Собствен бизнес и мислене на дребно

Sup3rcharged ми е изпратил следния въпрос в Истории: (Вашите истории и въпроси изпращайте на kadebg.com/story )

Здрасти Рая,

Преди време изпаднах в интересна ситуация, като тогава се наложи да проведа малка дискусия с един “финансово заблуден електрон” в следствие на което си направих следната формулировка: “Който разсъждава на дребно в бизнеса, си остава дребна риба”. Какъв е твоя коментар относно формулировката?! Правилна ли е?! :)

Интересно наистина. И аз съм си задавала често тоя въпрос.

Първо – да помислим какво означава „разсъждава на дребно”.

Ако под „разсъждава на дребно” разбираме, че някой мисли как да изкара МАЛКО пари, примерно 10лв или 20лв повече. Не мисля, че това е лошо, напротив – това е страхотно начало. Ако искате да спечелите 2000лв, изкарайте първо 20 .

Защото ако досега сте работили само на заплата и никога не сте изкарвали пари странично, и някой ви каже „мисли директно за големите пари”, това може да ви парализира. Вие нямате идея откъде да изкарате дори 20лв допълнително – е как да мислите за нещо по-мащабно егати… Почвате нервно да барабаните по масата, разхождате се напред-назад, и всяка идея която ви хрумне отива в коша след малко повече мислене, защото на пръв поглед ви се струва добра но като се позамислите как да изкарате наистина много пари с нея, нещата почват да стават прекалено сложни. Възникват много въпроси, на които вие нямате отговор, почвате да си мислите колко много неща НЕ знаете и стигате до „заключението”, че явно вас не ви бива за тая работа.

Или ако ми позволите пак един пример от Ръководството:

Ще направя един паралел, за да ви обясня защо логиката “Мисли за големите пари” не е добра във вашия случай.

Представете си двама души, които катерят планини. Единият има известен опит, изкачвал е Стара планина. Другият няма никакъв опит, дори за първи път се замисля по-сериозно за катеренето. Сега слагаме трети човек в картинката, който казва – “Не мислете как да изкачите Рила. Мислете направо как да изкачите Еверест!”

За този, който вече е изкачвал Стара планина това е страхотен и мотивиращ съвет. Но за другия човек, който никога не е докосвал въже и който тепърва обмисля идеята за катеренето, това е ужасен съвет. Това е съвет, който ще го уплаши до смърт! И който може завинаги да го откаже от катеренето, преди изобщо да е опитал!

А какво става, ако не сте в позицията на начинаещ, а вече имате нещо свое, което ви носи пари. Примерно вече две години продавате домашно сладко по 15лв буркана.

Ако след две години още мислите как да изкарате 15лв повече този месец, или как да спечелите Мишо комшията за клиент, това вече е мислене на дребно. От лошия тип.

Мисленето на дребно и мисленето как да изкарате малко пари са окей в началото. Нали началото започва с дребни крачки.

След известно време обаче се очаква вече да сте набрали скорост. Ако първия месец е било голямо постижение да продадете дори едно бурканче за 15 лв, втория месец вече трябва да мислите за 3 бурканчета, на шестия вече да мислите в десетки.

Да, няма лошо да събирате по няколко нови клиента оттук-оттам, много ясно. Това пак са пари, а парите никога не са за пренебрегване. 15лв са си 15лв, да не ги намирате на улицата?

Но ако си сложите капаците и мислите САМО за това как да продадете няколко бурканчета в повече, наистина ще си останете дребна риба.

В един момент вашият допълнителен доход ще достигне определено ниво на развитие, на което досегашните ви методи ще спрат да действат. Оттам вече за да стигнете следващото ниво, ще трябва да направите някаква радикална промяна. Да търсите не Пешовци и Мишовци за клиенти, а сладкарници и ресторанти. Детски градини, училища, кетъринг фирми.

Може би „да мислиш на дребно” означава да отказваш да еволюираш. Да правиш нещата по начина, с който си почнал в началото. Твоя си начин. Както си свикнал. Както е било винаги.

Ама нали така са измрели динозаврите :)

Както казахме, в един хубав слънчев ден самата ви дейност ще го изиска от вас, защото тя се развива. Но не само това.

Представете си, че сте правили сладко от ягоди. Почнали сте с по няколко бурканчета месечно и сега вече продавате по 100 месечно (по 15 лв едното идва към 1500 лв доход). Направили сте каквото трябва: хванали сте баба Пенка и баба Минка заедно с братчеда да ви помагат, имате си нещо като мини-цех в гаража и половината училища в града са ви клиенти. Браво!

В случая сте отговорили на нуждите на дейността.

В един момент обаче в Пикадили пускат подобно на вашето сладко. Или едното училище го закриват. Или оня мискинин Цанчо от долната махала ви е завидял и жена му го е подучила да си направят и те такъв цех в гаража.

Някои хора свиват рамене и си казват: „Ще я карам както досега, пък каквото има да става – ще става. Аз от конкуренция не разбирам. Ко да напрая?! Направил съм най-доброто възможно”

Да откажеш да се промениш, когато външните условия се променят – това също е мислене на дребно. И в този случай може не само да си останете дребна риба… има опасност съвсем да останете на сухо.

И какво правим сега?

PS: Изключително много благодаря за Sup3rcharged че се включи в кампанията за набиране на истории. Много по-лесно ми е да пиша, когато знам точно какво ви интересува и когато имате конкретен въпрос. Не оставайте по-назад от Sup3rcharged и останалите – пишете и вие!

20 thoughts on “Собствен бизнес и мислене на дребно”

  1. Здравей Рая,

    Благодаря за отговора! :) Сметнах… :) че ще е добра идея да опиша самата дискусия която проведох със “финансово заблудения електрон”, като допълнение на твоя отговор, за да стане по интересна темата.

    Такааа…

    Преди 8 години завърших училище и както се предполага, започнах работа. Свикнах с това да имам работно време, да нося работно облекло, да ми крещи началника и аз да се удържам за да не го ударя… и т.н. В един по късен етап, взе да ми става любопитно това как работи една фирма, как се организира, как се ръководи, структурата и, цени, ценообразуване, защото живеех с мисълта за създаването на собствен бизнес, все пак няма цял живот да робувам на някой. Отговорите на въпросите ми ги получавах от първа ръка т.е. от управителя на фирмата. ;) От разговор на разговор, дойде момента в който се престраших да задам един въпрос… Докато си говорехме на някаква тема, взех един от продуктите който произвеждаше фирмата, размятках го и попитах управителя:

    – Добре, колко ти е печалбата от това нещо, чиста печалба която е лично за теб, след данъците, таксите и въобще колко пари ти влизат директно в джоба от това нещо?!
    – Амиии, от това конкретно… около стотинка и половина…

    Аз се шокирах, в този момент вътрешното ми аз се разбунтува: “Как така стотинка и половина, та това е безобразно малко”, но не знам защо се въздържах от коментар… все пак тази голяма фабрика няма как сама да се построи… има нещо в цялата работа… хммм…

    След няколко месеца, по повод рожден ден се озовах в едно заведение. Естествено в такива ситуации, връчват се подаръците, после хапване пийване, всеки говори на някаква тема. Такааа, говорихме за политика, коли, жени, техника, интернет и т.н. и… дойде момента в който засегнахме вечната тема -> кой какво работи и най-вече колко изкарва от това. Всеки почна да обяснява къде работел, за кого работел, колко печелел, колко печелел шефа му и… като споменах колко печели моя шеф от конкретния продукт(1.5 стотинки) моментално всички избухнаха в неудържим смях…
    На масата имаше един надъхан тип с отвратително самочувствие, който не пропускаше да спомене че бил ‘земал ‘иляда ‘леа заплата, което за конкретния период от време беше ужасно висока заплата. Въпросния се беше напъчил като партиен секретар на оперативка с Тодор Живков, и с характерния надменен и високомерен тон той отсече:

    – Ха! Твоя шеф да не би да е луд!? Стотинка и половина… жалка история… Ха-Ха-Ха! За какво работи тоя човек бе, той по-добре да слага катинара и да върви на борсата. Ха-Ха-Ха!!! Той въобще докарва ли си 400 лева накрая на месеца, че аз вземам два пъти повече от него ве(не пропусна да се изфука с “високата си заплата”)… Ха-Ха-Ха!!!

    В тоя момент аз се засегнах и… се почна:

    – Ей пич, можеш ли да смяташ?! – попитах го аз.
    – Мога естествено, що за въпрос… – изсмя се той.
    – Сега ще ти обясня колко е луд моя шеф… ама в цифри. Такааа… – извадих си телефона, пуснах елката и почнах да смятам… В този момент цялата компания наостри уши…

    В момента за месеца имаме поръчка от 6 тира, всеки тир побира 22 палета -> Общо 132 палета. На едно пале има по 252 кашона от продукта -> Общо 33264 кашона. Във всеки кашон има по 30 продукта -> Общо 997920 продукта умножено по 0.015 лв(стотинка и половина) прави -> 14968.8 лв.!!!

    Опааа, г-н. ‘Иляда ‘леа заплата… :))) 6-те тира са за външния пазар и това го произвеждаме за няма и 2 седмици без да си даваме зор, понякога имаме поръчки и от по 15-16 тира… Отделно не смятам приходите на шефа ми от вътрешния пазар, а това че има продукти на които печалбата стига 0.20 лв. няма да го коментирам… :))) Така че пич, може моя шеф да е луд но идва на “работа” когато си иска и си отива когато си иска, даже понякога не се вясва с дни, когато е в офиса, по цял ден си пие кафето в удобния стол, а ти защото си много умен ти строшават гръбнака от бачкане за ‘иляда ‘леа… :)))

    Ето моя коментар за случката:

    Немалка част от хората, когато почнат да разсъждават на тема бизнес и в частност печалбата, мислят като кокошки т.е. не виждат по надалеч от клюна си. Почти всеки иска с минимални усилия и вложения да изкарва ужасно много от един път, възможно е, но няма да е законно… Както се видя в случката която описах по-горе, почти всеки се хваща за това че стотинка и половина е жалка и дребна печалба, в следствие на което те категорично отхвърлят идеята за стартиране на такъв бизнес, понеже мислят на дребно… стотинка и половина им се виждало дребно… ще работели били за стотинка и половина… 14968.8 лв. само от 6 тира… да бе да…

    Така че… Който разсъждава на дребно в бизнеса, си остава дребна риба… :)

    И за завършек ще спомена реакцията на сервитьорката, която е следяла разговора отстрани, и тя беше едно звучно -> цитирам: “Ай ‘стиа ве!!!”

    Sup3rCharged

  2. @Свилен – теорията хич не ми е силната страна. Яко, че мойте скромни мисли съвпадат с тези на големите умове :)

    @Sup3rcharged – интересна история, много ми хареса. Само че има нещо друго – 1.5ст в случая формират голяма печалба, защото мащаба на производство е друг. Ако в примера със сладкото печелиш по толкова на бурканче, и продаваш ако ще 100 бурканчета, пак не си струва, нали :)

    Според мен като се продава нещо има две стратегии: да печелиш по малко на бройка, но да продаваш много бройки; или да печелиш по много на бройка, пък ако ще да продаваш по малко бройки. Но това е за следващия материал :)

    Абе най-добре човек като се захваща с нещо да си опича акъла и да не бърза да коментира, без да знае всички факти (като твоя с ‘илядата леа).

  3. Според мен, въпросът опира до това да имаш стратегия за развитие или поне някакъв план или идея, по която да работиш. Тогава не те бърка да продаваш бурканчетата сладко и с 1.5 ст. печалба, ако крайната цел е доста по-мащабна и се приближаваш към нея, дори и с малки стъпчици.

  4. Дадох тон за песен… сега да видим накъде ще отидат нещата… :)

    @Рая – Права си за бурканчето в тия мащаби които спомена, но въпроса тук е: който и както се уреди. Малко грубичко, но е така… Аз засегнах един сериозен проблем, който се изразява в това, че страшно много хора не слушат какво им се говори, а дори и да слушат те не го обмислят, като предпочитат да се правят на велики и да си налагат ония модели които са си натъпкали в главите т.е. някакви криворазбрани горе-долу работещи селски теории за бизнес и това е,… всичките тези не виждат по надалеч от клюна си… А като се “оцапат” нещата, те почват да винят “системата”, да злобеят че на някой си баща му му бил дал “бизнес”, друг бил късметлия и т.н.

    PS: Ако сключиш договор с макдоналдс, да речем, мисля че печалба дори и от 1 стотинка ще е достатъчна… ;)

  5. Е да. Просто като ти е толкова малка печалбата на бройка трябва да можеш да осигуриш много много бройки. Ако можеш – свиркаш си :) Ако не можеш – вече не си свиркаш, а само духаш :))

  6. И аз ще ви разкажа една история за това да мислиш на дребно и на малко по-едро. Преди години майка ми искаше да стане представител на една от големите козметични компании за да си купува козметика за нея на по-ниски цени. Беше ме помолила да проуча какви са условията да регистрацията, защото тя беше по цял ден на работа. Отидох във фирмата и проучих нещата. Оказа се, че отстъпката която се дава е 30% от всеки продукт. Стори ми се интересно и направих регистрация на мое име. Минах някакви обучения за Multi Level Marketing и за продажби. Навих майка ми освен за нея, да предлага продуктите и на нейни познати и колежки. Още от начало нещата потръгнаха добре. Тя продаваше, аз поръчвах и взимах продуктите. Бях първия в нашия град, който поръчваше по интернет. И така в продължение на няколко години изкарвахме добри пари (някои месеци стигаха до ‘илядата леа :), които бяха наистина страшно много пари).

    Другата история е свързана с мед и бурканчета. Имахме един познат, който имаше кошери в една екологично чиста местност в кюстендилския край. До тогава не беше продавал от меда. Той ни предложи да ни продава меда по 3.50 лева на килограм, а ние да го продаваме на каквато цена решим. Започнахме с малко количество. Импровизираната ни сергия беше до болницата в града. Редувахме се на нея аз, брат ми и майка ми. Тъй като бяхме без конкуренция продажбите вървяха. При продажна цена от 4 лева изкарвахме по 50 стотинки на буркан. Като аз бях на смяна ми направи впечатление, че хората търсят и по-малки разфасовки. Тогава предложих да продаваме и в по-малки буркани. Вече имахме бурканчета от 330 грама (по 2 лева) и съвсем малки по 100 грама за 1 лев. Така от средните разфасовки печалбата беше 2.50 лева на килограм, а от малките цели 6.50 лева на килограм. Така чистата печалба за нас нарасна значително.

    Това са само два примера да се мисли малко по-мащабно, а не да се задоволяваш с това, което имаш и правиш.

  7. Историите са поучителни. И аз съм съгласен, че ако мислиш ” на дребно ” – ще работиш “на дребно” и съответно резултатите ще са относително дребни.

    Коварният въпрос е ” какво значи на дребно?”

    Явно не е свързано с размера на печалбата от единица бройка.
    Според мен, не е свързано пряко и с инвестициите, които са необходими.
    Не е въпросът и само в някой конкретен елемент от маркетинговия микс – цената или асортимента …или нещо друго.
    Не е свързано с размера на фирмата.

    Моето мнение е , че става дума за хоризонта, които виждаш.
    Докъде “виждаш” потенциала на това, с което си се захванал.
    А също, и докъде си готов да отидеш – колко усилия си склонен да положиш, колко време можеш да отделиш, колко риск можеш да поемеш и колко тревоги и проблеми можеш да изтърпиш и т.н.?
    Ако хоризонтът ти е малък – това означава, че не виждаш особени перспективи пред себе си. Или виждаш, но не ти стиска да предприемеш необходимите действия.

    Тук само ще вметна, че за да печелиш по 1ст. и да изкарваш “илядарки”, ще ти се наложи да инвестираш стотици хиляди, ако не и милиони в бизнеса си.
    Не всеки иска и не на всеки му стиска да го направи.

    Примерът с кокошката е много удачен.
    Човек, който мисли “на дребно” обикновено си губи времето с дреболии.
    Или защото не вижда големите нови хоризонти, или защото не иска да ги види.
    Нещо като “бизнес късогледство”:)

    Освен това, не само малки фирми мислят “на дребно”. Има една книга ” Син океан”, която описва подобен феномен. Той реално е присъщ на всякакви по размер фирми.
    Вкопчване в настоящия продукт, в настоящния ( доскоро печеливш ) сегмент от пазара, в настоящата организация на работа, в настоящата система за дистрибуция и т.н. и т.н.

    До тогава, докато не се появи нов играч с нови идеи и нови начини на работа.

  8. @Tony – а коя година е било това с Орифлейм? Щото реално да нямаш много конкуренция в града… И ние сме малък град, но всеки втори е дистрибутор.

    @Боян (welcomegifts) – може би наистина мисленето на дребно опира в крайна сметка до хоризонта, който виждаш :) Но и желанието все пак. Понякога човек просто не иска да си развива дейността: http://kadebg.com/ne-iskam-poveche-pari/

  9. @Рая – Не съм казал, че е нямало конкуренция. Имаше, естествено. Казах че бях единствения, който поръчваше по интернет. Останалите ходеха до офиса на фирмата, което заедно с изпращането на поръчката до София отнемаше време и техните продукти пристигаха доста по-късно от моите.

  10. Рая,
    желанието ( и по-точно мотивацията ) е най-основното в случая (и по принцип).
    Без силно желание, няма енергия за действие.

    Всъщност, да мислиш и действаш “на дребно”, не е задължително лошо нещо. Всичко зависи от съотношението между амбициите и мисленето (и действието).
    “Едрите” амбиции и цели, изискват и мислене “на едро”. Иначе се туткаш и се спъваш в разни маловажни дреболии.
    Примерт с бурканите със сладко е добър.
    Ако целта ти е да искараш малко пари за ваканцията – няма смисъл от действия с голям размах (наемане на хора, изкупуване на плодове с камиони, създаване на фабрика и т.н.)
    Дребни цели – дребно мислене.

  11. на мен ми е интересно да коментирате момента с достигането на насищането. Т.е кривата на приходите удря едно дълго плато, и усилията ви да го прескочите не се увенчават с успех. Това се наблюдава и при хора и при фирми. За фирмите, ясно е, че трябва да се мине на изцяло ново ниво, но това означава, че трябва да се направи голяма инвестиция , която ще ви върне на изходна точка едва ли не. Те то 15к на месец, може да се окажете на 0, като реално рискувате да загубите всичко, което сте печелили до тук и да затриете бизнеса си. Даже го бях чел някъде подобен случаи за един , който си направил успешен бизнес, бачкал по 10-12 час на ден минимум, печелил много, но почти всичко реинвестирал и така 10 години и накравя фалирал и нямал нищо

  12. @Тони – аа, ясно. Тогава пък да те питам – тези 1000лв месечно оборот или печалба? Щото ако са от печалба с Орифлейм… УАУ! :)

    @Боян (welcome gifts) – мда. Зависи какво си си поставил за цел. В един момент пък може да искаш малко да си починеш, както в примера с оная жена.

    @Dude – е зависи от инвестицията, предполагам. Но както в личните финанси не бива да рискуваш с прекалено голям заем, така и при фирмите. Не може цялата ти фирма да струва примерно 100 000лв и ти да направиш инвестиция от 100 000лв. (Тоест може, ама рискуваш прекалено много да стане като в твоя пример.) В УНСС един професор обясняваше точно това, една фирма според стойността си какъв процент може да инвестира, и тези инвестирани пари в какво съотношение да са като собствен спрямо привлечен капитал.

    Примерно ако фирмата струва 100 000лв, може да си позволи инвестиция до примерно 30 000, от който 10 000 собствени и 20 000 заем. (Като пак зависи собствените средства за какво се използват и каква доходност носят, това се сравнява с лихвата по ев. заем и се преценява кое е по-изгодно, даже някакви формули имаше ма кой да помни)

  13. @Рая – Говоря за печалба. В добрите месеци тя беше от 800 до 1 000 лева, при това само от собствени продажби, а не от други представители по веригата.

    @Dude – съгласен съм с Рая, че да направиш инвестиция в нова машина например, която е два пъти по-скъпа от всичките ти налични машини, няма много смисъл. За да е успешна такава инвестиция трябва да имаш или осигурен нов пазар или да промениш цялата си маркетингова стратегия. В твоя пример с човека,който всичко реинвестирал и накрая фалирал – напълно е възможно. Това не е безкрайна крива, която върви само възходящо и всеки инвестиран лев (или долар) да се възвръща. Когато се достигне това плато трябва да смениш нещо в стратегията си. Не е задължително това да е нова инвестиция. В някои случаи е достатъчно да се намери нов пазар на продуктите ти или с малки модификации да се превърнат в нови продукти с по-голяма полезност за клиентите.

  14. Плащам по 10лв суха пара за историите ви за какъвто и да е бизнес става въпрос. Но при условие че купувам разказа и няма да се публикува никъде повече или поне не с този текст който сте ми продали. Има ли някой интерес?

  15. @Рая – Не, вече не се занимаваме. Отказахме се преди няколко години. Както пишеш в последната си статия, появи се по-голяма конкуренция, хората даваха все по-малко за козметика, на мен не ми оставаше време. Сега имаме продажби само от време на време и най-вече ние си купуваме продукти с намаление.

  16. Ааа :) Е все пак ми се струва много внушителна сумата ви от тогава, браво наистина. Пожелавам ви скоро да повторите успеха, може и в друга сфера :)

Leave a Comment