Айк е тук от много време, и той знае, че ако ти си сериозен относно някой от амбициозните си планове, ти ще си дадеш време да видиш гледната точка на Айк и да й отговориш адекватно. Аз самата като мениджър рядко съм давала зелена светлина на някое от моментните хрумвания на някой от екипа ми, като изключим спешните ситуации. Повече комуникация и повече размисъл е хубаво нещо. Ако целта ти е да „продадеш“ на Айк, трябва да си сложиш един чифт очила на Айк и да видиш света през неговите очи. Той може да те е набелязал като умен, но непредвидим тип, на когото му идват добри идеи, но не ги довежда до край. Предлагам ти да вземеш най-любимото си предложение от всички онези, които си подал към Айк, и да го разглобиш част по част като план за проект. Помисли предварително върху възраженията на Айк и ги адресирай. Помисли си кога шефовете “слагат масло върху хляба” на Айк. За какво го награждават? Най-вероятно за спазени пускови дати и успешни стартове. Имали сте три такива миналата година. Какво точно би подбутнало Айк да смени подхода си, след като той в момента работи добре за него? Хората казват, че зрелостта е способността да видиш и двете страни на даден проблем. Виж страната на Айк, Ашуин. Това е най-доброто, което можеш да направиш за вашата компания, за Айк и за себе си. Постави се на негово място. Виж го като мъдър съветник, отколкото като пречка към пускането на Ашуин 2.0 . Помни, че учителят се появява, когато ученикът е готов, и се запитай: „Какво мога да науча от този луд стар тип?“. Всичко хубаво, Лиз

Хареса ли ви това? Вижте всички материали в Архива и си направете абонамент по email! Потърсете kadebg във Фейсбук!

Leave a Comment