Понеже съм Близнаци, вчера имах интересен спор със себе си. Вървя към парка* със слушалки в ушите ( Britney, “Hold it against me” ) и на едното ми рамо кацнала една миниатюрна Рая-ангелче, на другото – една Рая-дяволче. Едното ми Аз казва да спестявам, докато съм млада. Другото ми Аз казва да си поживея , докато съм млада…

*Обожавам тази снимка. Тя е от фото-сафарито миналия месец – то беше една от тези 12 идеи за супер уикенд с 0лв/човек :) Вижте и останалите снимки от фото-сафарито.

Честно казано, не за първи път водя този спор, но досега връщах заем и изборът да спестявам беше лесен. Сега обаче, когато вече нямам заеми, нищо не ми пречи наистина да си “поживея” и да си купя лаптоп (отдавна искам за работа), да си сложа климатик в стаята или просто да си обновя гардероба.

Всъщност дилемата [Спестяване vs. Да си поживея] тормози много млади* хора. Въпросът е съвсем основателен, защото колкото и да е хубаво да мислим занапред, наистина сме млади само веднъж. А след като годините и отговорностите се натрупат, всичко е различно. Ваканциите, морето, дискотеките – те са сладки докато сме млади и безотговорни :) Ако изпуснем времето и мястото за тях, няма връщане назад! Да, и на 40 можем да правим същите тези неща, но вкусът им няма да е същият (приемам на доверие от по-възрастните :)

*Млади – да кажем докъм 30, несемейни.

В рамките на около 3 песни и 700м в посока парка ми хрумна финалният и окончателен аргумент, който сложи край на спора веднъж завинаги: или отказвам на себе си днес, или отказвам на децата си утре. Това просто закова позицията ми.

А вижте какво пише анонимен читател (или читателка) буквално един ден след като аз за себе си стигнах до горния аргумент:

Рая […] ти си сама. В смисъл спестяваш като лишаваш себе си, а не децата си. Изплащаш заема като игнорираш новата чанта , а за трябва да спестя от храна. Трудно е …и несъпоставимо […] С висше образование /три/, заеми – повече от половината заплата, дъщеря – студентка и син в 10 клас. […]

Абсолютно вярно.

Докато човек е млад и необвързан, той мисли само за себе си. Няма семейство и деца, за които да носи отговорност и чиято прехрана да осигурява. В този смисъл ако спестяваш докато си млад, не пречиш на близките си. Не им налагаш своя избор. Не ги подлагаш – волно или неволно – на лишения.

Помните ли когато ви споделих Как пилея 20-те си години ? Говорихме, че “далечното” бъдеще, когато ще съм на 40 или на 60, май изобщо не е толкова далечно. Тогава стана дума и за това, че сега можех да разполагам с 10 000лв капитал, ако бях управлявала парите си по-добре… ама ги нямам.

Дали човек се е поучил от грешките си личи по това дали ги повтаря. А аз не искам, като се обърна назад, да видя още 5 или 10 години, пропилени по същия начин, и не искам пак да въздишам как съм можела да имам 10 000лв спестени, ама нямам…

Младите години имат страшно много преимущества и ще е срамота да не се възползваме от тях, а именно:

  • здравето – изисква минимални профилактични грижи и не струва пари
  • силата – чувстваме се физически силни и не се уморяваме лесно
  • енергията – правим всичко бързо и сме издръжливи
  • независимостта – грижим се само за себе си
  • помощта – родители, баби и дядовци все още могат да помагат
  • оптимизма – необременени сме и морето ни е до колене :) Време за мечти!
  • риск – можем да си го позволим, имаме време да поправим грешките
  • работа – лесно можем да намерим работа: работим с компютър, знаем английски, нямаме големи претенции. За съжаление по-възрастните хора често срещат трудности при намиране на работа.

След време постепенно ще изгубите предимствата на младостта. Това е неизбежно. Следователно не е ли редно да се възползвате от тях, докато ги имате?

Да вземем двама души – А и Б, на по 25. Те са колеги и работят за по 1000лв месечно.

А работи на основната + допълнителна работа няколко часа седмично, управлява добре парите си и въпреки че има известни спестявания, не спира да заделя от месечния си приход. Не харчи много, няма кола. Облича се приемливо.

Б работи само на основната работа и не желае да спестява. Парите спокойно му стигат за нормален живот без лишения, почивка два пъти годишно, кола на изплащане и редовно излизане петък вечер. Облича се лъскаво.

Със сигурност на този етап животът на Б изглежда много по-приятен и много по-добър. Реално погледнато обаче той няма как да е по-добър, тъй като двамата са на еднакви заплати, дори А взима повече заради допълнителната работа. От стратегическа гледна точка също, А се развива по-добре финансово. След 5 години тя/той ще има повече опит, повече контакти и повече пари, които ще носят повече приходи. Б обаче ще бъде финансово в същата позиция, както в началото на тези 5 години.

Затова смятам, че човек трябва да експлоатира сам себе си, докато е млад и може :)

Но има и още нещо.

Както знаете от Как пилея 20-те си години , не мога да се оплача, че съм изкарвала малко пари. Не съм спестила нищо от тях. В такъв случай сигурно поне съм си поживяла добре, нали?

Горчивата истина е, че нямам спомени да съм си “поживяла”. Просто нямам идея къде са се дянали тези пари. Вероятно са изтекли по пицарии и дискотеки или са отишли за бензин – с тогавашния ми приятел искахме да пътуваме “като бели хора” с кола, а не с автобус или влак.

И като тегля чертата, тези неща са ми стрували немалко пари и на всичко отгоре не са ми останали щастливи спомени. Май яденето на пица, ходенето на басейн и 1500 минути към ГлоБул не са ме правили чак толкова щастлива, както съм си въобразявала…