“Пушене не е толкова вредно. Има пушачи, които живеят до 100 години – както има непушачи с белодробни болести. Искам да ги спра, но не мога / Мога да ги спра, но не искам. Сега може ли да ми върнеш запалката?”

Освен ако не сте от Марс, то вие а) пушите или б) имате приятел пушач, и вероятно горните реплики са ви добре познати. Те се въртят около идеята “Харесва ми да пуша и нямам намерение да спирам само за да ти докажа, че мога”.

Невъзможно е да откажете някого от нещо, което му харесва. Така че върнете му запалката и отворете прозореца.

КАКВА Е МОЯТА ИСТОРИЯ

Започнах да пуша на 20 – никой не ме е “научил”, нито ме е карал насила. Успях да спра 2-3 пъти за кратко, като много пъти ги намалях до 3-4-5 на ден. Но, като повечето пушачи, пак започвах. Казвах си, че трябва наистина да спра – но си представях колко ще ми е трудно, некомфортно, странно, и го отлагах за “малко по-нататък”.

Така минаха 5 години.

6 НЕЩА, КОИТО ТРЯБВА ДА РАЗБЕРЕТЕ

Ако беше лесно, всички пушачи щяха да ги спират от раз. Хващам се на бас, че ако пушите, поне веднъж сте мислили да ги откажете. В един момент отново ще решите – може би защото са поскъпнали, защото вече се чувствате зле, или заради някой близък човек. И вероятно пак няма да можете.

Аз открих, че има 6 важни неща, когато човек реши да спре цигарите (аз успях от третия път). Три от тях са страшни и ще ви пречат, но не се притеснявайте. Също така има три неща, които ще ви помогнат изключително много! Важното е само да искате да спрете.

ТРИТЕ НАЙ-СТРАШНИ НЕЩА:

(1) “Обичам цигарите повече, отколкото си давам сметка”

Този урок е от първия ми опит да спра цигарите. Първо исках да ги намаля. После колегите ми подариха никотинови дъвки . Щях да редувам 1 ден пушене, 1 ден без. Семки, лукчета, солети – без ефект. Хмммм. Дали това имат предвид, като казват “постепенно”?

Пушачите не си дават сметка колко обичат цигарите. Простете им за “мога да спра когато си искам” – те наистина си вярват! Ако решат да спрат цигарите, те са обречени на провал, защото силно подценяват срещу какво се изправят. Започват да се борят с нещо, което всъщност не познават – възприемат пушенето просто като навик, без да са разбрали какво точно означава пушенето за тях самите, какво точно им дава то (скоро ще има тема).

Докато не си признаете колко много обичате цигарите, няма да можете да ги спрете. Това важи и за дългогодишните пушачи, които казват “не мога да ги спра, знаеш ли колко съм опитвал, просто не мога без цигари”. Звучи сякаш те имат само нуждата да пушат, но не и желанието (което, разбира се, не е вярно). Така че според мен този извод важи и за тях.

След първия си неуспешен опит разбрах колко много всъщност обичам цигарите. Затова реших, че щом нещо ми харесва толкова, защо да се лишавам от него?

(2) “Ако спирам да пуша, трябва да е напълно”

Вторият ми опит продължи две седмици, през които почти не пуших. Този път подходих по-внимателно, с ясното съзнание, че обичам да пуша и затова няма да е лесно. Знаех, че ще трябва да се изправя срещу изкушенията, защото просто не е възможно да се избегнат – един пушач се изкушава на практика от всичко.

Мина една седмица без нито една цигара… и после се започна. Първо си дърпах “отвреме-навреме”, после си палех по “една-две”, и накрая естествено си пушех както обикновено.

Ако спирате цигарите, не бива да си оставяте “вратички” като мен. Оправдания винаги има – “напрегнато ми е”, “с компания съм”, “не мога повече” и прочее. Дръпнете ли си веднъж, край. Дотук. Навикът и психологическата зависимост са много дълбоки и за да ги изкорените, трябва да сте много стриктни. Само с една дръпка ще върнете всичките си положителни асоциации с пушенето.

Веднъж си мислех, “По-добре да дръпна една сега, защото иначе няма да издържа и ще си купя цяла кутия”. Е, ако си дръпнете веднъж, то със сигурност ще си купите И цяла кутия. Ако спирате цигарите, просто трябва да ги спрете напълно.

(3) “Ако спирам да пуша, трябва да е завинаги”

Настръхна ли ви кожата?

Когато малко или много осъзнах, че май и от втория ми опит нищо няма да излезе, се запитах защо всъщност съм на ръба да се откажа. Беше ми ясно че обичам да пуша и ако искам да издържа, трябва да спра напълно – а това беше много трудно. И какъв е смисълът, като в крайна сметка пак ще ги пропуша?

Именно.

До тогава не осъзнавах, че трябва да реша дали ще пуша – завинаги. Не става въпрос за няколко месеца или за година. Ако ще спирам, трябва да е окончателно. На всичко отгоре аз не вярвах, че ще мога да го направя. Уплаших се. Завинаги – звучи страшно. Това е прекалено голяма отговорност, прекалено голям ангажимент. Мога ли да спра цигарите завинаги? ИСКАМ ли да спра цигарите завинаги?

Наистина звучи страшно. Хубавото е, че както ви казах в началото, има
ТРИ СТРАХОТНИ НЕЩА. Прочетете тук.