Sup3rcharged ми е изпратил следния въпрос в Истории: (Вашите истории и въпроси изпращайте на kadebg.com/story )

Здрасти Рая,

Преди време изпаднах в интересна ситуация, като тогава се наложи да проведа малка дискусия с един “финансово заблуден електрон” в следствие на което си направих следната формулировка: “Който разсъждава на дребно в бизнеса, си остава дребна риба”. Какъв е твоя коментар относно формулировката?! Правилна ли е?! :)

Интересно наистина. И аз съм си задавала често тоя въпрос.

Първо – да помислим какво означава „разсъждава на дребно”.

Ако под „разсъждава на дребно” разбираме, че някой мисли как да изкара МАЛКО пари, примерно 10лв или 20лв повече. Не мисля, че това е лошо, напротив – това е страхотно начало. Ако искате да спечелите 2000лв, изкарайте първо 20 .

Защото ако досега сте работили само на заплата и никога не сте изкарвали пари странично, и някой ви каже „мисли директно за големите пари”, това може да ви парализира. Вие нямате идея откъде да изкарате дори 20лв допълнително – е как да мислите за нещо по-мащабно егати… Почвате нервно да барабаните по масата, разхождате се напред-назад, и всяка идея която ви хрумне отива в коша след малко повече мислене, защото на пръв поглед ви се струва добра но като се позамислите как да изкарате наистина много пари с нея, нещата почват да стават прекалено сложни. Възникват много въпроси, на които вие нямате отговор, почвате да си мислите колко много неща НЕ знаете и стигате до „заключението”, че явно вас не ви бива за тая работа.

Или ако ми позволите пак един пример от Ръководството:

Ще направя един паралел, за да ви обясня защо логиката “Мисли за големите пари” не е добра във вашия случай.

Представете си двама души, които катерят планини. Единият има известен опит, изкачвал е Стара планина. Другият няма никакъв опит, дори за първи път се замисля по-сериозно за катеренето. Сега слагаме трети човек в картинката, който казва – “Не мислете как да изкачите Рила. Мислете направо как да изкачите Еверест!”

За този, който вече е изкачвал Стара планина това е страхотен и мотивиращ съвет. Но за другия човек, който никога не е докосвал въже и който тепърва обмисля идеята за катеренето, това е ужасен съвет. Това е съвет, който ще го уплаши до смърт! И който може завинаги да го откаже от катеренето, преди изобщо да е опитал!

А какво става, ако не сте в позицията на начинаещ, а вече имате нещо свое, което ви носи пари. Примерно вече две години продавате домашно сладко по 15лв буркана.

Ако след две години още мислите как да изкарате 15лв повече този месец, или как да спечелите Мишо комшията за клиент, това вече е мислене на дребно. От лошия тип.

Мисленето на дребно и мисленето как да изкарате малко пари са окей в началото. Нали началото започва с дребни крачки.

След известно време обаче се очаква вече да сте набрали скорост. Ако първия месец е било голямо постижение да продадете дори едно бурканче за 15 лв, втория месец вече трябва да мислите за 3 бурканчета, на шестия вече да мислите в десетки.

Да, няма лошо да събирате по няколко нови клиента оттук-оттам, много ясно. Това пак са пари, а парите никога не са за пренебрегване. 15лв са си 15лв, да не ги намирате на улицата?

Но ако си сложите капаците и мислите САМО за това как да продадете няколко бурканчета в повече, наистина ще си останете дребна риба.

В един момент вашият допълнителен доход ще достигне определено ниво на развитие, на което досегашните ви методи ще спрат да действат. Оттам вече за да стигнете следващото ниво, ще трябва да направите някаква радикална промяна. Да търсите не Пешовци и Мишовци за клиенти, а сладкарници и ресторанти. Детски градини, училища, кетъринг фирми.

Може би „да мислиш на дребно” означава да отказваш да еволюираш. Да правиш нещата по начина, с който си почнал в началото. Твоя си начин. Както си свикнал. Както е било винаги.

Ама нали така са измрели динозаврите :)

Както казахме, в един хубав слънчев ден самата ви дейност ще го изиска от вас, защото тя се развива. Но не само това.

Представете си, че сте правили сладко от ягоди. Почнали сте с по няколко бурканчета месечно и сега вече продавате по 100 месечно (по 15 лв едното идва към 1500 лв доход). Направили сте каквото трябва: хванали сте баба Пенка и баба Минка заедно с братчеда да ви помагат, имате си нещо като мини-цех в гаража и половината училища в града са ви клиенти. Браво!

В случая сте отговорили на нуждите на дейността.

В един момент обаче в Пикадили пускат подобно на вашето сладко. Или едното училище го закриват. Или оня мискинин Цанчо от долната махала ви е завидял и жена му го е подучила да си направят и те такъв цех в гаража.

Някои хора свиват рамене и си казват: „Ще я карам както досега, пък каквото има да става – ще става. Аз от конкуренция не разбирам. Ко да напрая?! Направил съм най-доброто възможно”

Да откажеш да се промениш, когато външните условия се променят – това също е мислене на дребно. И в този случай може не само да си останете дребна риба… има опасност съвсем да останете на сухо.

И какво правим сега?

PS: Изключително много благодаря за Sup3rcharged че се включи в кампанията за набиране на истории. Много по-лесно ми е да пиша, когато знам точно какво ви интересува и когато имате конкретен въпрос. Не оставайте по-назад от Sup3rcharged и останалите – пишете и вие!