Продължение от статията “Спирането на цигарите – три страшни неща”

(1) “Едно по едно”

“Завинаги” звучи прекалено грандиозно, поне за мен. Прекалено дълго. Прекалено много.

Да, искам да спра цигарите. Толкова много искам да ги спра, че ако трябва да е завинаги – така да бъде. Само че всеки път, когато ми се пушеше, ми беше трудно. Само като си помислех, че никога вече не трябва да пуша, и ми се пушеше още повече. Каква полза, че си устоял няколко пъти, ако те чакат още милиони такива?

Тогава си казах – ами, едно по едно. Казах си, че мога да издържа този един път. Че много искам да издържа този един път. Спрях да мисля за “завинаги” и “никога”. В крайна сметка, този един път, когато мога да издържа, ме приближава повече към крайната цел. Така че не мислете занапред, а само за тук и сега. Използвайте цялата си воля този един път, и после ще сте благодарни на себе си. Дайте всичко от себе си, струва си.

(2) “Всеки следващ път е по-лесно. Най-трудно е в началото”

Това е вторият спасителен пояс, за който можете да се хванете.

Най-трудно ще ви е в началото, в първите и най-малки стъпки при спирането на цигарите. Първите часове, първия ден, първите няколко дни. Тогава сте най-податливи на изкушение, защото всичко ви е ново. Ще се чувствате различно (не задължително по-добре) физически, но най-вече психически. Трябва да сте подготвени за това, да приемете, че нещата ще са различни.

Когато ви стане много трудно, опитайте с горния принцип – едно по едно, дайте всичко от себе си да устоите този един път и не мислете за следващите пъти. Ако все пак сте на ръба да се откажете, повтаряйте си, че най-трудно е в началото, а то е вече зад гърба ви. Най-трудното е минало. Първите часове, първия ден, първите няколко дни.

Момента, в който решите да спрете, е вашата нулева точка. Тя е най-притегателна и ви засмуква като черна дупка и е ужасно силна. Но колкото повече се отдалечавате от нея, толкова по-лесно става. Силата й намалява. Всеки следващ час, всеки следващ ден ви води по-близо до свободата. И ви става все по-лесно!

(3) “Просто няма да мисля за това”

Ако има нещо наистина революционно за мен, то е “Просто няма да мисля за това”. Имам предвид, “Просто няма да мисля за цигари”. Възможно ли е?

Абсолютно. Ако не беше това, сигурно пак щях да започна. На моменти ми беше толкова трудно, че бях на косъм да залитна отново. Трябваше ми ей-толкова малко.

Установих, че когато наистина много ми се пуши и вече едва издържам, започвам да си представям в детайли, че пуша. Как си вадя кутията, запалката, излизам навън, паля, дърпам, вдишвам, издишвам… Мислех, че така си помагам, че така се успокоявам. А какъв е резултатът всъщност? Че ми се пуши дори още повече, естествено. Що за глупост!

И след това животът ми стана много по-лесен. Ако се сетех за цигари, веднага почвах да мисля за нещо друго. Ставах, разхождах се, проверявах си пощата, четях вицове. Важното беше просто да не мисля за това.

До този момент насочвах мислите си към това колко много искам да не пуша, искам да спра цигарите. Това не работи. Най-малкото защото думите “пуша” и “цигари” се набиваха в съзнанието ми. Затова спрях да ги използвам, даже наум. Вместо това се концентрирах върху това колко хубаво дишам.

Оттук-нататък спирането не беше никакъв проблем. Да, понякога се сещах за това, но можех лесно да изгоня тези мисли. В началото казвах на всички, че спирам цигарите, че вече не пуша – пак защото мислех, че така си помагам. Че свиквам с мисълта, че все едно обещавам пред всички и т.н.

НЕ ПРАВЕТЕ ТОВА!

Другите не могат да ви помогнат. Ангажиментите няма да ви спрат. Всичко зависи само от вас. Ако казвате на всички, че спирате цигарите и няма да пушите вече, само подсилвате стреса от промяната и помагате на вредните думички да се забият в съзнанието ви. Просто спрете да мислите за цигари и пушене – независимо дали го правите в контекста на спирането.

Това е в общи линии. Няма да ви говоря за ползи и вреди, понеже това всеки го знае сам за себе си. Ако искате да спрете, можете да спрете. А ако не искате да спрете, просто няма смисъл да се опитвате.